forum.lex.bg

celestrial написа:Един въпрос, малка главоблъсканица. Срещу мой клиент е издадена заповед за парично изпълнение на определена стойност. Колегата на отсрещната страна си е написал хонорар, който може да бъде определен единствено, като прекомерен. Вече съм пуснал възражение срещу заповедта и съгласно ГПК, ако искат да водят дело за дължимата сума, трябва да го направят по общия исков ред. Това е ОК, но трябва ли отделно, с частна жалба да обжалвам пред окръжния съд размера на разноските, поискан от инициатора на издаване на заповедта? Няма съдебна практика все още по тези въпроси, но все пак ние трябва да вземем някакво становище. С други думи, възражението, което преклудира заповедта за парично изпълнение, обезсилва ли и разноските? Лично моето мнение е, че след като по-голямото (Заповедта за парично изпълнение) не може да влезе в сила, следва, че и по-малкото - разноските също са спорни. Все пак, ако някой мисли по друг начин или има вече натрупан горчив опит, моля да сподели. Благодаря.

Така че редът за проццедиране е първо частна жалба срещу заповедта в частта за разноски (с възражение за прекомерност в нея), а в исковото производство (ако има такова)-други разноски.

poli_g написа:

Така че редът за проццедиране е първо частна жалба срещу заповедта в частта за разноски (с възражение за прекомерност в нея), а в исковото производство (ако има такова)-други разноски.

Ако депозирате възражение, то цялата Заповед не влиза в сила ( вкл. и за разноските).

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК ,за въззивен контрол по отношение на акт на първоинстанционния съд.



І. Страни във въззивното производство .

Жалбоподател: А.З.А. *** , обл.П. , ул. “П. Я. “ № , ЕГН **********.

Ответник по жалбата: Застрахователна компания “ Л. И.” АД , със седалище и адрес на управление на дейността гр. С. , район “ К. с. “ , бул. “Ц. Б.” № , представлявано от С. Х. С .

ІІ. Фактическа страна на правния спор.

Районен съд Панагюрище е сезиран със заявление , подадено от Застрахователна компания “ Л. И.” АД гр. С. за издаване на заповед за изпълнение против длъжника А.З.А. *** , въз основа на документ по чл. 410 ал. І т. 1 от ГПК. Искането е уважено от съда , който е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 141/ 30. 05. 2009г. Със заповедта е разпоредено на длъжника да заплати в полза на кредитора посочените суми . От съдържанието на заповедта се установява ,че вземането на кредитора произтича от застрахователни договори , подробно описани в заповедта .

Против разпореждането е постъпила частна жалба от длъжника А.З.А. *** . В частната жалба се прави искане задължението на длъжника да бъде разсрочено от съда , като се излагат съображения в подкрепа на искането . Нови доказателства не се сочат .

ІІІ. Правни изводи .

1. По допустимостта на частната жалба .

Както бе посочено по-горе заявителят е поискал да се издаде заповед за изпълнение , на основание чл. 410 ал. І т. 1 от ГПК-за вземане за парични суми , когато искът е подсъден на районен съд . Искането е уважено, като заповедта е издадена при хипотезата на чл. 411 ал. ІІІ от ГПК. В текста на чл.413 от ГПК е посочено , че в случаите , когато искането се уважава заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните , освен в частта за разноските . Когато искането се отхвърля изцяло или отчасти разпореждането може да се обжалва в отхвърлителната част с частна жалба само от заявителя . В частната жалба е посочено , че се обжалва изцяло заповедта за изпълнение , при което следва извода , че частната жалба е допустима само в частта относно разноските ,а в останалата част е процесуално недопустима . Това налага частната жалба да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима в частта относно паричното задължение и да се прекрати производството по делото в тази му част.

Частната жалба следва да се разгледа по същество единствено в частта относно разноските.

2. По основателността на частната жалба в частта относно разноските .

Частната жалба е неоснователна.

Частната жалба не съдържа оплаквания за незаконосъобразност на заповедта за изпълнение в частта относно разноските . Както бе посочено по-горе съдържанието на частната жалба представлява искане от съда за разсрочване на изпълнението , каквито правомощия съдът няма в това производство . Разсрочване на изпълнението е допустимо в изпълнителното производство( чл. 454 ал. І от ГПК) или по споразумение на длъжника и кредитора .

Тъй като жалбоподателя не е внесъл дължимата ДТ , на основание чл. 77 от ГПК и чл. 19 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК ще следва да се осъди да заплати в полза на окръжен съд Пазарджик сумата 15 лв. Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК във вр. с чл. 271 от ГПК и чл. 413 ал. І от ГПК Пазарджишкия окръжен съд





О П Р Е Д Е Л И :



ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А.З.А. *** , обл.П. , ул. “П. Я.“ № , ЕГН ********** против заповед на районен съд гр. Панагюрище за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 141/ 30. 05. 2009г.В ЧАСТТА относно паричното задължение , като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ПОТВЪРЖДАВА заповед на районен съд гр. Панагюрище за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 141/ 30. 05. 2009г.В ЧАСТТА относно разноските , като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА .

ОСЪЖДА А.З.А. *** , обл.П. , ул. “П. Я. “ № , ЕГН ********** да заплати в полза на Окръжен съд Пазарджик сумата 15 лв. , представляваща дължима ДТ.





Определението в частта , в която се оставя без разглеждане частната жалба и се прекратява производството по делото подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС гр. София, при условията на чл. 274 ал. ІІІ от ГПК във вр. с чл.280 ал.І от ГПК и чл. 284 ал. ІІІ т. 1-ва от ГПК.

В останалата част определението е окончателно .

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Кюстендил,18.03.2009г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.С.
ЧЛЕНОВЕ: Т.К.
С.Б.

като разгледа докладваното от младши съдия Б. *** по описа на КОС за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.413, ал.1 ГПК, приложим по аргумент от §2, ал.14 вр. ал. 2 от ПЗР на действащия ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София чрез юрисконсулт К. Лекова - Салмова против разпореждане на Районен съд – гр. Дупница от 21.01.2009г., постановено по ч.гр.д.№ 7/2009г. Разпореждането се обжалва в частта за разноските по съображение, че районният съд е издал исканата от дружеството заповед за незабавно изпълнение, но изрично е отхвърлил претенцията за издаване на заповед за претендираното юрисконсултско възнаграждение. Изразеното за жалбоподателя становище е, че при този вид представителство за присъждане на свързаните с него разноски не е необходимо предварително да са били заплатени от страната. Моли разпореждането на районния съд да бъде отменено в тази част и да се разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следващото се за представителство пред първа инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 74.02 лв., както и пред въззивната инстанция в размер на 100 лв. и заплатената държавна такса за частната жалба в размер на 15 лв.

Частната жалба е допустима – подадена е срещу разпореждане, което по аргумент от чл.413, ал.1 ГПК е обжалваемо в частта за разноските, от надлежна страна и в срок.

Кюстендилски окръжен съд намира от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София (сега жалбоподател) чрез юрисконсулт К. Лекова - Салмова със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу Б.С.С. за следните суми, дължими във връзка с договор за издаване на кредитна карта: 900 лв. - главница, 861.56 лв. - лихва за забава за

периода до подаване на заявлението и 39 лв. – просрочена такса. Отделно, в т.14 от заявлението /допълнителни изявления/ е било направено искане за присъждане на 74.02 лв. за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Районният съд е уважил заявлението и е издал заповед за незабавно изпълнение за поисканите суми, без тези за юрисконсултско възнаграждение, претенцията за които е оставил без уважение поради непредставен платежен документ.

При така установените обстоятелства Кюстендилски окръжен съд намира от правна страна следното:

Съгласно чл.78, ал.8 ГПК, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. При сравнение с разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК (според която, заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се заплаща от ответната страна съобразно съотношението между уважената и отхвърлената част), следва, че за разлика от хипотезата на осъществено процесуално представителство от адвокат, в конкретната хипотеза, когато представляваната страна е юридическо лице и неин процесуален представител е юрисконсулт, за присъждане на разноски за представителството на юридическото лице законът не въвежда като изискване разноските да са били предварително заплатени на юрисконсулта. Докато адвокатът осъществява защита по нарочно дадено пълномощно и възнаграждението му се дължи във връзка с възложена защита по конкретно дело, правоотношението между представляваното дружество и юрисконсулта не се изчерпва с осъществяване на процесуално представителство по едно дело, възнаграждението на юрисконсулта следва от договора, въз основа на който заема длъжността си, и затова в общия случай дружеството не дължи и не заплаща възнаграждение на юрисконсулта за оказаната защита по конкретното дело.

Заповедното производство е било образувано за заплащане на 900 лв. - главница, 861.56 лв. - лихва за забава за периода до подаване на заявлението и 39 лв. – просрочена такса, или общата сума на извънсъдебно възникналите вземания, представляващи предмета на делото, е в размер на 1800.56 лв. Като се изходи от разпоредбите на чл.7, ал.5 вр. ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към 25.11.2008г. (ДВ. бр.64 от 23 Юли 2004г.), когато е било подадено заявлението, при база половината от стойностите на претендираните суми (900.28 лв.) следва, че възнаграждението подлежи на определяне по чл.7, ал.2, т.1 от наредбата и възлиза на 90.02 лв. (10 % върху 900.28 лв.). Погрешно жалбоподателят е посочил, че юрисконсултското възнаграждение съобразно правилата на наредбата е 74.02 лв., за която сума е и поискал издаване на изпълнителен лист. Доколкото правото на разноски следва от основателността на предявената претенция като последица от изхода на съдебния спор, без самите разноски да са предмет на делото, съдът не е ограничен от поискания размер на разноски за възнаграждение, както иначе (съобразно диспозитивното начало, чл.6, ал.2 ГПК) е при размера на исковите претенции и вземанията, по повод на които се иска издаване на изпълнителен лист. От значение е, че искане за присъждане на разноски за процесуалното представителство е било направено. Относно пределния размер на тези разноски съдът е обвързан само от заплатеното възнаграждение (в хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК), респ. от дължимото съгласно наредбата (в настоящата хипотеза на чл.78, ал.8 ГПК). По тези съображения съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 ГПК във връзка с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 90.02 лв. разноски във връзка с представляването му от юрисконсулт като минимален размер на следващото се за случая адвокатско възнаграждение, а не посочения от жалбоподателя по-нисък размер от 74.02 лв.

За разноските за юрисконсултско възнаграждение във връзка с подадената 10.02.2009г. частна жалба, приложими са актуалните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ. бр.2 от 9 Януари 2009г.). Съобразно чл.7, ал.1, т.7 във вр. с ал.2 и чл.11 от наредбата, минималният размер на адвокатско възнаграждение е 100 лв., поради което съответният размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящото частно производство е също 100 лв.

По тези съображения, изводът на въззивният съд е, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено следващото се за заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 90.02 лв. и поради несъвпадане на този извод с извода на районния съд, обжалваното разпореждане в частта за разноските следва да бъде отменено. Наред с това, във връзка с изхода на спора по частната жалба, на жалбоподателя се следва и заплатената държавна такса за частното въззивно производство в размер на 15 лв., както и отделно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане на Районен съд – гр. Дупница от 21.01.2009г., постановено по ч.гр.д.№ 7/2009г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенцията на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като вместо това постановява:


ОСЪЖДА Б.С.С. с ЕГН ********** ***„Иван Вазов” № 40, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, гр. София с ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявано от изпълнителния си директор Матьо Матеев, сумата от 205.02 лв. /двеста и пет лева и две стотинки/, представляваща обща сума на юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№ 7/2009г. по описа на РС – Дупница в размер на 90.02 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.в.гр.д.№ 121/2009г. по описа на ОС – Кюстендил в размер на 100 лв., държавна такса за частната жалба в размер на15 лв.



ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – гр. Дупница заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 205.02 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

...и с оглед знанията ми за някои факти, пуснах определението ( признавам провокацията).

дали по иск по чл. 415 съдът се произнася и за разноските от заповедното производство.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.В.В., ЕГН **********,*** 5, че дължи на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район “Илинден”, ул. “Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано от изпълнителните директори Йозеф Винацер, с паспорт № С0595892, и Пламен В. Петров, ЕГН **********, заедно, сумата от 258.28 лв. /двеста петдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода от 16.01.2007 г. до 14.03.2007 г. по сключен договор № В0740242 от 16.01.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /20.01.2009 г./ до изплащане на вземането, както и сумата 65.00 лв. /шестдесет и пет лева/ – разноски по делото, присъдени по заповедното производство по ч.гр.дело № 123/2009 г. на Ловешкия районен съд.

ОСЪЖДА Б.В.В., с горните данни, да заплати на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр. София, с горните данни, сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща разноски по настоящото дело.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД – гр. София, с горните данни, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.00 лева по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на ответника с указания за предвидената защита по чл. 240 от ГПК.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.С., 06.04.2009г.

С. окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и девета година, в следния състав:

Председател : ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

Членове: ЯНИТА ЯНКОВА

ИВАН АЙДАРОВ

като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВА ч.гр.д. № 211 по описа за 2009г. на СОС, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.279 от ГПК.

С разпореждане от 19.02.2009г. постановено по искова молба вх. № 20/8.01.2009г. по описа за 2009г. на РС-гр. С. последният е върнал, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, подадената от „ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр.С. искова молба вх. № 20/8.01.2009г., ведно с приложенията към нея, поради неизпълнение на нередовности на исковата молба, които не са отстранени в указания едноседмичен срок от съда.

Недоволен от така постановеното определение е останал ищецът в първоинстанционното производство.

Жалбоподателят в настоящото съдебно производство – “ЧЕЗ Е. Б.” АД, сочи в частната си жалба, че постановеното от районния съд определение е неправилно, необосновано и противоречащо на материалния и процесуалния закон. Твърди, че искът подаден при условията на чл.415 от ГПК следва да бъде осъдителен по своя характер.

Моли съда да отмени атакуваното съдебно разпореждане. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

При разглеждането на делото настоящият съдебен състав взе предвид следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е поискал от районният съд да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.410 от ГПК за парично задължение, произтичащо от доставена от заявителя и незаплатена от страна на длъжника електрическа енергия. Не е спорно също така, че за образуването на това производство жалбоподателят е заплатил дължимата държавна такса. Длъжникът в заповедното производство с възражение по чл.414 от ГПК е възразил пред съда, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

В установения от закона едномесечен срок „ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр.С. е предявил иск за вземането си, като е представил с исковата молба платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на 27.27 лева на 29.12.2008г. С разпореждане от 12.01.2009г. районният съд е оставил без движение исковата молба на „ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр.С. и е указал на последното да посочи трите имена на ответника и да уточни какъв иск предявява – дали за установяване на съществуването на вземанията срещу ответника или за осъждането му да заплати претендираните суми, като в последния случай да довнесе държавна такса в размер на 27.27 лева.

С молба от 26.01.2009г. настоящият жалбоподател е представил пред РС-С. същото платежно нареждане, което е представил с исковата молба, посочил е трите имена на ответника и е уточнил, че предявеният от него иск е осъдителен.

С атакуваното разпореждане районният съд е върнал на жалбоподателя подадената от него искова молба, тъй като не е довнесъл указаната от съда държавна такса по предявеният от него осъдителен иск за процесните вземания, за което преди това е поискано от съда да издаде заповед за изпълнение. Първоинстанционният съд се е мотивирал с обстоятелството, че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е единствено и само установителен и ако ищецът беше предявил такъв иск тогава само можеше да довнесе държавна такса в размер на разликата над заплатената в заповедното производство до общо дължимата за исковото. Посочено е още в атакуваното разпореждане, че ако искът по чл.415, ал.1 от ГПК е осъдителен би се стигнало до недопустимо дублиране на изпълнителни основания при евентуалното уважаване на осъдителния иск – влязлата в сила заповед за изпълнение и самото осъдително съдебно решение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е основателна.

Установи се по делото, че частният жалбоподател е предявил в законоустановения срок по чл.415, ал.1 от ГПК иск за вземането си, за което преди това е поискал издаването на заповед за изпълнение от РС-Самоков.

Досежно характера на иска по чл.415, ал.1 от ГПК въззивният съд намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, когато длъжникът е възразил писмено и в срок против заповедта за изпълнение, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Характерът на този иск не е посочен в цитираната разпоредба на закона, но той по-скоро е осъдителен отколкото установителен, тъй като кредиторът, заявител няма правен интерес от предявяването на установителен иск. Не би се стигнато до дублиране на изпълнителни основания при евентуалното уважаване на осъдителен иск, както е посочил първоинстанционният съд, защото до предявяването на иска основанието за изпълнение е заповедта за изпълнение, а от тук нататък – решението по предявеният иск. В подкрепа на изложеното е обстоятелството, че искът по чл.415, ал.1 от ГПК се предявява в отделно производство, а не в заповедното. Също така следва да се посочи, че след предявяването на иска по чл.415, ал.1 от ГПК, съдебното производство по неговото разглеждане може да се развие в различни посоки – да бъде прекратено производството, поради невнасяне в срок на държавна такса и т.н. В последния случай заповедта за изпълнение няма да бъде обезсилена, но срещу длъжника няма да се изпълнява. Това е така, защото длъжникът се е защитил против заповедта за изпълнение с това, че е възразил и от тук нататък, въз основа на тази заповед не може да се изпълнява, освен ако възражението бъде оттеглено. В този смисъл няма дублиране на изпълнителни основания и при евентуално положително проведен осъдителен иск по чл.415, ал.1 от ГПК, решението по него само ще бъде изпълнителното основание, въз основа, на което кредиторът, заявител може да се снабди с изпълнителен лист.

Искът по чл.422 от ГПК, наречен “иск за съществуване на вземането” е идентичен с този по чл.415, ал.1 от ГПК, т.е. е осъдителен. Формулировката на текста на чл.422 от ГПК е неудачна. Този извод се налага, поради факта, че при подадено възражение по чл.414 от ГПК кредиторът за вземането си не разполага с изпълнителна сила на никакво основание /аргумент от чл.416 от ГПК/.

Установи се в настоящия случай, че по двете съдебни производства - заповедното и исковото са внесени общо 54.54 лева, представляващи сума внесена като държавна такса. Предвид размера на претенциите по исковото производство и обстоятелството, че са предявени два обективно, кумулативно съединени иска, настоящият съдебен състав приема, че за тези два иска дължимата държавна такса на основание чл.72, ал.1 от ГПК във вр. с чл.1 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 год.) е в размер на общо 100 лева по 50 лева за всеки иск.

Съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК заявителят в производството по издаване на заповед за изпълнение ако предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението до него, че може да стори това, следва да довнесе дължимата държавна такса за исковото производство, т.е. да внесе разликата над заплатената за заповедното производство държавна такса до общо дължимата за исковото производство. Точно това в настоящия случай не е направил частният жалбоподател, тъй като не е получил такива указания от първоинстанционният съд. Разпореждането за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 от ГПК трябва да се разглежда във функционална връзка и обусловеност с разпореждането постановено на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал.1 и 128 от ГПК. Допуснатите нарушения в разпореждането за оставяне исковата молба без движение рефлектират и на разпореждането за връщане на исковата молба.

Изложеното налага решаващия извод, че атакуваното разпореждане се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато на РС-С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Досежно претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по настоящото дело разноски въззивният съд намира, че по нея следва да се произнесе районният съд предвид изхода на спора пред него.

Воден от горното, С. окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 19.02.2009г. постановено по искова молба вх. № 20/8.01.2009г. по описа за 2009г. на РС-гр. С., с което последният е върнал, на основание чл.129, ал.3 от ГПК, подадената от „ЧЕЗ Е. Б.” АД, гр.С. искова молба вх. № 20/8.01.2009г., ведно с приложенията към нея, поради неизпълнение на нередовности на исковата молба, които не са отстранени в указания едноседмичен срок от съда.

ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.



2.