Здравейте!Имам въпрос,на който ще се радвам да намеря отговор тук:)
Става въпрос за следното, майка ми има завещание, в което наследодателят завещава на наследника всички свой движими и недвижими имоти и парични влогове,които ще притежава към своята смърт без да се упоменава какви са имотите и така нататък.Завещанието е от 1990 година, наследодателят почива в края на същата година.През 1997 година има възстановяване на земеделска земя, в която земя наследодателят има запазена част,като наследник на своите родители и сега въпросът е следният а именно, майка ми като нейн наследник по завещание има ли право на тази земеделска земя, която е възстановена през 1997 година? В ЗН има член 90а който гласи:
Чл. 90a. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г., обяввен за противоконституционен в частта, в която е предвидено, че завещание, съставено след включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти, РКС № 4/96 - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Завещание и продажба на наследство, съставено и извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти.
След което са:
Чл. 91. Давностният срок по чл. 50, считан от деня на влизането на този закон в сила, се прилага и за наследства, открити преди тази дата.
Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.
Има и решения на КС на РБ:
Конституционният съд в посочените по-горе три решения е възприел принципа, който е залегнал още в Решение № 6 от 5 юли 1992 г. по к.д. № 9 от 1992 г., а именно, че при внасянето на селскостопанските земи в ТКЗС правото на собственост "не е изчезнало, но е имало пречки да бъде упражнявано". В Решение № 12 от 8 юли 1993 г. е посочено : "Законът възстановява правата на собствениците, каквито (те) никога не са преставали да бъдат и никога не са загубвали своята собственост, но през определен период обективно не са могли да упражняват това свое пълно вещно право." В Решение № 8 от 19 юни 1995 г. съдът, като повтаря цитираната постановка на предишните решения.
И още нещо:
Що се отнася до характера на ограничаването на правата на собствениците върху земеделски имоти с "включването" им в ТКЗС има едно много добро РКС № 4/96 - ДВ, бр. 21 от 1996 г. относно валидността на завещателни разпореждания по отношение на такива имоти, с което обявява за противоконституционна разпоредбата на чл 90А от ЗН. Най - общо казано в това решение се изяснява, че правото на собственост върху такива имоти, никога не е било изгубвано в патримониума на собствениците, като само са били ограничени техните права на ползване и разпореждане.
След пропускане на сроковете по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ е невъзможно заявяването и възстановяването му от ОСЗГ, поради което трябва да се предяви иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ и първия въпрос, който трябва да се изясни, е, какъв е статута на този имот о включен ли е в плана за земеразделяне. Ако се отговори положително, трябва да се установи, че преди образуването на ТКЗС е бил в регулация и не е имал статут на земеделски. Съответно, че към момента на изключването му от регулация и установяването на статут на земеделски е бил собственост на ищеца или на негов наследодател.
Новото шест дето днес го научих е,че в удостоверение за наследници е включен и съпруга на починалата наследодателка,който е починал две години след нея(1992г.)А може ли да се окаже,че и неговите братя и сестри могат да наследят имот на роднините на неговата съпруга?!?
Давайте мнения и коментари, че аз вече тотално се забърках с тези имоти!
Благодаря предварително на всички отзовали се!
Сърдечни поздрави,
Даниел Николов
- Дата и час: 18 Дек 2024, 19:18 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Наследство със завещание
|
|
7 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Наследство със завещание
Да си кажа честно, нищо не разбрах от представената практика и по каква причина е посочена. Разликата между наследник по завещание - какъвто е този случай - цялото движимо и недвижимо емущество, което притежавам към моята смърт и заветника - завещавам на.нива с площ от 1,000 дка в землището на с. Х, е, че в първия случай независимо кога е възстановена земята лицето се явява нейн собственик по завещание. Във втория случай се проследява дали към момента на завета, завещателят е притежавал недвижимия имот, ако - не заветника не го получава. Ако в завещанието са посочени ниви, без да има надлежен документ за тях към датата му - не наследява, ако не са посочени и се възстановяват на по-късен етап - наследява.
- peip
- Потребител
- Мнения: 139
- Регистриран на: 21 Фев 2002, 16:08
Re: Наследство със завещание
по отношение на преживелия съпруг - същият няма да наследи, ако завещанието е универсално
- peip
- Потребител
- Мнения: 139
- Регистриран на: 21 Фев 2002, 16:08
Re: Наследство със завещание
Здравейте и благодаря за отговора! В завещанието,което сега ще цитирам по памет тъй като не е пред мен, никъде не става въпрос за земеделски земи.Наследодателят завещава на майка ми цялото си движимо и недвижимо имущество и парични влогове,които притежава към датата на своята смърт.Това е записано в саморъчното и завещание. Аз четейки закона виждам,че тази земя,която се възстановява в последствие се добавя автоматично към наследството,което наследодателят притежава към датата на своята смърт и според мен майка ми не би трябвало да има проблем.Същото нещо ми е казано и от нотариус в родния ми град.Проблемът идва от човек,който иска да закупи от нас въпросната земеделска земя той ми казва,че нотариуса в град Лом нямало да признае завещанието на майка ми и правото и на наседство на починалата и тетка.В удостоверението за наследници е вписан преживелия е съпруг,който почива две години след нея и преди възстановяването на въпросната земеделска земя,която е възстановена през 1997г.Наследодателят и нейния съпруг нямат деца, но преживелия съпруг има сестри,които може би са живи.
- daniel_b_nikolov
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 16 Май 2011, 20:24
Re: Наследство със завещание
това саморъчно завещание обявено ли е? Вписано ли е? Без това не може. След това влязло в сила решение на ПК, придружено със скица и удостоверение за наследници - за констативен нотариален акт по завещание, защото нотариусът следва да прецени дали има наследник със запазена част, която завещанието не може и не бива да наруши. Ако всичко това е налице и въпреки това нотариусът откаже да изповяда сделка или откаже да издаде КНА - обжалвайте отказа му. Лично аз бих поискала и удостоверение от съответната СВ, че към момента на смъртта на завещателя от датата на Вашето завещание, не е регистрирано ново. /Ако някое друго лице държи такова - да си доказва в съда кое е последващо/
- peip
- Потребител
- Мнения: 139
- Регистриран на: 21 Фев 2002, 16:08
Re: Наследство със завещание
Завещанието е обявено пред съда в Берковица, тъй като съпругът на починалата оспорваше правото на дял на майка ми върху наследствената им къща.Относно останалата част от наследството не е имало претенций от негова страна.В последствие имаше съдебно дело в началото на което майка ми представи документ,че останалите роднини от страна на тетка ми нямат претенций към наследството на починалата.В последствие съдът призна майка ми за законен наследник на тетка ми и даде ход на това дело,което приключи някъде към 2000 година.Има скици на имота и решение на поземлена комисия,че възстановява имота на наследниците на моя прадядо, които са родителите на моята майка и родителите на нейните братовчеди.Включих в този казус и съпругът на починалата, тъй като в последното удостоверение за наследници е включен и той.
- daniel_b_nikolov
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 16 Май 2011, 20:24
Re: Наследство със завещание
Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
София, 29.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 629/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], жив. Х., [улица] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно решение на Х. окръжен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав № 418/12.01.2009 г. по гр. д. № 423/2008 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], живуща[населено място] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН]¸ живуща[населено място] обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 25, ал. 1 ЗНасл за обявяване за нищожно поради липса на форма, липса на съгласие и нарушение на закона на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., б. ж. на[населено място] с дата 14.11.1975 г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково; иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 90а ЗНасл, затова че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от възстановени имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., описани с диспозива на въззивното решение и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл за намаляване на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково в размер на запазената 1/3 идеална част и за възстановяването й до този размер с присъждане на разноски.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Николова Г. не е изразила становище по жалбата.
С определение № 860/15.07.2009 г. по гр. д. № 629/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /съгласно уточнението по т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК погрешно е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ с оглед твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест на приетата от съда съдебно-графологическа експертиза, на която е основано решението; по иска с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ по материалноправния въпрос по приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са възстановени с решение на П. комисия и по иска с правно основание чл. 30 ЗНасл по въпросите: наследникът на завещателя-низходящ следва ли да е приел наследството по опис съгласно чл. 30, ал. 2 ЗНасл, когато упражнява правата си спрямо лице, което не е наследник по закон, а е наследник по общо завещание; от кой момент започва да тече петгодишния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗНасл.
Отговори на поставените въпроси:
Относно доказателствената тежест на приетата от въззивния съд съдебно-графологическа експертиза:
Заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото. Съдът не е обвързан със заключението на вещото лице. Съдът обсъжда заключението на вещото лице наред с всички събрани по делото доказателства и го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение. При положение, че съдът е анализирал експертното заключение съпоставено с данните от целия доказателствен материал не може да се приеме, че при преценка на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалния закон и че изводите са изградени на предположения /Р. № 622/4.08.2006 г. по гр. д. № 298/2005 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 417/6.06.2005 г. по гр. д. № 90/2005 г., ВКС, І г. о./.
Относно приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са били възстановени с решение на П. комисия:
Завещателят може да извърши разпореждане с имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това, което ще придобие до смъртта си, но не и с имущество, собствеността върху което ще бъде възстановена след смъртта му. С приемане на ограничителната норма на чл. 90а ЗНасл с § 7 ЗИД на ЗНасл /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./ законодателно е извършена реформа в наследственото право със създаване на специални правила за наследяване на реституирани имоти. Ако завещанието е съставено след одържавяването на имота, собствеността върху който впоследствие се възстановява, завещанието няма действие за този имот, тъй като завещателят не е могъл да предвиди, че в бъдеще този имот ще бъде реституиран. Приложното поле на нормата на чл. 90 ЗНасл е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяване на имотите. Законодателят придава правна релевантност на този факт, като се ръководи от предполагаема липса на воля завещателят да се разпорежда с отнети му имоти преди тяхното реституиране. Щом завещанието е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и при възстановяването на собствеността им завещателят вече е бил починал, направеното завещателно разпореждане по отношение на тези имоти не се зачита. Разпоредбата на чл. 90а ЗНасл се прилага относно завещателно разпореждане със земеделски имот, чиято собственост не е възстановена към момента на смъртта на завещателя /Р. № 422/20.10.1998 г. по гр. д № 252/98 г., ВКС, 5-чл. с-в; Р.139/20.03.2002 г. по гр. д. № 523/2001 г., ВКС, І г. о.; Р. № 202/4.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г., ВКС, І г. г.; Р. № 29/2.02.2004 г. по гр. д. № 567/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 422-А/28.06.2004 г. по гр. д. № 843/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 716/13.06.2006 г. по гр. д. № 360/2005 г., ВКС, VІ г. о./.
Относно иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Във връзка с иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл с ТР № 1 от 4.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ВКС, ОСГК е обявена за изгубила сила, като неадекватна на променената социална и правна действителност т. 15 от ППлВС № 4/64 г., с която е обосновано разбирането, че не е необходимо приемане на наследството по опис от наследника със запазена част като условие за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗНасл спрямо всички лица, посочени в чл. 5 – 10 ЗНасл.
Когато заветникът не е наследник по закон възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия.
От кой момент започва да тече давностният срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Както приемането на наследството, така и искането за възстановяване на накърнена запазена част касаят вземания и имуществени права. Въпреки липса на изрична законова разпоредба за давностен срок за приемане на наследството по аналогия на чл. 110 ЗЗД следва да се приеме, че за приемане на наследството е приложим общия петгодишен давностен срок. Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява също с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от датата на откриване на наследството, а за завещанията – от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието, а упражняването на правата по завещанието следва да се извърши в петгодишен срок от датата на откриване на наследството /ППлВС № 7/28.11.1973 г.; Р. № 586 А/14.07.1986 г. по гр. д. № 249/86 г., ВС, І г. о.; Р. № 922/7.04.1972 г. по гр. д. № 393/72 г., ВС, І г. о./.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното:
Наследодателката на страните Г. Ж. Г., дъщеря на общия наследодател Ж. Д. К. е починала на 7.12.1999 г., като вдовица. Ищцата М. Т. С. е нейна дъщеря, а ответницата А. Николова Г. е снаха на наследодателката-съпруга на починал преди нея син Г. Т. Г.-на 27.05.1989 г.
М. Т. С. е предявила против А. Николова Г. три обективно съединени иска. Основният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за обявяване за нищожно универсално саморъчно завещание на Г. Ж. Г. в полза на А. Николова Г., поради нарушение на закона, поради липса на съгласие и липса на форма. При положение, че първият иск се отхвърли като неоснователен като евентуален с него е съединен с основния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - да се приеме за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от притежаваната от наследодателката 1/8 идеална част от земеделските имоти, описани в исковата молба, тъй като завещанието няма действие по отношение на тях на основание чл. 90а ЗНасл. В условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл-за намаляване на универсалното саморъчно с дата 14.11.1975 г., направено от Г. Ж. Г. до размер на запазената й 1/3 идеална част и да се възстанови в нейна полза тази запазена част от останалото в наследството имущество на този наследодател.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
Саморъчното завещание е валидно, ако е написано лично и на ръка от завещателя, ако е датирано и ако е подписано саморъчно от завещателя. Посочените изисквания за валидност следва да са кумулативно налице. Завещанието е частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК/отм./. Когато се оспорва истинността /автентичност и съдържание/ на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила по делото и се ползва от него /чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК/отм./.
В случая ищцата е оспорила саморъчното завещание на Г. Ж. Г. с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя. Ответницата е заявила, че ще се ползва от завещанието и в доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ на ответницата е да установи, че завещанието е написано и подписано от завещателя. По делото е представен сравнителен материал, допуснато е и е прието заключение на вещо лице-графолог по назначена от въззивната инстанция съдебно-графологическа експертиза. Заключението на вещото лице-графолог, че процесното саморъчно завещание е написано и подписано от Г. Ж. Г. е категорично. Заключението на вещото лице е преценено от съда в съвкупност с показанията на свидетелките Г. и Т. относно вписванията в тефтерче с рецепти /част от представения по делото сравнителен материал/. При тези данни съдът е приел за установено, че саморъчното завещание е валидно. На това основание искът с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Въззивното решение е правилно.
Правният извод, че процесното саморъчно завещание е истинско /авторство и съдържание/ съдът е изградил въз основа категоричното заключение на вещото лице-специалист графолог, съобразно събрания по делото доказателствен материал, представен във връзка с поставената на вещото лице задача.
По евентуално съединените искове:
С установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ се претендира да се установи, че саморъчното завещание няма действие по отношение на земеделските земи, описани в исковата молба съгласно чл. 90а ЗНасл, тъй като завещанието е съставено след обобществяването им в ТКЗС и при възстановяване на собствеността им с решение на поземлена завещателят е бил починал.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е произвело действие в полза на универсалния правоприемник по отношение на всички земеделски земи, описани в исковата молба, като е обосновал извода си[населено място] № 4 на КС от 1996 г./ДВ, бр. 21 от 1996 г./, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а ЗНасл в частта, с която е прието, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти и на т. 3 ТР № 1/18.05.2004 г., ВКС, ОСГК.
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, както и в противоречие с посочената по-горе съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 90а ЗНасл за земеделски земи и гори, относно които към момента на смъртта на завещателя не е било постановено решение на П. комисия за възстановяване на собствеността им.
По този иск въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 292, ал. 2 и ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като уважи иска за процесните имоти, правото на възстановяване на собствеността върху които е признато след смъртта на завещателя.
Съгласно чл. 90а ЗНасл и посочената по-горе съдебна практика завещателят може да извърши разпореждане само с това имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това имущество, което ще придобие до смъртта си, но той не може да се разпорежда с имущество, правото на собственост върху което е признато за установено след неговата смърт.
Предмет на иска са земеделски земи и гори, възстановени с план за земеразделяне, респ. с план за гороразделяне с 4 решения на ПК, на наследниците на общия наследодател на страните Ж. Д. К.: решение № 38-70/14.06.1999 г.; решение № 36103/2.12.1999 г.; решение № 36-36/14.08.2000 г. и решение № 36103/16.09.2000 г. Завещателят Г. Ж. Г. е един от наследниците на общия наследодател и е починала на 7.12.1999 г. Към тази дата са били постановени само първите 2 решения на ПК. След смъртта й ПК е постановила останалите 2 решения, с които на наследниците на общия наследодател е възстановена собствеността на нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”- имот № 134026 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 518/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.134.26/; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”- имот № 139035 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 519/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.35/ и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост /решение № 36-36/14.08.2000 г. и скица № 520/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.503.3/.
За тези имоти съгласно чл. 90а ЗНасл саморъчното завещание няма действие. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи за посочените имоти, като се приеме за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от притежаваната от наследодателката Г. Ж. 1/8 идеална част съгласно удостоверение за наследници от наследството на общия наследодател Ж. Д. К., починал на 27.01.2969 г./л. 22 от гр. д. № 48/2008 г. на ХРС/ и на 1/16 идеална част от тези имоти.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата в качеството на законен наследник на завещателя–дъщеря на Г. Ж. Г. не е приела наследството по опис съгласно императивното изискване на чл. 30, ал. 2 ЗНасл, упражнявайки правото си на запазена част по отношение на ответницата, която не е наследник по закон на Г. Ж. Г.. На второ място, съдът е приел, че ответницата е упражнила правата си по саморъчното завещание с факта на обявяване на завещанието от съдия по вписванията /на 23.10.2000 г./ и че петгодишният давностен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл към момента на подаване на исковата молба в съда /14.01.2008 г./ е бил изтекъл.
Решението е правилно.
Когато заветникът не е наследник по закон, възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е бил съставен от районния съд.
Такъв е процесният случай.
Ищцата е наследник по закон на своята майка Г. Ж. Г., призована е към наследяване и е приела наследството. Приемането на наследството е следвало да се извърши по опис, защото правото по чл. 30, ал. 1 ЗНасл е упражнено спрямо ответницата, която не е наследник по закон, а е универсален правоприемник на Г. Ж. Г. по завещание /чл. 30, ал. 2 ЗНасл/-Р. № 1304/20.12.1991 г. по гр. д. № 1081/91 г., ВС, І г. о./.
Искът по чл. 30, ал. 1 ЗНасл следва да се предяви в определен срок.
При направено от ответницата възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд правилно е уважил възражението, като се е позовал на ППлВС № 7/73 г. и е посочил, че началният момент на давностния срок е датата на обявяване на саморъчното завещание от нотариуса /в случая 12.12.2000 г./. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2008 г. петгодишният давностен срок е бил изтекъл и правото на ищцата да иска намаляване на завещателното разпореждане до размер на запазената й част е било погасено.
С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на сумата 383.00 лв. за всички инстанции.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на ОС-Хасково № 418/12.01.2009 г., постановено по гр. д. № 423/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], ж. к. „О. 1”, бл. 119, вх. Г, ап. 69 иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от описаните в т. 5, т. 6 и т. 7 от исковата молба възстановени недвижими имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., б. ж. на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69, че М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] е собственик на 1/16 идеална част от нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”-имот № 134026 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.134.26 по скица № 518/3.01.2008 г.; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”-имот № 139035 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.35 по скица № 519/3.01.2008 г. и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост-решение № 36-36/14.08.2000 г. и поземлен имот № 77195.503.3 по скица № 520/3.01.2008 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69 да заплати на М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] сумата 383.00 лв. разноски по делото за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
№ 553
София, 29.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 629/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], жив. Х., [улица] чрез процесуален представител адвокат М. Г. против въззивно решение на Х. окръжен съд, Гражданско отделение, 4-ти състав № 418/12.01.2009 г. по гр. д. № 423/2008 г.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от М. Т. С. ЕГН [ЕГН], живуща[населено място] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН]¸ живуща[населено място] обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 25, ал. 1 ЗНасл за обявяване за нищожно поради липса на форма, липса на съгласие и нарушение на закона на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., б. ж. на[населено място] с дата 14.11.1975 г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково; иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 90а ЗНасл, затова че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от възстановени имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., описани с диспозива на въззивното решение и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл за намаляване на саморъчно завещание на Г. Ж. Г., обявено с протокол от 23.10.2000 г. на съдия по вписвания при Районен съд-Хасково в размер на запазената 1/3 идеална част и за възстановяването й до този размер с присъждане на разноски.
С жалбата са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация А. Николова Г. не е изразила становище по жалбата.
С определение № 860/15.07.2009 г. по гр. д. № 629/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /съгласно уточнението по т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК погрешно е посочено основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/ с оглед твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата по следните въпроси: по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД по процесуалноправния въпрос относно доказателствената тежест на приетата от съда съдебно-графологическа експертиза, на която е основано решението; по иска с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ по материалноправния въпрос по приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са възстановени с решение на П. комисия и по иска с правно основание чл. 30 ЗНасл по въпросите: наследникът на завещателя-низходящ следва ли да е приел наследството по опис съгласно чл. 30, ал. 2 ЗНасл, когато упражнява правата си спрямо лице, което не е наследник по закон, а е наследник по общо завещание; от кой момент започва да тече петгодишния срок за предявяване на иска по чл. 30 ЗНасл.
Отговори на поставените въпроси:
Относно доказателствената тежест на приетата от въззивния съд съдебно-графологическа експертиза:
Заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото. Съдът не е обвързан със заключението на вещото лице. Съдът обсъжда заключението на вещото лице наред с всички събрани по делото доказателства и го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение. При положение, че съдът е анализирал експертното заключение съпоставено с данните от целия доказателствен материал не може да се приеме, че при преценка на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалния закон и че изводите са изградени на предположения /Р. № 622/4.08.2006 г. по гр. д. № 298/2005 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 417/6.06.2005 г. по гр. д. № 90/2005 г., ВКС, І г. о./.
Относно приложението на чл. 90а ЗНасл по отношение на земеделски земи и гори, които към момента на смъртта на завещателя не са били възстановени с решение на П. комисия:
Завещателят може да извърши разпореждане с имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това, което ще придобие до смъртта си, но не и с имущество, собствеността върху което ще бъде възстановена след смъртта му. С приемане на ограничителната норма на чл. 90а ЗНасл с § 7 ЗИД на ЗНасл /ДВ, бр. 60/24.07.1992 г./ законодателно е извършена реформа в наследственото право със създаване на специални правила за наследяване на реституирани имоти. Ако завещанието е съставено след одържавяването на имота, собствеността върху който впоследствие се възстановява, завещанието няма действие за този имот, тъй като завещателят не е могъл да предвиди, че в бъдеще този имот ще бъде реституиран. Приложното поле на нормата на чл. 90 ЗНасл е свързано с времето на съставяне на завещанието – преди или след одържавяване на имотите. Законодателят придава правна релевантност на този факт, като се ръководи от предполагаема липса на воля завещателят да се разпорежда с отнети му имоти преди тяхното реституиране. Щом завещанието е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и при възстановяването на собствеността им завещателят вече е бил починал, направеното завещателно разпореждане по отношение на тези имоти не се зачита. Разпоредбата на чл. 90а ЗНасл се прилага относно завещателно разпореждане със земеделски имот, чиято собственост не е възстановена към момента на смъртта на завещателя /Р. № 422/20.10.1998 г. по гр. д № 252/98 г., ВКС, 5-чл. с-в; Р.139/20.03.2002 г. по гр. д. № 523/2001 г., ВКС, І г. о.; Р. № 202/4.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г., ВКС, І г. г.; Р. № 29/2.02.2004 г. по гр. д. № 567/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 422-А/28.06.2004 г. по гр. д. № 843/2003 г., ВКС, І г. о.; Р. № 716/13.06.2006 г. по гр. д. № 360/2005 г., ВКС, VІ г. о./.
Относно иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Във връзка с иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл с ТР № 1 от 4.02.2005 г. по т. гр. д. № 1/2005 г., ВКС, ОСГК е обявена за изгубила сила, като неадекватна на променената социална и правна действителност т. 15 от ППлВС № 4/64 г., с която е обосновано разбирането, че не е необходимо приемане на наследството по опис от наследника със запазена част като условие за упражняване правото му по чл. 30, ал. 1 ЗНасл спрямо всички лица, посочени в чл. 5 – 10 ЗНасл.
Когато заветникът не е наследник по закон възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е съставен от районния съдия.
От кой момент започва да тече давностният срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Както приемането на наследството, така и искането за възстановяване на накърнена запазена част касаят вземания и имуществени права. Въпреки липса на изрична законова разпоредба за давностен срок за приемане на наследството по аналогия на чл. 110 ЗЗД следва да се приеме, че за приемане на наследството е приложим общия петгодишен давностен срок. Искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява също с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от датата на откриване на наследството, а за завещанията – от момента, в който заветникът упражни своите права по завещанието, а упражняването на правата по завещанието следва да се извърши в петгодишен срок от датата на откриване на наследството /ППлВС № 7/28.11.1973 г.; Р. № 586 А/14.07.1986 г. по гр. д. № 249/86 г., ВС, І г. о.; Р. № 922/7.04.1972 г. по гр. д. № 393/72 г., ВС, І г. о./.
За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение взе предвид следното:
Наследодателката на страните Г. Ж. Г., дъщеря на общия наследодател Ж. Д. К. е починала на 7.12.1999 г., като вдовица. Ищцата М. Т. С. е нейна дъщеря, а ответницата А. Николова Г. е снаха на наследодателката-съпруга на починал преди нея син Г. Т. Г.-на 27.05.1989 г.
М. Т. С. е предявила против А. Николова Г. три обективно съединени иска. Основният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД - за обявяване за нищожно универсално саморъчно завещание на Г. Ж. Г. в полза на А. Николова Г., поради нарушение на закона, поради липса на съгласие и липса на форма. При положение, че първият иск се отхвърли като неоснователен като евентуален с него е съединен с основния установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ - да се приеме за установено, че ищцата е собственик на ½ идеална част от притежаваната от наследодателката 1/8 идеална част от земеделските имоти, описани в исковата молба, тъй като завещанието няма действие по отношение на тях на основание чл. 90а ЗНасл. В условие на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 30 ЗНасл-за намаляване на универсалното саморъчно с дата 14.11.1975 г., направено от Г. Ж. Г. до размер на запазената й 1/3 идеална част и да се възстанови в нейна полза тази запазена част от останалото в наследството имущество на този наследодател.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД:
Саморъчното завещание е валидно, ако е написано лично и на ръка от завещателя, ако е датирано и ако е подписано саморъчно от завещателя. Посочените изисквания за валидност следва да са кумулативно налице. Завещанието е частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК/отм./. Когато се оспорва истинността /автентичност и съдържание/ на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване на истинността пада върху страната, която го е представила по делото и се ползва от него /чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК/отм./.
В случая ищцата е оспорила саморъчното завещание на Г. Ж. Г. с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от завещателя. Ответницата е заявила, че ще се ползва от завещанието и в доказателствената тежест по чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ на ответницата е да установи, че завещанието е написано и подписано от завещателя. По делото е представен сравнителен материал, допуснато е и е прието заключение на вещо лице-графолог по назначена от въззивната инстанция съдебно-графологическа експертиза. Заключението на вещото лице-графолог, че процесното саморъчно завещание е написано и подписано от Г. Ж. Г. е категорично. Заключението на вещото лице е преценено от съда в съвкупност с показанията на свидетелките Г. и Т. относно вписванията в тефтерче с рецепти /част от представения по делото сравнителен материал/. При тези данни съдът е приел за установено, че саморъчното завещание е валидно. На това основание искът с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
Въззивното решение е правилно.
Правният извод, че процесното саморъчно завещание е истинско /авторство и съдържание/ съдът е изградил въз основа категоричното заключение на вещото лице-специалист графолог, съобразно събрания по делото доказателствен материал, представен във връзка с поставената на вещото лице задача.
По евентуално съединените искове:
С установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ се претендира да се установи, че саморъчното завещание няма действие по отношение на земеделските земи, описани в исковата молба съгласно чл. 90а ЗНасл, тъй като завещанието е съставено след обобществяването им в ТКЗС и при възстановяване на собствеността им с решение на поземлена завещателят е бил починал.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че саморъчното завещание е произвело действие в полза на универсалния правоприемник по отношение на всички земеделски земи, описани в исковата молба, като е обосновал извода си[населено място] № 4 на КС от 1996 г./ДВ, бр. 21 от 1996 г./, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 90а ЗНасл в частта, с която е прието, че завещание, съставено след включване в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти на кооператори, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, няма действие за тези имоти и на т. 3 ТР № 1/18.05.2004 г., ВКС, ОСГК.
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, както и в противоречие с посочената по-горе съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 90а ЗНасл за земеделски земи и гори, относно които към момента на смъртта на завещателя не е било постановено решение на П. комисия за възстановяване на собствеността им.
По този иск въззивното решение следва да се отмени и на основание чл. 292, ал. 2 и ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по същество на спора, като уважи иска за процесните имоти, правото на възстановяване на собствеността върху които е признато след смъртта на завещателя.
Съгласно чл. 90а ЗНасл и посочената по-горе съдебна практика завещателят може да извърши разпореждане само с това имущество, което притежава към момента на съставяне на завещанието, както и с това имущество, което ще придобие до смъртта си, но той не може да се разпорежда с имущество, правото на собственост върху което е признато за установено след неговата смърт.
Предмет на иска са земеделски земи и гори, възстановени с план за земеразделяне, респ. с план за гороразделяне с 4 решения на ПК, на наследниците на общия наследодател на страните Ж. Д. К.: решение № 38-70/14.06.1999 г.; решение № 36103/2.12.1999 г.; решение № 36-36/14.08.2000 г. и решение № 36103/16.09.2000 г. Завещателят Г. Ж. Г. е един от наследниците на общия наследодател и е починала на 7.12.1999 г. Към тази дата са били постановени само първите 2 решения на ПК. След смъртта й ПК е постановила останалите 2 решения, с които на наследниците на общия наследодател е възстановена собствеността на нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”- имот № 134026 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 518/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.134.26/; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”- имот № 139035 по плана за земеразделяне /решение № 36103/16.09.2000 г. и скица № 519/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.35/ и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост /решение № 36-36/14.08.2000 г. и скица № 520/3.01.2008 г. на поземлен имот № 77195.503.3/.
За тези имоти съгласно чл. 90а ЗНасл саморъчното завещание няма действие. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи за посочените имоти, като се приеме за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от притежаваната от наследодателката Г. Ж. 1/8 идеална част съгласно удостоверение за наследници от наследството на общия наследодател Ж. Д. К., починал на 27.01.2969 г./л. 22 от гр. д. № 48/2008 г. на ХРС/ и на 1/16 идеална част от тези имоти.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл:
Въззивният съд е отхвърлил иска, като е приел, че ищцата в качеството на законен наследник на завещателя–дъщеря на Г. Ж. Г. не е приела наследството по опис съгласно императивното изискване на чл. 30, ал. 2 ЗНасл, упражнявайки правото си на запазена част по отношение на ответницата, която не е наследник по закон на Г. Ж. Г.. На второ място, съдът е приел, че ответницата е упражнила правата си по саморъчното завещание с факта на обявяване на завещанието от съдия по вписванията /на 23.10.2000 г./ и че петгодишният давностен срок за предявяване на иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗНасл към момента на подаване на исковата молба в съда /14.01.2008 г./ е бил изтекъл.
Решението е правилно.
Когато заветникът не е наследник по закон, възстановяване на запазена част на наследник по закон се допуска, ако последният е заявил изрично, че приема наследството по опис и такъв опис е бил съставен от районния съд.
Такъв е процесният случай.
Ищцата е наследник по закон на своята майка Г. Ж. Г., призована е към наследяване и е приела наследството. Приемането на наследството е следвало да се извърши по опис, защото правото по чл. 30, ал. 1 ЗНасл е упражнено спрямо ответницата, която не е наследник по закон, а е универсален правоприемник на Г. Ж. Г. по завещание /чл. 30, ал. 2 ЗНасл/-Р. № 1304/20.12.1991 г. по гр. д. № 1081/91 г., ВС, І г. о./.
Искът по чл. 30, ал. 1 ЗНасл следва да се предяви в определен срок.
При направено от ответницата възражение за изтекла погасителна давност въззивният съд правилно е уважил възражението, като се е позовал на ППлВС № 7/73 г. и е посочил, че началният момент на давностния срок е датата на обявяване на саморъчното завещание от нотариуса /в случая 12.12.2000 г./. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2008 г. петгодишният давностен срок е бил изтекъл и правото на ищцата да иска намаляване на завещателното разпореждане до размер на запазената й част е било погасено.
С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на сумата 383.00 лв. за всички инстанции.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на ОС-Хасково № 418/12.01.2009 г., постановено по гр. д. № 423/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] против А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], ж. к. „О. 1”, бл. 119, вх. Г, ап. 69 иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че М. Т. С. е собственик на ½ идеална част от 1/8 идеална част от описаните в т. 5, т. 6 и т. 7 от исковата молба възстановени недвижими имоти, оставени в наследство на Г. Ж. Г., б. ж. на [населено място], вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69, че М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] е собственик на 1/16 идеална част от нива с площ 66.699 дка в местността „К. Т.”-имот № 134026 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.134.26 по скица № 518/3.01.2008 г.; нива с площ 12.000 дка в местността „Г.”-имот № 139035 по плана за земеразделяне-решение № 36103/16.09.2000 г. и поземлен имот № 77195.35 по скица № 519/3.01.2008 г. и залесена горска територия с площ 7.000 дка в местността „Сюлекли”-имот № 503003 по картата на възстановената собственост-решение № 36-36/14.08.2000 г. и поземлен имот № 77195.503.3 по скица № 520/3.01.2008 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. Николова Г. ЕГН [ЕГН],[населено място], кв. „О.”, бл. № 119, вх. Г, ет. 3, ап. 69 да заплати на М. Т. С. ЕГН [ЕГН],[населено място], [улица] сумата 383.00 лв. разноски по делото за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
- pitasht
- Активен потребител
- Мнения: 1363
- Регистриран на: 19 Май 2006, 09:18
7 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 40 госта