forum.lex.bg

Здравейте! Имам нужда от съвет и ще съм изключително благодарна, ако можете да ми дадете такъв.
Баща ми е психично болен. Преди 12 години беше изпаднал в пристъп и майка ми пострада. Тя беше в кома, за щастие се спаси. Върна се при него, макар да бях против. Той пиеше хапчета и 12 години имаше затишие.
Преди няколко месеца обаче, поради лошото влияние на неговия баща ( моя дядо), реши че е здрав и не е нужно да пие хапчета. Изпадна в нова криза и този път нападна брат си с нож. Искал е да го убие, но не е успял. Преди това да се случи, майка ми потърси помощ от психятрията и полицията, но от там се разбра че не могат да го вкарат в психятрията без да посегне на някого...което се случи малко по-късно. Питам се защо системата е такава? Защо някой трябва да пострада за да се вземат мерки?
Баща ми е изключително груб човек, словесно агресивен, а в пристъпите и физически... В момента е прибран в мъжкото отделение, но ще бъде пуснат след месец и нещо.
Дори и там не ни оставя намира. Намерил е телефон ( който по принцип е забранен там) и ни звъни, говори със заповеден тон. Не мога да ви опиша стреса под който се намираме.
Имам и сестра, тя също е психично болна, но не е проявявала агресия. Майка ми се грижи за нея и двете не могат да работят. Парите ги изкарваше баща ми, има магазини които дава под наем. Той ни дава средствата. Аз съм в трудоспособна възраст, но дори и да работя няма да мога да искарвам пари за изхранването на 3-ма души.
Кошмара не свършва до тук, дядо ми е много манипулативен и иска да изкара баща ми от психятрията. Дава му съвети, опитват се и да ни манипулират с пари.
Има още толкова много за описване, но не знам кое е важно и кое не.
Искаме да сме далеч от тези хора. Да сме спокойни и осигурени (или поне да има начин да се издържаме).
Как законово да го постигнем? Баща ми е психично болен и каквото и да извърши, държавата и законите ни, ще го оневинят... Ние сме незащитени. След месец и нещо излиза и най-вероятно няма да ни остави намира. Как да приключи този кошмар??? Моля за съвет, имаме огромна нужда от него в момента!

Ще напиша думи, които няма да ви харесат, но това са вариации по твърденията ви:

lili3 написа:Баща ми е изключително груб човек, словесно агресивен, а в пристъпите и физически...

Имали сте ( вие и майка ви) толкова възможности да сезирате съда да го отстрани от жилището, да не ви доближава, да се въздържа от домашно насилие поне за 1година, но не сте- трябва да си имате причина ( предполагам е финансова).
Вие, твърдите, че можете да работите, значи сте пълнолетна- не виждам, какво ви задържа в това домакинство. Не е решение, но е изход- отделете се.
Майка ви е била жертва на насилие- не разбирам защо не е подала молба за развод в следствие на който родителите ви няма да са принудени да живеят заедно. Изборът между собствения живот и "парите, които изкарва баща ви" би следвало да е лесен въпреки, че сами позволявате да ви "манипулират с пари".
Това са лесните начини за осигуряване на спокойствие, но няма да ви донесат "осигуряването", което имате ( говоря финансово)

lili3 написа:майка ми потърси помощ от психятрията и полицията, но от там се разбра че не могат да го вкарат в психятрията без да посегне на някого...което се случи малко по-късно.

Нямам представа как е сезирала тези две институции, но по правило, за да бъде принудително лекуван трябва да е опасен за себе си и околните. Пак по правило и двете институции имат правомощия да задвижат системата, за да се постигне крайната цел- лечение ( в повечето случаи хората сезират директно прокуратурата, която събира данни и сезира съда с искане за образуване на дело по закона за здравето. А този човек, по вашите думи отчаяно се нуждае от лечение, не разбирам защо сте бездействали).
Защо системата е такава?- защото предприемате стъпки в посока ограничаване свободата на този гражданин, който както вас има права. За това. Някой трябва да понесе отговорността за това действие.
Горното е само временно решение- ще го лекуват докато го стабилизират и после пак ще го пуснат, защото леглата в заведенията за принудително лечение са малко ( политика на държавата), а болните последните години се увеличават драстично.

Сестра ви е с установено заболяване или как?- попитайте лекуващия и лекар за възможностите и реда да и се отпусна пенсия поради заболяването и.
Попитайте в Дирекция социално подпомагане дали сестра ви има право на асистент и какъв е начина на същия да се отпусне възнаграждение( възможно е да имат такава програма, не знам).

"Имали сте ( вие и майка ви) толкова възможности да сезирате съда да го отстрани от жилището, да не ви доближава, да се въздържа от домашно насилие поне за 1година, но не сте- трябва да си имате причина ( предполагам е финансова).
Вие, твърдите, че можете да работите, значи сте пълнолетна- не виждам, какво ви задържа в това домакинство. Не е решение, но е изход- отделете се."

Не живеехме заедно, той живее в апартамент наблизо. По мое настояване бяхме отделно. Майка ми обаче се срещаше с него всеки ден. Главната причина на майка ми не бяха парите, а някаква нейна налудничева любов към този човек. Помнише го такъв какъвто е бил, а не такъв какъвто е. Сега обаче вижда нещата по-трезво и реално.
Аз мога да се отделя, но искам да знам че майка ми и сестра ми са добре.

Какво може да се предприеме на този етап? Тъй като каквото е минало, няма как да се поправи?

Пак не разбирам- живеете отделно, но имате проблем с него. Какъв? Какво точно искате да постигнете, след като не сте в едно домакинство?- да го затворят до края на дните, които са му отпуснати на този свят в лечебно заведение, като получавате доходите му от наема или ?

"Пак не разбирам- живеете отделно, но имате проблем с него. Какъв? Какво точно искате да постигнете, след като не сте в едно домакинство?- да го затворят до края на дните, които са му отпуснати на този свят в лечебно заведение, като получавате доходите му от наема или ?"

Не го познавате. Това че не живеем в едно домакинство няма да го спре да упражнява психически трмоз върху нас. Гледа на нас като на своя собственост. Не държа да е затворен до края на дните си в лечебно заведение, а просто да е далеч от нас и да не ни вреди. Освен това кой може да гарантира, че няма да реши да убие някой друг??? Кой ще е следващия път? Аз, майка ми, сестра ми или някой непознат?

По отношение на наемите, ако майка ми и сестра ми можеха да работят, нямаше и да ме интересува какво би станали с имотите. Но при положение че е създал болно дете, което само не може да се грижи за себе си... По право част от нещата които притежава ни се полагат. Не искам да му отнема нищо, просто искам справедливост.

lili3 написа:......Това че не живеем в едно домакинство няма да го спре да упражнява психически трмоз върху нас.

Няма "нас"- ако ви тормози психически или по какъвто и да е друг начин- сезирайте съда с молба по ЗЗДН. Ще ограничите контактите си с него за определен срок.

lili3 написа:.... Не държа да е затворен до края на дните си в лечебно заведение, а просто да е далеч от нас и да не ни вреди. Освен това кой може да гарантира, че няма да реши да убие някой друг??? Кой ще е следващия път? Аз, майка ми, сестра ми или някой непознат?

Никой не може да гарантира, че няма начин да ви навреди. Докато го лекуват- ок., няма физическа възможност за това, н когато го пуснат, защото са овладяли състоянието му- кой и как да гарантира за него?

lili3 написа:По отношение на наемите, ако майка ми и сестра ми можеха да работят, нямаше и да ме интересува какво би станали с имотите. Но при положение че е създал болно дете, което само не може да се грижи за себе си... По право част от нещата които притежава ни се полагат. Не искам да му отнема нищо, просто искам справедливост.

Сериозно бъркате понятията- нищо от това, което притежава баща ви не се полага по право на вас лично. Един ден, когато си отиде от този свят и остави наследство, тогава идват и правата ви на наследник. До тогава- ако сте пълнолетни и двете му деца, но не учите редовна форма на обучение ( средно или висше)- няма и задължения да ви изплаща издръжка. Държавата е преценила, че до 18г. ви възраст родителите са задължени да ви обгрижват, но след това- с настъпване на пълнолетие имате задължението да се издържате сама ( не сте дете). Тук ще поправя- сестра ви може и да заведе иск за издръжка по реда на чл. 139 СК ( не казахте и ред дали е с призната нетрудоспособност?) .
Вярно, създал е дете, вярно, че е със заболяване, но как му го вменихте във вина, като да е искал детето му да наследи това заболяване... .
Ако имуществото, което носи граждански плодове за семейството( наеми) е придобито по време на брака и е съпружеска имуществена общност( с общи средства и усилия е придобито от родителите ви)- след развода се дели по равно( освен ако няма други причини да е различен размера на дяловете).
Не давате информация по въпроса с имотите и аз приех, че е лично имущество на баща ви( наследство ), а тогава не ви се полага нищо от него, докато е жив.

"Никой не може да гарантира, че няма начин да ви навреди. Докато го лекуват- ок., няма физическа възможност за това, н когато го пуснат, защото са овладяли състоянието му- кой и как да гарантира за него?"

Характерно за психично болните е време на затишие преди следваща криза. На определен интервал от време тези кризи се повтарят. Затова съм притеснена, закона е предвидил време от 3 месеца, в което дори временно да го стабилизират, не означава че ще остане такъв.

"Докато го лекуват- ок., няма физическа възможност за това, н когато го пуснат, защото са овладяли състоянието му- кой и как да гарантира за него?"
Този който е решил че е вече добре и го е пуснал.

"До тогава- ако сте пълнолетни и двете му деца, но не учите редовна форма на обучение ( средно или висше)- няма и задължения да ви изплаща издръжка. "
Студентка съм редовна форма на обучение. Как седят нещата тогава? И ако ме водят пълнолетна, защо ми трябват документи за доходите, които той получава, когато подавам формуляр за стипендия? Стипендията ми е за успех. Не би трябвало да го касае?

" Тук ще поправя- сестра ви може и да заведе иск за издръжка по реда на чл. 139 СК. "
Благодаря за информацията ще я имаме в предви.

Относно имотите, придобити са по време на брак.

lili3 написа:"Никой не може да гарантира, че няма начин да ви навреди. Докато го лекуват- ок., няма физическа възможност за това, н когато го пуснат, защото са овладяли състоянието му- кой и как да гарантира за него?"

Характерно за психично болните е време на затишие преди следваща криза. На определен интервал от време тези кризи се повтарят. Затова съм притеснена, закона е предвидил време от 3 месеца, в което дори временно да го стабилизират, не означава че ще остане такъв.
Вярно е, но ако си пие хаповете- защо не? Няма да е първия, а отговорност на близките е да съблюдават редовния им прием. ( налЕ за това по делата се казва- "има подкрепата на домашните си")

"Докато го лекуват- ок., няма физическа възможност за това, н когато го пуснат, защото са овладяли състоянието му- кой и как да гарантира за него?"
Този който е решил че е вече добре и го е пуснал.
Той го е написал в експертизата : " отпаднали са медицинските критерии за принудително лечение, като е предложил амбулаторно лечение". Но това не означава, че ако не приема хапчетата в един бъдещ момент няма да се влоши отново.

"До тогава- ако сте пълнолетни и двете му деца, но не учите редовна форма на обучение ( средно или висше)- няма и задължения да ви изплаща издръжка. "
Студентка съм редовна форма на обучение. Как седят нещата тогава? И ако ме водят пълнолетна, защо ми трябват документи за доходите, които той получава, когато подавам формуляр за стипендия? Стипендията ми е за успех. Не би трябвало да го касае?
Не го споменахте в началото, но ако сте редовна форма на обучение и не можете да се издържате сама от собственото си имущество и доходи, а родителят има възможност да я дава без особени затруднения- чл. 144 СК е вашата норма. Искова молба, сезирате съда, доказателства, доказване- решение.

" Тук ще поправя- сестра ви може и да заведе иск за издръжка по реда на чл. 139 СК. "
Благодаря за информацията ще я имаме в предвид.


Относно имотите, придобити са по време на брак.

Последното промени съществено ситуацията- не виждам пречка майка ви да подаде иск за прекратяване на брака, а после и делба на имуществото. В резултат на което ще си осигури и финансите, заради които толкова време е търпяла.

Благодаря ви изключително много! Надявам се всичко да се оправи! Ще предприемем нужните действия.