РЕШЕНИЕ № 350 ОТ 07.12.2011 Г. ПО Н. Д. № 1770/2011 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Жанина Начева
със секретар Надя Цекова при участието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Лидия Стоянова наказателно дело под № 1770/2011 година, за да се произнесе, взе предвид:
Касационното производство е образувано: по протест от прокурор от Благоевградската окръжна прокуратура против присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и се прави искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК; жалба на защитника на подсъдимия Й. И. С., че новата присъда в гражданско-осъдителната й част е постановена в нарушение на закона, поради което неправилно е осъден да заплати държавна такса и разноски. Оспорва основателността на протеста.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Р. И. Ц. се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Поддържа се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в наказателната част и за оставяне в сила в потвърдителната част за гражданския иск.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, с които обосновава искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и подкрепя като основателна жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и с оглед правомощията по чл. 347 НПК намира:
Благоевградският районен съд с присъда № 4338/11.06.2010 г. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 12.11.2008 г. в гр. Благоевград противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил, собственост на св. Ц. като нанесъл имуществени вреди на стойност 569,80 лева. На основание чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК му наложил наказание пробация и определил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от по 6 месеца като го оправдал за сумата до 651 лева.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 569,80 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 651 лева като неоснователен.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса.
Благоевградският окръжен съд с присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. отменил присъдата в наказателно-осъдителната й част и в частта относно размера на разноските, признал подсъдимия за невиновен да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК и го оправдал.
Изменил в частта относно размера на гражданския иск, който намалил с 3 лева и потвърдил в отхвърлителната му част, а по отношение на разноските изменил като намалил дължимите на частния обвинител и граждански ищец от 300 лева на 261 лева съобразно уважената част на иска. Потвърдил по отношение на размера на държавната такса и осъдил подсъдимия да заплати 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия с доводи за нарушение на закона с осъждането по предявеното обвинение, както и в частта за размера на гражданския иск. Мотивира искането си за отмяна и оправдаване поради липса на елементи от състава на престъплението с последица отхвърляне на гражданския иск или преквалифициране по чл. 216, ал. 4 и ал. 6 НК. Въззивният съд изпълнил процесуалните си задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. За да отговори на поддържаните доводи за допуснати нарушения е приел, че е необходимо да бъде допусната нова техническа експертиза, за да отстрани противоречия във връзка с поддържаните възражения за невиновност. Приел заключението на вещото лице, както и допълнителните разяснения в съдебното заседание. Направил нов анализ на доказателствения материал и приел за верни фактическите изводи, които се съдържат и в обжалвания съдебен акт, че на посочената дата подсъдимият с ритници и метални предмети е причинил хлътвания и одрасквания по различни части на автомобила, собственост на св. Ц. Разликата за нанесените вреди в размер на 3 лева определил съгласно заключението на вещото лице. Съдът е изложил мотиви съответстващи на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, с които е изразил съгласие с приетата за установена фактическа обстановка, защото е изведена от съдържащите се в събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Използвал е правилния подход за фактическите си изводи да се позове след подробен и задълбочен анализ на писмените и гласни доказателствени средства, на заключението на вещото лице, за приемането на което подробно се е мотивирал съобразно изискванията на НПК и след отстраняване на констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства.
Направил е различен правен извод, за който е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги излага повторно. Те се подкрепят от данните за установеното обективирано поведение на подсъдимия и обосноваващи извода, че е автор на причинените вреди по автомобила, както и от тези за характера и вида им и отражението им само върху външния вид на автомобила с понижаване на естетическите му качества. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че не е налице повреда по смисъла на чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК. Този извод не е произволен, а е основан на установеното за значението им и въздействието, което имат за използване на вещта - лекия автомобил, по предназначението му. В съответствие с данните по делото въззивният съд като е съобразил критериите за техническа неизправност на автомобила, водеща до невъзможност да бъде използван по предназначението съгласно изричното и изчерпателно изброяване в чл. 10 ЗЗДПвП, е направил верен извод, че не са налице обективните признаци на престъплението. Мотивирал е несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд и подробно решението си да оправдае подсъдимия. Законосъобразно е приел, че макар и да е засегната материалната субстанция на вещта при упражненото фактическо въздействие не е отнета възможността предмета да бъде използван по предназначението му. В този смисъл са и съображенията, основани на установеното, че автомобилът е използван за личните нужди на членове от семейството, придвижван е до различни места, без да е имало прояви на техническа неизправност по смисъла на закона. Цитираната в особеното мнение на член от състава на въззивния съд съдебна практика е в противоречие с верните правни изводи и във всички случаи решението на съдебните състави по конкретните казуси за извършено престъпление е предвид установените различни увреждания по вид, съответстващи на определените в закона като технически неизправности. По тези съображения протеста и жалбата на частния обвинител, съдържащи съображения за нарушение на закона с оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 216 НК се явяват неоснователни.
В жалбата на защитника на подсъдимия се прави възражение за неправилно уважаване на гражданския иск. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, е направен несъмнен извод, че подсъдимият е удрял с ръка, ритал с крака и драскал с остър предмет автомобила на гражданския ищец, от което са последвали установените механични увреждания - хлътвания, нарушаване целостта на боята. Както правилно е приел въззивният съд решението за гражданската отговорност е съобразена с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Доказана е причинната връзка между поведението на подсъдимия и реално настъпилата и точно определена вреда с имуществен характер. Това, че подсъдимият е оправдан по обвинението за умишлено престъпление, не го освобождава от отговорността за причинената от него вреда. Той е причинил увреждането, когато е предприел осъществяване на свое право, но не по установения ред и затова следва да отговаря с оглед на общото правило да не се вреди другиму. Доколкото е било възможно изменение, то е в частта относно размера предвид заключението на вещото лице като размерът правилно е намален с 3 лева.
Неоснователно е искането на частния обвинител и граждански ищец да бъде изменено решението в частта относно разноските, които въззивният съд е намалил от 300 лева на 261 лева по съображения за пропорционалност с уважената част на гражданския иск. От данните по делото е видно, че по предвидения процесуален ред пострадалият е конституиран като частен обвинител и като граждански ищец. Производството във въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, оспорил както наказателната, така и гражданската отговорност, което е повода за участие и на Ц.
Въззивният съд е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по единственото обвинение, за което е внесен обвинителен акт. Съгласно чл. 190 НПК подсъдимият не може да бъде осъден да заплати разноските по дела от общ характер във връзка с предявеното обвинение за наказателната отговорност и направените остават за сметка на държавата, а тези от частния обвинител, подържал обвинението наред с прокурора, остават за негова сметка. Поради липса на изрично предвидена в НПК възможност да се разграничат по размер разноските в случаите, когато пострадалият е конституиран в двете процесуални качества - на частен обвинител и на граждански ищец, какъвто е настоящият, въззивният съд законосъобразно е намалил размера на направените разноски в съответствие с уважената част от предявения граждански иск. Затова жалбата и в тази й част е неоснователна.
Предвид изложеното, че не са налице касационни основания от поддържаните в протеста и жалбите новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
решението не подлежи на обжалване.
Публикувано на: 06 Мар 2012, 23:59
. При тези дела съдът извежда правната квалификация от т.н. фактическо обвинение - ще стигне до извода, че е повдигнатото обвинение е за повреждане на чужда движима вещ, не унищожаване. Стъклото в случая е несамостоятелна вещ - по своето предназначение следва главната. Та, за повреждането, идейки: