кой е "пострадалия"?!?

[pita6toto]

Здравейте!

Х и Z се мразят и имат стара вражда.
Един ден Х напсува Z, ошамарва го /лека тел. повреда/, след което взима един камък и счупва предното стъкло на автомобила на Z.
В сервиза за смяната на стъклото Z плаща 117.50 лева.
Z подава тъжба срещу X за извършено престъпление по чл. 216, ал.4 НПК /унищожаване и повреждане, което е маловажен случай/, и лека тел повреда чл. 130, и чл.148 НК /обида нанесена публично, защото са били на улицата/.

Съгласно Чл. 218в НК "Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия в следните случаи:
1. за престъпления по чл. 216, ал. 4 и 6 и чл. 217, ал. 1 и 2, когато предмет на престъплението е частно имущество;"

Въпросите са ми следните:
І. Ако Z не е официален собственик на автомобила /"купил" го е с пълномощно, както се "купуват" половината от автомобилите в РБ, а не с договор с нот. заверка на подписите/ може ли да се счита, че тъжбата произтича от "пострадалия"?
В случая, аз съм защитник на Х и в отговора на тъжбата посочих, че тъй като Z не е придобил правото на собственост върху повреденото МПС, то и не е пострадал. За това поисках съдията докладчик да прекрати производството, тъй като не е сезиран с тъжба на "пострадал", а с тъжба на трето лице. Прав ли съм?

ІІ. При престъпленията по чл.216 НК в стойността на предмета на престъплението влизат ли и разходите за труд относно възстановяването или се оценява само унищожената/повредената вещ? Например, в сервиза за смяната на стъклото на Z са му взели 117.50 лв / от които труд - 20 лв, стъкло 97.50 лв/. Мога ли да възразя, че обвинението следва да касае само стойността на вещта /стъкло - 97.50 лв/, но не и разходите за ремонта / труд 20 лв/.

ІІІ. В една тъжба са посочени и трите престъпление, а е платена само една такса - 12лв. За това направих и възражение, че тъжбата е нередовна и поисках да се остави без движение и да се укаже на тъжителя да плати още 24 лв. и за останалите 2 престъпления /3 престъпления по 12 лв = общо 36 лв/. Така ли е наистина?

Някой може ли да помогне. Благодаря!

[boynin]

По първото питане моето мнение, е че сте прав. Пострадал е собственикът.
По втория въпрос паричната равностойност + разходите за полагане на новото стъкло.
За последния въпрос според мен няма съмнение, че всяко престъпление се преследва по отделна тъжба.
Дано съм бил от полза. Успех!

[pita6toto]

Много благодаря!
Бих желал да попитам и още нещо:
В тъжбата обвинението е, че подсъдимият е унищожил въпросното стъкло и е повредил автомобила.
Правилно ли е формулирано? Мога ли да възразя, че е неправилно защото следва обвинението да бъде или само за унищожаване на стъклото или само за повреждане на автомобила /тъй като повреждането на автомобила се изразява именно в унищожаване на въпросното стъкло/, не е ли на лице някакво пъглъщане? Ако е правилно формулирано това обвинение, мога ли в съдебно заседание да възразя, че не е установена стойността на автомобила / след като се сочи че е повреден не следва ли да се посочи стойността на автомобила/, защото тъжителят е поискал оценъчна експертиза само за стъклото, но не и на автомобила и така със сигурност по делото няма да се съберат доказателства за стойността на автомобила. Въобще в такъв случай необходима ли е оценка на целия автомобил?
В НПК пише, че разноските за събиране на доказателства по ЧХ дела се внасят от тъжителя.
Предполагам, че по тази логика ако подсъдимия направи доказателствени искания, то разноските за събирането им ще бъдат за сметка на съда, и подсъдимия ще е освободен от задължение да плаща депозити за поискани от него да се призоват свидетели, назначаване на експертизи. Така ли е?

[boynin]

По първия ти въпрос моето мнение е, че не е от такова значение. Да прав си, че стъклото се явява част от движимата вещ и следва да се дефинира като повреда на автомобила, но в крайна сметка повредата е факт и е изчислена паричната стойност на щетата, ако се докаже, че подсъдимия е виновен ще трябва да ги заплати. За мен лично е излишно заяждане, но все пак ти най-добре можеш да си прициниш дали да повдигнеш това на въпрос. Принципно си прав.

А по втория въпрос всякакви искания към съда за свидетели, вещи лица и.т.н от подсъдимия се поемат от държавата, но ако бъде признат за виновен ще заплати всички разноски по делото включително и направените за свидетели и вещи лица!

[pita6toto]

Благодаря!
Сега обаче случая се усложнява. Тъжителят представя и договор за послужване, съгласно който към датата на деянието му е било предоставено въпросното МПС, като в договора пише, че всички причинени вреди върху това МПС ще бъдат за сметка на тъжителя. Така се аргументира, че е "пострадал" въпреки, че не е собственик, т.е. че има право на тъжба. Та този договор за послужване прави ли го "пострадал" наистина?
И още нещо, знам че това си е заяждане, но все пак - за да поставят в сервиза ново стъкло, тъжителят е заплатил общо 117. 50 лв./ труд +стъкло/. Счупеното стъкло обаче е било на 15 години / колкото и автомобила/, т.е. не е било ново, а в сервиза е поставено чисто ново стъкло. За това от стойността му за която се повдига обвинението и респективно ще бъде уважен и гр иск, /евентуално/ не следва ли да се приспадне овехтяване. Е, овехтяването ще бъде я 20-30 лв, я не, но въпросът е принципен. За първи път имам такова дело и за това са ми интересни тези детайли.

[eurolinker]

Тъжителят представя и договор за послужване.

A този договор за (заем за) послужване носи ли нотариална заверка на дата? Ако не...Как той се противопоставя на 3то лице - вашия подзащитен?

в договора пише, че всички причинени вреди върху това МПС ще бъдат за сметка на тъжителя

А в чл. 233 ЗЗД пише "Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря". Което тъжителят вероятно ще докаже... Освен това, да не забравяме правилото "Никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение."
В заключение по първия ви въпрос - да, договорът го прави пострадал. И да, можете да отслабите позицията на насрещната страна.

Ппо втория въпрос - сякаш ми се струва маловажен. Освен това смятам, че овертяването няма да има значение, но не мога да се сетя за правно основание.

[lexy21]

Я да я раздвижим тая тема малко
Така и така сте от другия баир - помислете и за доводи относно обективната несъставомерност по чл. 216 НК, длъжен сте да опитате всичко . При тези дела съдът извежда правната квалификация от т.н. фактическо обвинение - ще стигне до извода, че е повдигнатото обвинение е за повреждане на чужда движима вещ, не унищожаване. Стъклото в случая е несамостоятелна вещ - по своето предназначение следва главната. Та, за повреждането, идейки:

РЕШЕНИЕ № 178 ОТ 17.04.1972 Г. ПО Н. Д. № 88/72 Г., II Н. О. НА ВС
ЗА ДА СЕ СЧЕТЕ, ЧЕ Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПОВРЕЖДАНЕ НА ВЕЩ, Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ ДЕЕЦЪТ УМИШЛЕНО ИЛИ ПО НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ Е УПРАЖНИЛ ВЪРХУ НЕЙНАТА СУБСТАНЦИЯ ИЛИ СТРУКТУРА ТАКОВА НЕПОСРЕДСТВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ЧЕ ТЯ ЧАСТИЧНО ИЛИ ВРЕМЕННО НЕ МОЖЕ ДА СЛУЖИ СЪОБРАЗНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО СИ.

РЕШЕНИЕ № 350 ОТ 07.12.2011 Г. ПО Н. Д. № 1770/2011 Г., Н. К., ІІ Н. О. НА ВКС







Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева
Жанина Начева


със секретар Надя Цекова при участието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Лидия Стоянова наказателно дело под № 1770/2011 година, за да се произнесе, взе предвид:
Касационното производство е образувано: по протест от прокурор от Благоевградската окръжна прокуратура против присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. Поддържа се, че е постановена в нарушение на закона и се прави искане за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК; жалба на защитника на подсъдимия Й. И. С., че новата присъда в гражданско-осъдителната й част е постановена в нарушение на закона, поради което неправилно е осъден да заплати държавна такса и разноски. Оспорва основателността на протеста.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Р. И. Ц. се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на подсъдимия. Поддържа се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане в наказателната част и за оставяне в сила в потвърдителната част за гражданския иск.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, с които обосновава искането си за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Оспорва основателността на жалбата на подсъдимия и подкрепя като основателна жалбата на частния обвинител и граждански ищец.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и с оглед правомощията по чл. 347 НПК намира:
Благоевградският районен съд с присъда № 4338/11.06.2010 г. признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 12.11.2008 г. в гр. Благоевград противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил, собственост на св. Ц. като нанесъл имуществени вреди на стойност 569,80 лева. На основание чл. 216, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК му наложил наказание пробация и определил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 за срок от по 6 месеца като го оправдал за сумата до 651 лева.
Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 569,80 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 651 лева като неоснователен.
Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски и държавна такса.
Благоевградският окръжен съд с присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. отменил присъдата в наказателно-осъдителната й част и в частта относно размера на разноските, признал подсъдимия за невиновен да е извършил престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК и го оправдал.
Изменил в частта относно размера на гражданския иск, който намалил с 3 лева и потвърдил в отхвърлителната му част, а по отношение на разноските изменил като намалил дължимите на частния обвинител и граждански ищец от 300 лева на 261 лева съобразно уважената част на иска. Потвърдил по отношение на размера на държавната такса и осъдил подсъдимия да заплати 5 лева за издаване на изпълнителен лист.
Въззивното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия с доводи за нарушение на закона с осъждането по предявеното обвинение, както и в частта за размера на гражданския иск. Мотивира искането си за отмяна и оправдаване поради липса на елементи от състава на престъплението с последица отхвърляне на гражданския иск или преквалифициране по чл. 216, ал. 4 и ал. 6 НК. Въззивният съд изпълнил процесуалните си задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. За да отговори на поддържаните доводи за допуснати нарушения е приел, че е необходимо да бъде допусната нова техническа експертиза, за да отстрани противоречия във връзка с поддържаните възражения за невиновност. Приел заключението на вещото лице, както и допълнителните разяснения в съдебното заседание. Направил нов анализ на доказателствения материал и приел за верни фактическите изводи, които се съдържат и в обжалвания съдебен акт, че на посочената дата подсъдимият с ритници и метални предмети е причинил хлътвания и одрасквания по различни части на автомобила, собственост на св. Ц. Разликата за нанесените вреди в размер на 3 лева определил съгласно заключението на вещото лице. Съдът е изложил мотиви съответстващи на изискванията по чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 НПК, с които е изразил съгласие с приетата за установена фактическа обстановка, защото е изведена от съдържащите се в събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. Използвал е правилния подход за фактическите си изводи да се позове след подробен и задълбочен анализ на писмените и гласни доказателствени средства, на заключението на вещото лице, за приемането на което подробно се е мотивирал съобразно изискванията на НПК и след отстраняване на констатираните противоречия за относими към предмета на доказване обстоятелства.
Направил е различен правен извод, за който е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги излага повторно. Те се подкрепят от данните за установеното обективирано поведение на подсъдимия и обосноваващи извода, че е автор на причинените вреди по автомобила, както и от тези за характера и вида им и отражението им само върху външния вид на автомобила с понижаване на естетическите му качества. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че не е налице повреда по смисъла на чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК. Този извод не е произволен, а е основан на установеното за значението им и въздействието, което имат за използване на вещта - лекия автомобил, по предназначението му. В съответствие с данните по делото въззивният съд като е съобразил критериите за техническа неизправност на автомобила, водеща до невъзможност да бъде използван по предназначението съгласно изричното и изчерпателно изброяване в чл. 10 ЗЗДПвП, е направил верен извод, че не са налице обективните признаци на престъплението. Мотивирал е несъгласието си с правните изводи на първоинстанционния съд и подробно решението си да оправдае подсъдимия. Законосъобразно е приел, че макар и да е засегната материалната субстанция на вещта при упражненото фактическо въздействие не е отнета възможността предмета да бъде използван по предназначението му. В този смисъл са и съображенията, основани на установеното, че автомобилът е използван за личните нужди на членове от семейството, придвижван е до различни места, без да е имало прояви на техническа неизправност по смисъла на закона. Цитираната в особеното мнение на член от състава на въззивния съд съдебна практика е в противоречие с верните правни изводи и във всички случаи решението на съдебните състави по конкретните казуси за извършено престъпление е предвид установените различни увреждания по вид, съответстващи на определените в закона като технически неизправности. По тези съображения протеста и жалбата на частния обвинител, съдържащи съображения за нарушение на закона с оправдаване на подсъдимия по обвинението по чл. 216 НК се явяват неоснователни.
В жалбата на защитника на подсъдимия се прави възражение за неправилно уважаване на гражданския иск. От приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, е направен несъмнен извод, че подсъдимият е удрял с ръка, ритал с крака и драскал с остър предмет автомобила на гражданския ищец, от което са последвали установените механични увреждания - хлътвания, нарушаване целостта на боята. Както правилно е приел въззивният съд решението за гражданската отговорност е съобразена с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Доказана е причинната връзка между поведението на подсъдимия и реално настъпилата и точно определена вреда с имуществен характер. Това, че подсъдимият е оправдан по обвинението за умишлено престъпление, не го освобождава от отговорността за причинената от него вреда. Той е причинил увреждането, когато е предприел осъществяване на свое право, но не по установения ред и затова следва да отговаря с оглед на общото правило да не се вреди другиму. Доколкото е било възможно изменение, то е в частта относно размера предвид заключението на вещото лице като размерът правилно е намален с 3 лева.
Неоснователно е искането на частния обвинител и граждански ищец да бъде изменено решението в частта относно разноските, които въззивният съд е намалил от 300 лева на 261 лева по съображения за пропорционалност с уважената част на гражданския иск. От данните по делото е видно, че по предвидения процесуален ред пострадалият е конституиран като частен обвинител и като граждански ищец. Производството във въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, оспорил както наказателната, така и гражданската отговорност, което е повода за участие и на Ц.
Въззивният съд е признал за невиновен и е оправдал подсъдимия по единственото обвинение, за което е внесен обвинителен акт. Съгласно чл. 190 НПК подсъдимият не може да бъде осъден да заплати разноските по дела от общ характер във връзка с предявеното обвинение за наказателната отговорност и направените остават за сметка на държавата, а тези от частния обвинител, подържал обвинението наред с прокурора, остават за негова сметка. Поради липса на изрично предвидена в НПК възможност да се разграничат по размер разноските в случаите, когато пострадалият е конституиран в двете процесуални качества - на частен обвинител и на граждански ищец, какъвто е настоящият, въззивният съд законосъобразно е намалил размера на направените разноски в съответствие с уважената част от предявения граждански иск. Затова жалбата и в тази й част е неоснователна.
Предвид изложеното, че не са налице касационни основания от поддържаните в протеста и жалбите новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 110/25.03.2011 г. по въззивно нохд № 365/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
решението не подлежи на обжалване.

Извън горното - не мисля, че е пострадал. Договорните отношения, в случая за чия сметка ще бъдат отстранявани евентуални вреди и вреди от какъв характер, намирам за неотносими към НП-та дефиниция. Леко с тази плоскост с договорите, че скоро и застрахователите ще се явяват пострадали от престъпления Вредата е за собственика, за този който пряко и непосредствено търпи намаляване на актива или увеличаване на пасива в резултат от престъплението/договорното изпълнение на задължение за обезвреда респ. неизпълнението било то пълно или неточно - лошо, забавено, частично... е ирелевантно за качеството на пострадал от престъплението/.

[pita6toto]

Благодаря на всички Ви.
Да, договора няма нот. заверка на датата, но "заемодателя" е някакъв далечен роднина на пострадалия, и ако оспоря датата веднага ще ми доведат "заемодателя", който като свидетел ще каже че наистина е сключил договора на въпросната дата посочена в договора.

Интересно решение на ВКС, със сигурност ще го ползвам. Но ме притеснява следното :
Чл. 10. (1) ПП ЗДвП Моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или неизправности:
6. по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване:
в) има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи;

Дали наистина ще издържи възражение, че автомобила не е бил повреден, след като му е счупено стъклото.

[lexy21]

Естествено, че ще те притеснява, за това и няма да цитираш разпоредби. Други да търсят и да гледат, ако им се търси и гледа, ако не - процент вероятност да минеш метър

длъжен сте да опитате всичко .

Това с противопоставимостта на договора на трето лице, нотариалните заверки, достоверната дата - не залитай натам - в наказателно производство си. Развиваш си твоята теория за "пострадалия от престъпление". Гониш реторсия, ако можеш, за другото и така...

[eurolinker]

Извън горното - не мисля, че е пострадал. Договорните отношения, в случая за чия сметка ще бъдат отстранявани евентуални вреди и вреди от какъв характер, намирам за неотносими към НП-та дефиниция.

Според вас lexy21, ако ищецът не е пострадалия, тогава кой е? Съгласен съм принципно с

Това с противопоставимостта на договора на трето лице, нотариалните заверки, достоверната дата - не залитай натам - в наказателно производство си.

, но има вероятност ако "вашите" аргументи не помогнат, все пак да се разглеждат отношенията и на тази плоскост.

[lexy21]

Според вас lexy21, ако ищецът не е пострадалия, тогава кой е?

Там е работата, че не е "ищец", а частен тъжител - лицето, претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по негова тъжба до съда - т.н. престъпление от частен характер. Престъплението "посочва" има ли въобще пострадал по смисъла на НП или не и кой е той. Непесоредствен обект на престъплението по чл. 216 от НК са обществените отношения, които уреждат правото на собстевност, а конкретният обект в случая - правото на собственост върху автомобила. Пострадал от увреждането е собственикът, а не лице, което по силата на гражданскоправна сделка със собственика е поел някакво задължение или се ползва с някакви права по отношение на чуждата вещ. Не на облигационното отношение в случая дава закрила наказателното право. Ако вещта бъде унищожена, тя ще погине за собственика й, ако бъде увредена и не може да се ползва изцяло или частично по предназначение -вредата също е за собственика, който ще "търпи пасив" в едно от правомощията, включени в правото на собственост /ще се отрази и на възможностите на собственика да сключва сделки на управление или разпореждане със собствената си вещ/. Така и по-горе писах, че изпълнението/неизпълнението на задължения, свързани със сделката, е ирелевантно по отоншение качеството на пострадал от престъплението, така както и НП не познава фигури като "встъпване в правата на пострадал от престъплението", "поцесуална субституция" и т.н.

[boynin]

Напълно сте прав колега. В наказателното право пострадал може да бъде единствено собственикът на автомобила. Вярно е, че договорът за послужване обвързва, но тук имаме не граждански,а наказателен процес, а тъжител може да бъде единствено пострадалият, който е собственикът на автомобила, а не трети лица. Интересен казус се очертава. Моето мнение е да се хванете за това, че той не е истинския пострадал в случая и тъжбата трябва да бъде заведена от истинския собственик.

[eurolinker]

Според вас lexy21, ако ищецът не е пострадалия, тогава кой е?

Там е работата, че не е "ищец", а частен тъжител - лицето, претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по негова тъжба до съда - т.н. престъпление от частен характер. Престъплението "посочва" има ли въобще пострадал по смисъла на НП или не и кой е той. Непесоредствен обект на престъплението по чл. 216 от НК са обществените отношения, които уреждат правото на собстевност, а конкретният обект в случая - правото на собственост върху автомобила. Пострадал от увреждането е собственикът, а не лице, което по силата на гражданскоправна сделка със собственика е поел някакво задължение или се ползва с някакви права по отношение на чуждата вещ. Не на облигационното отношение в случая дава закрила наказателното право. Ако вещта бъде унищожена, тя ще погине за собственика й, ако бъде увредена и не може да се ползва изцяло или частично по предназначение -вредата също е за собственика, който ще "търпи пасив" в едно от правомощията, включени в правото на собственост /ще се отрази и на възможностите на собственика да сключва сделки на управление или разпореждане със собствената си вещ/. Така и по-горе писах, че изпълнението/неизпълнението на задължения, свързани със сделката, е ирелевантно по отоншение качеството на пострадал от престъплението, така както и НП не познава фигури като "встъпване в правата на пострадал от престъплението", "поцесуална субституция" и т.н.

Респект.

[onzitam4]

Значи сега мога да счупя стъклото на автомобила на съседа ми - защото му е лизингов - т.е. съседа ми не е собственик, а собственик е лизинговата компания. Познайте кога лизинговата компания ще тръгне да води ЧХД срещу мен, след като в лизинговия договор пише че всички щети върху автомобила са за сметка на ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ /съседа ми/. Т.е. на собственика /лизингодателя/ въобще не му пука за щетите щото съседчето е длъжно да се оправя с тях.