forum.lex.bg

Колеги здраейте, имам едно питане към по-опитните от вас, касаещо някои реквизити на тъжбата. Деянието е клевета, а наклеветения ми роднина ме помоли да му напиша тъжбата. Та питам следното:

Адресат следва да е РС, кое е по-правилно според вас: ДО СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪН, Наказателна колегия или до Председателя на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД( аргумент от 247 т.2 и 248 НПК)

последващото паспортната част обръщение: Уважаеми г-н/г-жо Председател или уважаеми Районен съдия

И най-вече искането ми: моля да предадете еди кое си лице на съд и да му наложите предвиденото в НК наказание/ или моля, да ни призовете на съд и като се убедите в правотата на твърденията ми да наложите на еди кой си наказание.

Съдебното удостоверене е по чл. 133( за адресна регисрация),а и най-важното: съществува ли възможност да се задължи трето неучастващо лице да представи намиращи се у него частни документи, до които частния тъжител няма достъп- трудов договор, трудово досие, работни графици и ред други.

Благодаря предварително!

Първите три пункта нямат никакво практическо значение - няма да ви върнат тъжбата, нито дори да ви се смеят
Предаването на съд и осъждането са различни стадии/етапи, първият е по-скоро помощен, вас ви интересува вторият, затова - чисто теоретично - би следвало да пишете до съда, да се обърнете към районния съдия (който в едноличния състав е и председател обаче), и може би някакъв микс от финалните думи.
Много по-важно е отделните клеветнически твърдения (и евентуално квалифициращи признаци) да са ясно посочени, да се спази 6-м срок от узнаването. И още по-добре - да се споразумеете с клеветника и да не се занимавате со съдебни баталии.

Адресната справка може да пробвате да я поискате от съда и да си го призове сам (има достъп- Н14; ако подс. не е Иван Иванов), алтернативно с удостоверение.
Документите без ограничение може да се искат по 159 НК, понякога и за това се дава удостоверение (ма е проблемно), принципно и по ЧХдела може да се извършва претърсване и изземване. Изборът е тактически; частният тъжител очевидно е в по-кофти положение от разследващите органи.

Благодаря за насоките! В кокретния случай клеветническите твърдения са вече изнесени веднъж под формата на докладна записка при Работодателя, така че доказването им не следва да е проблем. Поставя се обаче въпроса доколко е нужно в самата заключителна част на тъжбата( когато описвам деянието от обективна и субективна страна, същите да бъдат още веднъж цитирани с цел изчерпателност на заключението) Спомянм си сега, че бях чел няколко обвинителни акта и там всичко се повтаряше многократно, като израз на формирано вътрешно убеждение.

Не е вредно.
Мисля, че не е необходимо да сочите об. и суб.стр., з-то поначало не сте длъжни да знаете кое е престъплението (а оттам и елементите му). Трябват само фактите. При ОбвА е друго, там квалификацията се дава от прокурора и делото се образува направо по него.

Имаш право, колега! Вчера, чух нещо, което ме втрещи- някъде в медийното пространство, някой заяви, че районните съдии в София гледат по приблизително 1000 дела на година( за средно 100 работни дни, в които се провеждат съдебни заседания). Едва ли на някой ще му се чете някаква дълга тъжба!