Търся Решение на ВКС

[fani_i]

Колеги, спешно ми е необходимо Решение № 345/11.04.2007 г. по н. д. № 881/2006 г., ІІІ н. о. (публ. в Бюлетин № 5/2007 г. на ВКС). В Сиела не откривам.
Цитирано е в друго решение, надявам се цитатът да е точен. Би трябвало да е по чл.206 НК.
Ако някой има възможност, благодаря предварително!
Успешен ден!

[Melly]

Фани, здравей!

Дано да е това решението, което търсиш.

Решение № 345 от 11.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 881/2006 г., III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Нейков
чл. 206 НК

чл. 45 ЗЗД


чл. 84 и сл. НПК

Парите като заместими вещи не могат да бъдат предмет на обсебване. Гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание.
С нова въззивна присъда № 250/27.06.2006 г. по в. н. о. х. д. № 166/2006 г. на Г. окръжен съд на основание чл. 334, ал. 1, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменена осъдителната присъда № 192/27.03.2006 г. по н. о. х. д. № 1260/2005 г. на Г. районен съд и вместо нея е постановено:
а) подсъдимата Г. К. е призната за невинна в това, че през периода м. април 2000 г. - м. октомври 2000 г., в гр. Г., в качеството си на собственик на фирма ЕТ "Глория - Г. К.", по устен договор за производство и изкупуване на билки, сключен с "Тракия Експорт" ООД-София, при условията на фактическо усложнено престъпление е присвоила движими вещи в големи размери - паричната сума 14 283.39 лева, собственост на горепосоченото дружество, която владеела, поради което е оправдана по внесеното в съда обвинение по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК; и
б) отхвърлен е гражданският иск за обезщетяване на имуществени вреди от престъпление в размер на 14 283.39 лева, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от "Тракия експорт" ООД - София, срещу подсъдимата Г.К

Против новата оправдателна присъда са постъпили касационен протест и касационна жалба от гражданския ищец. Без да оспорват фактическите констатации по въззивния съдебен акт, подателите се позовават на нарушение на материалния наказателен закон. На тази основа искат да бъде постановена цялостна отмяна, като по касационния протест се предлага делото да се върне за ново разглеждане, а по жалбата на гражданския ищец-да се потвърди осъдителната присъда на първата инстанция, с каквото законово правомощие настоящата инстанция не разполага.


Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и предлага да се остави без уважение жалбата на гражданския ищец "Тракия експорт" ООД-София. Същото становище е развито и от защитника на оправданата подсъдима.


Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното.


Касационният протест и касационната жалба на гражданския ищец са неоснователни.


Въззивният съд е възприел изцяло фактическите констатации по първоинстанционната осъдителна присъда, които от своя страна съвпадат с обстоятелствената част на обвинителния акт. В най-обобщен вид те се свеждат до това, че през 2000 г. подсъдимата Г. К е встъпила в договорни отношения, по силата на които е приела по възлагане от "Тракия експорт" ООД - София, с авансово предоставени от възложителя парични средства, да изкупува билки от различни производители и да се отчете, като му предаде закупената стока. Прокуратурата е инкриминирала като предмет на "обсебване" по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК разликата между получените по сметката на Г. К. пари и стойността на билките, фактурирани като реално предадени в складовете на горепосоченото дружество. Така абсолютно неоправдано чрез механизма на наказателния процес се е заела да решава един чисто гражданскоправен спор.


Правилно с новата оправдателна въззивна присъда е установено, че описаното в обвинителния акт деяние обективно не съставлява престъпление, макар и настоящият касационен състав да счита, че от правна страна е налице договор за поръчка, а не договор за продажба, както е приел въззивният съд. При всяко положение обаче разпореждането на подсъдимата Г. К с предоставените й в изпълнение на договора парични средства не съставлява престъпление по чл. 206 НК. Няма спор, че тези средства са били преведени по сметката й на едноличен търговец по банков път в изпълнение на родово определено задължение, поето от възложителя на поръчката. Самата престация е осъществена в заместими вещи, които не са индивидуализирани, поради което същите още поначало не могат да бъдат предмет на "обсебване". Съвсем неслучайно в основния състав на длъжностното присвояване по чл. 201 НК "парите" съставляват само един от възможните предмети на съответния вид престъпление и се третират отделно от "вещите" и "другите ценности", за разлика от основния състав на обсебването по чл. 206, ал. 1 НК, който включва във възможния предмет на посегателство единствено конкретизирани чужди движими вещи. Нещо повече, подсъдимата, в качеството си на изпълнител по договора, в случая е получила определен финансов ресурс не за да го "владее", а за да го харчи в интерес на възложителя, поемайки задължението да му се отчита с предаване на закупените от нея билки. Тя би била напълно изправна страна, т.е. от нея не би могло да се търси каквато и да е отговорност, ако се разпореди със същия ресурс за постигане на различна цел, стига същевременно с други средства да е изпълнила надлежно поетите задължения. При всяко положение става въпрос за граждански правоотношения във връзка с изпълнението на договор, а не за деяние, обявено за престъпление по особената част на Наказателния кодекс. Следователно касационният протест като неоснователен подлежи на отхвърляне.


Неоснователна е и жалбата на гражданския ищец. По принцип гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание, каквото с оглед на изложените по-горе съображения не е налице в правоотношенията между подсъдимата Колева и гражданския ищец "Тракия експорт" ООД - София. Затова с подлежащата на касационен контрол нова оправдателна присъда предявеният иск правилно е отхвърлен изцяло. С това обаче не се преклудира правото на дружеството да реализира интересите си в друг съдебен спор пред граждански съд относно изпълнението на договорни задължения.

[ch3oh]

Решение № 345 от 11.04.2007 г. на ВКС по н. д. № 881/2006 г., III н. о., докладчик зам.-председателят на ВКС Румен Нейков
чл. 206 НК

чл. 45 ЗЗД

чл. 84 и сл. НПК
Парите като заместими вещи не могат да бъдат предмет на обсебване. Гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание.
С нова въззивна присъда № 250/27.06.2006 г. по в. н. о. х. д. № 166/2006 г. на Г. окръжен съд на основание чл. 334, ал. 1, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК е отменена осъдителната присъда № 192/27.03.2006 г. по н. о. х. д. № 1260/2005 г. на Г. районен съд и вместо нея е постановено:
а) подсъдимата Г. К. е призната за невинна в това, че през периода м. април 2000 г. - м. октомври 2000 г., в гр. Г., в качеството си на собственик на фирма ЕТ "Глория - Г. К.", по устен договор за производство и изкупуване на билки, сключен с "Тракия Експорт" ООД-София, при условията на фактическо усложнено престъпление е присвоила движими вещи в големи размери - паричната сума 14 283.39 лева, собственост на горепосоченото дружество, която владеела, поради което е оправдана по внесеното в съда обвинение по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 НК; и
б) отхвърлен е гражданският иск за обезщетяване на имуществени вреди от престъпление в размер на 14 283.39 лева, предявен на основание чл. 45 ЗЗД от "Тракия експорт" ООД - София, срещу подсъдимата Г.К

Против новата оправдателна присъда са постъпили касационен протест и касационна жалба от гражданския ищец. Без да оспорват фактическите констатации по въззивния съдебен акт, подателите се позовават на нарушение на материалния наказателен закон. На тази основа искат да бъде постановена цялостна отмяна, като по касационния протест се предлага делото да се върне за ново разглеждане, а по жалбата на гражданския ищец-да се потвърди осъдителната присъда на първата инстанция, с каквото законово правомощие настоящата инстанция не разполага.

Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и предлага да се остави без уважение жалбата на гражданския ищец "Тракия експорт" ООД-София. Същото становище е развито и от защитника на оправданата подсъдима.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, установи следното.

Касационният протест и касационната жалба на гражданския ищец са неоснователни.

Въззивният съд е възприел изцяло фактическите констатации по първоинстанционната осъдителна присъда, които от своя страна съвпадат с обстоятелствената част на обвинителния акт. В най-обобщен вид те се свеждат до това, че през 2000 г. подсъдимата Г. К е встъпила в договорни отношения, по силата на които е приела по възлагане от "Тракия експорт" ООД - София, с авансово предоставени от възложителя парични средства, да изкупува билки от различни производители и да се отчете, като му предаде закупената стока. Прокуратурата е инкриминирала като предмет на "обсебване" по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 НК разликата между получените по сметката на Г. К. пари и стойността на билките, фактурирани като реално предадени в складовете на горепосоченото дружество. Така абсолютно неоправдано чрез механизма на наказателния процес се е заела да решава един чисто гражданскоправен спор.

Правилно с новата оправдателна въззивна присъда е установено, че описаното в обвинителния акт деяние обективно не съставлява престъпление, макар и настоящият касационен състав да счита, че от правна страна е налице договор за поръчка, а не договор за продажба, както е приел въззивният съд. При всяко положение обаче разпореждането на подсъдимата Г. К с предоставените й в изпълнение на договора парични средства не съставлява престъпление по чл. 206 НК. Няма спор, че тези средства са били преведени по сметката й на едноличен търговец по банков път в изпълнение на родово определено задължение, поето от възложителя на поръчката. Самата престация е осъществена в заместими вещи, които не са индивидуализирани, поради което същите още поначало не могат да бъдат предмет на "обсебване". Съвсем неслучайно в основния състав на длъжностното присвояване по чл. 201 НК "парите" съставляват само един от възможните предмети на съответния вид престъпление и се третират отделно от "вещите" и "другите ценности", за разлика от основния състав на обсебването по чл. 206, ал. 1 НК, който включва във възможния предмет на посегателство единствено конкретизирани чужди движими вещи. Нещо повече, подсъдимата, в качеството си на изпълнител по договора, в случая е получила определен финансов ресурс не за да го "владее", а за да го харчи в интерес на възложителя, поемайки задължението да му се отчита с предаване на закупените от нея билки. Тя би била напълно изправна страна, т.е. от нея не би могло да се търси каквато и да е отговорност, ако се разпореди със същия ресурс за постигане на различна цел, стига същевременно с други средства да е изпълнила надлежно поетите задължения. При всяко положение става въпрос за граждански правоотношения във връзка с изпълнението на договор, а не за деяние, обявено за престъпление по особената част на Наказателния кодекс. Следователно касационният протест като неоснователен подлежи на отхвърляне.

Неоснователна е и жалбата на гражданския ищец. По принцип гражданският иск в наказателния процес може да бъде разгледан и съответно уважен само на деликтно основание, каквото с оглед на изложените по-горе съображения не е налице в правоотношенията между подсъдимата Колева и гражданския ищец "Тракия експорт" ООД - София. Затова с подлежащата на касационен контрол нова оправдателна присъда предявеният иск правилно е отхвърлен изцяло. С това обаче не се преклудира правото на дружеството да реализира интересите си в друг съдебен спор пред граждански съд относно изпълнението на договорни задължения.

[ch3oh]

За 2 минути Melly ме е изпреварила!

[Melly]

За 2 минути Melly ме е изпреварила!

Важното в случая е, че разсея съмненията ми относно търсеното от колегата решение.

Това ще да е!

[fani_i]

Колеги, сърдечно благодаря и на двама Ви! Безценни сте!
Днес раздавам и целувки

[fani_i]

Колеги, за да не пускам отделна тема, ето и повода да търся конкретното решение: Натъкнах се на противоречива практика, вкл. на ВКС относно възможността пари да представляват предмет на престъпление по чл.206 НК, които пари не представляват цена на обсебена индивидуално определена вещ (в смисъл, че на извършителя не е предадена във владение каквато и да било вещ, с която той да се е разпоредил неправомерно и съответно не е отчел паричната стойност на вещта на собственика).
Според Решение № 3 от 15.06.2009 г. на ВКС (по делото В. Меджидиева-не мога в момента да го постна, за което се извинявам, но е на страницата на ВКС), се приема, че парите могат да бъдат предмет на обсебване, за разлика от това от 2007 г., което Мелли и Док3 постнаха и което търсех.
Опитах се да открия ТР по казуса, но засега неуспешно.
Ще съм ви благодарна, ако споделите мнение или практика. Лично аз подкрепям възприетото в Решението на ВКС от 2007 г. становище, с оглед и текста на чл.206 НК, в който предметът на посегателството е определен по недвусмислен начин като чужда движима вещ - индивидуализирана и предадена във фактическата власт на дееца, не и пари.

[Melly]

Дай малко инфо, Фани.
Много е важно да сме наясно има ли договорни отношения с предмет парите, като особена движима вещ (напр. заем), или става дума за нещо друго.

[kpavlova]

Фани, мисля, че не се споделя становището на Р.Ненков, поне под слънцето на най-натоварения съдебен район - по това, което съм виждала.
Аргументите/на въззивна инстанция, в първа има известен дефицит на аргументиране по това възражение / :
то е едно и изолирано/решението/,
фактите са различни, а несравними казуси, т.е. величини, не могат да се сравняват- всеки е нещастен по своему, само щастливите семейства си приличат ,
не е с тълкувателен, т.е. задължителен характер,
ако разбирането за движими вещи претърпи такава еволюция за целите на главата престъпления против собствеността, ще излезе, че парите не са годен предмет и на кражба/ макар паралелът тук да трябва да е в предметите по 201 и по 206, както и с оглед на целите на предоставянето на властта върху парите/,
парите са ценни книги, вещи са си/ макар, че и конкретно поверените да са разходвани за друга цел, ако задължението е изпълнено, да няма 206 - излиза че не ни интересуват точно парите като опр.поверени купюри ,те са си съвсем "деиндивидулизирани" вещи, важна е стойността и т.н....., дето се дължи /
меродавно е "своенето на стойността"
или накратко - тълкуването на защитата се явява превратно , а решението се вади от конкретния му контекст, като няма принципен характер .
Това не е пречка възражението да се проверява отново и отново, докато някакси стигне до ВКС, дори и по реда на възобновяването/ понеже редовния контрол се изчерпва, малко са особено тежките случаи на обсебване, каквито делото на Медж.илюстрира, че да е подс.на ОС, а нови оправдателни присъди на ОС на това основание май няма /.Това решение хвърли в размисъл,откакто го оповестиха, първо в Адв.преглед мисля, впоследствие и в Бюлетина.Успех, мисля, че следва да опиташ да възразяваш в този смисъл.
Ако става дума за заемно правоотношение- за заем на пари,предадени в собственост/т.е. вече не чужди дв.вещи/, като заместими вещи, има практика на ВКС като да не може, условно казано, пак зависи от фактите, разбира се.Тука някъде трябва да се съобрази това така модно напоследък обвинително твърдение за обсебване чрез бездействие- отказ нещото да се върне, каквото и да е то, стига да е чуждо / ако казуса ти е такъв, ще я потърся по -късно или в понеделник ако не е фатално късно /
П.П.Аз мисля, че решението е формално погледнато правилно, като се изхожда от паралела с 201, но текстът на 206 е създаден във време без реален граждански оборот, когато гражданите, недлъжностни лица, е нямало защо и как или поне в такава степен, по равнопоставени отношения, да си предоставят пари друг другиму за управление и целеви разплащания, разпореждания по опр.начин.И ако парите изчезнат като негоден предмет, гражданския оборот ще остане незащитен от укоримо поведение, не просто неизпълнение, какъвто между другото и си е в значителна своя част, поради старомодния кодекс.

[1968]

Решението на Ненков е от последните пародийни решения на ВКС, който вече нямат никакъв авторитет, и никаква постоянна практика.Никой не се съобразява с него, не следва да се съобразява, пък и не е длъжен.

[portokal]

...меродавно е "своенето на стойността"

Да, точно, като че ли тук някъде е ключът.

Не знам доколко е сполучливо да ги сравнявам, но се сетих за един друг случай. Накратко, деецът, който е управител на дружество, продава негова вещ, и си прибира парите. Това той го прави, защото с другите съдружници и управители имат спор, облигационен (естествено, приемаме, че не е само защитна версия, а наистина имат спор) - нашият човек смята, че му се дължат едни пари, според останалите нищо не му се дължи. Деецът - очевидно от преголямо уважение към правовия ред и желание да води дела - решава да си уреди сам проблема с вземането (според моето скромно и с голяма вероятност погрешно мнение това е самоуправство).
Та тук според мен, и не само според мен, де, длъжностно присвояване на полученат сума няма, защото няма умисъл за присвояване на стойността, за обогатяване с тази стойност.
Другото мнение е, че няма изискване за обогатяване и присвояването си излиза. Горе-долу в същата насока като че ли е и многото съдебна практика на по-знаещи от мен, по случаи с наемодатели, които задържат вещите на наемател, който им дължи наем, с намерение да не му ги върнат, ако не плати - приема се, че извършват кражба (а по същия начин няма, да го кажем така, намерение за обогатяване; е, разликата е, че вземат вещ, а имат да получават пари). Но все пак...

[fani_i]

Аз самата търся и намирам аргументи и в двете посоки, поради което и помолих колегите да се включат при желание със становища и практика. И мен ме терзае мисълта, че ако доведем докрай тезата на решението от 2007 г., предметът и на кражбата по същата логика би могъл да се ограничи, както и на грабежа. За 201 е ясно - там поне законодателят е бил конкретен и изчерпателен. А при кражбата и грабежът предметът никога не е бил спорен.
От друга страна, ако приемем, че всеки невърнат заем и неизпълнен договор, включително при наличен спор между страните дали и какво се дължи, представляват винаги състав на чл.206 (конкретният казус е свързан в едната си част именно със заемане на средства, а в другата - с неизпълнени договори от дружество за доставка на стоки при платена цена, а подсъдимият е управител на въпросното дружество, което е договаряло), кои отношения на договорно неизпълнение ще остане да урежда гражданското право и съответно процес и няма ли да стигнем до там - да криминализираме всяко неизпълнение? Ще кажем - субективната страна ще гледаме в тези случаи, умисълът, за да отграничим престъплението от деликта и от договорното неизпълнение, но нима при деликта и виновното неизпълнение на договорни задължения няма вина, и то определена именно според правилата на наказателното право?
Последващото намерение в един момент да не изпълниш договора, макар и да съзнаваш, че увреждаш другата страна, когато тя е вече престирала и е изправна по какво ще различим от състава на чл.206?
Ето на тези въпроси ми се ще да имам отговор, защото ми се струва напоследък, че поради бавното и скъпо струващо гражданско правосъдие, все повече граждани се обръщат за всичко към наказателноправните методи на защита и сипят жалби за щяло и не щяло, та така постепенно свикнахме да виждаме в гражданското неизпълнение престъпление. Същото чувам и от колеги от досъдебното, които вместо да се занимават с наистина престъпни състави, се занимават с жалби за закъснели срокове в строителството, невърнати заеми и т.н.
А конкретно - за парите, като предмет на престъплението по чл.206, напр. при невърнат заем на падеж, може би отграничението следва да дойде от целта, за която на дееца са му поверени вещите (ако приемем в случая парите като част от тях) - по състав те трябва да са му поверени да ги владее или пази - в конкретния случай парите се предоставят не за тези цели, а именно да ги ползва заемателят със задължението да върне не същите пари, но същата стойност. Макар и от текста да не произтича пряко, в практиката се приема, че като разновидност на изпълнителното деяние владението може да бъде предадено и с цел разпореждането с тези вещи, но по определен начин и в полза на собственика им.
КПавлова, така и аз долу-горе изтълкувах изчетената досега практика, действително - казуси различни, с нюанси, включително и аз не бих пробвала такова възражение, ако например на дееца бе предоставена във владение вещ, пък той се разпореди с нея не в интерес и полза на собственика и свои стойността на вещта - считам, че в конкретния случай своенето на стойността практически е своене на вещта.
За чисто парични отношения обаче - в конкретния случай е налице предоставяне на парични средства като заем за финансиране на сделка между заемателя(дружество) и трето лице, която не се е осъществила, а сумата се твърди да не е върната в цялост, не знам какво да мисля. Понеже става дума за чл.26 НК, другото деяние е сключен договор за доставка на стоки с различен от заемодателя контрагент - стоките недоставени, парите платени авансово и невърнати. В общи линии това са формите, в които според прокуратурата са осъществени изпълнителните деяния по чл.206 от лицето, действало в качеството на управител на дружеството - съдоговорител. Сумите в единия случай са преведени по сметка на дружеството, а управителят е оперирал със сметката му и е теглил суми от нея, включително и преведените по заема. Във втория случай са плащани с РКО с получател също дружеството. Т.е. деецът се е разпоредил със средства на дружеството, доколкото те са били в патримониума му, а не са му предоставени в лично качество. Дружеството е в неизпълнение към контрагентите си (ако не установя друго по документите, които предстои да прегледам тези дни).
Опитвам се да разгранича неизпълнението на договорни отношения на дружеството и невръщане на заема в единия случай, а в другия - невръщане на платените от купувача на неполучената стока суми, като гражданско неизпълнение и последици, от престъплението по чл.206 НК, което се вменява на управителя. И пак се връщам в началото
Май много изписах, но дано е разбираемо

[Melly]

От друга страна, ако приемем, че всеки невърнат заем и неизпълнен договор, включително при наличен спор между страните дали и какво се дължи, представляват винаги състав на чл.206 (конкретният казус е свързан в едната си част именно със заемане на средства, а в другата - с неизпълнени договори от дружество за доставка на стоки при платена цена, а подсъдимият е управител на въпросното дружество, което е договаряло), кои отношения на договорно неизпълнение ще остане да урежда гражданското право и съответно процес и няма ли да стигнем до там - да криминализираме всяко неизпълнение?

Последващото намерение в един момент да не изпълниш договора, макар и да съзнаваш, че увреждаш другата страна, когато тя е вече престирала и е изправна по какво ще различим от състава на чл.206?

А конкретно - за парите, като предмет на престъплението по чл.206, напр. при невърнат заем на падеж, може би отграничението следва да дойде от целта, за която на дееца са му поверени вещите (ако приемем в случая парите като част от тях) - по състав те трябва да са му поверени да ги владее или пази - в конкретния случай парите се предоставят не за тези цели, а именно да ги ползва заемателят със задължението да върне не същите пари, но същата стойност

За чисто парични отношения обаче - в конкретния случай е налице предоставяне на парични средства като заем за финансиране на сделка между заемателя(дружество) и трето лице, която не се е осъществила, а сумата се твърди да не е върната в цялост, не знам какво да мисля. Понеже става дума за чл.26 НК, другото деяние е сключен договор за доставка на стоки с различен от заемодателя контрагент - стоките недоставени, парите платени авансово и невърнати. В общи линии това са формите, в които според прокуратурата са осъществени изпълнителните деяния по чл.206 от лицето, действало в качеството на управител на дружеството - съдоговорител. Сумите в единия случай са преведени по сметка на дружеството, а управителят е оперирал със сметката му и е теглил суми от нея, включително и преведените по заема. Във втория случай са плащани с РКО с получател също дружеството. Т.е. деецът се е разпоредил със средства на дружеството, доколкото те са били в патримониума му, а не са му предоставени в лично качество. Дружеството е в неизпълнение към контрагентите си

Опитвам се да разгранича неизпълнението на договорни отношения на дружеството и невръщане на заема в единия случай, а в другия - невръщане на платените от купувача на неполучената стока суми, като гражданско неизпълнение и последици, от престъплението по чл.206 НК, което се вменява на управителя.

Аз залагам на тезата, че сме изправени пред договорно неизпълнение.
Както по-горе писах, парите са особена вещ и само ако бяха индивидуализирани като копюри със съответните им номера (договор за влог), бих приела че са вещ, годна да бъде отнесена към състава на чл.206 НК.
Но случаят ми изглежда да не е такъв.
Така мисля.

П.П. Да допълня, че при заема, парите/вещта се предават в собственост, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, докато при влога имаме предадено владение на вещта със задължение да бъде пазена и върната от влогоприемателя.

[fani_i]

viewtopic.php?f=7&t=37079

...Но в момента, в който клиента ми през 2007г. е започнал да я използва, изведнъж е била подадена жалба в прокуратурата - за обсебване. Преписката е приключена и въобще е нямало проблеми там.

Това е цитат от поста на колегата Анима от посочената в линка тема, който си позволих, надявам се без възражения, да ползвам тук като илюстрация за написаното по-горе относно разбиранията на средностатистическия българин, сдобил се с някакъв гражданско-правен проблем, за функциите и правомощията на прокуратурата - тя се е превърнала в заместник на гражданския съд.

По конкретния казус: Благодаря, Мелли!
И на мен засега така ми изглеждат нещата, но като прегледам всичките 5 тома материали по делото (само от 2 дни ми е), ще знам повече за фактите и доказателствата. След последния ми пост погледнах пак част от документите и установих, че съм допуснала една неточност - по второто деяние, при което е сключен договор за доставка с дружеството, в РКО, за които споменах, не е посочено като получател на сумата дружеството, а физическото лице, без да е посочено качеството му. Не мисля, че това променя особено изводите, доколкото, свързани с договора, имащ същия предмет (в РКО е отбелязано основание за плащането), но ми се ще да съм точна, тук и без това е трудно за колегите с малко информация да формират становище. Предметът на деянието си остава все същия.
Благодаря и за допълнението - Действително видях, че съм се изразила не както си мислех. След 3 безсънни нощи да съм доволна, че въобще съм се изразила

[taranka2]

Колеги, търся Решени на ВКС 626/2009 3-то гр.,
Моля, за съдействие от Ваша страна .

[Melly]

Не мисля да е излишно да поместя една статия на проф. Ж. Сталев:

СТАЛЕВ, Ж. - " ВЕЩНОПРАВНИЯТ РЕЖИМ HA ПАРИТЕ"

1. Паричните знаци (метални или книжни) притежават белези на телесност и затова са без съмнение вещи. Съпоставени с недвижимите вещи, те са движими вещи. Ако металните пари ни се представят обикновено само като родово определени вещи, то при банкнотите на пръв поглед се получава впечатлението, че всяка банкнота, даже когато е издадена от същата държава, е индивидуално определена движима вещ, защото всяка носи серия и номер, чрез които може да бъде индивидуализирана спрямо другите банкноти на същата държава. Чл. 240 ЗЗД изрично говори за собственост върху пари, която се прехвърля от заемодателя върху заемателя, а чл. 257, ал. 3 ЗЗД предпоставя, че при неправилен влог на пари в банка или в Държавна спестовна каса те стават собственици на вложените в тях парични знаци и затова могат да се разпореждат с тях. Ако нещата стоят така, кои са основанията да се поставя въпросът за вещноправния режим на парите? Подобен въпрос предпоставя, че този режим се характеризира с някакви особености спрямо вещноправния режим на другите движими вещи. Наистина ли съществуват такива особености или спрямо парите, представени чрез паричните знаци, трябва да се прилагат всички правила, които нашето право предвижда спрямо движимите вещи, както на пръв поглед изглежда?

Работата е там, че правната уредба не е независима спрямо регулираната от нея материя. Вярно е точно обратното "тя е в дълбока зависимост от нея. Обектът на регулиране предопределя, ако щете, диктува във висока степен, неговата правна уредба. Тя трябва да бъде приспособена към особеностите на предмета на регулиране. В тази зависимост намира израз нормативната сила на т. нар. "естество на нещата", т. е. естество на подлежащата на правна уредба материя, за което всеки разумен законодател и тълкувател трябва да държат сметка, ако искат да постигнат разумна и ефикасна уредба на обществените отношения. Нормативната сила на "естеството на нещата" е едно от проявленията на присъщата на правото обща социологична закономерност, която бихме могли да обозначим като нормативна сила на фактическото или превръщане на фактическото в нормативно.

2. В своето историческо развитие парите претърпяха една забележителна еволюция. Първите парични знаци имат същата стойност, каквато имат вещите, използувани като пари (например бронзът, използуван като пари в древния Рим и затова мерен на везни; златните и сребърни монети, използувани по-късно като пари). През втората фаза, когато книжните парични знаци започват да функционират като пари наред със златните монети, банкнотите са заместители на златните монети и затова притежателят на банкнота може да иска от банката, издател на банкнотата, да му я замени със съответни по стойност златни монети (златно покритие на книжните пари). През третата фаза златното покритие се отменя, като по този начин връзката между означената на банкнотата стойност и стойността, присъща на вещта, използувана като паричен знак, се прекъсва. Същото прекъсване се наблюдава при парични знаци от неблагороден метал, които са незаменяеми със златни или сребърни монети. Последната, съвременна фаза на парите е появата на т. нар. пари по сметки (Buchgeld, Giralgeld; money of account), при които изчезва паричният знак, като вещ с отбелязана на него номинална, абстрактна стойност, за да остане само стойността. Парите по сметка са безтелесни пари. Затова съвременният паричен дълг не е даже дълг да бъдат предадени на кредитора парични знаци със стойност равна на размера на дълга, а просто дълг за определена по размер номинална стойност, така че може да бъде платен със заверяване на банковата сметка на кредитора с тази стойност (вж. № . Що се касае до съвременните парични знаци (банкноти и метални пари от неблагороден метал) без златно покритие, то те нямат - особено книжните парични знаци, някаква собствена стойност, произтичаща от физическите им качества като вещи. Съвременните парични знаци са само дотолкова вещи, доколкото е необходима вещ, на която да бъде нанесена по съответния технически способ една номинална стойност в единици на националната валута (стотинки и левове; сантими и франкове, центове и долари и т. н.). Съвременните парични зн ци са следователно веществени носители и символи на номинални, абстрактни стойности.

От гледище на обикновените движими вещи процесът на развитие на парите може следователно да бъде определен като процес на последователно обезвеществяване на парите. Веществените качества на съвременните парични знаци стават ирелевантни. На преден план излиза функцията им да бъдат носители на номинална, абстрактна стойност, чрез която те служат като всеобщо разменно и платежно средство. Тоталното обезвеществяване на парите настъпва при парите по сметки, които са само стойности. На този процес на обезвеществяване отговаря, както ще видим, изместване на вещноправните елементи в правния режим на парите и заместването им с облигационноправни елементи. Този процес кулминира при парите по сметки. За него допринасят и някои други разлики между обикновените движими вещи и паричните знаци като веществени носители на стойности.

3. Обикновените движими вещи се използуват за задоволяване на различни нужди. Поради тази им функция при тях на преден план излизат веществените им белези. Стигнали до крайния потребител, собствеността върху тях се погасява чрез употреба, независимо от това, дали тя е трайна или еднократна.

Коренно различно е положението при паричните знаци. Те не подлежат на употреба с оглед непосредствено задоволяване на нужди чрез използуване на веществените им белези. Тези белези са при паричните знаци ирелевантни, защото тяхната функция е да бъдат всеобщо разменно и платежно средство. Понеже са такова средство, при тях няма краен потребител. Те са в непрекъснато обръщение. Погасяването на собствеността върху тях става не чрез тяхната физическа употреба, а чрез плащане. Плащането е същевременно основание за преминаване на собствеността върху тях в полза на друг собственик. Никоя друга движима вещ не сменя своя собственик постоянно, без ограничение - бихме могли да кажем вечно - както паричният знак, който преминава от едни ръце в други, докато се разпадне физически. Затова малко са вещите, при които собствеността е така мимолетна, както при паричните знаци. Гражданинът, който с банкнота от 50 или 100 лева плаща на пазара един килограм грозде и получава от продавача други банкноти като разлика в цената, само минута след това престава да бъде техен собственик, защото купува с тях други продукти. Милионите граждани, разчитащи за своята издръжка на заплата или пенсия, още в деня на получаването им започват да ги харчат и към края на месеца престават да са собственици и на последната банкнота. Да се дават други примери е ненужно.

От функцията на паричните знаци да бъдат всеобщо разменно средство следва друга тяхна особеност спрямо обикновените движими вещи. Паричните знаци са абсолютно заместими. Те са заместими преди всичко помежду си. Банкнотата от 200 лева може да бъде заменена срещу 200 банкноти по един лев, 100 банкноти по два лева, 40 банкноти по 5 лева, 10 банкноти по 20 лева, 4 банкноти по 50 лева и 2 банкноти по 100 лева. Същото важи за металните пари. Паричните знаци са заместими обаче не само помежду им. Те са заменими срещу всякакви други вещи, ползване на вещи или на услуги, респ. работна сила. Казано образно: срещу пари може да се получи всичко. Нещо повече, парите може да заменят и всеки оценим в пари непаричен дълг чрез паричното обезщетение при неизпълнение. Всяка имуществена вреда може да бъде обезщетена в пари.

Затова парите (паричните знаци) са апогей на родово определените заместими движими вещи. Посочените на банкнотите серия и номер имат само вътрешно значение за банката - издател на банкнотите, но не са никакъв индивидуализиращ белег, който да е от значение в икономическия и правен оборот на банкнотите. Кой от нас, когато получава банкноти на каквото и да било основание (трудово възнаграждение, пенсия, наем, цена или остатък от нея и т. н.) или плаща с банкноти, си отбелязва тяхната серия или номер? Той не прави това, защото тези данни, отбелязани на банкнотата, са без всякакво значение с оглед на нейната функция да символизира определена стойност, тъй като всяка банкнота е заменима с всяка друга без оглед на нейната серия или номер. Изводът е, че банкнотите, макар и да биха могли да бъдат индивидуализирани чрез тяхната серия и номер, са подобно на металните пари апогей на родово определена заместима вещ. От липсата на белези, релевантни за индивидуализиране на едни парични знаци спрямо други, освен отбелязаната на тях абстрактна стойност, следва практическата невъзможност да се идентифицират паричните знаци, ако те излязат от държане на техния владелец. Излязат ли от неговото държане, те встъпват в паричния оборот и не могат вече да бъдат проследени. Бившият им държател не знае, а и да знае, не е в състояние да докаже, че е бил държател именно на тези банкноти, чиято серия и номер случайно знае. Само в редки случаи, например при влог в банка на пари в запечатана или заключена касетка, паричните знаци могат да бъдат идентифицирани, макар че се държат вече от друго лице. Както ще видим, неидентифицируемостта на паричните знаци е една от причините за практическата невъзможност относно тях да се предявяват успешни владелчески или петиторни искове (вж. № 5). Идентификацията на паричните знаци не се налага и от някакъв легитимен интерес да бъдат получени същите знаци, чието владение е било изгубено без правно основание или поради отпаднало правно основание. Абсолютната заменимост на паричните знаци е в състояние да аде на бившия владелец чрез други парични знаци същата парична стойност, от която той е бил лишен. Както видяхме, релевантна за парите е стойността, която те символизират чрез паричните знаци, а не тяхната веществена индивидуалност.

Как се отразяват върху вещноправния режим на паричните знаци скицираните техни особености спрямо обикновените движими вещи?

4. На първо място те се отразяват върху видовете вещни права, които могат да съществуват относно парични знаци. Както видяхме, паричните знаци нямат потребителна стойност. Те символизират абстрактна, дадена им от държавата стойност. Затова вещно право на ползуване върху парични знаци е немислимо. Спрямо паричните знаци разпоредбите на чл. 56-62 от ЗС са неприложими. Правото, което завещателят би дал на заветник да получава лихвите от вложена в банка сума, не е вещно право на ползуване, а е право на вземане на заветника срещу банката за лихви върху вложената сума.

Т. нар. залог на парична сума (чл. 180 и 181 ЗЗД) не е вещно право. Всяко вещно право предпоставя определеност на вещта, върху която то се претендира. Вложената в банка сума (чл. 181, ал. 1 ЗЗД), казано по-точно паричните знаци, на които възлиза тази сума, стават чрез влагането им в банката нейна собственост и се сливат с другите нейни парични средства (чл. 257, ал. 2-3 ЗЗД). Вложителят има спрямо банката вземане в размер на вложената сума (вж. № . Залогоприемателят има всъщност залог върху това вземане (арг. чл. 164, ал. 3 ЗЗД).

Единственото вещно право върху парични знаци е правото на собственост.

5. Понеже, както видяхме, паричните знаци са апогей на родово определените вещи, индивидуализацията им като условие за придобиване и прехвърляне на собствеността върху тях трябва да важи спрямо тях с още по-голямо основание, отколкото спрямо обикновените движими вещи. Особеното при паричните знаци е, че при тях предаването на владението им, предвидено от чл. 24, ал. 2 ЗЗД като условие за прехвърляне на собствеността, е на практика почти единственият способ за индивидуализация на паричните знаци. Много редки са други способи за тяхната индивидуализация (например, влагане в банка на парични знаци, поставени в запечатана или заключена касетка; завет на парични знаци, заключени в писалището на завещателя).

Ролята на владението на паричните знаци като фактор за тяхната индивидуализация и сигурността на паричния оборот са основанието владението на паричните знаци да се превърне в самостоятелно основание за придобиване на собствеността върху тях. То изпълнява тази функция само по себе си без оглед на това, дали се съпътствува от правно основание, което да го оправдава и дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. Той става собственик на държаните от него парични знаци и когато не разполага с правно основание, респ. когато то е недействително или отпаднало, както и когато е недобросъвестен. Бързият и неспъван оборот на паричните знаци, без който те не биха били в състояние да изпълнят функцията си на универсално разменно и платежно средство, е несъвместим с предварителна проверка преди предаване и получаване на паричните знаци, дали техният владелец разполага с правно основание, респ. дали е добросъвестен или недобросъвестен. Спрямо никоя друга движима вещ максимата, че "владението е равнозначно на правно основание" не важи с такава абсолютна сила както при паричните знаци. Спрямо тях то е самостоятелно основание за придобиване на собствеността върху паричните знаци по силата на една, бихме могли да кажем, естествена необходимост.

От скицираната роля на владението на паричните знаци като самостоятелно основание за придобиване на собственост върху тях следват други твърде важни особености на техния вещноправен режим в сравнение с обикновените движими вещи.

а) Чл. 78 ЗС не важи спрямо придобиване на собственост върху парични знаци. Това се отнася както за ал. 1, така и за ал. 2 на чл. 78. Придобилият владението на парични знаци ще стане техен собственик и да не разполага с правно основание и да е недобросъвестен. Собственикът на откраднати или изгубени пари не може да ги иска от техния добросъвестен владелец, защото той е станал техен собственик.

б) Получилият парични знаци като плащане по нищожен, унищожен или развален договор става и остава собственик на получените парични знаци и когато е недобросъвестен (знаел е за основанието за нищожността или унищожаемостта, тъй като например е автор на измамата или заплахата, респ. сключил е договора, без да има намерение да го изпълнява, само за да може да получи цената), въпреки липсата или последващото отпадане на правното основание.

в) Намерилият изгубени парични знаци дължи да ги върне съобразно чл. 87 и 88 ЗС, но ако ги задържи като свои, става техен владелец и затова собственик.

г) Даже крадецът на парични знаци става техен собственик чрез отнемане на тяхното владение.

Тези изводи изглеждат на пръв поглед парадоксални, но те са практически единствено приложими и при това не са несправедливи.

Те са единствено приложими с оглед на обществения интерес от сигурност на паричния оборот, пред който интересът на бившия собственик трябва да отстъпи. При това той съвсем не е беззащитен спрямо недобросъвестния приобретател на паричните знаци. Понеже е станал техен собственик без правно основание или на отпаднало правно основание (договорът, по силата на който ги е получил е нищожен, унищожен или развален), той се е неоснователно обогатил и затова отговаря спрямо обеднелия бивш собственик в размер на паричната сума, с която се е обогатил, а когато владението на паричните знаци е получено чрез деликт (кражба, присвояване), владелецът ще отговаря за непозволено увреждане. Поради абсолютната заменимост на едни парични знаци с други, бившият собственик няма оправдан интерес да получи същите парични знаци, които са излезли от негово владение без правно основание, защото чрез иска за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане той ще получи парична сума, равна по стойност на стойността на паричните знаци, чиято собственост е изгубил. Ето защо той е изцяло защитен чрез тези облигационни искове. Нещо повече, тези облигационни искове ще бъдат на практика много по-лесно осъществими, отколкото владелческият или петиторен иск (чл. 76 и 108 ЗС) за същите парични знаци, чието владение той е изгубил без правно основание или на отпаднало правно основание. Владелческите и петиторни искове относно парични знаци - и това е една друга особеност на вещноправния режим на тези особени движими вещи - се натъкват на непреодолимата на практика преграда на невъзможност да се идентифицират паричните знаци, чието владение бившият им собственик е изгубил (вж. по-горе № 2). Попаднали веднъж във владение на друго лице, те веднага се смесват неразличимо с държаните от него други парични знаци, респ. се вливат чрез извършени от него плащания в паричния оборот, сменяйки непрекъснато своите собственици, така че е изключено да бъдат открити. Затова на практика няма примери на владелчески или петиторни искове за парични знаци. Тези исков се заместват много по-успешно от искове за неоснователно обогатяване или за непозволено увреждане.

Тези облигационни искове бранят ефикасно бившия собственик на паричните знаци, защото чрез тези искове той ще получи обратно същата парична стойност, която е изгубил. Бидейки защита в полза на бившия собственик, тези искове са в същото време санкция срещу недобросъвестния владелец на паричните знаци, която е равнозначна по резултат на уважен иск за собственост срещу него, защото ще го лиши от същата парична стойност, която е придобил. Най-после, и това е особено важно - признаването на право на собственост в полза и на недобросъвестния владелец на паричните знаци ефикасно брани интересите на третите лица, получили от него плащане срещу вещи, услуги, причинени вреди или на друго правно основание. Тези интереси биха били пожертвувани без каквото и да било оправдание, ако бихме признали права срещу тях на бившия собственик на паричните знаци, изгубил тяхното владение без правно основание. Както се вижда, предлаганото разрешение е от всяко гледище не само разумно, но и справедливо.

6. Решаващото значение на владението на паричните знаци за придобиване на тяхната собственост води и до други особености на техния вещноправен режим.

а) При смесване на парични знаци правото на собственост на този, който е престанал да ги владее, се погасява и собственик на всички смесени парични знаци става лицето, което е в тяхно владение. До това разрешение бяха стигнали още римляните чрез идеята за консумиране на собствеността на изгубилия владението на паричните знаци (Д.46.3.78). Изгубилият собствеността ще има срещу получилия собствеността иск за неоснователно обогатяване, за непозволено увреждане или иск на друго правно основание в зависимост от фактическия състав, довел до смесването. В основата на неправилния влог, водещ до прехвърляне на собствеността на вложените пари от влогодателя върху влогоприемателя, лежи смесването на паричните знаци на влогодателя с паричните знаци на влогоприемателя, станало по волята на двете страни по договора за неправилен влог (вж. чл. 257, ал. 2 и 3 ЗЗД).

б) Спрямо парите е неприложима и давността като придобивен способ на собственост, учреден от ЗС (чл. 79-86). Тя е неприложима, защото от нея при парите няма нужда: придобилият владението става собственик на паричните знаци от деня, когато е станал техен владелец, така че продължаване на владението през течение на давностния срок е правно ирелевантно.

7. Що се касае до самото владение на парични знаци, то спрямо него не могат да се приложат правилата на ЗС, уреждащи владението на движими вещи, с изключение на чл. 68 и 69. Чл. 70-76 ЗС не могат да се приложат, защото паричните знаци нямат белезите на обикновените движими вещи, оправдаващи уредения от ЗС владелчески режим. Както видяхме, владението на парични знаци е разнозначно на собственост върху тях без да има значение, дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен, така че противопоставката между владение и собственост, както и между добросъвестен и недобросъвестен владелец е спрямо паричните знаци неуместна. Неуместни са и всички правила на ЗС относно подобренията на владяната вещ, тъй като подобрения на парични знаци са невъзможни. Владелческият иск по чл. 76 ЗС, както видяхме (вж. № 4), е безпредметен поради не възможността да бъдат идентифицирани паричните знаци, чието владение е било отнето по насилствен или скрит начин.

Във връзка с чл. 68 и 69 ЗС, които поначало намират приложение и спрямо паричните знаци като вещи, заслужава да бъде изтъкнато следното. Противопоставката между владение и държане е при паричните знаци от значение за вътрешните отношения между владелеца и държателя на парични знаци. Пред такива отношения сме например в случаите, когато паричните знаци се държат от касиери или други служители на физически или юридически лица, които са владелците на паричните знаци, защото ги държат чрез другите като свои, докато касиерите и други подобни тям служители упражняват фактическа власт върху паричните знаци, но не ги държат като свои, а като пари на техния работодател. Затова те ще отговарят за присвояване, ако се разпоредят с паричните знаци като със свои. Спрямо третите лица, обаче, те функционират като владелци на паричните знаци. Оборимата презумпция за владение, уредена от чл. 69 ЗС, е при парични знаци спрямо третите лица необорима. Този извод се налага от сигурността на паричния оборот. Третото лице, на което касиерът плаща определена парична сума срещу стока, която купува, или услуга, която получава за себе си, използувайки паричните знаци на работодателя си, не може да знае този факт. То се доверява на държането на паричните знаци от касиера, сочещо, че той е техен собственик. Това е достатъчно, за да стане третото лице собственик на получените от касиера парични знаци. Работодателят не ще разполага спрямо третото лице нито с иск за собственост (той е впрочем, както видяхме неосъществим - № 5), нито с иск за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане. Отговарящ спрямо него е само касиерът, освен ако третото лице е съучастник или укривател.

8. Изложеното досега сочи, струва ми се, в каква висока степен вещноправният режим, важащ за обикновените движими вещи, е неприложим спрямо тези особени движими вещи, каквито са паричните знаци. От целия вещноправен режим, установен от ЗС, за паричните знаци важат само правото на собственост и отнасящите се до владението чл. 68 и 69 ЗС, и то с някои важни отклонения, особено що се отнася до собствеността. Държим ли сметка и за обстоятелството, колко е мимолетна собствеността върху паричните знаци (вж. по-горе № 3), бихме могли да заключим, че вещноправният режим спрямо паричните знаци - казано образно - се изпарява, като на практика се замества от облигационни отношения. Това важи особено, когато сме пред парични отношения не в брой, а чрез заверяване и задължаване на банкови сметки, т. е. пред пари по сметка (№ 2).

Този проблем заслужава внимание, защото лаиците са склонни да приравняват тези отношения към отношения на собственост върху парични знаци. Даже юристи са склонни да смятат, като се позовават на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че и когато заемът се дава не в брой, а чрез заверяване на банковата сметка на наемателя със заетата сума, той става собственик на заетите пари (вж. в този смисъл решение № 176 от 19.03.1993 г. на V гражд. отд. на Върховния съд по дело 1539 от 1992 г.).

Вярно е, че чл. 240, ал. 1 ЗЗД, уреждащ заема на пари или на заместими вещи, постановява, че те се предават в собственост от заемодателя на заемателя. Оставим ли настрана заместимите вещи и съсредоточим ли погледа си върху заема на пари, обявената от чл. 240, ал. 1 ЗЗД последица, а именно, че заемът прави заемателя собственик на предадените му парични знаци, може обаче да важи само когато се касае за заем на пари в брой. Само при такъв заем паричните знаци, образуващи заетата сума, се предават на заемателя и по този начин се индивидуализират. Предаването им прави заемателя владелец на заетите парични знаци, а владението на парични знаци, както видяхме, прави владелеца им техен собственик (вж. по-горе № 5).

Заемът в брой, обаче, не е единственият вид заем. Нещо повече, при заеми от банки, с оглед уговорено целево използуване на кредита, се предпочита заемът да не се дава в брой, защото използуването на този вид заем е неконтролируемо. Заемът се дава чрез заверяване на сметка на заемателя, открита в банката-заемодател. При този способ на даване на заем заемателят не получава владение на парични знаци. Те остават във владение на банката, така че тя остава техен собственик. Заемателят не се и нуждае от това да стане владелец и с това собственик на заетите парични знаци. Вместо тях той получава пари по сметка. Парите по сметка са разпоредителна власт върху паричната стойност на заема. Тази разпоредителна власт заемателят упражнява чрез облигационните си правомощия спрямо банката, произтичащи от заема и от откритата на негово име сметка в банката, заверена със заетата парична сума. Въз основа на тези правомощия заемателят може да отправя нареждания за плащане до банката-заемодател, които тя е длъжна да изпълни. Тези плащания могат да бъдат в брой, но обикновено и те като заема не стават в брой, а чрез задължаване сметката на заемателя и заверяване сметката на неговия кредитор, т. е. чрез пари по сметка. При плащанията чрез пари по сметка, подобно на заем, даден чрез пари по сметка, няма никакво предаване на владение на парични знаци и никакво прехвърляне на собственост върху тях. Сменя се само носителят на разпоредителната власт върху парите по сметка. При заема вместо заемодателя носител на тази власт става заемателят, а при плащане чрез пари по сметка - вместо длъжника носител на тази власт става неговият кредитор. Той ще упражни тази власт чрез облигационните си правомощия спрямо банката, която води неговата сметка.

Както се вижда, радикалната разлика между парични знаци като веществени символи на паричната стойност и пари по сметка като чиста парична стойност без веществен носител неумолимо води до радикална разлика на правния режим: вещноправен спрямо паричните знаци и облигационноправен спрямо парите по сметка. Същевременно, преобладаващото значение на паричната стойност при характеристиката на паричните знаци и второстепенното значение на веществения елемент при тях води, както видяхме, до значителни особености на вещноправния режим спрямо тях - владението изтласква другите правни основания за придобиване на собственост върху парични знаци, а владелческите и петитор ни искове се заместват от облигационни искове за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане. Правният режим на парите е наистина едно ярко доказателство за нормативната сила на естеството на подлежащата на регулиране материя - то предопределя нейната уредба.

Възможно е и да даде насоки.