Последствия от фалшифициран документ при регистриране на ТД

[stefangocev]

Здравейте!
Казусът ми е следният:
1. Съдружник А в дружество А предоставя на дружество А заем.
2. Съдружник Б в дружество А регистрира ново Дружество Б като дъщерно на А без знанието на Съдружник А, използвайки фалшифициран подпис на последния на решение на ОС. Съдружник Б в същото време регистрира част от дяловете в Дружество Б на свое име.
3. Съдружник Б прехвърля сумата по заема на дружество Б по нов договор за заем.
4. Съдружник Б свиква ОС на Дружество Б, на което изключва като съдружник Дружество А поради отказ на същото да участва в увеличение на капитала.

Колкото и очевидна да е схемата на измамата, прокуратурата отказва да образува ДП поради това, че сумата е прехвърлена от Дружество А на Дружество Б по валиден договор за заем.

Конкретният ми въпрос е: какво е последствието от използване на фалшифициран документ за регистрация на Дружество Б? Надявам се, че последствието е недействителност (и възможност за заличаване) на регистрацията на Дружество Б.

Предварително благодаря за съветите ви!

[dimist]

Здравейте!
Казусът ми е следният:
1. Съдружник А в дружество А предоставя на дружество А заем.
2. Съдружник Б в дружество А регистрира ново Дружество Б като дъщерно на А без знанието на Съдружник А, използвайки фалшифициран подпис на последния на решение на ОС. Съдружник Б в същото време регистрира част от дяловете в Дружество Б на свое име.
3. Съдружник Б прехвърля сумата по заема на дружество Б по нов договор за заем.
4. Съдружник Б свиква ОС на Дружество Б, на което изключва като съдружник Дружество А поради отказ на същото да участва в увеличение на капитала.

Колкото и очевидна да е схемата на измамата, прокуратурата отказва да образува ДП поради това, че сумата е прехвърлена от Дружество А на Дружество Б по валиден договор за заем.

Конкретният ми въпрос е: какво е последствието от използване на фалшифициран документ за регистрация на Дружество Б? Надявам се, че последствието е недействителност (и възможност за заличаване) на регистрацията на Дружество Б.

Предварително благодаря за съветите ви!

Зачестиха случаите в които се търсят съвети във форума по случаи с очевидно висок материален интерес. Криза , криза, и в икономиката, и в отношенията...
А иначе ми е трудно да повярвам, че при наличие на данни за използване на документ с невярно съдържание, прокуратурата ще откаже да образува НП...А може би подписът е истински ?

[chandra]

Личното ми мнение е, че е следвало да се води иск по ТЗ, а не да се затлачва прокуратурата с безсмислени жалби! Тук спора е между съдружниците и е по ТЗ.

[stefangocev]

Разбирам недоверието, защото и аз не бих повярвал лесно. Сигналът в прокуратурата е още от 2006 година, за де факто присвояване на сумата от единия съдружник. Едва при въвеждането на онлайн достъпа до ТР през 2009 стана ясно, че дружество Б е регистрирано на основата на фалшифициран подпис на ОС. В дознанието бе проведена експертна проверка на подписа, което показа същото. След отказ на СРП (поради давност - с визирана хипотеза за най-лекото възможно престъпление) и обжалване на същия, СГП връща на СРП за доразглеждане с инструкции да се разшири хипотезата. Току що излиза ново решение на СРП за отказ, цитирайки законосъобразността на последващия договор за заем от Дружество А на Дружество Б.

Абсурд. Така че търся очевадни и неоспорими аргументи за новото обжалване - поради което и въпроса ми за това дали няма автоматични и неподлежащи на тълкуване последици за законосъобразност на съществуване на ТД при използване на (доказуемо) подправен документ при регистрирането му.

До Chandra - абсолютно съм съгласен в ретроспекция. Просто при присвояване на заем от 800000 лева, жалбоподателя не можеше да си позволи още 32000, а пък изглеждаше и очевидно че има състав на престъпление. Но уви.

[dimist]

Нещо не ми се връзва.
И през 2006 година е можело да проверите какво е това дружество Б.
Материалния интерес е наистина голям, не казвайте , че досега сте се оправяли без адвокат. Защо не му вярвате?
Какви са тези 32 000 лева ? Ако желаете да заведете иск за връщане на тези 800 000 - добре, но ако искате заличаване на дружество Б, производството е доста по евтино.
Или може би наистина досега сте се оправяли без адвокат ? Нагледах се на немалко вече случаи, в които "правното обслужване " е поверено на студент- задочник, обикновенно счетоводител в дружеството. Какво пък, решението си е Ваше, отговорноста - също.
А и откога е въпросния протокол от ОС с фалшив подпис кога е представен в съда за регистрация на дружеството Б , та да изтече давност,

[chandra]

Според мен за исковете по ТЗ е изтекла, остава им само опцията нищожност, но зависи от казусът и документите (най-вече)!

[stefangocev]

[quote="dimist"]

през тези години използвахме 4 различни адвоката, вкл. бивш министър на правосъдието. С оглед на постигнатия резултат (т.е. - никакъв, общо 4 отказа от образуване на ДП - три поради липса на достатъчно доказателства и последния при наличие на доказателства за документна измама - но с наказателен срок, който според прокурорката води до хипотеза за изтекла давност), очевидно не ми остава голям избор, освен да не се доверявам изцяло на конкретните адвокати и да търся допълнителни мнения.

Заличаване на дружество Б без плащане на държавна такса 4% - именно за възможността на това беше въпросът ми. Досега предлаганите от адвокатите варианти бяха единствено наказателнос производство (с последващо присъединяване на граждански иск) или просто иск по ТЗ с 4% такса.
Замислих се дали не е възможно просто да се заведе иск за унищожаване на ТД на основата на документ с невярно съдържание. Ако това е постижимо (и ако няма давност за нищожност?) - това би позволило както иск, така и да обжаля с този довод решението за отказ на СРП.

По отношение на фалшифицирания подпис на ОС: от 2004г. е. Дружеството е регистрирано тогава, прехвърлени са му средствата, и през 2005 година Дружество А е изключено като съдружник. За участието на Дружество А в Дружество Б през този период, Съдружник А научава едва през 2009 от ТЗ. А действията за връщане на сумата са от 2006 година, когато изтича кредитния договор и се оказва, че парите ги няма в Дружество А и няма намерения да се върнат.

[goldie]

...
По отношение на фалшифицирания подпис на ОС: от 2004г. е. Дружеството е регистрирано тогава, прехвърлени са му средствата, и през 2005 година Дружество А е изключено като съдружник. За участието на Дружество А в Дружество Б през този период, Съдружник А научава едва през 2009 от ТЗ. А действията за връщане на сумата са от 2006 година, когато изтича кредитния договор и се оказва, че парите ги няма в Дружество А и няма намерения да се върнат.

може ли малко нещо да се усъмня в твърдението - слабото Ви място в аргументацията е прехвърлянето на средствата от дружество А. независимо дали те са прехвърлени като междуфирмен заем или като участие в дъщерно дружество, тяхното излизане от банковата сметка на дружество А трябва по закон да бъде осчетоводено. и в двата случая става дума за специални пера в баланса на дружеството, в които рядко има движение, камо ли в посочените от Вас обеми.

ако приемем хипотезата за добросъвестно водена счетоводна отчетност, съдружник А е получил баланс на дружеството и отчет за приходите и разходите за 2004та, за 2005та и т.н. ерго от момента на получаването на баланса и ОПР той е бил уведомен за действието и вината за последващата му незаинтересуваност си е негова.

ако следите на тези пари са прикрити в дружество А, то следва да тръгнете по другия път - търсене на отговорност на главния счетоводител и на управителя. но при всички случаи проблемът започва в А и оттам следва да тръгне разрешаването му.

[goldie]

изяснете за себе си кой резултат Ви е по-важен - въпросният съдружник да върне парите или да търка нарове! в първия случай темата е по ТЗ и вече се е развила в другия раздел на форума.

в доста форуми съм бил, но във всички се гледа с недобро око на едновременното пускане на едно и също питане в много теми.

[stefangocev]

именно от момента, в който съдружник А получава информация за прехвърлянето на сумата по договор за 10-годишен безлихвен договор към Дружество Б, съдружник А сезира прокуратурата и изпраща на дружество А (управлявано от съдружник Б) нота за нарушение на договора за заем, както и иск за погасяване на същия. Така че хипотезата за незаинтересованост на Съдружник А не е вярна.
В същото време от осчетоводяване на договор за заем с конкретно дружество Б не може да се направи извод, че същото е дъщерно на А.

Очевидно е че всички решения на прокуратората за отказ за платени. С други думи, не е нужно да се търси мотив за отказите, тъй като такъв не може логично да бъде намерен при наличие на две документални нарушения (фалшифициран подпис при създаване на Дружество Б, както и изричен отказ да се предостави на съда доказателство за информиране на съдружник А за предстоящото изключване на Дружество А от Дружество Б).

Така че въпросът ми беше - има ли все още полезен ход сега, при положение че прокуратурата за пореден път не вижда състав на престъпление в предоставяне на сума, първоначално получена по целеви кредит за 6 месеца, на друго дружество, създадено с подправен документ, като безлихвен заем за 10 години, което друго дружество е закупило имот със сумата; имотът е продаден на свързано лице на съдружник Б, което свързано лице е получило сумата (по собствени показания) като заем от съдружник Б, а дружество Б вече е без средства за погасяване на заема, тъй като ги е предоставило на съдружник Б като дивидент от продажбата на имота.

Четейки постановлението на СРП, очевидно няма смисъл дори да се пробва да се търсят аргументи.

[stefangocev]

изяснете за себе си кой резултат Ви е по-важен - въпросният съдружник да върне парите или да търка нарове! в първия случай темата е по ТЗ и вече се е развила в другия раздел на форума.

в доста форуми съм бил, но във всички се гледа с недобро око на едновременното пускане на едно и също питане в много теми.

да, грешката е моя - реших, че съм пост-нал в грешен раздел (в другия раздел) и после постнах тук. Другата тема вече очевидно е изтрита от модератора, така че за съжаление не можах да се възползвам от съветите по ТЗ.

Но тъй като естествено целта е да се възстановят присвоените пари, очевидно ще изследвам възможностите по ТЗ. Благодаря!

[goldie]

... Другата тема вече очевидно е изтрита от модератора, така че за съжаление не можах да се възползвам от съветите по ТЗ. ...

което нагледно доказва вредата от двойния ход.

мога за улеснение да Ви повторя моето мнение от другата тема - независимо под какъв предлог парите са напуснали дружество А, това неминуемо следва да фигурира в счетоводните отчети. разплитането на измамата трябва да започне оттам.

оттам насетне има две хипотези в зависимост дали отчетността е подправяна за да се замаскира изчезването на парите. ако е водена добросъвестно, ощетеният съдружник е бил уведомен чрез баланса и отчета за приходите и разходите за 2004 г. ако неумението му да ги чете (или нежеланието му да ги чете внимателно) води до изтичане на давността, то проблемът си е лично негов. ако успеете да докажете счетоводна измама, може и да измъкнете някакъв нищожен шанс.