- Дата и час: 15 Дек 2024, 00:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Изпит за адвокатска колегия
|
|
Моля някой от колегите, които са посетили семинара на САК за подготовка за изпита за мл.адвокати и адвокати, да сподели.Все пак не се конкурираме за определени места.Ще бъде полезно да чуем какви са били насоките, които са ви дали.Благодаря на всички, които ще се включат.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
здравейте колеги?много замря тази тема нещо как върви подготовката?аз решавам старите тестове, макар че сега с новото ГПК мисля че ще има промени....чета само закона, и незнам от къде да видя нещо допълнително по ГПК. тестовете обхващат абсолютно всичко , понякога на определени въпроси не мога да намеря текстовете в законите , и затова ми се струва че няма да стане без учебник ,но ще видим...как се справяте с тестовете? имате ли трудности?
- missy
- Младши потребител
- Мнения: 61
- Регистриран на: 28 Окт 2007, 17:37
сетих се още нещо...в страницата на ВАС видях дневния ред на заседание от 30.05. една от точките е:Обсъждане и приемане на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати..означава ли това , че ще има промени при провеждането на изпита които ще касаят и нас-явяващите се на 14.06??? някой ако има информация,моля да сподели! благодаря предварително
- missy
- Младши потребител
- Мнения: 61
- Регистриран на: 28 Окт 2007, 17:37
Аз бях на семинара на ЦОА. Решавахме тестове и казуси по наказателно. ..От досега даваните.
Ина Лулчева дойде да ни каже, че при лъжесвидетелстването е възможен само пряк умисъл и силното раздразнение при убийството по 118 било признак от обективна страна Не че не е най-малко грешния отговор от трите варинта
По гражданскоправни дойдоха Джеров и Росен Томов. Не са давали насоки за самия изпит.Казаха по няколко думи по повечето въпроси от конспекта. Чисто теоритично, като в университета....
Не съм доволна.
Ще се радвам да обсъдим гражданскоправния казус от ноември.
Ина Лулчева дойде да ни каже, че при лъжесвидетелстването е възможен само пряк умисъл и силното раздразнение при убийството по 118 било признак от обективна страна Не че не е най-малко грешния отговор от трите варинта
По гражданскоправни дойдоха Джеров и Росен Томов. Не са давали насоки за самия изпит.Казаха по няколко думи по повечето въпроси от конспекта. Чисто теоритично, като в университета....
Не съм доволна.
Ще се радвам да обсъдим гражданскоправния казус от ноември.
- Meli77
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 27 Ное 2007, 14:32
Meli77 написа:Аз бях на семинара на ЦОА. Решавахме тестове и казуси по наказателно. ..От досега даваните.
Ина Лулчева дойде да ни каже, че при лъжесвидетелстването е възможен само пряк умисъл и силното раздразнение при убийството по 118 било признак от обективна страна Не че не е най-малко грешния отговор от трите варинта
По гражданскоправни дойдоха Джеров и Росен Томов. Не са давали насоки за самия изпит.Казаха по няколко думи по повечето въпроси от конспекта. Чисто теоритично, като в университета....
Не съм доволна.
Ще се радвам да обсъдим гражданскоправния казус от ноември.
А обясни ли защо е от обективната страна?
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Biby написа:Meli77 написа:Аз бях на семинара на ЦОА. Решавахме тестове и казуси по наказателно. ..От досега даваните.
Ина Лулчева дойде да ни каже, че при лъжесвидетелстването е възможен само пряк умисъл и силното раздразнение при убийството по 118 било признак от обективна страна Не че не е най-малко грешния отговор от трите варинта
По гражданскоправни дойдоха Джеров и Росен Томов. Не са давали насоки за самия изпит.Казаха по няколко думи по повечето въпроси от конспекта. Чисто теоритично, като в университета....
Не съм доволна.
Ще се радвам да обсъдим гражданскоправния казус от ноември.
А обясни ли защо е от обективната страна?
Не обясни, колега - забелязала съм, че адвокати с над 20 г. стаж, не считат за необходимо да дават и аргументация. Достатъчно им се струва да го кажат с апломб и професионално пренебрежение
(Горе-долу като председателят на изпитната комисията Петров, за който договорите, сключени от непълнолетни са ТВЪРДО нищожни. )
Не че след два дни и най-вече след справка с Ненов, не се поправи като се оправдаваше, че имало спор в доктрината по този въпрос.
Аз за такъв спор не съм чула...ако някой е чул нещо, моля да ни осветли...
- Meli77
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 27 Ное 2007, 14:32
Жалко. Искаше ми се да чуя какви са мотивите за този "обективен" афектен умисъл В една друга тема го обсъждахме въпроса, но така и не доизяснихме защо го причисляват /авторите на теста/ към обективната страна.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
За този казус ли говорим?
ГРАЖДАНСКОПРАВЕН КАЗУС
Здравка и Румен Тодорови сключват граждански брак на 09.11.1989 г. и се установяват да живеят в жилището на родителите на съпруга. През 1991 г. закупуват едностаен апартамент в гр. София. След раждането на близнаци в семейството през 1993 г. закупуват тристаен апартамент, в който се настаняват да живеят. Решават да отдадат под наем едностайния апартамент и на 30.06.1994 г. сключват наемен договор с Драгомир Цеков за срок от 9 години, който наемен договор е нотариално заверен на същата дата. Междувременно Румен Тодоров се увлича по хазартни игри и задлъжнява към трети лица със сумата общо от 400 000 недоминирани лева, за която сума е издал записи на заповед. За да погаси тази сума, Тодоров решава да продаде едностайния апартамент.За тази цел се свързва с приятеля си от детинство Борис Кънчев, на когото обяснява, че спешно му трябват пари и трябва да продаде апартамента, но жена му не е съгласна на такава сделка. Предлага на Кънчев да закупи апартамента, като му плати веднага 400 000 неденоминирани лева, които да покрият дълговете му, а останалите 200 000 да му дава на малки месечни вноски, така че съпругата Здравка да мисли, че това са пари от наема на апартамента. Кънчев приема да закупи едностайното жилище при тези условия само от Румен Тодоров и на 12.02.1995 г. Тодоров и Кънчев осъществяват продажбата пред познат на Тодоров нотариус в гр.София.
Новият собственик Борис Кънчев решава да се настани в закупения от него апартамент, но когато отива там, заварва наемателя Драгомир Цеков, който отказва да напусне.
На 11.11.2003 г. Здравка Тодорова узнава за извършената продажба на едностайния апартамент.След консултации с адвокат завежда гражданско дело срещу Борис Кънчев.
Ответникът Борис Кънчев има втора съпруга Катя и син от този брак - Евгени. На първото по делото заседание Борис Кънчев прави възражение, че е придобил апартамента по давност. Шест дни след това заседание Борис Кънчев умира. Преди смъртта си той оставя саморъчно универсално завещание в полза на бившата си съпруга Невена Спасова, с която е разведен от 1992 г. От първия си брак Кънчев има един син - Стоян, който е починал през 2000 г. и е оставил за наследници съпруга Ирина и дъщеря Петя.
1. Какви са правата на наемателя Драгомир Цеков по отношение претенцията на Борис Кънчев за освобождаване на наемания апартамент?
2. Какви са правните възможности на Здравка Тодорова за защита срещу продажбата на апартамента от съпруга й?
3. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници при завеждането на иска?
4. Кои са законните наследници на починалия Борис Кънчев?
5. Основателно ли е възражението на Кънчев за придобивна давност ?
6. Какви правни възможности има преживялата съпруга Катя Кънчева да брани наследствените си права?
7. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници след смъртта на Борис Кънчев?
ГРАЖДАНСКОПРАВЕН КАЗУС
Здравка и Румен Тодорови сключват граждански брак на 09.11.1989 г. и се установяват да живеят в жилището на родителите на съпруга. През 1991 г. закупуват едностаен апартамент в гр. София. След раждането на близнаци в семейството през 1993 г. закупуват тристаен апартамент, в който се настаняват да живеят. Решават да отдадат под наем едностайния апартамент и на 30.06.1994 г. сключват наемен договор с Драгомир Цеков за срок от 9 години, който наемен договор е нотариално заверен на същата дата. Междувременно Румен Тодоров се увлича по хазартни игри и задлъжнява към трети лица със сумата общо от 400 000 недоминирани лева, за която сума е издал записи на заповед. За да погаси тази сума, Тодоров решава да продаде едностайния апартамент.За тази цел се свързва с приятеля си от детинство Борис Кънчев, на когото обяснява, че спешно му трябват пари и трябва да продаде апартамента, но жена му не е съгласна на такава сделка. Предлага на Кънчев да закупи апартамента, като му плати веднага 400 000 неденоминирани лева, които да покрият дълговете му, а останалите 200 000 да му дава на малки месечни вноски, така че съпругата Здравка да мисли, че това са пари от наема на апартамента. Кънчев приема да закупи едностайното жилище при тези условия само от Румен Тодоров и на 12.02.1995 г. Тодоров и Кънчев осъществяват продажбата пред познат на Тодоров нотариус в гр.София.
Новият собственик Борис Кънчев решава да се настани в закупения от него апартамент, но когато отива там, заварва наемателя Драгомир Цеков, който отказва да напусне.
На 11.11.2003 г. Здравка Тодорова узнава за извършената продажба на едностайния апартамент.След консултации с адвокат завежда гражданско дело срещу Борис Кънчев.
Ответникът Борис Кънчев има втора съпруга Катя и син от този брак - Евгени. На първото по делото заседание Борис Кънчев прави възражение, че е придобил апартамента по давност. Шест дни след това заседание Борис Кънчев умира. Преди смъртта си той оставя саморъчно универсално завещание в полза на бившата си съпруга Невена Спасова, с която е разведен от 1992 г. От първия си брак Кънчев има един син - Стоян, който е починал през 2000 г. и е оставил за наследници съпруга Ирина и дъщеря Петя.
1. Какви са правата на наемателя Драгомир Цеков по отношение претенцията на Борис Кънчев за освобождаване на наемания апартамент?
2. Какви са правните възможности на Здравка Тодорова за защита срещу продажбата на апартамента от съпруга й?
3. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници при завеждането на иска?
4. Кои са законните наследници на починалия Борис Кънчев?
5. Основателно ли е възражението на Кънчев за придобивна давност ?
6. Какви правни възможности има преживялата съпруга Катя Кънчева да брани наследствените си права?
7. Кои лица следва да бъдат конституирани като ответници след смъртта на Борис Кънчев?
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Моят вариянт за отговори е следния:
1. Договорът за наем сключен на 30.06.1994 г. с Др. Цеков с нотариална заверка е валиден тъй като е сключен от двамата собственици за срок не по-дълъг от 10 години – чл. 229, ал. 1 ЗЗД. Но няма данни да е вписан в имотния регистър съгл. Чл. 112, б. “е” ЗС. Следователно важи чл. 237, ал. 2 ЗЗД.
Нотар. Акт за продажба на апартамента между Р. Тодоров и Б. Кънчев е от 12.02.1995 г. Съгл. Чл. 237, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД наемателят Цеков има право да задържи имота до 1 год. от датата на сключване на д-ра за прехвърляне на собствеността на апартамента – тоест до 12.02.1996 г. След тази дата той е задължен да напусне апартамента, освен ако новият собственик не се е съгласил той да продължи да живее там.
2. Здравка Тодорова се явява съсобственик на продадения изцяло апартамент. Поради това тя може да заведе иск срещу купувача Кънчев за разваляне на договора за продажба по отношение на нейната част.
3. Ответник трябва да е Кънчев, а той има право да привлече продавача Тодоров да участва в делото. Ако не го привлече губи възможността да търси отговорност по чл. 191, ал. 2 ЗЗД от него.
4. Закони наследници на Борис Кънчев са наследниците на починалия му син от първия брак – Стоян, т.е. съпругата Ирина и дъщерята Петя, втората му съпруга Катя и синът им Евгени.
5. Не е основателно възражението на починалия Кънчев за придобивна давност:
Няма данни наемателя да е напуснал апартамента, въпреки че след 12.02.1996 г. е бил длъжен да го освободи. Ако го е освободил до тази дата и Кънчев се е нанесъл веднага след това през м. 02.1996 г., до 11.11.2003 г. са изминали по-малко от 8 год. и при недобросъвестно владение не би могъл да придобие по давност апартамента. А той е недобросъвестен тъй като е знаел, че е купил апартамента само от единия собственик и може да бъде съдебно отстранен. Дори да се приеме, че той е владял апартамента след закупуването му, чрез наемателя Кънчев, пак не са минали 10 години, а са минали по-малко от 9.
6. Бившата съпруга на Кънчев получава целия апартамент, а няма право на запазена част. Стоян и Евгени, като деца и Кънчева като съпруга имат право на равна запазена част от апартамента – чл. 29, ал. 3 от ЗН. Разполагаемата част при 2 деца и съпруга е = 1/4 - чл. 29, ал. 3 от ЗН, изр. последно. Тоест Н. Спасова има право на 1/4 от апартамента по завет (ако починалият Кънчев няма друго имущество). За останалите наследници остават общо 3/4 или по 1/4 за всяко от децата и преживялата съпруга. Наследниците на Стоян – съпругата и дъщерята наследяват по равна част от дела на починалия Стоян, т.е. 1/8, но за да имат право да наследят по 1/8 от апартамента те трябва да приемат наследството на Стоян – чл. 57 от ЗН.
Преживялата съпруга Катя може да брани своя дял от 1/4, а и на детето си Евгени, тъй като то е малолетно (то е на най-много 10 години) на основание чл. 30 от ЗН като иска намаление на частта на Н. Спасова с 2/4 (за себе си и за сина си). Но на основание чл. 30, ал. 2 от ЗН тя трябва да е приела наследството от свое име и от името на сина си, тъй като Н. Спасова не е наследник по закон.
7. Ответници по иска на З. Тодорова са наследниците на Б. Кънчев. Това са детето и съпругата на Стоян, Евгени, Кънчева и Спасова, ако са приели наследството – чл. 60 от ЗН. Първите двама – Ирина и Петя, трябва да приемат наследството и на Стоян за да приемат наследството на Кънчев.
1. Договорът за наем сключен на 30.06.1994 г. с Др. Цеков с нотариална заверка е валиден тъй като е сключен от двамата собственици за срок не по-дълъг от 10 години – чл. 229, ал. 1 ЗЗД. Но няма данни да е вписан в имотния регистър съгл. Чл. 112, б. “е” ЗС. Следователно важи чл. 237, ал. 2 ЗЗД.
Нотар. Акт за продажба на апартамента между Р. Тодоров и Б. Кънчев е от 12.02.1995 г. Съгл. Чл. 237, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД наемателят Цеков има право да задържи имота до 1 год. от датата на сключване на д-ра за прехвърляне на собствеността на апартамента – тоест до 12.02.1996 г. След тази дата той е задължен да напусне апартамента, освен ако новият собственик не се е съгласил той да продължи да живее там.
2. Здравка Тодорова се явява съсобственик на продадения изцяло апартамент. Поради това тя може да заведе иск срещу купувача Кънчев за разваляне на договора за продажба по отношение на нейната част.
3. Ответник трябва да е Кънчев, а той има право да привлече продавача Тодоров да участва в делото. Ако не го привлече губи възможността да търси отговорност по чл. 191, ал. 2 ЗЗД от него.
4. Закони наследници на Борис Кънчев са наследниците на починалия му син от първия брак – Стоян, т.е. съпругата Ирина и дъщерята Петя, втората му съпруга Катя и синът им Евгени.
5. Не е основателно възражението на починалия Кънчев за придобивна давност:
Няма данни наемателя да е напуснал апартамента, въпреки че след 12.02.1996 г. е бил длъжен да го освободи. Ако го е освободил до тази дата и Кънчев се е нанесъл веднага след това през м. 02.1996 г., до 11.11.2003 г. са изминали по-малко от 8 год. и при недобросъвестно владение не би могъл да придобие по давност апартамента. А той е недобросъвестен тъй като е знаел, че е купил апартамента само от единия собственик и може да бъде съдебно отстранен. Дори да се приеме, че той е владял апартамента след закупуването му, чрез наемателя Кънчев, пак не са минали 10 години, а са минали по-малко от 9.
6. Бившата съпруга на Кънчев получава целия апартамент, а няма право на запазена част. Стоян и Евгени, като деца и Кънчева като съпруга имат право на равна запазена част от апартамента – чл. 29, ал. 3 от ЗН. Разполагаемата част при 2 деца и съпруга е = 1/4 - чл. 29, ал. 3 от ЗН, изр. последно. Тоест Н. Спасова има право на 1/4 от апартамента по завет (ако починалият Кънчев няма друго имущество). За останалите наследници остават общо 3/4 или по 1/4 за всяко от децата и преживялата съпруга. Наследниците на Стоян – съпругата и дъщерята наследяват по равна част от дела на починалия Стоян, т.е. 1/8, но за да имат право да наследят по 1/8 от апартамента те трябва да приемат наследството на Стоян – чл. 57 от ЗН.
Преживялата съпруга Катя може да брани своя дял от 1/4, а и на детето си Евгени, тъй като то е малолетно (то е на най-много 10 години) на основание чл. 30 от ЗН като иска намаление на частта на Н. Спасова с 2/4 (за себе си и за сина си). Но на основание чл. 30, ал. 2 от ЗН тя трябва да е приела наследството от свое име и от името на сина си, тъй като Н. Спасова не е наследник по закон.
7. Ответници по иска на З. Тодорова са наследниците на Б. Кънчев. Това са детето и съпругата на Стоян, Евгени, Кънчева и Спасова, ако са приели наследството – чл. 60 от ЗН. Първите двама – Ирина и Петя, трябва да приемат наследството и на Стоян за да приемат наследството на Кънчев.
- pete22
- Младши потребител
- Мнения: 14
- Регистриран на: 02 Мар 2008, 12:05
Защо мислиш, че искът на съпругата трябва да бъде насочен към връщане на нейната част.Те продължават да са в СИО , т.е. продължава да е бездялова, а не обикновена съсобственост, за да действа презумпцията за равни дялове между тях.Искът е конститутивен, за разваляне на сделката.Признавам обаче, че продължавам да не съм наясно с необходимото и обикновеното другарство.Колкото и да го четох преди за изпита, пак съм в мъгла.Според мен обаче искът прилича на 135 ЗЗД.Дай мнение, ако ти се пише.
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
Има различни виждания в литературата относно недействителността по 22 ал.3 СК.
Относителна недействителност - Ана Станева, Лиляна Ненова
Висяща нищожност - Русчев, Павлова, Герджиков
Съпрузите са винаги необходими другари.
Относителна недействителност - Ана Станева, Лиляна Ненова
Висяща нищожност - Русчев, Павлова, Герджиков
Съпрузите са винаги необходими другари.
- Meli77
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 27 Ное 2007, 14:32
Този казус го решавахме по-напред в темата.
Ответници по иска по чл.22, ал.3 СК са купувачът и съпругът-продавач.
Ответници по иска по чл.22, ал.3 СК са купувачът и съпругът-продавач.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
eklekti4kata написа:Съжалявам,че сме досадили с колегата. Вярно,че е коментирано.
О не, не го казах с такава мисъл
Исках да съм полезна с инфо - ако искате да погледнете и другите решения. Затова.
- Biby
- Потребител
- Мнения: 329
- Регистриран на: 28 Яну 2002, 20:25
- Местоположение: София
Оооо, изобщо не съм се засегнала.Аз със свекървата не се карам, та какво остава - за непознати хора.Освен това винаги набързо те чета "Baby"...Напълно разбирам колко си добронамерена. Ако не беше тази тема в Лекс-а, едва ли щях да се запозная отблизо с няколкото давани тестове и казуси.Так че - огромно БЛАГОДАРЯ на всички колеги!И на теб!Лека вечер и приятна почивка!!!
- eklekti4kata
- Потребител
- Мнения: 285
- Регистриран на: 13 Ное 2006, 21:17
изпит за адвокатска колегия
Имам едно питане.
Публикуваха ли Заповедта на ВАС за назначаване на комисията?
Публикуваха ли Заповедта на ВАС за назначаване на комисията?
- Betty
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 07 Юни 2008, 21:38
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 13 госта