sunshine_75 написа:Наличието дори само на възможност за отмяна на заповедта ми се струва достатъчно основание същата да не квалифицира длъжника като осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт...Т.е. има механизъм, по силата на който "нещата" да се променят... А когато иде реч за наказателна отговорност, ми се струва много грубо да се разширява приложното поле на понятието... Много големи благодарности, Поли! Липсва ми именно тази гражданско-процесуална гледна точка... А една работа, като не се работи...
Аз смятам, че би следвало да се счита за влязъл в сила съдебен акт, независимо от възможността за възражение по чл. 423 от ГПК, щом като може да се образува успешно изпълнително производство и да се събира принудително вземането. Ето и едно решение, съгласно което е оправдан подсъдимият, но поради липса на достатъчно средства за изпълнение на задължението по смисъла на чл. 293а от НК :
Р Е Ш Е Н И Е №145
Гр.Пазарджик,19.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ НА ПЕТИ ЮЛИ 2011 год. В СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ВЕСЕЛИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ПУНТЕВА
НАДЕЖДА АНДОНОВА
Секретар :Сн.П.
Прокурора А.Панков
сложи за разглеждане докладваното от съд.Веселинов ВНОХД № 369 по описа за 2011 год.
С Присъда №110/04.05.2011 год.по НОХД№2429/10 год.Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимия Г.Т.Я. със снета самоличност за НЕВИНОВЕН в това,че от 19.03.2009 до 29.10.2010 год.в гр.Пазарджик при условията на продължено престъпление след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт-Заповед №35 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№89/09 год.по описа на Пазарджишкия районен съд,влязло в сила на 19.03.2009 год.и в продължение на 1 година от влизането му в сила,не е изпълнил задължението си в размер на 4200 лв.главница,ведно със законната лихва върху нея да изплащането на вземането към кредитора Р.С. Н. от гр.П-к въпреки наличието на парични средства на обща стойност 5092 лв.,поради и което на основание чл.304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението по чл.293а НК.
Присъдата е протестирана от Пазарджишката районна прокуратура,в който протест се поддържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.В тази връзка се иска въззивният съд на основание чл.336 ал.1 т.2 НПК да отмени оправдателната присъда по отношение на подсъдимия и да постанови нова,осъдителна,признавайки го за виновен в извършване на горепосоченото деяние с налагане на съответно наказание.
Не се сочат нови д-ва.
Прокурорът поддържа протеста.
Защитата на подсъдимия в с.з.пред настоящата инстанция излага доводи да се потвърди присъдата като законосъобразна и обоснована.
Окръжният съд като въззивна инстанция след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото,при спазване разпоредбите по чл.313 и сл.НПК,намери за установено следното:
Протестът е неоснователен.
От събраните в процеса писмени и гласни д-ва и доказателствени средства,които първоинстанционния съд е обсъдил поотделно и в съвкупност,е била приета за безспорно установена следната фактическа обстановка по обвинението:
В началото на 2003 год. подсъдимия потърсил св.Н.,с когото се познавал,като целта му на срещата с него била да го убеди да му стане поръчител за кредит към банка ДСК,клон Пазарджик,който кредит бил за сумата от 5000 лв.Н. се съгласил и му станал поръчител.
В края на м.ноември 2003 год.от банка ДСК уведомили Н.,че подсъдимия е просрочил 3 вноски,поради което се налагало сумите да се удържат от неговата заплата.Н. на няколко пъти се срещнал с Я.,който го уверявал че до няколко дни ще се издължи.Това обаче на станало,поради което на Н. бил наложен запор на заплатата и удръжки в размер на 160 лв.през първия месец и по 100 лв.за всеки следващ.
През м.май 2007 год.Я. чрез пощенски запис изплатил сумата от 1500 лв.на св.Н. за това,че от м.ноември 2006 до м.април 2007 год.е бил преустановил плащанията.От м.май 2007 год.той отново престанал да плаща задълженията си към поръчителя Н..На 17.11.2008 год.Я. подписал Запис на заповед,с която се задължавал да изплати на Н. сумата от 4200 лв.Въз основа на издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№89/09 год.на ПРС длъжникът-подсъдимия Я. бил осъден да заплати на Н. сумата в размер на 4200 лв.за задължение по Запис на заповед и законна лихва върху главницата,считано от 10.01.2009 год.,за което бил издаден и изпълнителен лист.В тази връзка по молба на Н. до СИС при ПРС било образувано изп.д.№2015/09 год.за изпълнение на вземането по този изп.лист.Изпратена била и покана за доброволно изпълнение до Я.,която получил на 04.03.2009 год.в с.Патриарх Евтимово чрез Кмета на селото.
От приетата по делото финансово-икономическа експертиза е установено,че законната лихва върху главницата от 4200 лв.за периода от 10.01.2009 до 30.04.2010 год.,които суми се дължат от подсъдимия,е в размер на 648.60 лв.,респ.общо което той дължи главница и лихви възлиза на сумата от 4848.60 лв.
От приетата техническа експертиза,която се е произнесла по въпроса за стойността на притежаваните земеделски земи от подсъдимия,намиращи се в землището на с.Патриарх Евтимово по Решение на Асеновградския районен съд по гр.д.№853/07 год.,влязло в сила на 03.09.2008 год.е установено,че тя възлиза общо за двата имота на сумата 4628 лв.
В хода на ДП са били събрани и данни,че подсъдимия е бил собственик и на л.а.ВАЗ 21011 С РЕГ.№****,рама №****,двигател №****,оранжев на цвят,като от оценъчната експертиза е установено,че той е на стойност 464 лв.Установено е също така,че този автомобил е бил снет от отчет в масивите на МВР през 2008 год.Това е станало по повод предвид представеното по делото писмено д-во-бележка под №0013920/21.04.2004 год.на „Електрометал Инженеринг”ЕООД-София,от която е видно,че този л.а.,собственост на Я.,е бил предаден на дружеството като отпадък за сумата от 150 лв.Същият е бил спрян и от движение.
В с.з.пред първоинстанционния съд е допусната и приета и допълнителна техническа експертиза,изготвена от същото в.л.Г.,който е дал и първоначалното заключение в досъдебната фаза на процеса,от която е установено че е внесена корекция в стойността на притежаваните от подсъдимия поземлени недвижими имоти/земеделски земи/,посочени по-горе в първоначално приетата експертиза.От тази експертиза е видно,че общо за двата имота стойността възлиза на сумата3419 лв.-имущество,което Я. *** 2009 год.Експертът Г.,***.и от настоящата инстанция с оглед изясняването на въпроса,свързан с формирането на цената на притежаваните от подсъдимия земеделски земи изясни,че при определянето им той се е съобразил с Наредбата,регламентираща този начин,която е приета с Постановление на МС №118/98 год.,включително и с последното и изменение от 2006 год.За да изготви допълнителната експертиза той е направил и справка в две агенции за недвижими имоти в гр.Пазарджик,участващи в брокерски къщи в страната,които са му дали информация,че при евентуално сключени такива сделки с такива земи продажната цена е била много по-ниска от реалната такава.Вещото лице изясни още,че преди да изготви допълнителната оценъчна експертиза той е направил и справка в системата за Агро-пазарна информация във връзка със средните цени на земеделските земи за процесния период,които са били обвързани с категоризацията на земята-в случая земеделските земи на Я. са се обхващали от 4-та категория,каквато е била земята в с.Патриарх Евтимово,намиращо се в Асеновградска община.
За да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка по обстоятелствата на обвинението първостепенния съд се е позовал на обясненията на подсъдимия като основно гласно доказателствено средство,показанията на св.Н. и Янева,заключенията на експертизите,както и на всички останали писмени д-ва,събрани в досъдебната фаза на процеса и включени в доказателствения материал по реда на чл.283 НПК.Всички писмени и гласни д-ва и доказателствени средства са били еднопосочни е непротиворечиви и по този начин са обосновали в пълна степен възприетите обстоятелства,предмет на доказване по чл.102 НПК,с оглед на което са били изцяло кредитирани.
На база така събрани и преценени д-ва и доказателствени средства,при обсъждането на въпросите по чл.301 НПК инстанцията по същество е направила правния извод,че в случая обвинението срещу подсъдимия не е доказано по несъмнен начин/чл.303 ал.2 НПК/,поради което на основание чл.304 НПК е оправдала Я. за извършеното от него деяние по чл.293а НК.
Въззивният съд намира така направения извод от правна страна за правилен,законосъобразен и обоснован.В тази връзка по начало правилно е прието предвид хипотезиса на посочената правна норма по чл.293а НК,че в случая за да е осъществен състава от обективна страна е необходимо наличието и на трите признака:влязъл в сила съдебен акт,установяващ парично задължение за дееца,наличието на парични средства или имущество на подсъдимия,които му позволяват изпълнението на това задължение и неизпълнението на същото в срок от 1 година от влизане всила на съдебния акт.Субективната страна на това деяние изисква деецът да съзнава че е задължен парично с влязъл в сила съдебен акт,че има парични средства или имущество,с които да удовлетвори кредитора и въпреки това съзнателно да не изпълни съдебното решение.Освен това съдът е приел още от правна страна,че конкретното деяние така,както е внесено от прокуратурата като обвинение за т.нар.продължено престъпление,не представлява такова предвид събраните по делото д-ва,за който свой извод също така е изложил убедителни правни съображения в мотивите си към присъдата,който извод е съобразен и с правната доктрина,и който напълно се споделя от въззивния съд.
Безспорно е установено по делото от събраните д-ва, че двете от предпоставките на обективната страна на деянието са били налице – подс.Я. е бил задължен по силата на влязъл в сила съдебен акт-Запис на заповед /несъдебно изпълнително основание/ да изплати на св. Н. сумата от 4200 лв., ведно със законната лихва, и продължение на 1 година от влизането му в сила на посоченото изпълнително основание той е бездействал и не го е погасил. Третата предпоставка – той да има в патримониума си наличие на парични средства или имущество, с което да стане това погасяване, не е била налице – към инкриминирания период неговото налично имущество е било на стойност 3419 лв. – предвид заключението на техническата експертиза за стойността на земеделските земи, които той е притежавал като недвижимо имущество, а от друга страна липсата на други някакви парични средства, с които да удовлетвори вземането на Н.. Ето защо след като е приел, че при отсъствието на третата предпоставка от обективната страна на престъплението – наличието на достатъчно средства, с които да покрие задължението към кредитора, то се явява несъставомерно, съдът е направил законосъобразен и обоснован извод с оглед постановената оправдателна присъда по отношение на подсъдимия. В тази насока въззивната инстанция приема за неоснователни поддържаните в протеста доводи за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че присъдата на ПРС като законосъобразна и обоснована ще следва да се потвърди, а протестът като неоснователен – да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 НПК Окръжният съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №110/04.05.2011 год. по НОХД №2429/10 год. на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Публикувано на: 17 Авг 2012, 23:41
.
Има нещо не така в това решение. Възможно да са събрани доказателства, но да не са коментирани ( смятам ги за относими!), но все таки- кога точно е влязъл в сила съдебния акт? , за да отпочне теченето на 1г. срок? 
Имам време досаттъчно, но опитът ми показва, че когато нещо не е в "коловозите", точно в този форум му се намират релси... Имам една идея за конкретна дама, която беше чудесен граждански съдия, а в момента е в НО... Благодаря за идеята.
), та- погледнете Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство- специално приложение № 2, 3 и 5. Ще се убедите сама, че разпореждането по чл. 407 ГПК, когато става дума за заповедно производство при уважаване на заявлението е обективирано в самата заповед за изпълнение( някаква законодателна пестеливост).