forum.lex.bg

Здравейте!
Образувано е дело по чл. 330, ал.1 НК. Привлечен е и обвиняем по същия текст. От заключението на повторната икономическа експертиза става ясно, че запаленото имещуство НЕ Е НА ЗНАЧИТЕЛНА СТОЙНОСТ.
Ето защо, прокурора прекрати производството - поради липса на престъпление.
Пострадалият обжалва пред РС.
РС възприема тезата на прокурора, че тъй като запаленото имущество не е на значителна стойност, то няма и престъпление по чл. 330, ал.1 НК. Обаче, РС казва че деянието е съставомерно по чл. 216 НК, поради което отменя прекратителното постановление на прокурора и връща делото с указание "да прецени дали следва да бъде ангажирана отговорността на дееца по чл. 216 НК".
Според мен, след като е преценил, че не е налице престъпление по чл. 330 НК / по който текст е обвинението/, съдът е следвало да потвърди прекратителното постановление на прокурора, а не да "рови" дали има друго престъпление. Нали само органите на досъдебното производство имаха право да извършват преценка срещу кого и за какво престъпление да се повдигне обвинение и въобще дали да сеповдига обвинение!!! Считам, че с тези си действия съдът, извършва недопустима намеса в суверенното право на прокурора.
Естествено, че ще обжалвам, но моля ако някой разполага с практика на ВКС по въпроса да я постне.
Благодаря!

каква е стойността на запаленото имущество ?

Към 900 лева.

Не ми е известна съдебна практика, но проф. Чинова споделя виждането , че съдът няма право да изследва какъв друг състав би бил осъществен .Вижте "Новите положения на досъдебното производство по НПК",2007г.

Не че се заяждам, но ако наистина има данни за друго престъпление и вие сте прокурорът, който все пак обективно следва да преценява нещата, не е ли редно да се съобразите с акта на съда? Струва ми се, че е по-важна целта на работата ви-в обществен интерес, а не егото - в случая дали сте засегнати от съда. Според мен практикатка е противоречива, по-скоро различна в различните ОС, така че проучете тази във вашия район.