Определение № 284 от 17.03.2025 г. по в. гр. д. № 863 / 2024 г. на Софийски окръжен съд
Чл. 249 ГПК
Чл. 346 ГПК
Чл. 12, ал. 2 ЗН
Чл. 30, ал. 3 ЗС
Чл. 31, ал. 2 ЗС
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ МУЛЕШКОВ
Като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20241800500863 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.
С Решение № 14 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 577 / 2019 г., поправено с решение от 05.08.2024 г., Самоковският районен съд е извършил делбата на допуснатите до делба имоти, произнесъл се е по предявените от страните претенциите по сметки и е разпределил разноските и дължимите държавни такси, както следва: изнесъл е на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ УПИ XV-252 в кв. 15 по плана на с. К., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда, селскостопанска сграда и гараж, както и НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (празно дворно място), съставляващ УПИ IV-252 в кв. 15 по плана на селото, като е постановил получената при публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите Л. Т. А., Д. Д. Г. и Е. Д. Н. съобразно дяловете им в съсобствеността - съответно 6/12 ид. части, 3/12 ид. части и 3/12 ид. части; осъдил е всяка от съделителките Д. Д. Г. и Е. Д. Н. да заплати на съделителката Л. Т. А. по 2050 лв. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС; отхвърлил е претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за извършени подобрения в имота в размер на 650 лв.; отхвърлил е претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за заплащане на сумата от 12 478 лв., представляваща увеличение на наследството като последица от извършени приживе на общия наследодател Д. В. Г. подобрения в УПИ XV-252 в кв. 15 по плана на с. К., общ. С., и построените в поземления имот жилищна сграда, селскостопанска сграда и гараж; отхвърлил е претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за заплащане на сумата от 1488,10 лв., представляваща разходи във връзка с погребението на общия наследодател Д. В. Г., както и за заплащане на сумата от 454,80 лв., представляваща платени разходи на Общинско предприятие "Гробищни паркове" - София, във връзка с погребението на общия наследодател Д. В. Г.; отхвърлил е претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Д. Д. Г. и Е. Д. Н. срещу Л. Т. А., за заплащане на обезщетение в размер на 850 лв. за ползването на делбените имоти за периода 08.08.2019 г. - 13.10.2020 г.; поставил е в дял на Л. Т. А. пет недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; поставил е в дял на Д. Д. Г. два недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; поставил е в дял на Е. Д. Н. два недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; осъдил е Е. Д. Н. да заплати на Д. Д. Г. сумата от 54,10 лв. за уравняване на дела й; осъдил е Л. Т. А. да заплати на Д. Д. Г. сумата от 57,70 лв. за уравняване на дела й; осъдил е трите съделителки да заплатят в полза на Самоковския районен съд дължимите от тях държавни такси върху стойността на дяловете; осъдил е Д. Д. Г. и Е. Д. Н. да заплатят на Л. Т. А. разноски за вещо лице в размер на 145,38 лв.; постановил е направените от съделителката Л. Т. А. разноски да адвокатско възнаграждение да останат така, както са били направени.
Решението е обжалвано в законоустановения срок от съделителката Л. Т. А.. Макар и да заявява, че обжалва решението в неговата цялост, конкретните доводи за неправилност са само за отделни части от първоинстанционния акт, а именно: избрания способ за извършване на делбата (изнасянето на публична продан на два имота и разпределението на останалите имоти в дялове на съделителите); определянето на суми за парично уравняване на дяловете; отхвърлянето на предявените от нея срещу останалите съделители претенции по сметки; неприсъждането на направените разноски по претенциите по сметки.
Във връзка с предмета на въззивната жалба съдът следва допълнително да посочи, че съделителката Л. Т. А. няма интерес от жалба срещу онези части от решението, които са благоприятни за нея, както следва: частта, с която останалите съделители са били осъдени да й заплатят 2050 лв. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС; частта, с която предявените срещу нея от останалите съделители претенции по сметки са били отхвърлени, а именно за заплащане на обезщетение от 850 лв. за периода 08.08.2019 г. - 13.10.2020 г. за ползване на делбените имоти (чл. 31, ал. 2 ЗС).
Съделителките Д. Д. Г. и Е. Д. Н. - ответници по иска за делба, не са обжалвали решението.
Въззиваемите Д. Д. Г. и Е. Д. Н. не са подали отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
С молба от 09.01.2025 г. страните са заявили, че са се спогодили изцяло във връзка със спора, като са извършили доброволна делба на имотите, предмет на делото. Заявили са, че са уредили спора помежду си, че нямат претенции по сметките, както и по разноските. Направили са искане решението на районния съд да бъде обезсилено на основание чл. 249 ГПК и производството да бъде прекратено.
Молбата е подписана лично от всяка една от съделителките. Предвид подадената молба от 09.01.2025 г. въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в обжалваните части. В частите, срещу които не е била подадена жалба, то е влязло в сила. Що се отнася до разноските, в тази част въззивната жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК, но предвид постигнатата от страните извънсъдебна спогодба за уреждане на всички спорни въпроси във връзка със съсобствеността, въззивната инстанция не следва да връща делото на районния съд за процедура по посочения ред.
Решението следва да бъде обезсилено и в частта за държавните такси, тъй като техният размер е последица от стойността на дяловете. Делото се прекратява не по съдебна, а по извънсъдебна спогодба, поради което всяка от съделителките следва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 100 лв. на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 249 ГПК
Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 14 от 26.01.2024 г. по гр. д. № 577 / 2019 г., на Самоковския районен съд, поправено с решение от 05.08.2024 г., В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: в частта, с която съдът е изнесъл на публична продан ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, съставляващ УПИ XV-252 в кв. 15 по плана на с. К., общ. С., заедно с построените в дворното място жилищна сграда, селскостопанска сграда и гараж, както и НЕЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (празно дворно място), съставляващ УПИ IV-252 в кв. 15 по плана на селото, като е постановил получената при публичната продан сума да бъде разпределена между съделителите Л. Т. А., Д. Д. Г. и Е. Д. Н. съобразно дяловете им в съсобствеността - съответно 6/12 ид. части, 3/12 ид. части и 3/12 ид. части; в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за извършени подобрения в имота в размер на 650 лв.; в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за заплащане на сумата от 12 478 лв., представляваща увеличение на наследството като последица от извършени приживе на общия наследодател Д. В. Г. подобрения в УПИ XV-252 в кв. 15 по плана на с. К., общ. С., и построените в поземления имот жилищна сграда, селскостопанска сграда и гараж; в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 12, ал. 2 ЗН, предявена от Л. Т. А. срещу Д. Д. Г. и Е. Д. Н., за заплащане на сумата от 1488,10 лв., представляваща разходи във връзка с погребението на общия наследодател Д. В. Г., както и за заплащане на сумата от 454,80 лв., представляваща платени разходи на Общинско предприятие "Гробищни паркове" - София, във връзка с погребението на общия наследодател Д. В. Г.; в частта, с която съдът е поставил в дял на Л. Т. А. пет недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; в частта, с която съдът е поставил в дял на Д. Д. Г. два недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; в частта, с която съдът е поставил в дял на Е. Д. Н. два недвижими имота - земеделски земи в землището на с. К., общ. С.; в частта, с която съдът е осъдил Е. Д. Н. да заплати на Д. Д. Г. сумата от 54,10 лв. за уравняване на дела й; в частта, с която съдът е осъдил Л. Т. А. да заплати на Д. Дончена Г. сумата от 57,70 лв. за уравняване на дела й; в частта, с която съдът е осъдил Д. Д. Г. и Е. Д. Н. да заплатят на Л. Т. А. разноски за вещо лице в размер на 145,38 лв.; в частта, с която съдът е постановил направените от съделителката Л. Т. А. разноски да адвокатско възнаграждение да останат така, както са били направени; в частите, с които съдът е осъдил трите съделителки да заплатят в полза на Самоковския районен съд дължимите от тях държавни такси върху стойността на дяловете, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези му части.
Решението като необжалвано Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в следните части: в частта, с която съдът е осъдил всяка от съделителките Д. Д. Г. и Е. Д. Н. да заплати на съделителката Л. Т. А. по 2050 лв. на основание чл. 346 ГПК вр. чл. 30, ал. 3 ЗС; в частта, с която съдът е отхвърлил претенцията по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Д. Д. Г. и Е. Д. Н. срещу Л. Т. А., за заплащане на обезщетение в размер на 850 лв. за ползването на делбените имоти за периода 08.08.2019 г. - 13.10.2020 г.
ОСЪЖДА Л. Т. А. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 100 лв. за производството по делото. ОСЪЖДА Д. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 100 лв. за производството по делото. ОСЪЖДА Е. Д. Н. с ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийския окръжен съд държавна такса от 100 лв. за производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.