има ли реабилитация след погасено нак. преследване

[im4o_im4o]

Здравейте!
Наложено е наказание с влязла в сила присъда. Същото не е изтърпяно и вече не може да се изтърпи, тъй като отдавна са изтекли сроковете по чл. 82 НК.
Въпросът е може ли по това осъждане лицето да бъде реабилитарано - чл. 86,87 или 88а НК.
Притеснителен е факта, че навсякъде в тези членове се говори за "изтичане на срока на наказанието", а в този случай срока на наказанието въобще не е изтекъл тъй като и никога не е започнал да тече

Срещнах становища и двата смисъла. Според първото - момента от който започва да тече срока за реабилитацията започва след като изпълнениението на наказанието е погасено по давност.
Според второто становище - какъвто и срок след погасяването по давност на наказанието да изтече, лицето никога не може да бъде реабилитирано по никакъв начин, тъй като закона изисква изтърпяване на наказанието.
Вие как мислите?

[asqbakurdjieva]

Здравейте!
Така да се каже, се "поразрових" в необятното интернет пространство, след което открих това - http://kos-bg.eu/valid/0070d811/00621711.htm /Решение на Наказателно дело 6/2011, гр.Кюстендил/.
Надявам се, да ви доведе до точния отговор, считам, че има връзка с посочената от Вас тема! Студентка съм по право, не си налагам мнението, което все още не може да се каже, че е професионално, дано съм била и малко полезна!
Успех!

[nak111]

Аз лично считам, че срока за реабилитирането трябва да тече след като възможността за изтърпяване на наказанието е погасено по давност.
В случаите когато лицето е осъдено, но не е наказано /например заплатило издръжката по чл. 183, ал.3 НК/, в този случай пък срока за реабилитиране би следвало да започне да тече от влизане в сила на присъдата, тъй като в случая наказание въобще няма наложено, че да го чакаме да го изтърпи човека. Противното би значело, че реабилитация никога няма да настъпи, което едва ли е логично.

[nk7702n]

Реабилитацията като институт заличава последиците от осъждането / чл. 85 ал.1 от НК /. Оттук следва и изводът,че ако е изтекла предвидената в закона давност, без да е постановена осъдителна присъда, няма да има и как да се приложи реабилитацията.

[iva_sh]

НК различава давност за наказателно преследване и давност за изпълнение на наказанието. Реабилитацията има отношение към изтичане на сроковете по втория вид давност /за изпълнение на наказанието/. Ако е изтекла давността за наказателно преследване, значи няма присъда, т.е. не е налице осъждане, за да се мисли за реабилитация.

[nk7702n]

Сега видях, че постващият е писал, че има наложено наказание, което не е изтърпяно.Става дума за изпълнение на наказанието.

[iva_sh]

В първия пост пише, че е наложено наказание с влязла в сила присъда, но не е изтърпяно!
ето част от лекциите на Гиргинов по Наказателно право - обща част /от интернет/:
Следва накрая да се има предвид и това, че ефективно наложено наказание може да стане неизпълнимо, без изобщо да е било изпълнявано. Това става в хипотезата, когато наказанието е погасено по давност съгласно чл. 82 НК. Тази хи¬потеза също не е в цитирания чл. 86 НК. Инте¬ресното обаче е, че Върховният съд на Р Бълга¬рия се е занимал с погасено по давност наказа¬ние, макар по повод само на съдебната реабили¬тация, предвидена в следващия чл. 87 НК. Той е решил (Р. 31-72-И, сб., с. 137), че щом ефективно наложеното наказание е станало неизпълнимо като погасено по давност, осъденият пак може да бъде реабилитиран, независимо че това не следва от текста на закона. Същите съображе¬ния, разбира се, важат напълно и за разглежда¬ната реабилитация по право. Въпреки че Върховният съд не сочи изрично, тук става дума за правоприлагане по законова аналогия (лат.: analogia legia) на чл. 86 или 87 НК. Такава аналогия е възможна и необходима. Това е така, защото, от една страна, случаят с ефективно наложено, но погасено по давност наказание не е предвиден 8 НК, макар да представлява безусловно въпрос от наказателноправно значе¬ние относно последващото заличаване па съди¬мостта; по отношение на него е налице една празнота —наказателното право „мълчи", макар че трябва да „говори". От друга страна, в лице¬то на чл, 86 и 87 НК съществуват разпоредби, които, отнасяйки се пак до заличаване факта на осъждането (реабилитация по право или по съ¬дебен ред) след неизпълнимост на наложеното наказание, безусловно визират близки до неуре¬дения случай на реабилитация с погасено по дав¬ност наказание. При това положение действи¬телно са налице и двете условия за правоприлагане на чл. 86 или 87 НК по законова аналогия -съществуваща празнота и разпоредба, близка до неуредения случай. Наред с това липсва и изклю¬чителната пречка чл. 86 НК да бъде прилаган по аналогия - да се явява неблагоприятен за дееца (срв. и чл. 46, ал. 1, пр. I от ЗНА). Тъкмо обратно¬то - чл. 86, както и чл. 87 НК го ползва, понеже обосновава заличаването на неговата съдимост. По така изложените съображения чл. 86, както и чл. 87 НК може и следва да се прилага относно заличаването факта на осъждането, включител¬но за погасяването му чрез реабилитация по пра¬во, щом наложеното наказание е било преди това погасено по давност. Вижда се, че в настоящата хипотеза изпъл¬нителската давност и реабилитацията по пра¬во проявяват още едно различие. Макар да се отнасят до едновременно възникващи с осъдителната присъда правни последици наложеното с нея наказание и следващата от нея съдимост, изпълнителската давност и реабилитацията по право не ги погасяват едновременно, а само пос¬ледователно. Срокът на изпълнителската дав¬ност трябва да изтече и наложеното наказание да бъде погасено, за да започне да тече и срокът на реабилитацията по право. И едва след като изтече и той, може да се стигне до погасяване на съществувалата и по времето, когато нака¬занието е било изпълнимо, съдимост. Очевидно е, че и в тези случаи трябва да има място за реабилитация. Тя обаче следва да се обосновава не чрез правоприлагане по аналогия. Подходящо и нормално е тази реабилитация да получи още по-пълна и кодифицирана правна уред¬ба, като се предвиди общо, че срокът на реабилитацията по право започва да тече, щом наложе¬ното на осъдения наказание се окаже неизпълнимо.

[nk7702n]

Да, коригирах се по - горе, не бях забелязала, че е наложено вече наказание. В такъв случай, би следвало да се вземе предвид факта, че наказанието е неизпълнимо поради изтеклата погасителна давност и да се счита и лицето да бъде реабилитирано на това основание от момента на изтичане на този срок.

[iva_sh]

от цитираните лекции излиза че в случая срокът за реабилитацията по право започва да тече от момента на изтичане на изпълнителната давност, т.е. сроковете по чл. 82 от НК ще се броят два пъти.

[nk7702n]

Поствам едно интересно решение по темата :
Относно същността на реабилитацията. Необходими предпоставки за реабилитиране. Изтичането на абсолютната давност за изпълнение на наказанието обуславя липсата на правен интерес за подсъдимия от съдебното му реабилитиране

Съдебна практика на ВС на РБ, кн. 1/1989 г., стр. 24

чл. 79, ал. 1, т. 2,

чл. 82, ал. 4,

чл. 86, ал. 1, т. 2, 3 и 4,

чл. 87 НК

Реабилитацията е важен институт в социалистическото наказателно право от гледище на неговите цели и задачи. Тя не засяга наказанието и съдържанието на наказателната отговорност, а проявява действие по отношение факта на осъждането, като заличава същото, както и по отношение на извъннаказателните последици на осъждането, като ги отменява за в бъдеще. Както реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК, така и реабилитацията с акт на съда по чл. 87 НК имат като необходима предпоставка изтърпяването на наказанието, включително и чрез намаляване на същото с работа или помилване. Изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за изпълнение на наказанието обуславя липсата на правен интерес за подсъдимия от съдебното му реабилитиране.

------------------------

Реабилитацията е важен институт в социалистическото наказателно право от гледище на неговите цели и задачи. Социалистическото наказателно право не само съдействува за предотвратяване и ликвидиране на престъпленията, но и регулира дейността по наказване на престъпните дейци. Наред с това, то има за задача и тяхното поправяне и превъзпитаване. След като деецът е бил наказан и наказанието, съчетано с другите форми на обществено въздействие, е направило възможно да бъде поправен, той може да бъде третиран като неосъждан. За това именно е създаден институтът на реабилитацията.

Изтърпяването или погасяването по друг начин на наложеното наказание ликвидират наказателната отговорност на дееца за извършеното престъпление. С това обаче не се заличава факта на осъждането. От него произтичат не само някои отрицателни обществени оценки, но и правни последици извън наказанието.

Съгласно чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Следователно реабилитацията не засяга наказанието и съдържанието на наказателната отговорност. Тя проявява действие по отношение факта на осъждането, като заличава същото, както и по отношение на извъннаказателните последици на осъждането, като ги отменява за в бъдеще.

В чл. 86 и 87 Наказателният кодекс урежда два вида реабилитация - реабилитация по право и реабилитация с акт на съда.

При реабилитацията по право не се изисква никакъв формален акт. Нейното настъпване само се констатира, щом като е установена наличността на предпоставките на някоя от посочените в чл. 86 НК хипотези.

В случаите извън тези по чл. 86 НК е възможна съдебна реабилитация с акт на съда. Съдебна реабилитация може да получи и осъденият за най-тежко престъпление, включително и за престъпление по чл. 280 НК.

От доказателствата по делото е видно, че молителят М. И. Д. е осъден с присъда от 20.V.1976 г. по нохд № 13/76 г. на С. градски съд, влязла в сила на 13.VII.1976 г., на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, на глоба в полза на държавата в размер на 1 500 лв. и конфискация на 1/2 част от движимото му и недвижимо имущество. Това му осъждане няма за последица настъпване по право на реабилитацията съгласно чл. 86, ал. 1, т. 2 НК, тъй като същият не е изтърпял наложеното с присъдата наказание лишаване от свобода, което да е намалено с работа или помилване. По същата причина молителят не може да бъде и съдебно реабилитиран по реда на чл. 87 НК. Както реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1, т. 2, 3 и 4 НК, така и съдебната реабилитация имат като необходима предпоставка изтърпяването на наказанието, включително и чрез намаляване на същото с работа или помилване. В случая осъденият не е изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода. Присъдата изобщо не е привеждана в изпълнение по отношение на това наказание, тъй като осъденият, по време постановяване на същата, се е намирал, а и понастоящем се намира в Швеция. Следователно не са налице условията за съдебна реабилитация на осъдения М. И. Д.

От друга страна, изпълнението на наказанието на осъдения е погасено съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 НК, тъй като е изтекла предвидената в закона абсолютна давност. Молителят М. И. Д. е осъден с присъда, влязла в сила на 13.VII.1976 г. Оттогава до момента на предявяване на искането за реабилитация са изтекли повече от десет години. А съгласно чл. 82, ал. 4 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността (каквито не са установени в случая), наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 84, ал. 1 НК. Молителят е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години. В този случай наказанието не следва да се изпълнява съгласно чл. 82, ал. 4 НК поради това, че са изтекли повече от седем години и половина от деня, когато присъдата е влязла в сила. Изтичането на предвидената в закона абсолютна давност за изпълнение на наказанието обуславя липсата на правен интерес за подсъдимия от съдебното му реабилитиране, независимо че предпоставките за същото не са налице.

Градският съд, като е оставил без уважение искането на осъдения М. И. Д. за реабилитация на осъждането му с акт на съда, не е допуснал нарушенията по чл. 328, т. 1, 2, 3 и 4 НПК, затова частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

[nk7702n]

От това решение пък излиза, че щом не е изтърпяно наказанието, не може да си прилага изобщо институтът на реабилитацията след изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Явно, наистина има нужда от тълкувателно решения и по тези въпроси. Имаше и друга подобна тема, май наскоро.

[iva_sh]

единственото в което съм сигурна е че не може да има вечно осъдени - реабилитацията важи за всички и това че държавата не е успяла да приведе наказанието в изпълнение не оначава че лицето губи правото в определен момент да се счита за неосъждано.

[nk7702n]

Така е. Не е никак логично и справедливо, но е факт.