чл. 343, ал.1, б."а" и чл. 346, ал.2, т.1 НК

[kkaleksandrova]

Докато чета съставите по горните текстове ми хрумна следния казус:
ако има противозаконно отнето МПС, с което деецът претърпява ПТП, за което виновен е другия участник в него и от това са причинени значителни материални щети на отнетото МПС, каква трябва да бъде отговнорността на всеки в казуса. Ако приемем, че виновния за ПТП-то водач отговаря по чл. 343, ал.1, б."а" НК, а другия (който е отнел ПМС-то) - по чл. 346, ал.2, т.1 НК, то на кого от двамата ще се присъди размерът на щетата на отнетото МПС? Това засяга ли по някакъв начин квалификазията?

[svettoslav]

Докато чета съставите по горните текстове ми хрумна следния казус:
ако има противозаконно отнето МПС, с което деецът претърпява ПТП, за което виновен е другия участник в него и от това са причинени значителни материални щети на отнетото МПС, каква трябва да бъде отговнорността на всеки в казуса. Ако приемем, че виновния за ПТП-то водач отговаря по чл. 343, ал.1, б."а" НК, а другия (който е отнел ПМС-то) - по чл. 346, ал.2, т.1 НК, то на кого от двамата ще се присъди размерът на щетата на отнетото МПС? Това засяга ли по някакъв начин квалификазията?

Ще се "присъди" на "третия" ,на пострадалия.
Кой ще бъде осъден?
Според мен това трябва да бъде единствено виновният за това водач.
Макар и 346,ал.2,т.1 да говори просто за настъпване на вреда("последвала повреда"),то в случая ще намери приложение чл.11,ал.5 НК
" Когато законът квалифицира деянието като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици, деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е действувал непредпазливо".

Надали в случая 346,ал.2,т.1 изисква умисъл.Няма никаква логика.Тогава би било налице отделно престъпление по 216,ал.1.Тоест трябва да е проявена вина(небрежност или самонадеяност)за да отговаря по този текст.Ако е налице обаче евентуален умисъл за вредата(напр. оставил колата на ЖП-линията на прелеза,без да се интересува,че може да мине влак по това време),тогава имаме две деяния-по 346,ал.1 и умишлено повреждане(респ. унищожаване)по 216 НК.
Ако обаче точно в този пример добавим и непредпазливост на машиниста,става не по-малко интересно.Двама виновни,"по-виновен"-отнелият МПС-то,тъй като е проявил по-тежка форма на вина за последиците,а не защото това е "резултат" и стои в някаква причинна връзка и с другото престъпление(това по 346,ал.1 НК).По тази логика и обезщетението.Евентуален умисъл-по-тежка санкция.
Но ако няма вина(напр. повредила се на прелеза и той се опитал да ликвидира опасността),то макар и друго престъпление да "стои в причинна връзка" с повредата,не е проявена непредпазливост,която е нужна за квалификация по ал.2 на 346.
Няма да е обаче така,ако например отнемащият е знаел за дефект на МПС-то,надявал се е,че "няма да има проблем" и точно осъзнатата от него опасност се реализира,макар да е "мислил да я предотврати"(повредени спирачки,което води до резултата).
Също така ще е проявена вина(небрежност) ако макар и да "блокира" на прелеза,без деецът да знае за дефект при МПС-то,то последното е било гарирано именно заради този си проблем например,а не просто нещо "случайно" да се случи.Така той е виновен.Трябвало е да внимава.Бил е длъжен да знае,да се увери,че като отнема чужда вещ,тя не създава опасност за някого,която пък,от своя страна,в случай че се реализира,вече е резултат,за който е виновен нашият герой.Проявил е небрежност.Тоест ал.2.