свидетелство за съдимост - длъжност

[nirinei]

Здравейте! Безработна съм и от време на време кандидатствам за работа. На повечето места искат и свидетелство за съдимост. В районния съд пък искат точното наименование на длъжността, за която кандидатствам, което означава да вадя през седмица свидетелство. Какво ще ме посъветвате, каква длъжност да впиша? Най-често ми искат свидетелство при кандидатстване в държавната администрация.
Благодаря !

[Гост.]

В свидетелството за съдимост се отбелязва конкретната цел, за която то се издава. Когато то се отнася за постъпване на работа, отбелязва се длъжността, за която кандидатства лицето.

[chadel]

Поли, струва ми се, че строгото прилагане на тази практика води до буквоядство и се губи ratio legis. Напоследък ми се наложи да си вадя 2 различни удостоверения - за работа и за пред министерството, а в крайна сметка аз или съм осъждан или не съм, нали така??? Къде къде по-просто би било да се издава бланково с текст: да послужи, където е необходимо примерно.

Безсмислено трябва аз да платя 10 такси за 10 удостоверения, ако искам да кандидатствам на 10 места за работа примерно.

И това ако е оптимизиране на административния капацитет, здраве му кажи.

[Гост.]

Целесъобразно, вероятно, но не почива на правна норма.
Визирала съм разпоредба на НАРЕДБА № 8/ 26.02. 2008 г.
за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост

А, не е възможно да е бланково, или с йезуитската формулировка, пак поради изключенията във визираната разпоредба досежно "специални закони".

[1968]

Посочва се точната длъжност, понеже някои длъжности /изрично посочени в нормативен акт/ не могат да се заемат дори и след реабилитация.За тези длъжности се посочват както осъждането на наказание по НК, дори и да е налице реабилитация, така и наложените административни наказания по чл.78а от НК, дори и да е налице реабилитация.

[Гост.]

Колегата ме е допълнил съвсем уместно.

[chadel]

И все пак, мисля, че е дискутирана в този форум колизията на нормата на НК досежно пълната реабилитация със специалните норми, т.к. първата гласи "заличава последиците, независимо какво е предвидено в други закони".

[Гост.]

Чл. 35. (1) Заявлението за издаване на свидетелство за съдимост трябва да съдържа:

1. собственото, бащиното и фамилното име и адреса на лицето, за което се иска свидетелство за съдимост;

2. ЕГН на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост, ако е български гражданин, или ЛНЧ, ако е чужденец;

3. деня, месеца и годината на раждане на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;

4. месторождението на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;

5. гражданството на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;

6. собственото, бащиното и фамилното име на бащата и майката на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост;

7. целта, за която се иска свидетелството за съдимост, а когато е за постъпване на работа—точната длъжност.

(2) Когато свидетелството за съдимост се иска за починал възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра, този, който иска свидетелството за съдимост, посочва в заявлението и собственото, бащиното и фамилното си име, адрес за кореспонденция и прилага удостоверение за наследници.

(3) Когато свидетелството за съдимост се иска за жив възходящ, низходящ, съпруг, брат, сестра, този, който иска свидетелството за съдимост, посочва в заявлението и собственото, бащиното и фамилното си име, адрес за кореспонденция и прилага изрично писмено пълномощно, а когато е за други лица—изрично нотариално заверено пълномощно.

(4) Когато собственото, бащиното и фамилното име на лицето, за което се иска свидетелството за съдимост, са променени след навършване на 14-годишна възраст поради встъпване в брак, осиновяване или на други основания, в заявлението се посочват и имената по рождение.

(5) При подаване на заявление за издаване на свидетелство за съдимост се представят лична карта, препис от акта за раждане или удостоверение за раждане или друг документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за родителите на лицето, което иска свидетелството за съдимост.

(6) В заявлението се посочва постановената съдебна реабилитация или амнистията, ако има такива, и се представят необходимите доказателства.

(7) Служителят от бюрото за съдимост при приемане на заявлението по ал. 1 извършва проверка за съответствието на посочените в него данни с представените документи.

Чл. 39. (1) В свидетелството за съдимост се вписват данните по чл. 35, ал. 1 и всички осъждания на лицето.

(2) В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление:

1. което е амнистирано;

2. за което лицето е реабилитирано.

(3) Осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се посочва датата на реабилитацията.

(4) Осъжданията се вписват в свидетелството за съдимост по реда на влизане в сила на съдебните актове.

(5) В свидетелството за съдимост се отбелязва конкретната цел, за която то се издава. Когато то се отнася за постъпване на работа, отбелязва се длъжността, за която кандидатства лицето.

За НА- чл. 3 и чл. 4 от ЗНА, като не смятам, че след като в НК пише, че последиците се заличават не следва да се спазват специалните закони. Специалната норма дерогира и прочие, знаем.

[nirinei]

Със закъснение искам да благодаря за разясненията. Имах предвид точно това, което е описал chadel. Всеки път, когато кандидатствам за работа трябва да вадя ново свидетелство.
Е, щом така трябва ....