Правно значение на...

[lexham]

Здравейте,
имам един въпрос, на който знам, че имаше някъде отговор, но не мога да се сетя къде. Не можах да намеря какво е правното значение на следното:

Откраднат е предмет, за който се счита, че е със стойност примерно 17000 лв, което се счита за голям размер (70х220=15400 лв).
Само че се оказва, че предмета е с доста по-малка стойност - примерно 3000 лв.

1. Какво е правното значение на обстоятелството, че крадеца е мислил, че предмета струва 17000 лв.
2. При определяне на наказанието, ще се счита ли пресътплението, като такова по 195(2) НК (Голям размер) или не?

Благодаря предварително!

[georgiev_sfbg]

...
Откраднат е предмет, ...
...предмета е с ... стойност - примерно 3000 лв.
1. Какво е правното значение на обстоятелството, че крадеца е мислил, че предмета струва 17000 лв.
2. При определяне на наказанието, ще се счита ли пресътплението, като такова по 195(2) НК (Голям размер) или не?
...

1. Без значение!
2. Не!

[antonio_di_pietro]

никога и при никакви обстоятелства субективното убеждение на дееца не може да повлияе на квалифицирането на съответното пресстъпление с оглед на признаците "големи размери" и "особено големи размери". единственият релевантен факт е каква е действителната стойност на вещта установена по съответния ред

[lexham]

Ок, благодаря и на двамата за отговорите!

[svettoslav]

Може да има определено значение при определяне на отговорността.Защо да не е огегчаващо обстоятелство.Мисли си е,че върши по-тежко престъпление,с което изразява още по-голямо(ако може така до го наречем) незачитане нормите на поведение.С лека ръка си позволява по-сериозно посегателство.Това естествено заслужава по-строго санкциониране.
Случаят би бил интересен ако си е мислил обратното-че стойността е по-малка.Имал е погрешна представа.А след отнемането е установил друго нещо(че при вещите има и други ценности,които не е знаел че краде).Ще отговаря не за действителното,а са осъзнатото от него,щом е имал ясни,макар и погрешни представи.И тук,за установеното впоследствие,е налице грешка(чл.14),доколкото си е мислил че отнема друго нещо(било само като стойност или като предмети).
Това никак не променя положението,където крадеца,при класическия вариант, винаги отговаря за реално отнетото,дори да не е знаел неговата стойност.Така си е .Не е така обаче когато има конкретни представи за нещо,а се оказва друго,по голямо.
Може да му се стори странно на някого,но отиваме към 207,ал.2 НК,ако не върне онова,по отношение на което е бил в грешка,а го присвои,наред с осъзнатото при отнемането.Смятам,че е попаднало у него "случайно",макар и да е резултат на една целенасочена дейност,престъпна при това."Случайно",хубаво,но все пак има фактори,които осъществяват тая "случайност".Какво пречи те да са една престъпна дейност-кражба на точно определени вещи."Случайно",тоест по стечение на независещи от него обстоятелства,или пък,макар и да са зависещи,доколкото все пак има зависимост от престъпното му действие,то това не променя "случайността"(така е станало,без воля у него да се случва,случайно).

[namakak]

Стайността се определя ат веща цена на експерта към момента на законовите разпоредби и към момента на цената на иска.Може би не ви е известно,че стойността на вашите претенции сруват цена?Пример:Искате тези 120000 лева,но за тяп може да платите само 5000.Това означава ,че искът ви е за 15000.От които само за адвокат са 5000 и 5000 разноски към иска/делото/,а за вас остават 5000.Но вие си знаете цял живот ,че са ви отнели тези 120000 от наем примерно.
Разбира се ,че трябва да се борите и съдия изпълнител да намери начинът за вас за да не останете на улицата и да не ровите в кофите за боклук и докато късате кашоните да не си нараните гърдата,за да не ви излезе бучка и джипито ви да ви върне от превръзка от паднала гърда и да не ви обърне внимание,защото нямате парите за преглед...Ще спра дотук.Достатъчно е.Господ създава институции.Защото може и се нуждае от тях.За да има равновесие.За добро и лошо....Спирам.Защото може да ви осъдя без да искам,защото предричам,защото неискам моите приятели в този форум да страдат,защото знам ,че го мога,защото съм интелигентен по своему.Защото така ми утива.

[svettoslav]

Относно грешката при кражбата,не е по-различно положението и при другите престъпления против собствеността.
Специално при кражба,не е възможно да има вина за нещо,което си мисли,че го няма в чувала с вещите..Далеч би се стигнало така,например 1)краде лека кола(не е ПЗО,а кражба),оказва се че собственика(пострадалия) предния ден е извършил кражба в особено големи размери,а вещите били в багажника-златни накити на стойност 80 000 лв.И тях ли е откраднал крадеца на колата?
2)Сигурно тогава ще откраднал и оръжието,което било в куфарчето на пострадалия,макар ида си е мислил,че му краде другото куфарче,с парите.
Ами тогава ще има и противозаконно държане на оръжие,макар и да не знае,че го държи(щото незнанието не освобождавало..)
3)Сигурно ще отговаря тогава и за кражба на оригинална картина "Мона Лиза"(особ. големи размери),макар и да си е мислил,че краде фалшификат.Точно това си е мислил,тъй като я краде от дома на фалшификатора..
И т.н и т.н.