forum.lex.bg

Кога съдът отказва да приеме за съвместно разглеждане гражданския иск?
Днес бях на заседание на НЧХД и съдията отказа да разгледа гражданския иск, тъй като приема, че това щяло да затрудни процеса. Наистина няма проблем да заведа такъв иск, след приключване на делото, но съм изумен от постъпката му. Има ли съдебна практика по въпроса?
Другото, което ме изуми, че в закрито заседание по собствена инициатива е издал разпореждане, да се направи характеристична справка от МВР за мен - тъжителя и за подсъдимия, да се провери дали и къде двамата работим, какво е имущественото състояние на подсъдимия и да му се изготви нова справка за съдимост, въпреки че такава вече е приложена в делото.

Когато съдът отказва да разгледа ГИ във съдебното производство ,го прави със определение във съдебното заседание и указва на пострадалия, че може да потърси претенцията си пред гражданския съд. Определението не подлежи на обжалване ,но ако приемем основателни причини за отказа това са най - често събиране на доказателства неотносими към предмета на престъплението например за уточняване размера на гражданския иск които затрудняват процеса или когато се налага отлагане на делото чл.83,ал.2 НПК, също може и други от субективен характер не уточнявате какво е заложено в понятието "затрудни процеса", но не това е основната цел на НП и затова не бързайте да се изумявате приемайки за неща които не трябва да стават.

Pause написа:Когато съдът отказва да разгледа ГИ във съдебното производство ,го прави със определение във съдебното заседание и указва на пострадалия, че може да потърси претенцията си пред гражданския съд. Определението не подлежи на обжалване ,но ако приемем основателни причини за отказа това са най - често събиране на доказателства неотносими към предмета на престъплението например за уточняване размера на гражданския иск които затрудняват процеса или когато се налага отлагане на делото чл.83,ал.2 НПК, също може и други от субективен характер не уточнявате какво е заложено в понятието "затрудни процеса", но не това е основната цел на НП и затова не бързайте да се изумявате приемайки за неща които не трябва да стават.

Не ми даде никакви указания, макар че аз си знам правата и не ми беше нужно.
Мотивите му са, че гражданският иск щял да затрудни определянето на наказателната отговорност на подсъдимия.

Задължителна практика по въпроса не съм срещал ,но по тълкувателен път се налага извода ,че е предоставено във дискреционна власт на съда, т.е. дори да има грешка в преценката акта на съда е окончателен.Правилно е съдът като ръководно решаващ орган да разяснява правата на пострадалия и да се мотивира защо приема или отхвърля молбата за конституирането на ГИ в съдебното производство.