forum.lex.bg

Попаднах на един въпрос от теста за изпита за адрокати който гласи:

Погрешно посоченото в тъжбата име на подсъдимия:

а: не може да бъде поправено;
б: може да бъде поправено само преди изтичане на 6-месечния срок за подаване на тъжбата;
в: може да бъде поправено до приключване на съдебното следствие в първата инстанция;

и

Може ли защитникът да сключи споразумение в отсъствието на подсъдимия ако има изрично пълномощно?
Може ли повереникът да оттегли тъжбата на частния тъжител с изрично пълномощно?

Моля за обосновани отговори! Благодаря Ви много!

Относно първия въпрос споделям мнението в следното решение: Решение № 93 /23.03.2010г. по н.д. № 751 /2009г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова, в което категорично е прието, че във всички случаи, когато тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК съдът е длъжен да даде 7-дневен срок на тъжителя за изправяне на недостатъците в нея. В този смисъл е и Решение № 203/ 27.06.2011г. на ВКС по н.д. № 1077/ 2011г., ІІІ н.о., НК, докл. Саша Раданова, според което недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати. С оглед на горното неоснователен е довода на защитника на подсъдимия, че съдът не е длъжен да дава срок за отстраняване на нередовностите в тъжбата, предвид липсата на института „ЯФГ” по НПК, а следвало да прекрати производството по делото на основание чл.24, ал.4, във вр. с чл.81, ал.1 от НПК.

По другите въпроси по споразумението: Гаранция за правото на защита на обвиняемия е и невъзможността да се сключва споразумение между прокурора и адвоката. Недопустимо е сключването на споразумение в задочно производство, след като обвиняемият не може да упражни правото си да участва в споразумението и да заяви отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Това са лични права на обвиняемия и те не могат да се упражняват от неговия защитник (Р-350-2003-ІІ н.о.). (това според проф. Чинова) Така че по тази логика по-скоро не би следвало да може. И тук да добавя нещо според мен - вярно е, че по принцип упълномощаването няма ограничения но има изключения, за които не може да се упълномощава - това когато правото с което се упълномощава е с оглед на личността (да сключиш брак например, или да упражниш правото си на глас в избори) така че според мен това е още един довод да не се приеме изрично упълномощаване за сключване на споразумение - това може и да го оспорите ест

За последното .. не съм сигурен но ще потърся/и ще помисля и ще споделя ако някой не ме изпревари.

Благодаря много за отговорите! А като се замисли човек, от разпоредбите на НПК ясно се вижда, че преди сключване на споразумението съдията пита подсъдимия дали е съгласен. А след подписването на споразумението от прокурора и защитника, това трябва да направи и обвиняемия. Остава само един неизяснен въпрос... на който мисля, че отговора е, че повереника може да оттегли тъжбата с изрично пълномощно.