forum.lex.bg

Става въпрос за станалата "модерна" напоследък практика много полицаи да изпълняват служебните си задължения с лично оръжие, закупено по реда на ЗКВВООБ. Имам мнение по въпроса, но съм любопитен какво е мнението и на юристите. Какви правни последици би породила една евентуална употреба на такова оръжие в някой от случаите на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР?

Колега, ще се опитам и с уговорката, че съвсем не съм оръжеен експерт –
по стария Закон за контрола мисля, че нямаше изрична забрана оръжие, придобито за „граждански” цели да се „употребява „ за служебни” / в смисъл – да се носи при осъществяване дори на частна охранителна дейност/- т.е. възможно е физическо лице да обоснове необходимост с работата си като охранител.
Новия Закон – от гледна точка на лицата, осъществяващи частна охранителна дейност – явно въведе забрана за това, вкл.под страх от АНО.
Също така и ясно дефинира оръжията за граждански и за служебни цели, по предназначение и параметри.Целта е обосноваването на необходимостта от носене например, от ФЛ, да не бъде „работя като охранител” –да си купи оръжие фирмата и да се сдобие с разрешителни, това е страничен въпрос ..И само от гледна точка на частноправните субекти .
За дейностите с Оръжия, ВВ, пиротехника на „силовите „ структури, Закона за оръжията и т.н.....не се прилага – при изпълнение на функциите им се прилагат особените закони- ЗМВР в частност, както и актове по прилагането на особените закони.
Сега, с ръка на женското си сърце признавам, че не знам по какво техническите характеристики на КНО за самоотбрана-гражданска и за служебни цели са различни .Би следвало оръжието /КНО за МВР , не за МО / за служебни цели в мирна гражданска среда да постига по –трудно умъртвяващ целта ефект, повече възпиращ .Като по –пазещо живота си го представям, макар само по себе си това да звучи като оксиморон, нали говорим за огнестрелно оръжие.Сигурно практически повече разликата е в боеприпасите, не в КНО .Сигурно има значение дали оръжието е предназначено за прецизна стрелба или по -скоро за такава при инстинктивни реакции, целящо шоков ефект ...
Тука не мога да разбера по какво личния ми Макаров би се различавал от служебния ми такъв, например.Или ако служебното ми оръжие е 40 – ти калибър, дали е с по-жалостиви характеристики...Тия въпроси са от компетенциите на оръжейниците
ЗМВР казва в чл.175, ал.5 – държавните служители в МВР носят служебно оръжие при условия и по ред, опр.от Мин.ВР.
Редът за носене на служебно оръжие трябва да го определя министъра на ВР.
Имаше Инструкция за ППД преди, сега не знам има ли нова, в нея преди трябва да пишеше – служебно оръжие при осъществяване на ППД.
При изпълнение на службата и функцията, въоръжените служители са подчинени не на Закона за оръжията...., а на особения ред
Т.е., ако по реда на ЗМВР или друг нормативен акт по прилагането му – но от тези посочени в Закона за оръжията... или ЗМВР ,т.е нормативен, а не ИАА, изрично се предвиди, че дейностите по ЗМВР на служителите на МВР с ОО и Б, когато се осъществяват във връзка с функциите им по охрана на обществения ред, могат да се извършват с лично оръжие, ще стане и съвсем законосъобразно, дисциплинирано, съобразно уставно и т.н.... от гледна точка на който и закон да се погледне.
Ако го пише само в заповед на Мин.ВР- че може и реда, по който да може- служителят не може да носи дисциплинарна отговорност за това, че е спазил заповед, която не сочи на очевидно за него престъпление.
От НП гледна точка, при хипотеза на употреба и причиняване на телесна повреда или смърт, и ако започне да се изследва въпроса за правомерността на употребата – чл.74, ал.1 ,
за да се изключи наказателната отговорност
то естествено трябва да са налице фактическите основания на 74, ал.1-въоръжено нападение, заплаха, освобождаване на заложници, задържане при бягство съпротива и т.н......
да са спазени ограниченията по ал.2- да пази, ако е възможно живота,
или респ.чл.12, чл.12 а от НК
ще се изследва дали е налице най-често немарливо, а не поради незнание, изпълнение на конкретни служебни задължения свързани с безопасното боравене с оръжието/пазили ли сме живота, както изисква ал.2 на 74/
Ако сме приели, че носенето и употребата на лично, а не служебно оръжие, е в нарушение на установените правила, защото няма нормативно правило, което да го позволява, плюс няма заповед на Мин.ВР, която да го „заповядва”/тука не знам има ли или няма/,
то това само по себе си не е достатъчно, според мен, за ангажиране на наказателната отговорност при причинен резултат – смърт, телесна повреда от служител, при осъществяване на функциите.
Следва да се установи, че именно това нарушение и само то / при липса на друго и наличие на фактически основания за употребата/ е в причинна връзка с резултата.
Трябва да се установи, че смърт, повреда не биха настъпили, ако оръжието не ми беше личното, а беше служебно, при конкретните условия на време, място и обстановка, които в момента не мога да ги измисля , ще рече явно да се съпоставят характеристиките на двете оръжия/личното и това на въоръжение в МВР/, както и боеприпасите на двете.
И понеже ми се вижда мъгляво в някаква степен, женски погледнато /жените нали са по -подробни/, а също така практически разпространено / личното оръжие да се носи в полза роду/, ми се струва важно да се уреди нормативно този въпрос, за да не се спасява всеки поединично .
Да се изкаже някой, който поне е ходил в казарма

ЗМВР Чл. 74. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

4. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) При използване на оръжие полицейските органи са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) Полицейските органи могат да употребяват оръжие без предупреждение при осъществяване на граничното наблюдение:

1. при въоръжено нападение срещу тях;

2. срещу лица, оказали въоръжена съпротива.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 09.11.2010 г.) При осъществяване на граничното наблюдение в пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България полицейските органи имат право да употребяват оръжие в случаите, предвидени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(5) След използване на оръжие полицейските органи изготвят доклад.

За да се използва оръжието от органите на МВР е без значение реда за придобиване, носене и съхранение на същото, важното е, да е спазен. Като си има законно оръжие (КНО), използването(употребата) му е по друг регламент.