forum.lex.bg

Попадна ми едно писмо, ровейки из интернет, твърдят предсмъртно, за което казват, че е писано от Габриел Гарсия Маркес. Той, човекът, отрича, но въпреки това е интересно
Споделям го с вас!Може би всеки ще намери по нещо в него:

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.

много хубаво писмо

Това ме накара да се върна пет години назад, в сивата и бездушна болнична стая, когато бях на кълбо и виех от болка 14 дни. Тогава не мислех, нямах време да мисля, само на края на силите си се молех да дойде краят, за да спре болката.
Не ме беше страх от смъртта, не се сетих за никого, само исках да спре да ме боли, дори и да трябваше да умра.
Сега пет години по-късно изгубих близък човек, сега ме боли, но по друг начин, боли ме сърцето, боли ме душата. Сега мога да мисля и колкото повече мисля толкова повече ме боли. Боли ме защото знам, колко мигове пропуснах и не бях с този човек, защото знам колко думи,които можех да му кажа премълчах.
Затова трябва да се отнасяме към любимите ни хора и същества, като че ли това е за последно. Не знам, дали тръгвайки към отвъдното човек отнася със себе си мисълта за пропуснатото, но за живите тази мисъл е непоносим товар.

От сърце ти пожелавам един ден до теб отново да има човек, който да обичаш и на когото да можеш да кажеш това, което си пропуснал!Нека и той ти отвръща със същото!В живота на всеки има дни, в които да плаче и дни, в които да се радва!!!Може би твоите дни на радост просто чакат зад вратата!!!

Благодаря! На мен и сега ми се случват хубави неща, но мисълта ми бе, че наистина трябва да бъдем по-добри един към друг, да не пестим хубавите думи нито обичта си. А не да го осъзнаем когато вече е късно и не можем да променим нищо. Да се замислим да ли не пренебрегваме скъпите ни хора, да ли не ги наряваме неволно водени от собствения си егоизъм. От това светът може да стане малко по-красив.

Имам си половинка, която е моята много по-добра половина. Той има сериозно заболяване, с което ние двамата заедно се научихме да живеем. Каквото и да кажа за обичта, която изпитвам, ще бъде много малко, не мога да я сравня с нищо толкова скъпо тук, на земята. Ние наистина живеем точно така, както е мечтал Маркес /ако наистина става дума за него/. Хей, хора, давате ли си сметка колко са глупави стремежите ни към материалните неща?! Това просто не струва нищо, глупаво е да се мразим заради амбициите си, повярвайте ми! Единственото, което има смисъл, са ПРЕКРАСНИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ХОРАТА! Особено между хора, които истински се обичат!

Явно това ще е нашата тема, за годишна равносметка. Лежа(отново съм болна за мой ужас) и си мисля, каква беше за мен изминаващата година. В професионално отношение бих казала беше доста добра, въпреки, че имаше някои малки, как да ги нарека симпатични подводни камъчета, които първоначално те карат да се ядосваш, а после благодариш на някаква висша сила, че ти ги е изпратила и може да се насладиш на хубавите мигове или да си сигурен в избора, който правиш. За съжаление годината не се оказа много приятна в съвсем чисто личен план, разстоянието от 500 км. ме накара да преоценя старите и новите си познанства, усетих колко фалшиви неща са се случвали около мен и са били лицемерно прикрити зад усмивки в които няма и грам истинска, положителна емоция. Все пак годината не бе съвсем зла (макар и високосна), а на моменти и добра, срещна ме с интересни хора, професионалисти в работата си и макар, че не бяхме много близки срещнах разбиране и получих ценни съвети, което ми напомни, че все още има истински хора., въпреки, че ударите под кръста ми бяха малко в повечко тази година. Щастлива съм, че през двата най-тежки момента в живота ми съпругът ми беше до мен и с мен. Моята болка беше и негова, но нито за миг не се показа слаб, уязвим... напротив, беше оптимист, здраво стъпил на земята и правеше и прави всичко възможно да ме избави от лошите мисли и да приема случилото се, като малка загуба по пътя, която ще поведе след себе си голяма победа. В действителност много неща са повърхностни, дребни и незначителни, но по един съвсем нормален и човешки начин ние им придаваме доста голямо значение. За съжаление тази година всеки месец започвам с някакъв грип, изстинка или вирус, което ме накара да си спомня, че по-важно от здравето няма... За това ми се иска да пожелая на всички, които ще прочетат тези редов МНОГО, МНОГО ЗДРАВЕ, а другото.... другото е лесно постижимо, стига да си достатъчно упорит и трудолюбив.

Писмото е наистина много стоиностно, стига да са останали "хора". А те май вече са на изчезване!

Изключително красиво писмо! Благодаря на човека, който го публикува тук и ми даде възможност да го прочета!

Искрено се радвам, че всеки от вас намира нещо истинско и стойностно в писмото!Често тук във форума срещам заяждания и некоректно отношение мужду колегите и исках да апелирам въпреки това,че сме конкуренти, да останем ХОРА помежду си, да се радваме на малките красиви моменти, които всеки ден ни поднася, защото, както някой бе казал:"Животът е това, което ни се случва, докато си правим други планове".Спорен ден на всички!!!

Благодаря ти LakeG! Толкова отдавна "не съм имала време" да сра и да се замисля! Още веднъж благодаря!

Красивите малки-големи неща които минават покрай всички нас а ние ги пропускаме и когато го разберем вече е твърде късно.Ще го сложа в красива рамка и на място където ще го виждат много хора.Някой ще го прочетат някой не. По-доре да оценим малките-големи неща днес от колкото утре да съжаляваме.

Да се обичаме, защото земята се върти около слънцето с 26 000 км/ в СЕКУНДА !!!
Утре винаги е късно !

И ще намерите още по-хубави такива подобия в http://www.truden.com ,enjoy

Благодаря LakeG!
Благодаря и на всички участници!
От доста време не бях попадала и чела стойностни неща като това писмо.
Изповед пред себе си!
Действително понякога не се забелязваме, "докато си правим други планове"!
Успешен ден !