Престъпна лекарска небрежност
Публикувано на: 29 Мар 2005, 21:50
Здравейте,
Дъщеря ми е на 4 месеца и наскоро и бе открита придобита луксация на тазобедрената става. Диагнозата е лечима на този етап с около 90% шанс за благоприятно развитие, но самото лечение което се прилага с каишки на Павлик е един малък ад за бебето и за родителите в продължение на няколко месеца. Краката на детето са стегнати в неподвижна и мъчителна позиция през цялото денонощие и така минимум 3-4 месеца. Съответно детето не спира да реве, загуби апетит и нормалното му развитие е под въпрос.
Проблема е че всичко това можеше да бъде избегнато, ако акушерите и личния лекар имаха поне малко понятие от професиите си. Ето за какво става въпрос:
http://www.mh.government.bg/administrative_serve2.php
Това е "Методично указание за профилактика, ранна диагностика и лечение на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени" на министерството на здравеопазването от преди 4-5 години.
В това указания ясно са написани задълженията на акушерите и личните лекари, които в нашия случай не са спазени и се е стигнало да придобитата луксация:
В родилния дом:
1. детето е дръжано с краката нагоре от акушерките въпреки че абсолютно забранено
2. не е обуто с профилактични гащички, които имат 88% успех в превенцията на заболяването
3. не е насочено за преглед към специалист въпреки, че е в рисковата група за това заболяване
Личния лекар има същите задължения по т.2 и т.3, но и той ги "пропуска".
Ако поне на едното място си бяха свършили работата, луксацията нямаше да се случи или щеше да бъде в много по-лека степен и бързо лечима.
ВЪПРОСА МИ Е КАКВИ ПРЕТЕНЦИИ МОГА ДА ИМАМ КЪМ АКУШЕРИТЕ И ЛИЧНИЯ ЛЕКАР.
Не става въпрос за пари, просто искам възмездие и ако е възможно такива "мърлячи" да им бъде забранено да практикуват.
Моля за вашите съвети.
Дъщеря ми е на 4 месеца и наскоро и бе открита придобита луксация на тазобедрената става. Диагнозата е лечима на този етап с около 90% шанс за благоприятно развитие, но самото лечение което се прилага с каишки на Павлик е един малък ад за бебето и за родителите в продължение на няколко месеца. Краката на детето са стегнати в неподвижна и мъчителна позиция през цялото денонощие и така минимум 3-4 месеца. Съответно детето не спира да реве, загуби апетит и нормалното му развитие е под въпрос.
Проблема е че всичко това можеше да бъде избегнато, ако акушерите и личния лекар имаха поне малко понятие от професиите си. Ето за какво става въпрос:
http://www.mh.government.bg/administrative_serve2.php
Това е "Методично указание за профилактика, ранна диагностика и лечение на вродената и предизвикана дисплазия на тазобедрената става при новородени" на министерството на здравеопазването от преди 4-5 години.
В това указания ясно са написани задълженията на акушерите и личните лекари, които в нашия случай не са спазени и се е стигнало да придобитата луксация:
В родилния дом:
1. детето е дръжано с краката нагоре от акушерките въпреки че абсолютно забранено
2. не е обуто с профилактични гащички, които имат 88% успех в превенцията на заболяването
3. не е насочено за преглед към специалист въпреки, че е в рисковата група за това заболяване
Личния лекар има същите задължения по т.2 и т.3, но и той ги "пропуска".
Ако поне на едното място си бяха свършили работата, луксацията нямаше да се случи или щеше да бъде в много по-лека степен и бързо лечима.
ВЪПРОСА МИ Е КАКВИ ПРЕТЕНЦИИ МОГА ДА ИМАМ КЪМ АКУШЕРИТЕ И ЛИЧНИЯ ЛЕКАР.
Не става въпрос за пари, просто искам възмездие и ако е възможно такива "мърлячи" да им бъде забранено да практикуват.
Моля за вашите съвети.