МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 06.03.2009 Г. ПО НОХД № 302/2008 Г.
НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
Подсъдимите Т.Р.Г. и В.Е.В. са предадени на съд по обвинителен акт на прокурор в Окръжна прокуратура Шумен, с който на двамата подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 156 ал. 2 т. 1, 2 и 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК; за престъпления по чл. 152 ал. 4 т. 4 във вр. с ал. 3 т. 3 и 4 във вр. с ал. 2 т. 1 във вр. с ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 от НК; и за престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебното производство подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатите обвинения.
В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:
Пострадалата Д. Н. С. през 2007 г. живеела в с. Красен дол с баща си Н.С. Й. втората си майка – св. К. К. Д. Пред приятелки и близки С. споделяла, че си търси работа. По този повод, лично познатият й св. М. А. С. – “Митат”, й предлагал да й намери работа. На 10.07.2007 г. вечерта св. С. тръгнала да се прибира от дома на леля си в дома на баща си. По пътя видяла, че св. Митхат А. С. я чака с автомобила си. По негово искане тя се качила в автомобила и потеглили към с. Мировци (л. 153). По пътя св. С. й казал, че ще я запознае с негови братовчеди и че от тях трябва да иска 500 лева. Когато пристигнали в с. Мировци и спрели в центъра на селото, по същото време пристигнали и подсъдимите Г. и В. с автомобил. Св. С. казал на постр. С. да се качи в автомобила на подсъдимите. Тя се качила. Подсъдимите със св. С. потеглили от с. Мировци в посока към гр. Нови Пазар. Пристигнали в гр. Нови Пазар и отишли в апартамент, държан от двамата подсъдими. В апартамента, подс. В. и казал на постр. С., че ще работи за тях в друга държава, след като навърши 18 години. На другия ден – 11.07.2007 г. сутринта подсъдимите излезли. Подс. В. се върнал и принудил постр. С. да се съблече, след което осъществил с нея сексуален акт. На следващия ден, подс. Г. накарал пострадалата да се изкъпе, след което, без да й позволи да се облече, принудително осъществил с нея сексуален акт, след което излязъл от апартамента. След това дошъл подс. В. и й казал, че баща й я търси. Когато тя му заявила, че иска да се прибира вкъщи, той й казал, че никъде няма да ходи и че той трябва да я обучава как да се държи с клиентите (л. 169). При последвалото скарване подс. В. ударил постр. С. с юмрук в зъбите. След това осъществил принудително сексуален акт с нея, след което излязъл. След известно време, двамата подсъдими и постр. С. се преместили в друг апартамент, като подс. В. обяснил на С., че на неговия апартамент щели да правят ремонт. Преместили се в апартамент, който бил нает предварително от свидетелката Н. К. Я. Там подсъдимите запознали постр. С. със свидетеля О. В. Т., като й казали, че той “продавал” момичета в друга държава. На другия ден, в апартамента дошла жена, която се представила като “Тони”. Уговорили се с нея на следващия ден да дойде и да пробие ушите на постр. С. (л. 170). След това, подс. В. отново осъществил сексуален акт с пострадалата. По-късно дошъл подс. Г. и казал, че сега той трябвало да “учи” пострадалата. След това осъществил сексуален акт с нея, като й отправял заплахи, че ще я убият и ще изгорят дома на близките й. На следващия ден дошла жената, която се представила като “Тони”, и пробила ушите на пострадалата, след което излезли и я оставили сама. По-късно дошъл подс. В. По негово указание постр. С. се обадила на кмета на с. Красен дол и му съобщила, че е в Бургас. Подс. В. казал на пострадалата, че ще й направят лична карта, за да я пратят да работи в друга държава. След това отново поискал да прави секс с пострадалата. Същата вечер двамата подсъдими и св. Т. се прибрали в апартамента, носейки бутилка бира, и накарали постр. С. да пие бира. След като подс. Г. и св. Т. си легнали, подс. В. започнал да се подиграва с постр. С. и да я заплашва, че ще я убие, ако го издаде на полицията (л. 171). След това я накарал да се съблече, като й нанесъл удари с юмруци и с крак и отново осъществил полов акт с нея (л. 172). На другия ден, по указание на подс. В., постр. С. прала дрехи и чаршаф и излязла да ги простре на терасата. Подс. В. й казал, че той ще я наблюдава да не извика някого. След това, когато подс. Г. и св. Т. се върнали, подс. В. пратил постр. С. до магазина. Когато пострадалата се върнала, се установило, че забравила да направи една от покупките, за което подс. В. отново й нанесъл удари с юмруци и с крака (л. 172). След това подс. . и св. Т. излезли, а подс. Г., след като отправил на пострадалата обиди, отново я накарал да се изкъпе. Същата вечер, на подс. В. се обадил свидетелят С. М. И. – “Сезгин”, и казал, че имало клиент в хотела, който искал да излязат с момиче вечерта и след това да правят секс (ДП том ІІ л. 10). Подсъдимите решили да пратят при него пострадалата. След повторно обаждане на св. И. подс. В. слязъл долу и малко след това казал на подс. Г. да прати постр. С. Пострадалата слязла долу. Св. И. й казал, че двамата ще отидат до хотела, като той ще върви пред нея. Св. И. дал на подс. В. сумата от 100 лева, за която се били уговорили, за да бъде пострадалата с тях цялата нощ. Св. И. и постр. С. отишли в хотел “Европа” в гр. Нови Пазар и се качили в стаята, наета от св. Х. Н. Б. Постр. С. влязла да се изкъпе. След това излязла от банята и седнала при тях в стаята. По държанието й св. И. и св. Б разбрали, че тя не желае да прави това, за което била доведена (ДП л. 12). Св. И. се обадил на подс. В. да вземе пострадалата от хотела. Двамата подсъдими отишли до хотела, взели пострадалата и я отвели в апартамента. Започнали да я бият, като й казали, че заради нея изгубили 100 лева. На следващия ден, подс. В. накарал постр. С. да се съблече и да започне да кляка и да става цял ден. След това двамата подсъдими излезли. По-късно същия ден подс. В. се върнал със св. О. Т. и отново извършил сексуален акт с постр. С.. На следващия ден излезли и оставили постр. С. сама. Пострадалата видяла, че вратата към терасата е отворена и решила да опита да слезе от терасата. При опита си, С. не успяла да слезе, а паднала от терасата на земята. При падането била видяна от св. М. С. Л., която казала на внука си да се обади в ЦСМП гр. Нови Пазар и в полицията. Постр. С. била транспортирана с линейка до ЦСМП Нови Пазар, а след това – до МБАЛ Шумен.
Така изложените факти и обстоятелства обуславят следните фактически изводи на съда, подкрепени с доказателствата по делото:
Безспорно е установено, че на 10.07.2007 г. вечерта, постр. С. е била отведена от св. С. от с. Красен дол в с. Мировци доброволно, с нейно съгласие (л. 153, л. 398). Съдът намира, че горното е било с оглед нейното желание да намери работа извън селото, в което живее. Това се установява от показанията на постр. С. при първоначалния й разпит (л. 152) допълнителния й разпит (л. 397). Установява се също, че след като пристигнали в с. Мировци, постр. С. се е качила в автомобила на подсъдимите доброволно, без върху нея да е било упражнявано насилие, но като не е била уведомена за намеренията на подсъдимите.
Безспорно се установява, че подсъдимите отвели пострадалата в апартамент, където поотделно всеки от тях в продължение на период от време между 11.07.2007 г. до 30.07.2007 г. се съвъкупявал с нея, след като я принуждавал към това със сила и заплашване. Доказателства за това се съдържат в показанията на постр. С. В тази връзка, при преценката на тяхната достоверност, съдът следва да обсъди тяхното съдържание, начина на представянето им, поведението на пострадалата пред съда и връзката им с други доказателства по делото. На първо място, показанията в тази им част са последователни, подробни и логични. Частичните непълноти и противоречия в показанията на пострадалата не променят извода за съда за достоверността на тези показания – следва да се има предвид, че задържането и упражняването на насилие е било за продължителен период от време – 20 дни, и без съмнение пострадалата не е могла да си припомни всички събития и действия – нейни и на подсъдимите, за всеки изминал ден от този период. На второ място, показанията на пострадалата пред съда бяха съпроводени със значителни емоционални прояви от нейна страна, проява на стрес от преживяното и отново припомнено по време на разпитите й в съдебно заседание. При преценката на достоверността на показанията съдът следва да вземе предвид не само тяхното съдържание, но и начина на тяхното представяне, състоянието и поведението на пострадалата при нейния разказ. Силната проява на емоция и стрес при разпита е косвено доказателство, че обстоятелствата, представени от пострадалата, са били реално преживени от нея.
Изводът за достоверността на показанията на постр. С. не се опровергава от установеното по делото предходно оплакване от нейна страна за извършено блудство, по което оплакване било образувано ДП № 244/2004 г. на РПУ Нови Пазар. Това оплакване е съдържало данни за обстоятелства през м. юли 2003 г., когато пострадалата още не е била навършила 14 години. На тази възраст възможността за правилно възприемане на фактите, на действията на други лица и способността за тяхното възпроизвеждане от нейна страна са били на много по-ниско ниво, и от тях не може да се направи извод, че дадените пет години по-късно показания за други факти и обстоятелства са недостоверни.
Доказателства за факта на извършените сексуални актове от двамата подсъдими с пострадалата се съдържат, освен в нейните показания, и отчасти в двете изготвени съдебно-медицински експертизи в досъдебното производство. В първоначалната експертиза е констатирано охлузване и зачервяване на половите органи на пострадалата, като вещото лице е дало становище, че това може да се дължи на упражнени “натиск и триене”, или на възпалителен процес (ДП т. І л. 76). При допълнителната експертиза е установено, че липсва възпалителен процес (ДП т. І л. 80). Това обстоятелство, заедно с показанията на постр. С., доказва, че с нея са били извършвани съвъкупления.
Доказателства за упражнявано върху постр. С. насилие се съдържат и в съдебно-медицинската експертиза за освидетелстване на живо лице (ДП т. І л. 74-76). Съобразно характеристиките на намерените травматични увреждания, вещото лице дава заключение, че са могли да бъдат получени преди 31.07.2007 г. Независимо, че според вещото лице изводите за давността на кръвонасяданията от промените в цвета могат да бъдат само приблизителни, състоянието на получените увреждания, преценено в съвкупност с показанията на постр. С., обуславя извод, че върху нея е било упражнено физическо насилие преди настъпилата при опита й за бягство злополука.
Установява се от показанията на постр. Станева (л. 169), че подсъдимите са знаели за това, че тя не е била навършила 18-годишна възраст. Това е видно от декларираното от подс. В. намерение да я пратят в друга държава “да работи” след навършване на 18 години.
Безспорно е установено, че през този период подсъдимите са изпратили еднократно пострадалата при “клиент” – свидетеля Х. Б., за извършване на сексуални услуги. Доказателства за това се съдържат в показанията на пострадалата Станева и свидетелите И. и Б.
Установено е, че за периода от 11.07.2007 г. до 31.07.2007 г. пострадалата е била затворена последователно в две жилища, като придвижването й е било ограничено и контролирано. Това е видно от показанията на пострадалата и частично от показанията на свидетелите И. и Т. Според показанията на св. И., когато той е посрещнал постр. С. след уговорката си с подсъдимите, тя е била придружавана от подс. В. Ако придвижването на пострадалата не е било ограничено, тя би отишла сама на срещата със св. И., без да бъде придружавана от някого – срещата е била до т. нар. “бяла чешма”, в близост до жилищния блок, където е била пострадалата. В показанията си св. Т. описва поведението на постр. С. в жилището в негово присъствие, като не споменава за самостоятелни напускания на жилището от страна на пострадалата по нейна инициатива. Установява се също от показанията на св. Т. (ДП т. ІІ л. 146) и св. Г. (ОХ л. 388), че по време на престоя си във второто жилище (апартамента до т. нар. “бяла чешма”) постр. С. е излизала от жилището до магазина в близост до жилищния блок да прави покупки.
По време на досъдебното производство е назначена съдебно-психиатрично-психологична експертиза. Становището на вещите лица е, че лицето не страда от психични заболявания. В характера на личността на освидетелстваната се откриват интровертна нагласа, пасивност в социалните контакти, притеснителност, плахост, срамежливост, безинициативност и изразена пасивност. Според вещите лица, липсва опит в критични ситуации, като реакциите на освидетелстваната са на пасивност и подчинение, които черти се проецират на фона на страховата диспозиция и моделират поведението й.
Възраженията на защитата срещу първоначалната експертиза са, че в нея не са били взети предвид обективни факти и обстоятелства, които са били събрани до момента на нейното изслушване пред съда, а за обосноваването й вещите лица са се позовали единствено на данните, извлечени от пострадалата (л. 11-12). Съдът намира тези възражения за неоснователни. Вещите лица са изготвили първоначалното си заключение след психиатрично и психологично освидетелстване на постр. С. 15 дни след опита й за бягство от жилището. Констатациите на състоянието на пострадалата толкова скоро след инцидента са с най-висока степен на достоверност, тъй като преживяното от пострадалата непосредствено е рефлектирало върху нейното обективно състояние и върху поведението й по време на освидетелстването.
Констатираното от вещите лица състояние на пострадалата непосредствено след случилото се, също е доказателство, от една страна, за упражненото от подсъдимите насилие спрямо нея, а от друга страна – за липса на способност на пострадалата да се противопостави. Последното обяснява и пасивното поведение на пострадалата в отговор на извършващите се с нея действия.
Заключението на първоначалната съдебно-психиатрична и психологична експертиза се потвърждава от назначената от съда нова съдебно-психиатрична и психологична експертиза. След запознаване със събраните по делото доказателства и присъствието лично на част от съдебните следствени действия, вещите лица дават заключение, че при поставянето на пострадалата в стресова за нея среда, пострадалата става податлива на манипулиране, не разполага с алтернативни умения и подходи и приема пасивен защитен маниер, характерен за преживявано състояние на безпомощност и целящ физическото й оцеляване. Защитата във възраженията си срещу заключението на тази експертиза излага доводи, че експертизата се позовава на неприети от съда доказателства, както и на несъобразяване с фактите и обстоятелствата, установени със събраните доказателства (л. 328-331). Съдът намери тези възражения за неоснователни. Всички доказателства, на които са се позовали вещите лица, са били приобщени към досъдебното и съдебното производство при изготвянето на тази експертиза. Възраженията са насочени основно срещу достоверността на показанията на постр. С., каквато преценка не е в правомощията на вещите лица. Поради изложеното, съдът следва да кредитира тази експертиза като обективно описваща степента на умственото развитие, психичното състояние на пострадалата и даваща анализ на поведението й в конкретната ситуация и причините за това.
От тази експертиза също се установява, че в положението, в което е била поставена, постр. С. е била практически неспособна както да се противопостави на проявеното спрямо нея физическо и психическо насилие, така и да го избегне чрез напускане на жилището и търсене на помощ.
Установеното в експертизите състояние на постр. С по време на описаните действия на подсъдимите, не се опровергава от данните за полов живот на пострадалата в по-ранна възраст, нито от факта, че е живяла на съпружески начала с двама мъже в различни периоди от време. Положението, в което е била поставена пострадалата от подсъдимите съществено се различава от ситуацията при предходни съжителства с мъже, които били прекъснати по нейна воля.
Обясненията на подсъдимите Г. и В. пред съда са в смисъл, че постр. С. доброволно отишла с тях от с. Мировци в гр. Нови Пазар с цел да си намери работа с тяхна помощ. Двамата подсъдими отричат да са имали сексуални контакти с пострадалата, да са й упражнявали физическо насилие или да са й отправяли заплахи, както и да са я задържали принудително в жилищата, в които пребивавали заедно с нея. И двамата подсъдими твърдят, че са предоставили ключ на постр. С. Съдът приема тези обяснения за достоверни само в частта им за доброволното тръгване и пристигане на постр. С. с тях в гр. Нови Пазар и за намерението й да намери работа извън селото, в което живее. В останалата част съдът не приема обясненията на подсъдимите за достоверни, поради противоречието им с останалите доказателства по делото – показанията на постр. С. и свидетелите Б. и И., съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните и психологически експертизи. Съдът не приема за достоверни обясненията на подсъдимите (л. 410, 416) и показанията на св. Т. в (ДП т. ІІ л. 146) и за това, че на пострадалата бил предоставен ключ от жилището, който бил оставен на секцията. Такъв ключ не е открит по време на огледа на жилището – намерените при огледа вещи са подробно описани, но описание на намерен ключ няма, нито такъв е видим на изготвените фотоснимки, които са част от огледния протокол.
Така изложените обстоятелства, подкрепени със събраните по делото доказателства, обуславят следните правни изводи на съда:
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 1 Т. 2, ал. 2 Т. 1 и АЛ. 3 Т. 3 ОТ НК. От изложените доказателства – показанията на постр. С, съдебно-медицинските и съдебно-психиатричните експертизи, е видно, че този подсъдим е извършвал съвъкупления с постр. С., придружени със сила и заплахи. Установява се също, че той е правил това, като е знаел, че пострадалата не е навършила 18 години. Декларираното намерение на подсъдимия да “обучава” пострадалата за работа с клиенти, както и опитът на подсъдимия да предостави пострадалата за правене на секс срещу заплащане, обуславят извода, че подс. Г. е извършвал изнасилването на постр. С. с цел да бъде предоставена за развратни действия. Тези доказателства по несъмнен начин обуславят извода на съда, че подс. Т.Р. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1 и ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като за периода 11.07.2007 г. – 30.07.2007 г. в гр. Нови Пазар обл. Шуменска при условията на продължавано престъпление се съвъкупил с непълнолетната Д. Н. С., като я е принудил към това със сила и заплашване и извършил горното с цел въвличането й в последващи развратни действия и проституция. Поради изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление.
При определяне размера на наказанието на Т. Р. Г. за престъплението по чл. 152 ал. 1 т. 2, ал. 2 т. 1, ал. 3 т. 4 във вр. с чл. 26 от НК, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което е престъпление против половата неприкосновеност. По делото не са налице данни за висока степен на обществена опасност на дееца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се приемат продължителният период от време, през който пострадалата е била подлагана на физическо и психическо насилие; опитът за предоставяне на пострадалата за развратни действия на трето лице; телесните увреждания, получени от пострадалата при опита й за бягство и последвалото падане от терасата на апартамента. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характер на изключителни или многобройни, поради което разпоредбата на чл. 55 от НК е неприложима за този подсъдим. Поради това, съдът прецени, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. Т. Р. Г. за престъплението по чл. 152 от НК, е лишаване от свобода за срок от седем години.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 142А АЛ. 4 ВЪВ ВР. С АЛ. 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Безспорно се установи фактът на ограничаване придвижването на пострадалата, чрез заключването й в жилището от подс. Г. Възражението на защитата срещу това обвинение се основава на обстоятелствата, че на пострадалата не е било препятствано излизането на терасата и тя е имала възможност да сигнализира за задържането си. Съдът не приема това възражение за основателно. След неколкократни прояви на насилие и бруталност по отношение на постр. С., нейната способност да прецени възможностите за търсене на помощ е била силно ограничена. Това състояние е било засилено от необичайната за нея ситуация, на което тя не е била способна да реагира своевременно и адекватно, видно от заключенията на съдебно-психиатричните и психологичните експертизи. При наличието на неспособност постр. С. сама да предприеме действия за бягство, търсене на помощ или уведомяване на полицията, съдът приема, че същата е била лишена от свобода. Предвид липсата на основание за такова лишаване от свобода, същото е било противозаконно по смисъла на чл. 142а ал. 1 от НК. Подсъдимият е знаел, че пострадалата е била непълнолетна, което обуславя квалификацията на деянието като извършено по отношение на непълнолетно лице – квалифицирания състав на чл. 142а ал. 3 от НК. Периодът на задържането е бил двадесет денонощия, през което време по отношение на пострадалата е било упражнявано физическо и психическо насилие. Това обуславя квалификацията на деянието като извършено по начин, мъчителен за пострадалата, и продължило повече от две денонощия – квалифицирания състав на чл. 142 ал. 4 от НК. Действията по противозаконното задържане са били извършвани заедно с другия подсъдим – В. Е. В., при наличие на общност на умисъла у двамата подсъдими. Изложените съображения дават основание на съда да приеме за установено по несъмнен начин, че подс. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Поради това, съдът призна подсъдимия Г. за виновен в извършването на това престъпление.
Неоснователно е възражението на защитата на подс. Г. за процесуално нарушение при повдигането на това обвинение, с оглед начина на текстово и цифрово изписване на правната квалификация. В обвинението са изложени основният състав на престъплението и квалифициращи признаци по отношение на подсъдимия – по отношение на непълнолетно лице, по начин, мъчителен за пострадалата и продължило повече от две денонощия. Правната квалификация на деянието е ясно формулирана, а нейното цифрово изписване – престъпление по чл. 142а ал. 4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, в конкретния случай е коректно – цитираните текстове на ал. 3 и ал. 4 съдържат “препращащ” абзац: “Ако деянието по предходните алинеи”, което обуславя цифровото изписване на съответните правни квалификации във връзка с предходните алинеи на чл. 142а от НК.
При определяне размера на наказанието на Т. Р. Г. за престъплението по чл. 142а от НК, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието – с него е извършено посегателство срещу правото на пострадалата на свободно придвижване. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете продължителното време на задържането на лицето – около двадесет дни, особено грубото и унижаващо човешкото достойнство отношение на подсъдимия към пострадалата. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало, липсата на данни за други общественоопасни деяния, добрите характеристични данни на лицето. Смекчаващите отговорността обстоятелства нямат характера на изключителни или многобройни, поради което съдът намери, че е неприложима нормата на чл. 55 от НК. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, обуславят извода на съда, че справедливото наказание, което следва да се наложи на подс. Т. Р. Г. за престъплението по чл. 142 ал. 4 във вр. с ал. 3 и ал. 1 от НК, е лишаване от свобода за срок от три години.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия най-тежкото от така определените наказания “лишаване от свобода” – лишаване от свобода за срок от седем години. Съдът намери, че този срок е достатъчно продължителен за превъзпитанието и поправянето на лицето, поради което не следва наказанието да бъде увеличавано по реда на чл. 24 от НК.
С оглед размера на наложеното наказание, не е приложима разпоредбата на чл. 66 от НК и подсъдимият Т. Р. Г. следва да изтърпи наказанието лишаване от свобода, като на осн. чл. 47 ал. 1 б. “а” от Закона за изпълнение на наказанията, съдът му определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. В ЧАСТТА МУ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 152 АЛ. 3 Т. 3 И АЛ. 4 Т. 4 ОТ НК. Съдът призна подсъдимия Т. Р. Г. за невинен и го оправда по първоначалното обвинение за изнасилване в частта му относно квалифициране на деянието като последвано от опит за самоубийство – престъпление по чл. 152 ал. 3 т. 3 от НК. Тази квалификация се опроверга от събраните по време на съдебното производство доказателства – показанията на постр. С., която заявява, че се е опитвала да избяга през терасата на апартамента и падането й е произлязло по време на този опит.
Съдът намери, че деянието на подс. Т. Р. Г. не представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК. За да е налице особено тежък случай по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК, следва извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, да разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В конкретния случай, деянието е с изключително висока степен на обществена опасност, с оглед вредните последици – телесните увреждания на пострадалата при опита й за бягство, и отегчаващите обстоятелства – съпроводено с продължително време лишаване от свобода, с физическо и психическо насилие. Не е налице обаче изключително висока степен на обществена опасност на подс. Г. Той не е осъждани, няма данни за извършени други общественоопасни деяния, по делото са събрани доказателства за добри характеристични данни. Не е налице особено тежък случай по отношение на този подсъдим, поради което съдът го призна за невинен и го оправда по обвинението в частта относно квалификацията на деянието като престъпление по чл. 152 ал. 4 т. 4 от НК.
ПО ОБВИНЕНИЕТО НА Т. Р. Г. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 156 АЛ. 2 Т. 1, 2 и 3 ВЪВ ВР. С АЛ. 1 ВЪВ ВР. С ЧЛ. 20 АЛ. 2 ОТ НК. Безспорно се установи, че постр. С. е била отведена от св. М. С. в с. Мировци, без да изяви нежелание, без съпротива от нейна страна и без върху нея да е било извършено насилие. При срещата си с подсъдимите и изявлението на св. С., тя не е настоявала той да я върне в дома й. Пострадалата се качила в автомобила на подсъдимите, без върху нея да е било упражнявано насилие, без да изрази неодобрение или да се възпротиви на тяхната покана. След потеглянето на автомобила постр. С. не е възразила срещу посоката на движение, въпреки че е възприела, че автомобилът не е потеглил към с. Красен дол. Никъде в показанията си в съдебното производство, постр. С. не е заявила за упражняване на сила или заплашване върху нея при качването й в автомобила, при пътуването й до гр. Нови Пазар, при слизането от автомобила в гр. Нови Пазар и при влизането й в жилището.
Изпълнителното деяние на престъплението отвличане е принудително противоправно преместване или отвеждане на пострадалия (пострадалата) на друго място. За да е налице отвличане, е необходимо наличието на елемент на принуда при отвеждането или преместването на пострадалия (пострадалата). Съдът не споделя становището на прокурора, че отвличането може да бъде извършено и чрез въвеждане в заблуждение на лицето и използване на неговата неопитност или некомпетентност (протокол от с.з. л. 440-441) и в тази връзка не приема за правилно цитираното от прокурора доктринерно тълкуване на понятието “отвличане” (А. Гиргинов “Наказателно право на Р. България, Особена част – курс лекции” с. 107, 138). В цитирания научен труд, в полза на това становище не са изложени никакви доводи. То не се споделя и от други представители на наказателноправната доктрина, които застъпват становище за задължителното присъствие на елемент на принуда при акта на отвличане (Ал. Стойнов “Наказателно право – особена част. Престъпления против правата на човека” изд. Сиела 1997 г., с. 114, 165-166). Довод в полза на това съдържание на понятието “отвличане” е и съпоставянето на чл. 156а от НК с разпоредбата на чл. 159а ал. 2 от НК. Доводите на защитника на подс. Г. в тази им част са основателни. В чл. 159а ал. 2 т. 2 предл. 2 и т. 3 предл. 1 от НК са предвидени два самостоятелни квалифицирани състава на престъплението трафик на хора, според начина на извършване на деянието: по точка 2 – въвеждане на лицето в заблуждение, и по точка 3 чрез отвличане. Ако отвличането по смисъла на НК включва не само принудително, а и “измамливо” преместване на лицето на друго място, тогава тези действия не биха били нормативно разграничени в отделни хипотези. Тяхното разграничаване означава, че въвеждането в заблуждение изрично се изключва като способ за извършване на отвличането и същото може да бъде осъществено само чрез принуда.
Поради изложеното, съдът намира, че заблуждението на пострадалата относно истинските намерения на подсъдимите при качването й в техния автомобил, не е основание отвеждането й в гр. Нови Пазар да се квалифицира като “отвличане” по смисъла на чл. 156 от НК. Фактът, че пострадалата доброволно се е качила в автомобила на подсъдимите и е отишла с тях до гр. Нови Пазар, означава, че отвличане не е било осъществено. Поради това, съдът призна подсъдимия Г. за невинен и го оправда по обвинението за това престъпление.
Следва
Публикувано на: 24 Май 2011, 07:54
Хм, това е нелеп намек, който исках да подмина, но не мога!
)?
, но като юрист - публичното пространство не ползвам( и невъзможно е) като извор за факти и обстоятелства, когато чета мотивите и последващите проверки на апелативен и касация.
).