forum.lex.bg

Здравейте, един гражданин преди време беше подал сигнал в полицията, че се "занимавам с порнография". Има постановление от прокурор за прекратяване. Мисля че има достатъчно данни за набедяване.

Трябва ли да взема копие от постановлението за прекратяване или може и без него да подам жалба до прокуратурата (само с номера) ?

Благодаря.

С копие от постановлението на прокуратурата подавате жалбата , но от личен опит Ви казвам , че нищо няма да се получи , защото прокурорът ще каже , че липсва умисъл тъй като жалбоподателят е имал вътрешно убеждение , че Вие сте се занимавали с тази дейност и тъй като не е осъществена субективната страна на престъплението набеждаване , ще откаже да образува досъдебно производство. Поне при мен така се получи. Успех !

Благодаря...

Обективната страна - са фактите, дали това,което се твърди, е така или не в действителност.

А субективната страна е дали набеждаващият знае със сигурност, че твърдението му не е вярно и въпреки това, набеждава, така ли?

И трябва да се докаже,че набеждаващият е знаел как фактически стоят нещата, но е "набедил" с цел да създаде проблеми и неудобства на съответното лице или за да получи някаква облага.

Имам още един въпрос за набедяване=
В закона се казва:Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него ...

Значи ли това, че той може да не знае,че човекът отсреща е невинен, а да си мисли,че е виновен , но ако няма доказателства и го набеди, това "набедяване" ли е? Ако не представиш никакво доказателство, а само си мислиш, че някой е виновен и съобщиш това пред надлежен орган, не би ли следвало да докажеш твърдението си?
Благодаря.

"Неистински" доказателства означава фалшиви, скалъпени документи с цел да се навреди на човека, който е набеждаван и / или липса на всякакви доказателства за потвърждаване на набеждаването?

Това е като онзи анекдот за запетайката: "Не да се обеси" и "Не,да се обеси".

Всъщност, законът трябва да гласи: "Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление или представи неистински доказателства срещу него, като знае, че е невинен...", ако това е, което са искали да кажат.

Но дори и от този вариант не става ясно, дали, ако набеди по изисквания начин, но не представи никакви доказателства, носи отговорност!

Пишещите закони трябва да се консултират с филолози, със специалисти по логика и философи!Задължително.

Набедяване ли е:

Гражданско дело във ВКС -във връзка с имот: съсобственици. Представител на едната страна се явява на това заседание и заявява - записано в протокола, че другата страна води цялото това дело ,за да заграби останалата част от собствеността /т.е. да завземе чуждата съсобственост/.

Това не е вярно, няма никакви основания за такова твърдение, но така или иначе той го е заявил. ВКС не е взел предвид това изказване и си е взел решението.

Подобно заявление може ли да се счете за набедяване: набедява другите съсобственици в престъпни намерения - макар и да не са извършили престъплението, той е казал,че те водят това дело с тази (престъпна) цел. Или е само клевета?

Или всичко е наред и не може да бъде обвинен в каквото и да било за подобни твърдения, и то пред такава висока инстанция?

Да задам въпроса по друг начин:
има ли набедяване когато някой е обвинен пред съдебен орган ,че има намерение да заграби, да завземе чужда собственост /чужда е,защото има валиден документ за тази собственост/ - т.е. не е извършил престъплението ,но е набеден,че има такива престъпни намерения и цели?

Благодаря.

Грешните помисли се наказват съгласно Библията, но не и според НК

При набедяване вариантите са два: 1/ надлежният орган , пред когото е извършено набедяването ,да сезира прокуратурата и 2/ потърпевшият да направи това сам.

И в двата случая ли той има право на граждански иск? Или само във втория?