моля - търся ППВС 3/1983

[neveja111]

Благодаря предварително!

[juristtt]

Намерихте ли постановлението и трябва ли ви още ? Не може да се прикачи тук.

[karanedeff]

За обобщаване на съдебната практика относно някои въпроси по закона за жилищностроителните кооперации.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1983 г., С., Наука и изкуство, 1984 г.
чл. 10, т. 2,
чл. 15,
чл. 28,
чл. 35,
чл. 36,
чл. 42 ЗЖСК,
чл. 75, ал 3,
чл. 82, ал. 2,
чл. 83, ал. 4,
чл. 88,
чл. 103 ЗТСУ,
чл. 14, ал. 1,
чл. 28,
чл. 29 СК (отм.),
чл. 26, ал. 3,
чл. 106,
чл. 107 СК
1. Организации могат да бъдат членове на жилищно-строителни кооперации само когато за тях е предвидено в утвърдения архитектурен план на сградата на ЖСК изграждането на помещения, предназначени за задоволяване на техни стопански, административни и други обществени нужди. 2. Правото на собственост върху жилището или другите имоти, заедно с идеалните части от общите части в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт - чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Кооператорът по право по чл. 10, ал. 2 ЗЖСК придобива собствеността на отстъпения в обезщетение жилищен имот от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 от същия закон*(2). 3. Решението, взето от районния съд по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК относно въпросите по чл. 35, ал. 1, което замества решението на Общото събрание на ЖСК, може да се обжалва пред окръжния съд. 4. При неизпълнение от член кооператора по право на задължението му по закона или по устава се прилагат същите санкции както за останалите членове-кооператори. 5. Заповедта по чл. 100 ЗТСУ е стабилен административен акт, затова органът, който я е издал, и общото събрание на ЖСК не могат да я изменяват. Ако член-кооператорът по право даде съгласие за заменяване на жилището с друго, за изменение на цената с оглед промени в строителството и за др. промени в имота и Общото събрание на ЖСК вземе съответно решение, то решението не е нищожно, макар че засяга административния акт - заповедта по чл. 100 ЗТСУ. 6........*(4) 7. Искът по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК може да се предяви както при прекратяване имуществената общност между съпрузите поради развод или при обявяване брака за недействителен, така и при прекратяването й по съдебен ред - чл. 14, ал. 1 СК и чл. 389а и сл. ГПК. Месечният срок за предявяването на иск по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК започва да тече от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, съответно от прекратяване на имуществената общност (чл. 14, ал. 1 СК и чл. 389а и сл. ГПК). 8. При спор между двамата бивши съпрузи кой да продължи членството в ЖСК съдът следва да има предвид само критериите, посочен в чл. 15, ал. 1 ЗЖСК, т.е. само интересите на децата, жилищните нужди и здравословното състояние на съпрузите, а не и други обстоятелства. 9. При преценяване интересите на децата се вземат предвид както непълнолетните деца, включени в семейството по смисъла на § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖСК, така и пълнолетните деца, подали декларация съгласно § 1, ал. 2 от същите разпоредби*(7). 10. При иска по чл. 15, ал. 2 ЗЖСК съдът следва да изясни дали имотът в ЖСК може да се раздели по начин, че всеки от съпрузите да има отделен обект. Разделянето при изграждаща се сграда става въз основа на архитектурен проект, одобрен от съответния орган и съобразен с правилата и нормите за териториално и селищно устройство, Наредба № 5 и др., а при изградено вече жилище се прилага чл. 62, ал. 2 ЗТСУ. Когато наред с жилището в ЖСК за член-кооператора има и друг имот - ателие или гараж, съдът може да продължи членството и на двамата съпрузи, като разпредели имотите им. 11. ........*(8) 12. В производството по исковете по чл. 15 ЗЖСК задължително се конституира като страна и жилищностроителната кооперация. Разноските по производството се определят съгласно чл. 64 ГПК. 13. Искането до съда за отменяване на решението на органа на ЖСК е искова молба, а не жалба и следва да отговаря на изискванията за искова молба по ГПК.
------------------------
Със Закона за жилищностроителните кооперации (ДВ, бр. 55 от 14.VII.1978 г.) се извърши кодификация на материята относно ЖСК и се внесоха някои изменения в режима на жилищностроителните кооперации. Уредиха се някои въпроси за учредяването, реорганизацията и прекратяването на ЖСК, ролята и задачите на органите на ЖСК, както и някои права и задължения на членовете на тези кооперации. По-подробно се уреди и съдебният контрол върху тяхната дейност.
Поначало съдилищата правилно прилагат ЗЖСК и разрешават споровете по него. В съдебната практика обаче се срещат и някои затруднения както по отношение нееднаквото тълкуване на отделни разпоредби на закона, така и по отношение неговото приложение.
Това налага Пленумът на Върховния съд да обобщи съдебната практика по ЗЖСК и да даде разяснение по еднаквото и точно прилагане на закона:
1. В съдебната практика при действието на Правилника за ЖСК и Типовия устав се приемаше, че членове на жилищностроителните кооперации могат да бъдат само физически лица. Считаше се, че юридическите лица не могат да са членове на ЖСК приемани или по право, макар да са били собственици на терена, върху който ще се построи жилищната сграда на кооперацията.
С разпоредбата на чл. 10, т. 2 ЗЖСК е предвидено, че предприятие или организация може да става член на ЖСК само по право. Условие за това е да е предвидено в утвърдения архитектурен план на сградата изграждане на помещения, предназначени за стопански, административни и други обществени нужди, свързани с техните функции. Членственото правоотношение между ЖСК и организацията възниква въз основа на административен акт, а не чрез приемането й за член от Общото събрание на ЖСК. Ако Общото събрание на ЖСК приеме за член организацията, решението му ще бъде нищожно, тъй като то е в противоречие с императивната норма на закона (чл. 10, т. 2 ЗЖСК).
В случай на отчуждаване на недвижим имот на кооперации и обществени организации за кооперативно жилищно строителство или за други мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство съгласно чл. 75, ал. 3 ЗТСУ*(1) кооперациите и обществените организации нямат право да получават в обезщетение жилища и не стават по право член-кооператори. Както се посочи, те не получават като обезщетение и помещенията, предвидени в утвърдения архитектурен план на сградата, макар и свързани с техните функции.
2. Жилищата, гаражите, ателиетата и др. след изграждането им се разпределят от Общото събрание на ЖСК и правото на собственост се придобива от член на ЖСК с издаването на нотариалния акт за съответния имот съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЖСК.
Разпределянето става с оглед условията и нормите на закона, след като е определена окончателната цена на имотите с припадащите им се идеални части от общите части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж върху него.
Спорен е въпросът от кой момент членовете-кооператори по право придобиват право на собственост върху имотите, отредени им като имотно обезщетение, и в еднакво положение ли са те с кооператорите, приети на общо основание.
ЗТСУ предвижда възможност имотно обезщетение да става било в строежи, извършени по реда на чл. 117 от ЗТСУ, било в сгради, строени за ведомствени нужди, било в сгради, намиращи се в наличния жилищен фонд, както и в сгради на жилищностроителни кооперации (чл. 82, ал. 2 ЗТСУ). При отчуждаване на недвижим имот за кооперативно жилищно строителство, ако собственикът поиска, той се обезщетява задължително с отстъпване на жилище в сградата на ЖСК. Органът по чл. 95 ЗТСУ има правото да включи обезщетеното с имот лице по предходното изречение и лицата по чл. 83, ал. 4 ЗТСУ с тяхно съгласие в строежа, осъществяван от кооперацията, и те стават членове на ЖСК по право. По изрично посочване на закона такъв член има право на избор на жилище в строежа, осъществяван от ЖСК, по етаж, разположение и изложение (чл. 88 ЗТСУ ). Със заповедта по чл. 100 ЗТСУ задължително се определя цената на жилището, което е избрал членът-кооператор.
Законът за ЖСК не прави разлика между двете групи кооператори относно реда за снабдяването им с нотариални актове, както и относно момента на придобиване на собствеността върху имотите. ЗЖСК поставя всички членове-кооператори в еднакво положение в това отношение, без оглед на това как е възникнало членственото им правоотношение. В ЗЖСК не се съдържа разпоредба, извън посочената по-горе, според която членовете-кооператори по право се ползват с други права в сравнение с останалите кооператори. Затова следва да се приеме, че кооператорът по право придобива собствеността на отстъпения в обезщетение жилищен имот от момента на снабдяването с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК моментът на преминаване правото на собственост в полза на имотно обезщетение по чл. 103 ЗТСУ не се прилага за членовете на ЖСК по право*(2).
3. Ако Общото събрание не вземе решение за снабдяването на членовете на ЖСК с нотариални актове чл. 36, ал. 2 ЗЖСК, оправомощава съда да се произнесе по този въпрос по молба на един или повече от членовете на кооперацията. По делото като страни се призовават и всички нейни членове. Решението на районния съд замества решението на Общото събрание.
Окончателното определяне на цената на отделните имоти в сградата и разпределянето им между членовете на ЖСК по чл. 28, ал. 1,т. 5 ЗЖСК е свързано с множество въпроси относно разходите, направени във връзка със строителството. Съдът ще следва с решението по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК да се произнесе по всички тези въпроси. Това решение на районния съд не се подчинява на режима на чл. 42, ал. 1 ЗЖСК, според който при упражняване на съдебен контрол за законосъобразността на решението и спазване на устава от Общото събрание решението на районния съд не подлежи на обжалване. Решението по чл. 36, ал. 2 ЗЖСК не е окончателно, а както решенията по всички искови производства, за които не е предвидено ограничение в обжалването по реда на чл. 196 ГПК, се обжалва на общо основание пред окръжния съд.
4. В съдебната практика се срещат решения, според които не по един и същи начин се определя положението на обезщетения собственик - член на ЖСК по право, когато не внесе определената сума по задължението си за отстъпения му имот като обезщетение. Органът по чл. 95 ЗТСУ не може по реда на чл. 259, ал. 1 ППЗТСУ да измени заповедта по чл. 100 от същия закон и да му отреди по-малоценен имот или да измени начина на обезщетението, като постанови вместо имотно, парично обезщетение. Такъв член на ЖСК, който не е внесъл стойността на отредения му имот, а и дяловата вноска не покрива стойността на същия имот и не се внесе дължимата разлика от член-кооператора по право, по решение на Общото събрание може да бъде изключен от членство в ЖСК*(3).
5. В съдебната практика има противоречие и по въпроса дали допълнителната заповед по чл. 100 ЗТСУ досежно имотите, отстъпени като обезщетение на член-кооператор по право, и тяхната оценка може да се изменява от органа на ЖСК. Има случаи при приемането на окончателната цена на сградата и мястото, съответно на правото на строеж, Общото събрание на ЖСК съгласно чл. 28, ал. 1, т. 6 ЗЖСК да определя завишена цена в сравнение с тази, която е била определена по реда на чл. 1, ал. 4 и 5 от Наредбата за цените на недвижимите имоти, а за заварените случаи до тази наредба - по цената, определена съгласно действащото законодателство до влизане в сила на НЦНИ. Съдебната практика приема правилно, че обезщетеният кооператор по право е длъжен да плати разликата в цената само когато тази разлика произхожда от направени подобрения в жилището, непредвидени в архитектурния план, за които кооператорът е дал съгласие, и тези подобрения оскъпяват жилището. Има се предвид, че членът на ЖСК получава нещо повече от предвиденото в заповедта по чл. 100 ЗТСУ, т. е. той се обогатява без основание, което не се допуска от закона. Ако обаче цената, определена в заповедта по чл. 100 ЗТСУ, се увеличи поради поскъпване на материали, на труд и др., това оскъпяване се понася от останалите член-кооператори. Заповедта по чл. 100 ЗТСУ е стабилен административен акт, затова нито органът, който я е издал, нито Общото събрание на ЖСК може да я изменява. Ако обаче член-кооператорът по право е дал съгласие пред ОС на ЖСК за заменяване на жилището с друго по-скъпо или ако изменяване на цената на имота става с оглед на промени в строителството, промени в сградата или извършване на подобрения в имота, одобрени и от член-кооператора, тогава се приема, че с одобрението той е дал съгласието си за заплащането на тези подобрения и промени.
6........*(4)
7. С т. 1 на постановление № 8/80 г. на Пленума на Върховния съд са дадени разяснения по тълкуването на чл. 15 ЗЖСК във връзка със споровете между бивши съпрузи при придобиване на жилища от ЖСК, за които са били вложени общи средства на съпрузите през време на брака им, а правото на собственост е придобито след прекратяването на брака. Посоченият текст от ЗЖСК породи и следните спорни въпроси:
а) Какво е съдържанието на понятието "прекратяване на имуществена общност" по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК.
Прекратяването на имуществената общност между съпрузи съгласно Семейния кодекс и ГПК става при развод, при обявяване брака за недействителен и по съдебен ред през време на брака, както и чрез принудително изпълнение, ако важни причини налагат това. Няма съмнение, че искът по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК може да се предяви освен при прекратяването на имуществената общност при развод, и при обявяване брака за недействителен. Няма основание чл. 15, ал. 1 ЗЖСК да не се прилага и при прекратяване на тази общност по съдебен ред - чл. 14, ал. 1, изр. 2 СК*(5) и чл. 389а и сл. ГПК. Тъкмо важните причини, налагащи прекратяването на имуществената общност по съдебен ред, пораждат основания за решаване и на спора кой от двамата съпрузи да продължи членството в ЖСК. Следователно законът не изключва възможността за водене на този иск.
б) Месечният срок за предявяване на иск по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК започва да тече от влизането в сила на решението за прекратяването на брака или обявяването му за недействителен. Когато решението за прекратяването на брака влезе в сила, а производството по делото продължава да се движи досежно упражняването на родителските права или за семейното жилище, за начало на срока следва да се приеме влизането в сила на решението по брачния иск. Продължаващото производство по присъединените искове във връзка с чл. 28 и 29 СК*(6) не може да се приема като коректив за начало на срока за иска по чл. 15, ал. 1 ЗЖСК.
8. При решаване на спора за продължаване на членството от един или от двамата съпрузи се поставя въпросът дали да се вземат предвид само и единствено интересите на децата, жилищната нужда и здравословното състояние на съпрузите, или следва да се преценяват и други обстоятелства. Като други обстоятелства могат да се отчитат вината за дълбокото разстройство, довело до развода, жилищните нужди на близки на единия съпруг, живеещи постоянно с него, и др. Пленумът на Върховния съд приема, че критерият за продължаване на членството на съпрузите в ЖСК е посочен изчерпателно в чл. 15, ал. 1 ЗЖСК и не следва да се разширява с преценяване и на други обстоятелства.
9. В чл. 15, ал. 1 ЗЖСК не е посочено кои деца се имат предвид - дали само малолетните и непълнолетните, или и пълнолетните деца. Поддържа се становище, че законът има предвид всички деца, включително пълнолетните, като изводът се основава на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЖСК, според която разпоредба при определяне на броя на стаите съобразно нормите за жилищно задоволяване се зачитат жилищните нужди и на пълнолетните синове и дъщери. За да се вземат предвид обаче нуждите на пълнолетните деца, които живеят при родителите си следва да подпишат декларация, че са съгласни в продължение на пет години от придобиването на жилището от техните родители да не бъдат включвани в списъка на нуждаещите се то жилище граждани. Затова Пленумът приема, че при определяне на интересите на децата следва да се имат предвид както непълнолетните, включени в семейството, определено по смисъла на § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЖСК, така и пълнолетните деца, ако са подали декларация по ал. 2 на същия § 1 от тези разпоредби*(7).
10. В съдебната практика затруднения създава прилагането на чл. 15, ал. 2 ЗЖСК в случая, когато съдът решава членството да продължи и от двамата съпрузи, тъй като имотът може да се раздели на два самостоятелни обекта. Спори се дали съдът е овластен да предложи проект за разделяне на жилището на два самостоятелни имота (жилища), след което проектът да се одобри от техническите органи при спазване на съответните разпоредби (Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и др.) При искане или възможност да се продължи членството и от двамата съпрузи, е необходимо да се изясни от фактическа и правна страна, доколко жилището може да се раздели по начин, че всеки от съпрузите да има отделен имот. Затова трябва да се изясни, доколко архитектурният план дава възможност за такова разделяне при спазване на казаните правила и норми. Затова е необходимо да се одобри архитектурният план от техническите органи на народния съвет. Когато жилището вече е изградено, тогава спорът се решава по реда, посочен в чл. 62, ал. 2 ЗТСУ.
Съдът може да реши членството да се продължи и от двамата съпрузи не само когато жилището е поделяемо на два дяла, но и когато освен жилището има отделно гараж или ателие.
11.........*(8)
12. Нееднакво се решават от съдилищата и някои процесуални въпроси по споровете във връзка с чл. 15 ЗЖСК. Така по спорове между съпрузите не винаги се призовава като страна жилищностроителната кооперация. Понеже съдебното решение е задължително за ЖСК и с него може да настъпят промени в членството, необходимо е като страна по делото да бъде конституирана и кооперацията. Искът по чл. 15 ЗЖСК се насочва задължително и срещу жилищностроителната кооперация и тя винаги е ответник по делото. Освен между спорящите съпрузи за продължаване на членството в кооперацията, създава се процесуално правоотношение и с ЖСК. Съдебните разноски се определят по правилата на ГПК.
13. Понякога неправилно се определя процесуалния характер на т. нар. жалба, с която се иска отменяване на решение или действие на органа на кооперацията. Всъщност се касае до искова молба, насочена към промяна на съществуващо правно положение. Предмет на разглеждане е незаконосъбразността или противоуставността на взетото решение или действие на органа на ЖСК, което се иска да бъде отменено. Макар решението на районния съд съгласно чл. 12, ал. 3 ЗК в частта му , с която се произнася относно отмяната на обжалваното решение или действие, да не подлежи на обжалване*(9), не следва исковата молба да се счита за жалба. Ето защо исковата молба и в този случай е необходимо да отговаря на изискванията по чл. 98 и сл. ГПК.
------------
*(1) Чл. 75 ЗТСУ е изменен (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) Вж. чл. 102 ЗС (изм., Дв, бр. 31 от 1990 г.)
*(2) Чл. 82 и чл. 83, ал. 4 са отменени (ДВ, бр. 31 от 1990 г.). Съществува и разбирането, че становището в тази точка е изоставено в практиката след изменението на чл. 103 ЗТСУ (ДВ, бр. 45 от 1984 г.)
*(3) Становището е законодателно изменено с чл. 82, ал. 2 ЗТСУ (доп., ДВ, бр. 45 от 1984 г.), а със закона за изменение и допълнение на ЗТСУ (ДВ, бр. 31 от 1990 г.) тази разпоредба е отменена.
*(4) Точка 6 не се помества, тъй като се отнася до приложението на чл. 13, ал. 2 от Закона за кооперациите от 1953 г. по отношение на жилищностроителните кооперации. Но този закон междувременно е отменен със Закона за кооперативните организации (ДВ, бр. 102 от 1983 г.) и въпросната разпоредба не е възпроизведена в него. Законът за кооперативните организации също е отменен - вж. чл. 64 и сл. от сега действащия Закон за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г.). Вж. и тълкувателно решение № 32 от 1988 г. ОСГК на ВС, пор. № 45.
*(5) Постановлението е прието при действието на отменения Семеен кодекс от 1968 г. Вж. чл. 26, ал. 2 СК от 1985 г.
*(6) Чл. 106 и 107 от сега действащия СК.
*(7) Ал. 2 на § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗЖСК е отменена (ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
*(8) Точка 11 не се помества, тъй като е обявена за загубила сила (раздел I, т. 5 от пост. № 1 от 1989 г., Пленум).
*(9) Чл. 12, ал. 3 ЗК (отменен не е възпроизведен в Закон за кооперативните организации и в сега действащия закон за кооперациите (ДВ, бр. 63 от 1991 г.) и не е предвидена необжалваемост на решенията на съда по искове за отмяна на решения и действия на кооперативните органи.

[neveja111]

Много благодаря!