dillinja написа:Здавейте, днес ми беше делото и съм осъдена на 6 месеца пробация.
Въпросът ми е мога ли да си изчиста свидетелството за съдимост след изтичане на пробацията, а не чак 3 години след изтичане на присъдата.
Моля Ви кажете ми ако има някакъв шанс да се реабилитирам по- рано?
Благодаря ви предварително.
Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отн-е със закон или указа е установено противното.
Реабилитацията не засяга наказанието и съдържанието на наказателната отговорност въобще. Тя проявява действие по отн-е на факта на осъждането, което заличава, и на извъннаказателните последици на това осъждане, които отменява за в бъдеще.
Лицето, което е реабилитирано, се третира по-нататък като „неосъждано”.
Що се касае до страничните правни последици на осъждането извън наказанието, които реабилитацията отменява за в бъдеще, те са твърде огрничени и се очертават преди всичко в следните насоки:
а)във връзка с наказателноправното положение при евентуално извършено след това друго престъпление с оглед:
- на възможно условно осъждане
- на изключване прилагането на чл.78а
- във връзка с окачествяване на дееца като рецидивист по чл.158 ал.1 ЗИН
б)ограничения за заемане на съдебна длъжност и за упражняване на адвокатска професия.
Като изхожда от критерии, свързани с възрастта на дееца, характера и тежестта на извършеното престъпление, НК установява два начина на реабилитиране:
- реабилитация по право- чл.86, 88а и
- реабилитация с акт на съда- чл.87-88 НК, чл.433-436 НПК.
Реабилитацията не се прилага по отн-е на осъдените за престъпления против мира и човечеството.
Реабилитация по правоРеабилитация настъпва по право, без каквито и да било формалности, в четири случая, указани в чл.86 ал.1, характеризирани със сравнително по-ниска обществена опасност, а именно:
1. Когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание;
2.
когато е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание;3. когато е осъдено заедно или поотделно на глоба, обществено порицание или лишаване от права, ако в течение на една година от изпълнение на наказанието не е извършил друго престъпление от общ характер и
4. когато е осъдено като непълнолетно, ако в течение на две години от изтърпяване на наказанието не е извършило друго престъпление от общ характер, за което му е наложено наказание лишаване от свобода.
Реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано.Обстоятелството, че при указаните хипотези деецът в съответния срок след изтърпяване на наказанието не е извършил друго престъпление, се счита от закона като доказателство за това, че той се е поправил и следва да бъде третиран като неосъждан, без да е необходима някаква друга конкретна оценка за неговото поведение. Поради това при реабилитацията по право не се изисква никакъв формален акт. Нейното настъпване само се констатира, щом като е установена наличността на предпоставките на накоя от визираните от чл.86 хипотези.
Реабилитация със съдебен актВъв всички други случаи извън тези по чл.86 и по чл.85 ал.2 е възможна реабилитация с определение на съда. В тази насока законът не съдържа никакви ограничения: щом като са налице установени от него предпоставки, може да получи такава реабилитация осъденият и за най-тежко престъпление, както и осъжданият неколкократно.
Условията за тази реабилитация са установени в чл.87 НК и уточнени с чл.433-436 НПК;
да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъда или намалено с работа или помилване наказание;
в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание;
да е имал добро поведение, и то по време след осъждането;
когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено и наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и7 или пробация, за да се постанови реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена глоба, тя трябва да е изплатена- чл.87 ал.3.
За реабилитацията по съдебен ред е необходимо да са ликвидирани наказателните, а по начало и гражданскоправните последици на престъплението. Но наред с това въз основа на конкретна оценка относно цялостното поведение на дееца след осъждането и в тригодишен срок след изтърпяването на основното наказание съдът трябва да се убеди, че той действително се е поправил и заслужава да бъде третиран като „неосъждан”.
Производството за реабилитация започва по молба на осъдения, подадена до съда, който е постановил присъдата като първа инстанция. Когато са постановени няколко присъди от различни съдилища, компетентен да разгледа молбата е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки- съдът, който е постановил последната присъда.
Към молбата се прилагат доказателства относно обосноваващите реабилитацията обстоятелства.
Съдът се произнася по молбата в открито заседание с участието на прокурор с определение, което подлежи на обжалване по общия ред. Ако молбата бъде отхвърлена, нова молба може да се подаде не по-рано от една година след това.
Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако последния е имал право на това.