forum.lex.bg

по чл. 78а от НК съдът освобждава от наказателна отговорност и налага административни наказания - глоба или лишаване от права. След като това са административни наказания би следвало давността за тяхното изпълнение да се изчислява по реда на чл. 82 от ЗАНН, а не по чл. 82 от НК. Все пак по чл. 82 от НК се имат предвид наказания от системата на НК и началото на срока е момента на влизане в сила на присъдата. Докато при чл. 78а от НК изобщо няма присъда. Бех шокирана обаче от съдебни решения при които например за лишаване от право да се управлява МПС, наложено в производство по чл. 78а от НК, се прилагат сроковете по чл. 82 от НК /основно на наказателни състави/. Също така има и решения /основно на административни съдилища/според които се прилагат правилата на ЗАНН. Този въпрос освен за повторно приложение на чл. 78а от НК има значение в редица производства по ЗДвП - напр. дали да се привежда в изпълнение такова наказание ако не е изпълнено повече от 9 месеца по чл. 82 от ЗАНН.

iva_sh написа:по чл. 78а от НК съдът освобждава от наказателна отговорност и налага административни наказания - глоба или лишаване от права. След като това са административни наказания би следвало давността за тяхното изпълнение да се изчислява по реда на чл. 82 от ЗАНН, а не по чл. 82 от НК. Все пак по чл. 82 от НК се имат предвид наказания от системата на НК и началото на срока е момента на влизане в сила на присъдата. Докато при чл. 78а от НК изобщо няма присъда. Бех шокирана обаче от съдебни решения при които например за лишаване от право да се управлява МПС, наложено в производство по чл. 78а от НК, се прилагат сроковете по чл. 82 от НК /основно на наказателни състави/. Също така има и решения /основно на административни съдилища/според които се прилагат правилата на ЗАНН. Този въпрос освен за повторно приложение на чл. 78а от НК има значение в редица производства по ЗДвП - напр. дали да се привежда в изпълнение такова наказание ако не е изпълнено повече от 9 месеца по чл. 82 от ЗАНН.

Давността за изпълнение на адм наказание по ЗАНН се прилага за административни наказания, наложени за административни нарушения. Наказанието по чл. 78а от НК, макар и административно, е наложено за престъпление и за давността за погасяване на неговото изпълнение следва да се приложи чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК, а не съответната разпоредба на ЗАНН.

http://law-consult.net/?p=2200
според т. 4 от Постановление № 7/1985г. на Пленума на ВС - "Деянието по чл. 78а НК запазва престъпния си характер. По отношение на него се прилагат разпоредбите на наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго. В чл. 78а, ал. 2 НК не е предвидена забрана за приложение на чл. 85 и сл. НК, затова чл. 78а НК може да се приложи и към лицата, които вече са осъждани, но към момента на извършване на деянието са били реабилитирани.По отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по глава осма от наказателния кодекс, разпоредбите на чл. 85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото те не се считат за осъждани. Тези лица обаче не могат да бъдат поставени в по-тежко положение от лицата, които са осъдени на глоба по наказателния кодекс. Затова и лицето, което е освободено от наказателна отговорност, може повторно да бъде освободено от наказателна отговорност по чл. 78а НК, ако е изтекла една година от наложената мярка за обществено въздействие или глоба. И тук трябва да се приложи срокът по чл. 86, т. 3 НК."
Само че доколкото наказанието почл. 78а от НК е административно, за него следва да се прилагат правилата на ЗАНН, защото има собствена уредба за давността за изпълнение на административните наказания и по тази причина не може да се ползва НК /аргумент от чл. 84 от ЗАНН/. Правилата за реабилитация по НК са нещо друго - постановление на ВС се позовава на някаква аналогия, тъй като реабилитацията по принцип предполага съдимост, каквато тук няма.

Цитираното постановление се отнася за реабилитацията и не виждам връзка с поставения въпрос за давността за изпълнение на административното наказание по чл. 78а от НК, нито доводи в това постановление в полза на приложимостта на чл. 82 от ЗАНН. Като оставим настрана безмислеността на този спор, поне по отношение на глобата (там сроковете са еднакви), не прочетох никакъв довод за приложимостта на ЗАНН. Приложимостта на един от двата закона се определя преди всичко от характера на деянието. Деянието, за което се налага административно наказание по чл. 78а, е престъпление. Наказанието, макар и административно, е част от системата на наказанията, налагани по НК и за погасяването на неговото изпълнение следва да се приложат давностните срокове в чл. 82 от НК. НК не препраща към ЗАНН, а чл. 379 и чл. 380 от НПК препраща към чл. 17-21 и от ЗАНН при решаване на делата и чл. 70 и сл. за възобновяването. По аргумент от тази препращаща разпоредба, за административно наказание, наложено на осн. чл. 78а от НК, са неприложими други разпоредби от ЗАНН.

едно административно наказание не може да е част от системата на наказанията по НК. Нормата на чл. 78а от НК е едно изключение при което съда налага административни наказания, за които следва да се прилагат разпоредбитет на ЗАНН доколкото не е предвидено друго. След като няма съдимост не би следвало да се прилагат сроковете за давност за изпълнение по НК просто защото в ЗАНН има такава уредба.
Че има проблем е видно от следните съдебни актове:
http://www.admsudhaskovo.org/2010/jan_m ... a62-10.htm
http://www.admcourt-bs.org/CMS_ADM/imag ... 932712.htm

iva_sh написа:едно административно наказание не може да е част от системата на наказанията по НК.

Защо не, след като е уредено точно в НК ?

iva_sh написа:Нормата на чл. 78а от НК е едно изключение при което съда налага административни наказания, за които следва да се прилагат разпоредбитет на ЗАНН доколкото не е предвидено друго.

Моля, обосновете се. Защо следва да се прилагат разпоредбите на ЗАНН ? Само се нека да е с цитиране на конкретна правна норма.

Аз също смятам, че никъде в съдебната практика и в законовите разпоредби не можем да открием някакво препращане към разпоредбите на ЗАНН. Вижте тези мотиви по едно наказателно дело, на които попаднах. Отново
е цитирана т.4 от Посоченото Постановление :
Съгласно т.4 на Постановление № 7/04.11.1985 г. по нд № 4/1985 г. на Пленума на ВС, по отношение на лицата, които са освободени от наказателна отговорност по Глава VІІ на НК, разпоредбите на чл.85 и сл. НК, предвиждащи реабилитация, не се прилагат, защото – макар и деянието по чл.78а от НК да запазва престъпния си характер – тези лица не се считат за осъждани. Същите лица обаче – за да не бъдат поставени в по-тежко положение спрямо лицата, осъдени на глоба за престъпление по НК – може да бъдат повторно освободени от наказателна отговорност по чл.78а от НК, ако е изтекъл едногодишният срок по чл.86, ал.1, т.3 НК. Посоченият едногодишен срок по чл.86, ал.1, т.3 от НК започва да тече от изпълнение на наложената парична санкция, като в конкретния случай от приобщения към материалите по делото писмен документ – вх.№ 2723/28.02.2011 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, издаден на 28.02.2011 г. от ТД – град Пловдив, ИРМ – Стара Загора, се установява, че на 12.11.2004 г. е започнало принудително изпълнение на влязлата в сила присъда по НОХД № 1045/2003 г. по описа на РС – Стара Загора, като е било образувано изпълнително дело № 97829/2004 г., по което дължимата сума и понастоящем не е погасена. Това означава, че установеният от нормата на чл.86, ал.1, т.3 от НК едногодишен срок започва да тече след изтичане на предвидения в чл.82 НК давностен срок.
С едно съществено уточнение / оцветеното в червено/, отново има препращане към разпоредбите на НК за давността. При условие, че се касае за наказателно производство и има реално извършено престъпление по смисъла на НК, независимо от наложеното наказание, смятам, че би следвало да се позоваваме на разпоредбите на НК относно давностните срокове.

органите които изпълняват наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" ще станат въртолави - от една страна наказателните съдилища /и прокурорите, осъществяващи надзор за законност/ имат рефлекса да прилагат сроковете по чл. 82 от НК, но евентуален отказ да се върне СУМПС ще подлежи на съдебен контрол по АПК и тогава административните съдилища ще вадят червен картон заради изтекли срокове по чл. 82 от ЗАНН за административното наказание "лишаване от право" по чл. 78а от НК. Ако не беше трагично щеше да падне голям смях. И как така още няма тълкувателно решение?

iva_sh написа:И как така още няма тълкувателно решение?

То и по други въпроси няма.Пък не по-малко важни.

Във връзка с дискусията,не е зле да се държи сметка и за чл.218 б НК. Там при това точно и ясно е казано: глобата се налага по административен ред. Тоест с НП,каквато е практиката.Обикновено-от съответния Началник на съотв. РУП. Какво може да значи това отнесено към случая,доколкото и тук имаме престъпление(уж,доколкото съд може и да не се е произнесъл все пак).Но все пак чл.218б овори за "предмет на престъплението".Е какво е това престъпление,където съд може и да не го е установил? Имах такъв случай неотдавна.Прокурора го прекрати,като от процес. правна гл.точка посочи чл.21 ал.1 т.1 НПК.-тоест не е престъпление. Е що тогава чл.218б,самият той говори за престъпление??? Защо не говори за предмет на общественоопасното деяние примерно,ЩОМ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ???

Според мен акценът следва да се постави именно върху характера на отговорността.Щом тя не е наказателна,какво значение има,дори теоретично,как ще наречеш общ.опасното деяние? Извършил бил "престъпление" А по чл.218б какво е? Каквото ида е ,явно отговорноста нее углавна,така че не виждам причина да се свързва с давността при наказанията от с-мата на НК. Чл.218б ал.2 т.2 НК също говори за престъпление. Е ще ме извинявате,ама на кого му дреме за това "престъпление",щом нямаш следващо се за такова наказание от с-мата на НК ?

Да,деянието все пак е претъпление,щом не влиза в чл.9 ал.2.Интересно защо тогава прокурора го прекрати и му наложиха глоба с НП на моя човек? Съдът ли трябва да се е произнесъл,че да имаме "престъпление"? Не знам практиката по чл.218б,но ако прокурора няма такова право-друг въпрос,значи е сбъркал,но се съмнявам. И ако приемем тезата на този случай,то щом деянието НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ(с оглес следващата се АНО) ,само тогава ли ще важи давността по ЗАНН ? А ако беше внесъл ОА и съдът го признае за виновен-то тогава щяхме да имаме престъпление и оттам-макар и АНО,но с прилагане на давността по НК ?

П.П. Въпросъте принципен и особено важен,нищо че глобата била с една и съща давност.Както става ясно,има и други наказания.
Най-накрай простичкия въпрос: Как така нямаш наказателна отговорност,а пък закона ще свързва ПОСЛЕДИЦИ С ТАКАВА именно ? Ами ти още малко и ще си "осъждан"

Относно визираното ППЛ ВС /1985г.,от него може да се извлече нещо за случая. Много точно е казано,че тук дееца не е осъждан и няма как да се приложат правила за реабилитацията .
А защо тогава и на какво основание ще прилагаш правилата за давността за изпълнение на наказание,резултат на наказателно осъждане щом НЕ СИ ОСЪЖДАН?

Правилата,както за реабилитацията,така и за давността си важат за осъжани лица.Така са и за помилването,за амнистията също. Друг е въпроса,че и при амнистия,също така ,освободените от НО по чл.78а,също не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от осъжданите и при заличаването на престъпния характер на нещо,ще се ползуват от тая благина и те,подобно на визираното ППл/85г., т.4 .

По - различно е, когато говорим за приложение на чл. 218б в сравнение с чл. 78а. Не казвам, че не е налице престъпление , напротив и в двата случая говорим за престъпления. В първия случай обаче са налице определени предпоставки за налагане на по - леко наказание глоба и прекратяване на НП вместо внасяне на ОА в съда. По чл. 78а имаме наказателно производство, което не е прекратено, а е преминало в съдебната си фаза. И именно тогава се налага глоба, като лицето се освобождава от НО. Поради това, смятам, че има някаква логика по чл. 78а да се прилага давността по НК. Има наложено от съда наказание, докато по чл. 218б - наложено административно наказание и прекратено наказателно производство в един твърде ранен етап, преди изготвяне на ОА и внасянето му в съда.

Здравей Наденце!

nk7702n написа:Има наложено от съда наказание, докато по чл. 218б - наложено административно наказание и прекратено наказателно производство в един твърде ранен етап, преди изготвяне на ОА и внасянето му в съда.

Има доста слечаи,където делото се гледа в съд. фаза и във всеки един момент,дори и след приключване на съд.прения,може да се стигне до прекратяване.Случаите,които съм виждал,а ги има и в нета немалко,са такива,където това ства ясно още в началото,след получаването на справките.И сие напълно нормално.Така напр. при втора СОЕесп. може да се стигне до друга цена,въпреки че е имало такава на ДП.Или пък прокурора не е сметнал случая за маловажен,но съда в крайна сметка го е сметнал и т.н.

Но дори и да беше само на ДП,не вижам разлика. В чл.218б навсякъде се говори за "престъпление".Само че това е по някаква инерция.За какво престъпление можеш да говориш и кой и къде ще го установява? АНО-като е наложил наказание? С това ли се приема,че Х не е извършил престъпление???

А ако е отменено НП имаме ли престъпление,щото така като гледам пракитката доста такива биват отменявани поради разни дреболии,водещи до порочност на НП.Или може би няма да е престъпление само ако не се докаже фактическата обстановка? И изобщо какви са тия престъпления,където се установяват в административно-наказателни производства(макар и в частта на това пр/во,касаеща само издаване на НП).
Как така съдът не го е признал за виновен за нещо(щото прекратяване на делото не значи нищо такова),а пък имало извършено "престъпление".

Така че действително има отлики ри чл.218б и 78а НК. Но кое е значимото в случая-кой орган налага адм. наказание (по 78а-съда,а по 218б-друг. адм. орган) или характерът на отговорността? Според мен отговорността,тя е адм. наказателна,резултат от адм. наказание.Не би следвало да е по-различно, според мен, ако и по 218б процедурата завършваше подобно на 78а,а не с НП. И в двата случая нямаш наказание по НК,така че какво да дирим там вече.Но това го споделих в предния пост.Няма основание да свързаш с ненаказателна отговорност наказателни последици,като давността за наказателно преследване и за изпълнение на "наказателно" наказание.Просто тука нямаме такова.И законът ясно го казва-чл.78а ал.4- "...административно наказание..." За тях си има отделни правила.

Но всеки може да си има мнение по въпроса.Не е незаконно

Знаеш ли, колега, аз си излагам моите съждения по въпроса защо мисля по определен начин. Не казвам, че е най - правилно. Но е факт, че производството по чл. 78а и въпросът за погасителната давност относно наложената глоба се третира различно от различните съдебни състави. Все пак, струва ми се, преобладава практиката в насока приложение на правилата на НК относно давността, въпреки административния характер на наложеното наказание.
Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения по въпроса, изразени без излишен негативизъм. Точно затова съм тук.

nk7702n написа:струва ми се, преобладава практиката в насока приложение на правилата на НК относно давността, въпреки административния характер на наложеното наказание.

Сега и аз,без никакъв негативизъм,мога да споделя новото си виждане,съгласно което,при наложени наказания по НК, да се прилага давността,визирана в ЗАНН-касаеща адм.наказателна отговорност,породена от адм. наказание.

Майтапче,бе

Не знам каква практика преобладава и откровено си признавам, че хич не се бях и замисляла по въпроса /по-скоро по инерция за себе си приемах, че ще да е давността по НК/, но сега съм по-склонна да се съглася с обратната позиция по следните съображения:
НО е правоотношение между държавата и дееца с правопораждащ юридически факт - престъплението, което ПО включва три правомощия на държавата - да осъди, да изпълни наложеното наказание и да третира като осъждан. Наказателният закон въвежда различни условия и ред, при които държавата прави пълен или частичен отказ от всички или някое от правомощията си като посочва и компетентните държавни органи да го направят. Освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а от НК е частичен отказ от първото правомощие с компетентен орган - съда, който отказ има за последица замяната на НО с друг вид отговороност - АНО. /Като развален Стойнов взех да звуча / Та, идеята ми е, че след решението на съда, държавата вече се е отказала и от предпоставените от първото правомощие следващи такива - да изпълни наложеното наказание и да третира като осъждан. В подкрепа на горното /макар и изрично заявено от законодателя само в частта за третирането като осъждан/ е самият закон. В подкрепа на това, че частичният отказ е от първото правомощие са дори и разпоредбите от ЗАНН, цитирани от Систем като приложими от съда в особеното производство пред съда по НПК, макар че те бяха цитирани в подкрепа на обратната теза.
Приложимата давност, за която е темата, е елемент от второто правомощие на държавата - това да изпълни наложеното наказание при реализирано първо правомощие. Тя е елемент от НО, която на етап първо правомощие вече сме заменили с АНО. При това положение считам, за разлика от Систем, че, за да се приложи давността за изпълнение по НК е необходим специален текст за това, а не обратното - да е необходим специален текст за това, че се прилага давността по ЗАНН.
Може и да не съм права.

И твоите съждения са верни, Лекси. Има аргументи и за ,и против приложението на давността по НК относно наложеното наказание по чл. 78а от НК. От друга страна, аз пак продължавам да съм привърженик на становището за приложение именно на НК, а не на ЗАНН, независимо от АНО, която реално се реализира и освобождаването от наказателна отговорност на осъдения. Още повече, че ако погледнем раздела, в който се намира това производство - Раздел Четвърти от Глава Седма - Освобождаване от изтърпяване на наложено наказание,наред с условното осъждане, амнистията и предсрочното освобождаване., както и налагането на възпитателни мерки спрямо непълнолетните и давността ( за разлика от чл. 218б който се намира в Допълнителните разпоредби на Общата част на НК ), явно на това производство е отделено специално място като на всички останали важни институти на НП от Общата част на НК. Мисля си , че законодателят явно е имал предвид определени предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с третиране на отговорността като специфична / наказателна /, макар и наказанието да е административно по своя характер.

Категорично мисля като Лекси и Светтослав.Държавата се отказва от правото да накаже по НК/ "освоб.от НО с налагане на админ.наказание" , оттам - автомат. - тя не може да изпълни наказание по НК , да третира като осъждан по НК.Правото да изпълни наказание по НК включва и възможността да реализира наказанието в предвидените там срокове, да преследва за изпълнение в тези срокове.В противен случай освобождаването от НО по чл.78 а придобива частичен, някак си, характер , непредвиден като такъв в закона.Излиза какво - казваме на дееца : освобождаваме те от наказателна отговорност по НК/ наказание и последиците на наказването/, но ще те преследваме за изпълнението на административната иначе санкция, с която сме заменили предвидената в особ.ч на НК, в сроковете за изпълнение на наказания по НК, нищо че в административнонаказателния закон - дето
ги третира админ.санкции по общ начин - има изрично предвидени срокове за изпълнит.давност.Заменили сме с админстративна отговорността, ама не е съвсем административна, щото е по НК....Освободен ли е или не от НО?
Не съм съгласна да е по НК давността , по аргумент от по-слабото основание
Така прилагаме норма от НК по аналогия, но откъм лошата страна на аналогията, а от аналогия въобще няма нужда , при изрично предвидена изпълнителска давност за административни санкции.
За да се постави в действие изпълнителска давност по НК е необходим факт на осъждане- за престъпление, с наказание /по НК/ и то ефективно/на условните присъди давността за изпълнение тече от последващ момент/ .Това е давност, която тече само при условията на влязла в сила присъда- за изпълнимо наказание по НК....
Чисто теор.- в теорията преследвателната давност по НК се определя още като процесуална давност / изключваща наказателния процес,това не я лишава от материалноправни последици, естествено/, а изпълнителската - като проста давност или чиста материална давност.Не че има голям смисъл в такова деление или е обосновано докрай.Но дори от тази гледна точка, приложението на матер.правната норма от НК към изпълнение на административно наказание, за да се влоши положението на наказания, е проблем....
и т.н...
Препращането към 17-21 на ЗАНН в чл.379 от НПК не мисля да обуславя забрана за приложение на други норми от ЗАНН при изпълнение на наказанието по чл.78 а .Указанието в НПК при диференцираната процедура е кои норми относно наказанието прилага съда при НАЛАГАНЕТО на административно наказание, а не при неговото изпълнение - забрана за наказване при усл.съвкупност с общо най-тежко , забрана за условно наказване , нон бис ин идем и т.н...
Принципно няма защо и няма как съдът да прилага норми за изпълнителската давност / която и да е - по НК или ЗАНН/при решаване на дело по глава 28, няма как изпълнението да е предмет на решаване в това производство, никога, за да се приема че с чл.379 от НПК се забранява приложение на др.норми от ЗАНН към изпълнение на наказанието по чл.78 а....Изпълнението не е предмет на глава 28
Така, че гласувам за зАНН
Пък иначе сигурно зависи в кой район водачът е на отчет, да живее чл.6 от ЕК

Да, kpavlova,действително се получава така, че хем го освобождаваме дееца от наказтелна отговорност, хем пък не можем да приравняваме положението му в производство по чл. 78а с това по чл. 218б / точно по тоя въпрос не съм съгласна с колегата Светослав.
По отношение на отказа на държавата да продължи производството по наказателен ред - това е факт, съществен аргумент в подкрепа на мнението за приложение на ЗАНН. От друга страна обаче, държавата вече е внесла примерно ОА в съда или предложение по чл. 78а / в някои случаи/, така че се получава така, че действително е налице някаква по - особена форма на отговорност при приложението на чл. 78а. При определени предпоставки съдът допуска да бъде прекратено опроизводството и да наложи административно наказание. Но за разлика от прекратяването преди съдебната фаза, това производство касае по -скоро смекчаването на отговорността поради това, че лицето не е осъждано и че престъплението, което е извършило е по - леко наказуемо и оттук и санкцията може да бъде административна по своя характер, тъй като по този начин ще се постигнат целите по чл. 36 от НК. Не можем да кажем, че държавата се е дезинтересирала, че се е отказала да реализира санкция.
П.П. Ще потърся още съдебна практика, явно има нужда от тълкувателно решение...

Здравейте,

Не искам да пускам нова тема по въпроса за давност по чл. 78 от НК.
Въпроса ми е следния: имам влязла в сила присъда по чл. 78а от НК за нанасяне на Средна телесна повреда , след ПТП - 5 месеца без книжка от 03.10. 2012. Все още от КАТ не са ме потърсили. Кога изтича давността на това наказание, ако не получа призовка то КАТ? Благодаря предварително.

И по двете изложени по темата становища се сочат силни аргументи.
За да решите спора - кое от двете становища е правилното, щото не може и двете да са правилни, ще изразя мнение как би следвало да се тълкува закона. Изводите оставям на вас.
В случая следва да се изхожда от разпоредбата на чл.82, ал.2 от НК, която цитирам частично:
"Давността за изпълнение на наказанието, започва да тече от деня, когато ПРИСЪДАТА е влязла в сила..."
От тук нататък почваме да разсъждаваме - какъв е Акта на съда в случаите по чл.78а от НК. - Ако е ПРИСЪДА се прилага цитираната разпоредба по чл.82, ал.2 от НК. Ако Съдът се е произнесъл с РЕШЕНИЕ - се прилага съответната разпоредба на ЗАНН.
Следва да се има предвид, че всяка една дума в закона има точно определено значение.
Вие си направете извод кое от двете становища е правилното.