forum.lex.bg

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

daliqbg написа:Здравейте!
Имам следния казус: шофьор кара по път с предимство и навлиза в кръстовище. От улицата, отдясно под прав ъгъл излиза кола пред него. Настъпва ПТП. Извършена е авто-техническа експертиза, чието заключение за скоростта на автомобилите се основава само на: липса на спирачни следи от автомобилите, щетите по автомобилите, показанията на оцелелия водач /шофьора по пътя с предимство/, който блъска другия а-л;
Адекватна ли е според вас подобна оценка на скоростта /това е решаващия въпрос за това има ли някаква вина шофьора, който блъска излезлия от разклонението а-л/? Има ли според експертната практика по-добра възможност за такава оценка? Какво представлява т. нар. "векторен метод" за изчисл. на скоростта. Достатъчно ли е за приложението му да разполагаме с мястото, на което са отхвърлени автомобилите след ПТП-то /където окончателно са спрели/. Има ли в конкретния казус някакво значение т. нар. "съобразена скорост", ако приемем, че шофьора по пътя с предимството е карал с "разрешена скорост"?

Извършена е авто-техническа експертиза, чието заключение за скоростта на автомобилите се основава само на: липса на спирачни следи от автомобилите, щетите по автомобилите, показанията на оцелелия водач /шофьора по пътя с предимство/, който блъска другия а-л;
Адекватна ли е според вас подобна оценка на скоростта /това е решаващия въпрос за това има ли някаква вина шофьора, който блъска излезлия от разклонението а-л/? Има ли според експертната практика по-добра възможност за такава оценка? Какво представлява т. нар. "векторен метод" за изчисл. на скоростта. Достатъчно ли е за приложението му да разполагаме с мястото, на което са отхвърлени автомобилите след ПТП-то /където окончателно са спрели/

Така на първо място съдът прие, че заключението на КМАТЕ, изготвено от вещите лица Д., В. и А. е необосновано по въпроса за скоростта на придвижване на двата автомобила, участвали в произшествието. Видно от отговора на задача четвърта (л. 114 от досъдебното досие), експертите са отразили как принципно се определя достоверно скоростта на превозните средства. Изброили са трите технически метода, които очевидно не са могли да използват в случая, и са обобщили, че за да отговорят ще ползват „деформациите, разположението и свидетелските показания”. Без да посочат каквито и да е други съображения са извели декларативно, че: „… в изследването ще работим със скорост от около 50 км/ч. за л.а „***” и 40 км/ч. за линейка „Ф.”. С цитираното се изчерпва отговора на поставената им задача. По убеждението на съдебния състав отговорът е немотивиран и необоснован, като остава неясен и пътят, по който експертите са достигнали до него. Не са извършени каквито и да е изчисления, ползващи като входни данни поне част от посочените от вещите лица ориентири; не е обоснована и зависимостта и взаимовръзката между деформациите, разположението и свидетелските показания

Видно от обосновката на експертизата, при изчислението на скоростта на автомобилите - участници в произшествието, вещите лица са използвали утвърден в експертната практика стандартен метод, базиращ се на закона за съхранение на количеството на движение на система от двата автомобила, известен като „М. ***”, изразен с векторно уравнение, в което неизвестни величини са скоростите, а известните са входирани след изчисления с друго уравнение. За решаването на последното вещите лица са съобразили наличните по делото данни за преместването на автомобилите след удара (изминато разстояние, ъгъл на завъртане, надлъжните бази на двете превозни средства), и ползвайки две други скаларни уравнения са получили данните, необходими за въвеждане в първото уравнение. Именно по този начин са обосновали извода си, че скоростта на придвижване на лекия автомобил „***” е била около 80 км/ч., а тази на линейката „Ф. Транзит” – около 40 км/ч. Съдът не намира никакви основания за съмнения с използвания от вещите лица метод, утвърден в експертната практика. Той е изведен на научна основа и си служи с конкретни цифрови величини (които в случая са установими, тъй като по делото има точни данни за местоположението на автомобилите след удара; за начина, по който са се придвижили превозните средства след удара, а също и за самите превозни средства). Използваният от тези експерти подход позволява проследяването на обосновката им за разлика от горекоментираното разрешение на вещите лица, изготвили заключението на назначената в досъдебното производство експертиза, позовали се предимно на техния „експертен опит”. Затова съдът приема именно въз основа на това заключение, че скоростта на придвижване на лекия автомобил, управляван от подсъдимия е била около 80 км/ч., а тази на линейката, шофирана от Й. Й. – от около 40 км/ч.