forum.lex.bg

Здравейте, колеги!
Имам следният въпрос към тези от Вас, които са се сблъсквали досега с подобен казус. Признавам си за мен е абсолютно нова материя. Касае се за следното:Български граждани от много години живеят в държава извън ЕС.
Там , преди повече от десет години им се ражда дете.Досега не са правили никакви постъпки. Желаят, да бъде регистрирано в регистрите на населението в РБ. Като чета обаче, за да се регистрира в тях едно лице, следва да е или български гражданин , или да е родено на територията на РБ.Въпросите ми са следните:
1. В този случай, гражданството се придобива автоматично или по облекчения ред на ЗБГ, като дете на родител български гражданин?
2.Не следва ли първо лицето да кандидатства и придобие българско гражданство и едва след това да бъде записан в регистрите на населението?
3.Отделно не съм сигурна , дали родителите за да придобият чуждото гражданство, не са се отказали от българското...
Ако някой има идея каква е процедурата в случая, тъй като двата закона като че ли малко кореспондират един с друг...
Благодаря предварително!

sunrise написа:3.Отделно не съм сигурна , дали родителите за да придобият чуждото гражданство, не са се отказали от българското...

Първо това изясни

Български граждани са, по-точно с двойно гражданство. Детето има гражданството на страната , чийто граждани, освен български са родителите.

Нищо не му пречи на детето да бъде вписано като български гражданин (все пак е дете на български граждани). Автоматично си е придобило гражданство по силата на раждането си и на това, че към онзи момент родителите са били и двамата бг. граждани.
Не би трябвало в която и да е община да откажат вписване в регистрите на населението въз основа акт за раждане (преведен, легализиран, апостил) и на детето може да се издаде паспорт.

Ако става автоматично във всички случаи, когато родителят/родителите са с българско гражданство, как тогава се тълкуват :Чл. 18. (1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това. Не се изисква съгласието на родител, който е лишен от родителски права. При същите условия могат да придобият българско гражданство и децата от 14 до 18 години, ако поискат това.
Би следвало те да са станали още в момента на раждането си български граждани, щом само единият родител дори е български гражданин.

sunrise написа:Ако става автоматично във всички случаи, когато родителят/родителите са с българско гражданство, как тогава се тълкуват :Чл. 18. (1) Деца до 14-годишна възраст, на които само единият от родителите е български гражданин, в случай че нямат българско гражданство, могат да станат български граждани, без да са налице условията по чл. 12, ако двамата родители или преживелият от тях дадат писмено съгласие за това.....
Би следвало те да са станали още в момента на раждането си български граждани, щом само единият родител дори е български гражданин.

Ами, този чл. 18 е за деца, които още с раждането има спор дали са с гражданство на единия или на другия родител. При двама родители български граждани (за целите на регистрацията се приема така, сякаш нямат друго гражданство) какво да е по гражданство детето? Пак е български гражданин и не се налага да се минава през процедура за кандидатстване за БГ гранданство. Детето го има по принципа на кръвта.

Възможно е и да греша, уточнявам все пак, че това са мои разсъждения и заключения.

Между другото и аз докато не се наложи да се замисля по този казус, разсъждавах аналогично. Да , обаче:
1.Родителите могат да имат и двойно гражданство.
2.Там , където детето е родено , може да е важим принципа по право на земята, а не на кръвта. Да не говорим, че по този начин, ако детето живее постоянно в тази страна, а не в България, то за отечествен закон ще се счита законът на страната по месторождение.

Хубаво, но нали тук гледаме само за целите на българското гражданство?
Законът ни казва 2-ма родители бг-граждани = дете бълг. гражданин. Нашите служби по гражданството няма проблем да го регистрират и третират като българче.

Какво е другото гражданство? Дори и да е в сила принципа на почвата, той, доколкото помня, беше субсидиарен на принципа на кръвта.

Ако родителите бяха съобразили и поискали от консулското или дипломатическото представителство в съответната държава да се състави акт за раждане на детето - нямаше да има никаква нужда са се върви по процедурите по закона за българското гражданство. Но очевидно не са го сторили и е бил съставен акт за раждане по закона на страната в която пребивават и детето автоматично е придобило гражданството на тази страна.
И все пак може да се опита по реда на чл. 69 и сл. от ЗГР, като се съобразят и разпоредбите на КМЧП - кой е приложимия закон - българския или чуждия, освен ако не се цели детето да се сдобие с две гражданства.

Е, да де, но не са се сетили (или съвсем умишлено не са го направили това с издаването на бг. акт за раждане от посолството).
Идеята е дали сега може да се случи (какъв е срокът, междувпрочем, за регистриране на раждане в посолството, когато се е случило в чужбина?) А според данните на мен ми се струва, че родителите искат да постигнат именно ефекта с двойното гражданство, а не да го откажат от досегашното му чуждо такова и да го направят само българче.

borovinka написа:Е, да де, но не са се сетили (или съвсем умишлено не са го направили това с издаването на бг. акт за раждане от посолството).
Идеята е дали сега може да се случи (какъв е срокът, междувпрочем, за регистриране на раждане в посолството, когато се е случило в чужбина?) А според данните на мен ми се струва, че родителите искат да постигнат именно ефекта с двойното гражданство, а не да го откажат от досегашното му чуждо такова и да го направят само българче.

Абсолютно!