Чл.239(4) ЗУТ

[Второкурсник]

чл.239, ал.4 ЗУТ гласи :
"Наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000 лв. включително, не подлежат на обжалване."

Подобна санкция е доста сурова по българските стандарти, засяга чувствително правата на гражданите и е важна дали има възможност човек да се защити от тази явно несправедлива разпоредба, която го оставя изцяло на милостта на държавната администрация, в чиятко "компетентност" и "почтенност" доста хора изпитват известно съмнение.

Струва ми се, че тази разпоредба противоречи на чл.6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и ще се опитам да го обоснова като се базирам на анализа на може би най авторитетното изследване на ЕКПЧ - на ван Дайк и ван Хууф "ЕКПЧ - теория и практика".

1. ЕКПЧ отнася ли се до юридически лица?
Европейският съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) изхождайки от принципа на ефективност при закрила правата на човека възприема много широко разбиране за закрилата предоставяна от ЕКПЧ и Протоколите към нея, особено по отношение на чл.6 - правото на справедлив съдебен процес. В споменатото изследване се цитират множество примери на дела с участието на ЮЛ, и не се отделя специално внимание дали ЮЛ могат да се ползват от закрилата по чл.6 - изглежда това се съзприема за нещо естествено и разбираемо от самосебе си. Примери:
1.ДЕЛО ГРЪУКИ РАФИНЕРИИ "СТРАН" И СТРАТИС АНДРЕАДИС СРЕЩУ ГЪРЦИЯ (Stran Greek Rafineries and Stratis Andreadis v. Graeece, А-301В) РЕШЕНИЕ ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 1994 Г.
2.ДЕЛО СВЕТИТЕ МАНАСТИРИ СРЕЩУ ГЪРЦИЯ (THE HOLY MONASTERIES V. GREECE, А-301А) РЕШЕНИЕ ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 1994 Г
3.ДЕЛО ТРЕ ТРАКТЬОРЕР АКЦИЕБУЛАГ СРЕЩУ ШВЕЦИЯ (TRE TRAKTORER AKTIEBOLAG V. SWEDEN, А-159)
И трите дела са публикувани в "Бюлетин на ВКС".

2.Какъв е обхватът на понятието "наказателно обвинение" в текста на чл.6,т.1 ЕКПЧ?
ЕСПЧ приема, че квалификацията на деянието по вътрешното законодателство е само отправна точка в анализа дали то влиза в обхвата на чл.6. Приети са 3 критерия, чието наличие се изследва АЛТЕРНАТИВНО - стига да е налице 1 от тях за да се приеме, че е налице "наказателно обивинение":
1.Вътрешно правна квалификация като престъпление и преследване по наказателноправен ред - винаги е налице "наказателно обвинение".
2.Интересите които засяга деянието и целта на наказанието - ако то засяга обществения интерес като цяло и с наказанието се цели да се окаже правантивно и възпитателно въздействие върху нарушителя и останалите членове на обществото то е налице "наказателно обвинение" по смисъла на чл.6 - иначе е налице административна или дисциплинарна санкция, която не влиза в обхвата на чл.6.
3.Видът и размерът на санкцията - ако тя минава определен праг на "суровост", ако засяга съществено наказаното лице то е налице "наказателно обвинение", независимо дали са налице изискванията по т.1 и т.2. Съдът е гледал няколко дела с наложена санкция "глоба" и практиката му е противоречива. В един случай е приел, че е налице "наказателно обвинение" когато е било наложена неголяма глоба (500 австрийски шилинга) за шофоране без колан, а в други случай за доста по-големи суми е сметнал, че случая не влиза в обхвата на чл.6. Все пак в конкретния случай трябва да се изтъкне следния аргумент: повечето състави в НК които предвиждат наказание глоба се предвижда размер 100-300 лв, а чл.78а предвижда замяна на наказателно-правната санкция с адм. наказание "глоба" в размер 500-1000 лв. Въз основа на това мисля, че категорично може да се приеме, че българският законодател гледа на глоби над 100-500 лв като сериозна санкция с наказателен характер и превантивна цел и суми от порясъка на 5000 лв със сигурност трябва да влизат в обема на понятието "наказателно обвинение". Като допълнителен аргумент може да се изтъкне пословичната българска бедност - за повечето българи и български фирми суми от порядъка на 5000 много сериозно засягат положението им. В теорията се гледа на имуществените санкции по чл. 83 ЗАНН като на безспорна форма на адм. наказателна отговорност и "заместител" на наказателната отговорност за ЮЛ (напр. проф. К. Лазаров - "За създаване на административно наказателен кодекс").

Всичко това ме кара да мисля, че санкциите по чл.239(4) подлежат на обжалване по реда на ЗАНН, т.като предвиденото в тази разпоредба се дерогира от чл.6 ЕКПЧ, която по силата на чл.5(4) е част от правото на РБ и се ползва с предимсто пред противоречащото и вътрешно право (защото ЕКПЧ е ратифицирана по конституционен ред, влязла в сила и обнародвана) и подлежи на пряко прилагане от съдилищта.

Струва ми се, че биха могли да се развият и аргументи по отношение противоконституционност на тази разпоредба (по-точно във в-ка с принципа на правовата държава прогласен от 4(1), правото на защита по чл.56, правораздавателната компетентност на съдилищата по чл.117 и общата клауза за съдебен контрол върху актовете на администрацията по чл.120 КРБ), но в момента не се чувствам достатъчно подготвен да дискутирам този въпрос.

Ще ми бъде интересно да прочета и други мнения по въпроса, както и каква е практиката по прилагане на чл.239(4) ЗУТ.

С уважение: Стефан Чолаков, студент по право 2-ри курс, Пловдивски университет.

[xx]

Evala kolega shtom v 2 kurs vi zanimavat takiva vuprosi i imate takiva poznaniq, ne mi se misli kato zavurshite - bez konkurenciq shte ste.Respect !