Разрешаване на отпуск по време на предизевестие

[nuneva]

Здравейте!
Въпросът ми е следният: работник си подава едномесечно преизивестие за прекратяване на ТПО. Желае по време на предизвестието да ползва платен годишен отпуск, който е както следва: за 2018г.- 11 дни /отпускът е отложен по реда на чл. 176, ал. 1, т.2 от КТ/ и 20 дни за 2019 г.
Длъжен ли е работодателят да го разреши?
Благодаря предваритело!

[bvoykov]

Хм, според мен зависи, тъй като Вие твърдите, че има и неползван отпуск за 2018 г. в размер на 11 работни дни, отложен на основание чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно чл. 176, ал. 2 КТ работодателят е длъжен да осигури ползването на отложения платен годишен отпуск не по-късно от 6 месеца от края на календарната година, за която се полага. Поне аз го възприемам, че това трябва да стане най-късно до месец юни, тъй като същият е шестият месец. Ако това не бъде сторено (очевидно не е, тъй като сме септември месец), ал. 3 казва, че работникът може сам да определи кога да го ползва, като уведоми работодателя най-малко 14 дни предварително. Според мен, ако работникът е уведомил работодателят 14 дни преди ползването на отпуска, полагащ се за 2018 г., но чието ползване е било отложено, работодателят е длъжен да му разреши това ползване, но предполагам, че той в молбата си е посочил, че в първите дни на предизвестието ще ползва отложения отпуск, за което считам, че най-вероятно няма да е спазил изискването да е уведомил работодателя 14 дни предварително. За да може да упражни едностранно правото си да ползва отложения платен годишен отпуск, без разрешение на работодателя, според мен работникът е длъжен да уведоми за това първия 14 дни преди началото на ползването му. В останалите хипотези, чисто формално работодателят може да откаже ползването на отпуска, поне аз така виждам нещата.
Колкото до отпуска за текущата календарна година - там е приложим общият ред по чл. 173, ал. 1 КТ - ползването му става с писмено разрешение на работодателя, тоест, той не е длъжен непременно да разреши ползването му.
Имайте предвид, че дори и на работника или служителя да му бъде отказано ползването, същият има право на обезщетение за неползвания платен годишен отпуск съгласно чл. 224 КТ, така че изборът е Ваш дали ще го пуснете да не Ви работи за този период или ще предпочетете да работи, но да му платите неизползвания отпуск.
И още нещо. Отпускът се изчислява в работни дни, а предизвестието е в календарни. Тоест, ако той иска да ползва отпуск до края на предизвестието, не трябва да посочва 31 дни, както Вие описвате, първо, защото септември има само 30 дни, второ, защото работните дни в месеца са 19. Ако пък това касае месец октомври - там работните дни са 23.

[nuneva]

Много Ви благодаря за изчерпателния отговор.
По отношение на начина на броене на дните - наясно съм с това, просто не съобразих и написах общополагаемия неползван платен годишен отпуск на лицето. Ще изплатим обезщетението по чл. 224 за неползвания.
По отношение на отложения по чл. 176, ал. 1, т. 2 отпуск аз разсъждавам така:
Текстът на алинея 2 гласи: ... Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага."
За да се " осигури" от работодателя ползването на отложения по искане на работника отпуск, същият следва да е депозирал пред рабтодателя молба и съответно работодателя да осигури / разреши/ ползването му в срок не по-късно 6 месеца. След като през този период работника не е поискал да ползва отложения си за 2018 г. отпуск, считам, че не е налице хипотезата на ал.3 относно възможността работникът или служителят сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.
Разбира се моите съждения може и да не са правилни. Ще се радвам на компетентните ви коментари.

[dog123]

Направо го правете крепостен селянин вашият "работник". Не случайно е казано не по късно от 6 месеца, заради такива терикати като вас, които четат закона както им е по хубавко!Следващият работодател ли да му даде отпуските които му се полагат? Нахални , по-нахални, най-нахални,- работодатели!

[bvoykov]

За да се " осигури" от работодателя ползването на отложения по искане на работника отпуск, същият следва да е депозирал пред рабтодателя молба и съответно работодателя да осигури / разреши/ ползването му в срок не по-късно 6 месеца. След като през този период работника не е поискал да ползва отложения си за 2018 г. отпуск, считам, че не е налице хипотезата на ал.3 относно възможността работникът или служителят сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително.

Да, считам, че разсъждавате правилно. Все пак работникът или служителят трябва да го поиска този отпуск, за да му бъде разрешен. Едва, ако не му бъде разрешен и след изтичането на 6-месечния срок, работникът или служителят може да упражни това свое субективно право едностранно да определи ползването на платения си годишен отпуск.

Направо го правете крепостен селянин вашият "работник". Не случайно е казано не по късно от 6 месеца, заради такива терикати като вас, които четат закона както им е по хубавко!Следващият работодател ли да му даде отпуските които му се полагат? Нахални , по-нахални, най-нахални,- работодатели!

А Вие как бихте разрешили непоискан отпуск? Последващи работодатели не могат да "компенсират" по никакъв начин неизползвания отпуск, защото при прекратяването на трудовото правоотношение работникът има право да получи обезщетение от последния си работодател за всички тези дни неизползван отпуск. Ако на същия са му са се полагали 31 работни дни, то той реално ще получи заплата за месец и половина като обезщетение, а на всичкото отгоре за времето, през което работи, ще му бъде и платено, нищо че е в предизвестие. Не виждам никакво "закрепостяване", при положение че за последния си месец ще му се полага реално двойна заплата.