Akademika написа:Вие кажете как си представяте премахване на етажната собственост и превръщането й в съсобственост , защото това ви беше твърдението.
Всъщност идеята ми беше тази:
kalahan написа:Мисля, че уредбата на съсобствеността предоставя достатъчно възможности за вземане на решения за общите вещи и не е нужно да се усложнява материята. Което не пречи да има специални норми, уреждащи подобен тип обществени отношения, където физическата близост и донякъде общото битие са важни фактори, и където всеки вика, надува музиката и т.н., както му харесва.
В първоначалния пост само поставих предложение за обсъждане на темата, като не конкретизирах детайлите. Просто предложение за обсъждане на темата, без лични нападки, всеки да си каже мнението, а аз съм съгласен да си коригирам предложенията винаги, когато има достатъчно разумни контрааргументи. Но ме издразни това, че колегите ме нападнаха, без да съм дал повод на никого.
Относно етажната собственост: идеята ми беше да се въведе възможността малцинството да иска от съда назначаването на управител на общите части, когато мнозинството не управлява добре вещта, каквато е уредбата на обикновената съсобственост-чл 32(2) ЗС. Освен това в ЗС не съществува норма, която да препраща з анеуредените въпроси в режима на етажната собственост към обикновената съсобственост, което създава възможност за противоречива практика относно прилагането по аналогия на чл. 30 и сл. към етажната собственост.
Изобщо, всичко се върти около вземането на решения за управление на общите части и начина на поделяне на разноските. Конкретните детайли около изваждане на собственик, обжалване решенията на ОС и т.н. съвсем спокойно могат да си останат, в тях няма нищо нередно. Но е нередно един да взема решенията, а друг да плаща. Просто принципът "комуто ползите, нему и разноските" (не помня как беше на латински
), е нарушен. Нередно е мнозинството да не иска да се дават пари за поправяне на фасадата на блока или просто за елементарна хигиена по стълбището. Само се разходете из блоковете на няколко софийски квартала и ще видите в какво ужасно състояние е мазилката, то да те е срам гости да поканиш. И все мнозинството нямало пари и т.н. Една от основните отлики на етажната собственост от обикновената съсобственост е именно начинът на вземане на решения, както и бездяловия й характер. В Канада може и да е приложим начинът на вземане на решения от мнозинството съобразно
броя, но Канада си е Канада, изобщо не може да става дума за сравнение с българската действителност.
Относно маломерните имоти. Предложението ми всъщност беше следното (уф, как мразя да се самоцитирам):
kalahan написа:отпадане или десетократно редуциране на минималните изисквания за площта на земеделските земи по ЗСПЗЗ
Склонен съм да се съглася, че предложението за отпадане на долната граница на имотите по ЗУТ беше необмислено. Всъщност предложението ми беше за премахване
или редуциране на минималните изисквания за площ. Но по отношение на земеделските земи все още съм убеден, че при сега действащата уредба от изискване за минимум 3 дка, съотв 2 или 1 дка, няма никаква пречка да се редуцира на 3, съотв 2 и 1
ара, а не декара. Колкото и малко да са 300 кв.м земя, факт е, че векове наред мнозина хора са се изхранвали и по този начин. А на който не му изнася-продава имота или се кооперира. Но не и със законова принуда, с принудителна съсобственост! Не това е пътят към "модерното земеделие", напротив. По този начин хиляди декари пустеещи земи, за които сънаследниците са се изпокарали дали да ги продават или да ги дават под аренда (защото признайте, в много краища на България патриархалните традиции са все още живи), ще могат да влязат в оборота, а не да си стоят пустеещи и неизползвани. Казвате съдебна делба...ами при тази тежка съдебна процедура и взаимното недоверие между съсобствениците, много малко от тях са склонни да ходят да се съдят. Особено при сегашните ниски цени на земеделските земи само съдебните разноски и разноските за адвокати ще "изядат" евентуални последващи приходи от тези земи.