Чл. 35. (1) Заявлението за издаване на свидетелство за съдимост трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и адреса на лицето, за което се иска свидетелство за съдимост;
2. ЕГН на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост, ако е български гражданин, или ЛНЧ, ако е чужденец;
3. деня, месеца и годината на раждане на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;
4. месторождението на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;
5. гражданството на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;
6. собственото, бащиното и фамилното име на бащата и майката на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;
7. целта, за която се иска свидетелството за съдимост, а когато е за постъпване на работа—точната длъжност.
(2) Когато свидетелството за съдимост се иска за починал възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра, този, който иска свидетелството за съдимост, посочва в заявлението и собственото, бащиното и фамилното си име, адрес за кореспонденция и прилага удостоверение за наследници.
(3) Когато свидетелството за съдимост се иска за жив възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра, този, който иска свидетелството за съдимост, посочва в заявлението и собственото, бащиното и фамилното си име, адрес за кореспонденция и прилага изрично писмено пълномощно, а когато е за други лица—изрично нотариално заверено пълномощно.
(4) Когато собственото, бащиното и фамилното име на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост, са променени след навършване на 14-годишна възраст поради встъпване в брак, осиновяване или на други основания, в заявлението се посочват и имената по рождение.
(5) При подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост се представят лична карта, препис от акта за раждане или удостоверение за раждане или друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето, което иска свидетелството за съдимост.
(6) В заявлението се посочва постановената съдебна реабилитация или амнистията, ако има такива, и се представят необходимите доказателства.
(7) Служителят от бюрото за съдимост при приемане на заявлението по ал. 1 извършва проверка за съответствието на посочените в него данни с представените документи.
Чл. 39. (1) В свидетелството за съдимост се вписват данните по чл. 35, ал. 1 и всички осъждания на лицето.
(2) В свидетелството за съдимост не се вписва
осъждането за престъпление:
1. което е амнистирано;
2. за което лицето е реабилитирано.
(3) Осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва
само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се посочва датата на реабилитацията. (4) Осъжданията се вписват в свидетелството за съдимост по реда на влизане в сила на съдебните актове.
(5)
В свидетелството за съдимост се отбелязва конкретната цел, за която то се издава. Когато то се отнася за постъпване на работа, отбелязва се длъжността, за която кандидатства лицето.
За НА- чл. 3 и чл. 4 от ЗНА, като не смятам, че след като в НК пише, че последиците се заличават не следва да се спазват специалните закони. Специалната норма дерогира и прочие, знаем.
Публикувано на: 28 Апр 2010, 09:36
Целесъобразно, вероятно, но не почива на правна норма.
