forum.lex.bg

Налице ли е самоуправство, ако един от сънаследниците на двуетажна къща смени бравата на входната врата на единия етаж и не допуска останалите сънаследници в него?

Недостатъчно са фактите

sheldon написа:Налице ли е самоуправство, ако един от сънаследниците на двуетажна къща смени бравата на входната врата на единия етаж и не допуска останалите сънаследници в него?

НК - Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

ДА - ако е самоволно и не по установения от закона ред!

И да бъде оспорвано за ,да бъде пълен състава от обективна страна на инкриминираното деяние.

А какви са наследствените квоти?

Двама от наследниците по 1/6, третия - 4/6. Наследника,който е сменил бравата е с наследствен дял - 1/6.

Попаднах само на Решение № 472 от 31.08.1992г. по н.д. № 494/1992г. II н.о.

Няма съмнение,че квотите са най-важното нещо.
Дори "предполагаемо право" да е налице,щом ги има останалите елементи-има престъпление.Дори да не притежава съответната ид.част от имота например (тъй като завещанието,по силата на което "бил съсобственик" е унищожено или е нищожно) или пък е недостоен да наследява и т.н.

Pause написа:И да бъде оспорвано...

Колега ли сте, за да знам как да подходя към обяснението?

П.П. Въпросът е към питащия, Pause постави есенцията на проблема...

Да,колега съм.

Колега, мисля, че съдебната практика ще хвърли светлина върху питането Ви най-добре:

"... Самоуправството по чл. 323, ал.1 НК се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. При самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От обективна страна за престъплението по чл. 323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия "
___________________________
"... Липсата на самоуправство следва и от липсата на оспорвано право при извършването на горепосочените действия, като задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Отсъствието на спор преди и по време на извършването на действията, води до несъставомерността им по чл. 323, ал. 1 от НК..."

Доколкото, с две думи, не съществува противоречива съдебна практика относно момента на оспорване - Р 598/2003 Г, I Н. О. НА ВКС "От обективна страна на престъплението се изискваПРЕДИ започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор", то съществува противоречива такава по отношение на формата на оспорване. От една страна се приема, че "не съществува определена задължителна форма, по която правото се оспорва. Необходимо и достатъчно е оспорването да бъде доведено до знанието на дееца" Р 94/2010, ІІ НО, ВКС, от друга, че оспорването е отнасяне на спора за разглеждане перд съд или друг компетентен орган /мн. решения в този смисъл/

Конкретно за Вашия казус: Р № 460/2008, І НО, ВКС /потвърждава оправдателна въззивна присъда/: "Възможността даден имот или вещ да се ползва от повечето или всички съсобственици следва да се установи, било със споразумение помежду им, било по исков ред със съдебен акт, като при нарушаване на постановеното в него ще се осъществи друго по вид престъпление. С цитираното в мотивите на първоинстанционната присъда решение на ВСР съставът от ІІ н. о. е изяснил, че заключването на имота от един от наследниците лишава останалите от възможността да го ползват и тогава се осъществява съставът на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК е имал предвид действие, с което е променено съществуващото фактическо положение по ползване на имота - когато не е ползван от съсобствениците; или че е ползван от някои от съсобствениците по наследство, но един от тях или неползващ го до този момент наследник чрез заключването му отнема възможността на ползващите го досега да продължат да осъществяват правата си или някой външен за имота, но претендиращ за него, го завземе, заключи и ограничи по този начин достъпа на ползващите го съсобственици до него. Затова ползващ дадена вещ или имот неин съсобственик не може да бъде укорен, че отказва достъп до вещта или в имота на останалите съсобственици, независимо от съображенията му, щом фактически не извършва каквито и да е действия по реализация в разрез със законовия ред на правото си да я/го ползва в досегашния му обем. С разпоредбите на чл. 323 от НК законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Във всички случаи обаче, самоволно осъщественото право следва да е такова със съответно правно значение. В настоящия казус, не подс. К., а претендиращата реализация на правото й на собственост в имота чрез ползването му св. Т. е следвало да потърси съответната защита на това си право, а именно да поиска разпределение на ползването на имота или пък обезщетение заради неползването му съобразно правата й на наследник било в отделно исково производство, било в рамките на заведеното на 08.03.2007 г. делбено производство. Поради това правилно окръжният съд е приел, че с действията си подс. К. не е променила фактическото си положение в имота и деянието й е несъставомерно."

Благодаря за съдебната практика, lexy21.

lexy21 написа:Колега, мисля, че съдебната практика ще хвърли светлина върху питането Ви най-добре:

"... Самоуправството по чл. 323, ал.1 НК се характеризира с два момента: а) едно претендирано от дееца право и б) действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие. При самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От обективна страна за престъплението по чл. 323, ал.1 НК се изисква преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалия "
___________________________
"... Липсата на самоуправство следва и от липсата на оспорвано право при извършването на горепосочените действия, като задължителен елемент от състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК. Отсъствието на спор преди и по време на извършването на действията, води до несъставомерността им по чл. 323, ал. 1 от НК..."

Доколкото, с две думи, не съществува противоречива съдебна практика относно момента на оспорване - Р 598/2003 Г, I Н. О. НА ВКС "От обективна страна на престъплението се изискваПРЕДИ започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор", то съществува противоречива такава по отношение на формата на оспорване. От една страна се приема, че "не съществува определена задължителна форма, по която правото се оспорва. Необходимо и достатъчно е оспорването да бъде доведено до знанието на дееца" Р 94/2010, ІІ НО, ВКС, от друга, че оспорването е отнасяне на спора за разглеждане перд съд или друг компетентен орган /мн. решения в този смисъл/

Конкретно за Вашия казус: Р № 460/2008, І НО, ВКС /потвърждава оправдателна въззивна присъда/: "Възможността даден имот или вещ да се ползва от повечето или всички съсобственици следва да се установи, било със споразумение помежду им, било по исков ред със съдебен акт, като при нарушаване на постановеното в него ще се осъществи друго по вид престъпление. С цитираното в мотивите на първоинстанционната присъда решение на ВСР съставът от ІІ н. о. е изяснил, че заключването на имота от един от наследниците лишава останалите от възможността да го ползват и тогава се осъществява съставът на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК е имал предвид действие, с което е променено съществуващото фактическо положение по ползване на имота - когато не е ползван от съсобствениците; или че е ползван от някои от съсобствениците по наследство, но един от тях или неползващ го до този момент наследник чрез заключването му отнема възможността на ползващите го досега да продължат да осъществяват правата си или някой външен за имота, но претендиращ за него, го завземе, заключи и ограничи по този начин достъпа на ползващите го съсобственици до него. Затова ползващ дадена вещ или имот неин съсобственик не може да бъде укорен, че отказва достъп до вещта или в имота на останалите съсобственици, независимо от съображенията му, щом фактически не извършва каквито и да е действия по реализация в разрез със законовия ред на правото си да я/го ползва в досегашния му обем. С разпоредбите на чл. 323 от НК законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Във всички случаи обаче, самоволно осъщественото право следва да е такова със съответно правно значение. В настоящия казус, не подс. К., а претендиращата реализация на правото й на собственост в имота чрез ползването му св. Т. е следвало да потърси съответната защита на това си право, а именно да поиска разпределение на ползването на имота или пък обезщетение заради неползването му съобразно правата й на наследник било в отделно исково производство, било в рамките на заведеното на 08.03.2007 г. делбено производство. Поради това правилно окръжният съд е приел, че с действията си подс. К. не е променила фактическото си положение в имота и деянието й е несъставомерно."

10Х!

Правен спор е налице дори и тогава,когато нямаме съдебен иск.Такъв винаги има щом имаме несъответствие на две претенции по повод дадено право или правоотношение.
Не мога да разбера обаче как е възможно да няма спор в съд.практика относно момента на оспорване,а да има такъв относно способа за оспорване,т.е.характeра на оспорването.Та нали от характера(пред съд или не) ще зависи и момента-предявяване на иск в съда или съответно-достигане до знанието на лицето на съотнетното изявление
Кой е момента?
И тъй като има две становища относно характера на правния спор,то ще имаме и два изяснени и безспорни момента .Така излиза.

lexy21 навеждаш ме на мисълта според ,фактите .И може би наследникът, като си е сменил бравите ,иска да си смени и фактическото положение върху имота ,т.е.намерението да владее имота за себе си.Не е много точно питането със самоуправството.

Има доста по-сложни казуси(ако така поставения въпрос изобщо може да се нарече,макар и условно "казус").А най-лошото е до го осъдят без да е налице престъпление.Сещам се за един случай,в крайна сметка оправдан от ВКС след две констатации за вина на съдилищата.Добре,че има и трета инстанция.Днес ако се случи-лошо.Решенията не могат да се атакуват,освен с възобновяване,но това е друг въпрос.
В случая признат за виновен и от двете инстанции заради това,че не е напуснал къщата,която обитава,след като е развален договора за издр. и гледане,по силата на който е имал правото да я обитава.
Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Тъй като ответника по договора и подсъдим по делото никога не бил напускал имота деянието не е съставомерно по нито една от двете алинеи.Не се сещам какво точно бе обвинението,но по спомен мисля че е е осъден по ал.1.ВКС разглежда въпроса и за ал.2 и съотношението между двете норми.
Самото противопоставяне спрямо правоимащия нищо не значи от наказателнопправна гл. точка.В случая просто отказва да напусне къщата/стаята.Едва ВКС го оправдава.При това Л.С.бе наказанието.
Колко му е понякога

svettoslav написа:Има доста по-сложни казуси(ако така поставения въпрос изобщо може да се нарече,макар и условно "казус").А най-лошото е до го осъдят без да е налице престъпление.Сещам се за един случай,в крайна сметка оправдан от ВКС след две констатации за вина на съдилищата.Добре,че има и трета инстанция.Днес ако се случи-лошо.Решенията не могат да се атакуват,освен с възобновяване,но това е друг въпрос.
В случая признат за виновен и от двете инстанции заради това,че не е напуснал къщата,която обитава,след като е развален договора за издр. и гледане,по силата на който е имал правото да я обитава.
Чл. 323. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, се наказва в немаловажни случаи с лишаване от свобода до пет години и глоба до хиляда лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е отстранен по надлежен ред, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева.

Тъй като ответника по договора и подсъдим по делото никога не бил напускал имота деянието не е съставомерно по нито една от двете алинеи.Не се сещам какво точно бе обвинението,но по спомен мисля че е е осъден по ал.1.ВКС разглежда въпроса и за ал.2 и съотношението между двете норми.
Самото противопоставяне спрямо правоимащия нищо не значи от наказателнопправна гл. точка.В случая просто отказва да напусне къщата/стаята.Едва ВКС го оправдава.При това Л.С.бе наказанието.
Колко му е понякога

НК - Чл. 170. (4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

П.П. Колега, разполагате ли с въпросното Решение на ВКС?

Да,имам го в сборник-практика на ВКС.
Ще го погледна,не знам точно от коя година беше.Утре,живот и здраве ще го посоча.В един от "Бюлетините на ВКС" е.Мисля,че книжката съм я купувал през 2006 или 2007г.

Това за чл.170 не се сетих.Изглежда съставомерно.ВКС би следвало да измени присъдата,като приложи закон за по-леко наказуемо в случая.

Реш. № 428/30.05.2005г. по н.д №901/2004г.,І-во н.о.,докладчик Б.Попова(Бюлетин ВКС,бр.11,2004г.)