sava написа:Или е с неизвестен адрес за призоваване
Практика - факт, но дали намира нормативна опора? Свидетелят е длъжен да се яви,
когато бъде призован и неизпълнението на това задължение, вменено му с ал. 1 на чл. 120 от НПК, влече след себе си санкцията, визирана в ал. 3 на същия член. По отношение на свидетеля законодателят не е предвидил възможност, каквато съществува за обвиняемия /подсъдимия, за принудително довеждане без предварително призоваване, когато се е укрил или няма постоянно местоживеене. Препращането към чл. 71 в чл. 120, ал. 3 е само по отношение на
реда за принудително довеждане, не и по отношение на предпоставките за постановяването му - те, по отношение на свидетеля, са посочени в изречение първо на същата алинея и никъде не е предвидено съответно приложение на чл. 71, ал. 2. Да, свидетелят, който не е бил призован, може да бъде обявен за ОДИ, но с мярка "Установяване на адрес", която не предполага принудително довеждане. Поради изложеното считам, че постановленията, с които се постановява принудително довеждане на свидетел без предварително призоваване, на основание "неизвестно местоживеене" са незаконосоъобразни и като такива подлежат на отмяна по реда на чл. 200 от НПК.
П.П. Не са ми известни подобни определения на съда.