forum.lex.bg

Здравейте!
На досъдебно производство е привлечен обвиняем. Той няма защитник, а и не е задължително.
Разследващия полицай решава да разпита свидетел пред съдия, по чл. 223 НПК и изпраща съобщение до обвиняемия, с което го уведомява за датата и часа на разпита, с разясняване правото му да присъства. Съобщението обаче се връща в цялост, с отбелязване от връчителя, че обвиняемия не е намерен на адреса при многократни посещения
Така разпита на свидетеля пред съдия се извършва в отсъствие на обвиняемия.
Вече делото е в съдебна фаза. Смятам, да искам от съда да изключи протокола от горепосочения разпит, тъй като е нарушена нормата на чл. 223, ал.2 НПК :
" Органът на досъдебното производство осигурява явяването на свидетеля и възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждането на разпита."

Как мислите, имам ли шанс? Ако някой има някаква практика на ВКС по въпроса, та било и в двата аспекта, моля да я пейстне. Благодаря!

Дадена е възможност на обвиняемия да участва при разпита, а НПК изисква точно това.

Несъществено процесуално нарушение, допуснато по вина на Обвиняемия - за да не може да му бъде връчено Съобщението за предстоящето следствено действие, поради отсъствие на Обвиняемия на посочения от него адрес, очевидно е налице нарушение на наложената му мярка за неотклонение. Дознателя е следвало да иска изменение на мярката за неотклонение в по-тежка, което сега може да направи прокурора.
Един от принципите на правото е - никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
За това Обвиняемият, нарушил мярката за неотклонение, довело до невъзможност за призоваването му, няма основание да иска изключване от доказателствата по делото разпит на свидетел пред съдия.

Благодаря Ви.
Само да кажа, ако въобще има значение де, че не е била взета мярка за неотклонение.

Това което казвате е невъзможно - на всеки обвиняем се определя мярка за неотклонение. Вероятно в случая се касае за мярка за неотклонение "подписка" с оглед на която Обвиняемия , когато ще отсъства от адреса на който живее следва да иска разрешение от органите на разследване.

neutralen написа:Това което казвате е невъзможно...

Така ли?

neutralen написа:Това което казвате е невъзможно - на всеки обвиняем се определя мярка за неотклонение. Вероятно в случая се касае за мярка за неотклонение "подписка" с оглед на която Обвиняемия , когато ще отсъства от адреса на който живее следва да иска разрешение от органите на разследване.

стига бе !

Чл. 56. (1) Спрямо обвиняемия по дело от общ характер може да се вземе мярка за неотклонение

...ама може и да не може ...

Такива умници търсещи под вола теле направо ме мотивират ..
ще взема сега да слагам едни красиви мерки примерно от 500 лева , 1000 лева нека си ги обжалвате , губете си времето пука ми на "пуканката" и като ги потвърдят нека не се яви милия обвиняем и после бам "домашен арест"
не бил намерен.. че да вземе колегата да го обяви за ОДИ а ??? Кой знае за какво зверство е делото , щом се налага разпит пред съдя и искаш да го "събориш", а няма ли вариант умишлено да се крие а?
Всеки колега иска най-малкото телефон на обвиняемия , а в 90% от случаите те дават номер , който след няколко дни или е изключен или е неактивен, убеден съм ,че колегата провел разпита се е опитал многократно да го намери по телефон и след това е пуснал съобщението. Но е сгрешил според мен, аз бих пуснал директно призовка - не се яви -> ОДИ с принудително, намират ми го и веднага мярка поне 500 лева, нека ми се крие тогава , всеки тарикат стана в тая държава!

Някакви участници във Форума апострофират изразеното от мен мнение относно въпроса за задължителното вземане мярка за неотклонение на всеки обвиняем, без да излагат аргументи за противното/тяхното становище. В тази връзка следва да се отбележи, че за хора, които не могат да напишат цяло изречение е съвсем нормално да се държат като клоуни.

neutralen написа:Някакви участници във Форума апострофират изразеното от мен мнение относно въпроса за задължителното вземане мярка за неотклонение на всеки обвиняем, без да излагат аргументи за противното/тяхното становище. В тази връзка следва да се отбележи, че за хора, които не могат да напишат цяло изречение е съвсем нормално да се държат като клоуни.

Колега, според сега действащия НПК (за разлика от отменения НПК) вземането на мярка за неотклонение не е задължително. Марек Ви цитира чл. 56 ал. 1 от НПК - "МОЖЕ ДА СЕ ВЗЕМЕ мярка за неотклонение". В подкрепа на тази теза Ви посочвам чл. 64 ал. 4 от НПК - ако не вземе мярка за неотклонение "задържане под стража" съдът може да не вземе мярка за неотклонение или да вземе по-лека - т. е. отново липсва задължителност за вземане на мярка за неотклонение.

И един уточняващ въпрос към питащия (ако още следи темата) постановлението за привличане предявено ли е лично на обвиняемия или и привличането е било "задочно" (спори се дали това изобщо е възможно, но го правят)

И тъй като става дума за възможност, дадена от закона, която според казуса не е използвана, с оглед прецизиране действията на водещият разследането може да се зададе следният въпрос: защо на отсъстващият /ненамерен/ обвиняем, не е предоставена "задочна" форма на участие чрез назначаване на служебен защитник. След като казусът е такъв, че за нуждите на правилното протичане на процеса не е задължително участието на защитник, то следователно престъплението, в което е обвинен обвиняемия не е толкуз тежко. Но, за да се проведе разпитът пред Съдия по начин, който би го направил абсолютно "непокатимо" доказателство, то моята препоръка е: назначете служебен защитник, който да упражни правата на отсъстващия "задочно" и всичко ще тече по мед и масло. Виж чл.55, ал.1, изр. последно, чл.94, ал.1, т.8 и чл.99, ал.1, изр. последно НПК

system написа:И един уточняващ въпрос към питащия (ако още следи темата) постановлението за привличане предявено ли е лично на обвиняемия или и привличането е било "задочно" (спори се дали това изобщо е възможно, но го правят)

Да, явна постановлението за привличане е предявено лично. Не сме в хипотезата на задочното производство.
Просто са търсили обвиняемия в период от 2-3 седми за да го уведомят за разпита на свидетеля, но не е бил намерен на адреса, нито някой съсед т.н. се е съгласил да приеме съобщението за да му го предаде.
Ще се опитам да докажа, че за този период от 2-3 седмици обвиняемия е водил динамичен живот - излизал е от вкъщи много рано сутрин - преди 6 часа, връщал се е след 23 часа /едва ли връчителите ходят да връчват съобщение през времето от 23 до 06 часа/, от време на време след купони е оставял да преспи у приятели /пак казвам нямал е никаква МНО/ и т.н., та за това не са могли да му връчат съобщението
Ми да са го намерили

nak111 написа:Ще се опитам да докажа, че за този период от 2-3 седмици обвиняемия е водил динамичен живот - излизал е от вкъщи много рано сутрин - преди 6 часа, връщал се е след 23 часа

ще призовете 20-30 човека да свидетелстват, че обвиняемия щъка наляво-надясно ??

От писаното по темата е видно, че някои колеги подържат тезата че "според сега действащия НПК / за разлика от отменения НПК/ вземането на мярка за неотклонение не е задължително.", като се позовават на чл.56 ал.1 от НПК, цитирайки само част от него. В тази връзка следва да се отбележи, че когато се цитира правна норма, тя следва да се цитира ИЗЦЯЛО, за да се разбере нейния смисъл.
А чл.56 ал.1 от НПК определя предпоставките при които разсл.органи и съда СА ЗАДЪЛЖЕНИ да вземат съответната мярка за неотклонение на обвиняемия. Това са 2 кумулативно дадени предпоставки - достатъчно доказателства за извършеното от обвиняемия престъпление и тези по чл.57 от НПК - опасност от укриване на обв., извършване на престъпление и т.н.
В случая не става въпрос за преценка по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ на разследващите органи и съда, дали да бъде наложена мярка за неотклонение, а за преценка по ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ каква да бъде мярката за неотклонение.
Има ли достатъчно доказателства за извършеното от обвиняемия престъпление, предпоставката по чл.57 от НПК се подразбира/не подлежи на доказване/, следователно налице са двете предпоставки по чл.56 ал.1 от НПК и ЗАДЪЛЖИТЕЛНО на обвиняемия се взема мярка за неотклонение по вид и размер, съответстващи на деянието и на личността на дееца.

Благодарности на всички.
Наистина обвиняемия е привлечен лично на ДП. Е, не е бил търсен 2-3 седмици за да бъде уведомен за разпита. Точния текст до колкото си спомням от връчетиля изписан върху върнатото в цялост съобщние бе че "лицето е търсено многократно, но никой не отваря, на оставените съобщения не се явява, съседите отказват да получат съобщението". Нямаше отбелязани дати на посещението нито пък бройката на посещенията.
Да поискам ли разпит на връчителя като свидетел за изясняване на тези обстоятелства?
Не съм много сигурен ако изпълня препоръката да доведа свидетели, че подсъдимия е щъкал на ляво на дясно и за тово не е бил уведомен, ама така като гледам май нямам друг шанс така, че ще пробвам и това.

Е, ако искаш да баламосваш клиента си, че с това уж го защитаваш, и да се излагаш пред съда, може да го направиш.
Наблюдението ми е че в съда много обичат да слушат лакардии.

Въпреки че коментарът ми по-долу не е свързан с конкретния въпрос на питащия колега, бих искал и аз да дам мнение по въпроса "може ли да не бъде постановена мярка?". На този въпрос следва да се отговори положително. Изхождам първо от граматическото тълкуване на нормата на чл. 56 ал 1 НПК (вече беше коментирано по-горе, какво означава "може"), направено в нейната цялост (вкл. и точката, neutralen )
Разбира се много уместен е и доводът на system, във с вр. чл. 64 ал. 4 НПК. Т.к. именно съдът е процесуалният орган вземащ решението "дали...или..." във връзка с най-тежката мярка (1) и имайки предвид горецитираното от system (2), можем да заключим (по аргумент от по-силното, ако ще neutralen, напр.), че все пак мярка може и да не бъде взета. Както на практика е постановено.

Хареса ми написаното от eurolinker. То е нагледен пример за погрешни съждения и изводи, поради липсата на достатъчно правни знания.
1. никой в темата не е правил граматическо тълкуване на думата "може".
2. предмет на тълкуване не е думата "може", а разпоредбата на чл.56 ал.1 от НПК.
Въпросът ми е - коя е правната норма от НПК, която, при наличието на двете предпоставки по чл.56 ал.1 от НПК, дава право на разсл.органи и съда, да решат на обвиняемия да не се налага мярка за неотклонение ?

Хареса ми написаното от eurolinker. То е нагледен пример за погрешни съждения и изводи, поради липсата на достатъчно правни знания.

хи...(и пак) хи...(и пак) хи.

1. никой в темата не е правил граматическо тълкуване на думата "може".

Хм...Дори да е така, какво те ползва този факт? Все пак, прочети на стр. 377 от "История и теория на правото" на проф. Цеко Торбов.

2. предмет на тълкуване не е думата "може", а разпоредбата на чл.56 ал.1 от НПК.

Ами в цялост я тълкувам...даже и точката съм включил.

Въпросът ми е - коя е правната норма от НПК, която, при наличието на двете предпоставки по чл.56 ал.1 от НПК, дава право на разсл.органи и съда, да решат на обвиняемия да не се налага мярка за неотклонение ?

Няма да отговарям на йезуитския въпрос, а ще те цитирам:

"Това което казвате е невъзможно - на всеки обвиняем се определя мярка за неотклонение."

Ама наистина ли?!? На всеки обвиняем, а? Дори и да не са кумулативно налице fumus boni juris и periculum in mora? Брех....
neutralen, питащият не спомена никакви факти във връзка с наличието или отсъствието на двете предпоставки. А ти изначално избухна с горецитираното твърдение. Което ме мара да презюмирам , че знанията ти по наказателен процес са малко овехтели, т.к. лелеяната задължителност беше прилагана до края на 90те.

Правилно се изразявам като казвам "на всеки обвиняем". Това че някой не може да разбере за какво става дума не е мой проблем. За обвиняем МОЖЕ да бъде привлечено лице, за което има достатъчно доказателства от които може да се направи основателно предположение, че е извършил престъплението за което му се повдига обвинение. За това, когато разследващите органи и Прокуратурата поискат мярка за неотклонение "задържане под стража", Съдът понякога отказва не само да вземе такава мярка, но направо освобождава "обнияемите" и то не защото Съдът "може" да вземе мярка за неоткл. ,но "може" и да не вземе, а защото спрямо "обвиняемите" в делото няма доказателства. Преценката на съда по отношение на мярката за неоткл е по ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ а не по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ - ако иска ще вземе мярка, ако иска няма да вземе, както очевидно считат eurolinker и други колеги.