forum.lex.bg

Здравейте !

Питането ми е следното:

Винаги ли се взима мярка за неотклонение на обвиняем, който е с едно висящо , вече дело и е осъден преди това, преди около 2г. на ЛОС, което е отложено по чл. 66 , а в момента е на пробация?

Другият ми въпрос е:

Възможно ли е лицето да бъде с друга мярка за неотклонение ?

Катерина Куч: Съгласно чл.56 ал.1 от НПК спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение, когато от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение, че е извършил престъплението и е налице основание по чл.57.
Конкретно мярката за неотклонение задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

да, това го знам ...

Имах в предвид, какво показва практиката и издаденето постановление от Борис Велчев , наречено 15/15 , гласящо при повече от две висящи дела - задължително мярка за неотклонение - задържане под стража...

bestman написа:Имах в предвид, какво показва практиката и издаденето постановление от Борис Велчев , наречено 15/15 , гласящо при повече от две висящи дела - задължително мярка за неотклонение - задържане под стража...

Практиката показва, че всеки случай е индивидуален.
Какви са тия постановления. Нещо май яко си се объркал.

Чух, че лице , което има едно висящо дело и бъде привлечено , по друго, отново като обвиняем , ще получава задължително мярка - задържане под стража.

Вярно ли е това ?

bestman написа:Чух, че лице , което има едно висящо дело и бъде привлечено , по друго, отново като обвиняем , ще получава задължително мярка - задържане под стража.

Вярно ли е това ?

Мдааа... За две или повече НОХД - ако става въпрос за тежки умишлени деяния. ...Правилно сте "чул".

ако не се касаят за тежки умишлени деяния, пак ли е същото?

и като цяло, каква е вероятността да бъде променена мярката за неотклонение от съда, на първите 72 часа?

Хипотези, при които задължително да се взема МНО задържане под стража, няма. Имало е преди много години и дори тогава законодателят е предвиждал, че "по изключение, ако няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление", макар и в хипотеза, налагаща задължително задържане, е било възможно да не се вземе тази МНО. 1515 касае единствено прокурорите и със съмнителната си законосъобразност ги задължава да искат от единствено компетентния орган - съда, да вземе МНО задържане под стража по отношение на определена категория обвиняеми. Тези 72 часа не са МНО, а друг вид задържане, целящо единствено осигуряване на обвиняемия пред съда за разглеждане на искането за вземане по отношение на него на МНО задържане под стража. Както стана ясно, съдът не е обвързан нито с 1515, нито с каквато и да е хипотеза, налагаща задължително задържане. В практиката си по дела с/у България, ЕСПЧ не веднъж и констатирал нарушение на Конвенцията във връзка са уредбата на 72-часовото задържане, постановено от прокурор и по-специално възможностите за контрол на законосъобразността му. Приема, че йерархичният, какъвто е контролът от горестоящата прокуратура, не отговаря на стандартите на Конвенцията и това задържане трябва да може да бъде обжалвано пред съд. От тази гледна точка жалба с/у задържането до 72 часа, постановено от прокурор, следва да бъде допустната до разглеждане по същество от съда, каквито случаи всъщност има и на практика. Разбира се, има и обратното - съдът отказва да се занимава с такави жалби, като приема, че това задържане не подлежи на съдебен контрол, което си е нарушение на ЕКЗПЧОС. При всички положения обаче, съдът, който ще разглежда искането на прокуратурата за вземане на МНО ЗС, не е задължен да го уважи - винаги този въпрос е фактически.

Да, с това задържане до 72 часа, прокуратурата цели осигуряване явяването на обвиняемия пред съд с оглед искането за определяне на постоянна мярка за неотклонение. В постановлението на прокуратурата, с което лицето се задържа, е посочен ден, в който искането на прокуратурата ще бъде разгледано от съответния съд.
Вече по самата МНО - "Задържане под стража", съдът следи дали са налице предпоставките по чл. 63 НПК. Ако не са налице тези предпоставки, съдът може да вземе по - лека МНО или да не вземе изобщо такава.
Относно втората предпоставка по чл. 63 НПК от значение са минали осъждания, висящи производства, дали лицето е обявявано за общонационално издирване, здравословно, семейно положение и др. Но този въпрос е строго фактически, например здравословното състояние може да не е пречка лицето да бъде приведено в следствения арест, с оглед на това, че по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е посочено, че на задържаните лица им се осигурява медицинска грижа.
Всичко е въпрос на конкретика.

Това с повече от едно дело и задължителен арест, не беше ли приумица на Татарчев ?
Много отдавна ( още 1997 годино ) мисля, че отпадна.

И на други главни е приумица.