forum.lex.bg

Колеги, имам нужда от помощ и всяка идея е ценна.
Става дума за следния казус:
Двама съседи да ги наречем добрия и лошия. Та, добрият си построява незаконно едноетажна постройка на регулационната линия с УПИ-то на лошия. Лошият завежда иск по чл.109ЗС и осъжда добрия да премахне постройката си. Междувременно, докато тече делото, постройката се декларира в срока по § 184 ЗУТ, но общината казва, че поради съдебния спор, до решаването му, не може да вземе отношение по въпроса. И така негаторния иск приключва с осъдителен диспозитив за добрия да премахне постройката. По делото не е изследвана изобщо узаконяемостта й, а същата е узаконяема, ако се премахнат три метра от към регулационната линия на лошия съсед. СР влиза в сила. Добрия подава молба до общината с предложение за издаване на скица-виза за узаконяване и молба да бъде продължена процедурата по § 184ЗУТ. Общината обаче отказва под предлог, че вече има СР, което е задължително за нея. Но СР, според мен има само установително действие спрямо общината, но не обвързва същата с осъдителната част, тъй като същата не е била страна по негаторния иск. Изричният отказ на гл. архитект да издаде скица-виза се обжалва пред Началника на РНСКД, но същият отказва да се произнесе с мотив, че жалбата реда не е по ЗУТ, а по ЗАОФЮЛ. Това е невярно с оглед §184, ал.10, с оглед което следва жалба до съда. Междувременно добрия получава призовка за доброволно изпълнение - да събори цялата сграда, съгласно издаден срещу него изпълнителен лист.
Според вас има ли начин да се спре изпълнителното дело, както и изобщо събарянето?
Обвързва ли СР по иска по ч 109ЗС общината и пречка ли е това да се довърши процедурата по узаконяване?
Изобщо има ли начин да се направи нещо да се спаси частично постройката на добрия?
Аз имам няколко идеи, но не искам да ги споделям във форума, за да не ви сугестирам. Всяка чужда идея ще ми е от полза, тъй като вече толкова съм се задълбал в тоя казус, че чак почти съм се убедил, че съм прав. Лошото е, че може и да не съм.

Съборете проклетите три метра, които пречат, и го представете като действия по доброволното изпълнение на решението пред съдия изпълнителя като успоредно заведете иск по чл. 97, 1 ГПК, за да установите, че няма нарушение - тоест правото по 109 ЗС не съществува след събарянето на тези метри. Той не е преклудиран от СПН на първото решение, защото събарянето е ново обстоятелство настъпило след постановяването му. Въз основа на този иск можете да искате спиране на изпълнението (чл. 316, 1, в). После отмяна на първото решение и прочее. Ако си струва галимацията .... .

А като бутнете трите метра подайте пак молба за узаконяване. СР не би следвало да има значение за общината, защото въпросът за незаконността би следвало да е обсъждан в мотивите, нали. Диспозитивът е по частноправния въпрос. Но при всички положения, ако обжалвате отказът, то можете при заведен иск по 97 ГПК да поискате спирането на това дело.

Благодариа ти, Енигма.
Действително съветът ти е добър и ще те послушам.
На мен ми се въртеше нещо подобно в главата, тъй като в молбата за узаконяване правим предложението, като предвиждаме трите метра да се съборят. Мислех след становището на общината за заведа иск по 255 ГПК, като посоча скица-визата за ново обстоятелство. Липсата на положително становище от страна на общината обаче ме ме обърка.
Мислиш ли обаче че установителния иск следва да е по 97,1 ГПК, а не по 255ГПК?

Мой пропуск, написал съм 97 по инерция, но иначе имах в предвид точно второто изречение на 255 ГПК.

Енигма, благодаря ти още веднъж! Наистина ми помогна! :-)))

За нищо!

Искът по чл. 255, изр. последно е винаги във връзка с чл. 97 ГПК:)))

Да, искът по чл. 255 е установителен, както и този по 97.

Искът се подава по реда на 126а, 1, к ГПК във вр. 254 ГПК, във вр. с 97, 1 ГПК:):)