Порок в Т - основание за чл. 24 НПК

[Гост.]

Колеги, моля за вашата помощ.
Имам едно НЧХД, в което тъжителят сам написал Т .
Сега, когато вече съм ангажирана по това дело, установявам, че по кориците на делото има депозирана молба от процесуалният представител на подсъдимия, позовавайки се посоченото по-долу СР с искане за прекратяване на образуваното НП.
Пороците са досежно една буква в собственото име на подсъдимият и последните две цифри в ЕГН. Водено е ДП срещу същото лице за същото деяние, но е прекратено с постановление.
В светлината на тези факти, какво мога да сторя, според Вас, за да продължа съдопроизводствените действия по вече образуваното НЧХД? ( няма произнасяне на съдебният състав по тази молба).

Безспорно чл. 81 не указва изрично изискванията на които следва да отговаря Т по линия индивидуализация на извършителя, а в конкретния случай имам приложено ДП, което доколкото ми е известно е приобщено и кредитирано, като доказателство и към настоящето съдебно производство, но пък Т изпълнява функцията на ОА.

Решение № 43 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 629/2008 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев
чл. 24, ал. 4 НПК

чл. 81, ал. 1 НПК
Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по касационна жалба на С. Д. Д. от гр. П., чрез адвокат П, против въззивно решение на Плевенския окръжен съд, постановено по внчхд № 228/2008 г.. Твърди се, че съдебният акт - решение № 377/23.07.2008 г., за отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производството, е незаконосъобразен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

С писмено становище, чрез защитника си, подс. М. Д. М., счита жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка, по реда на чл. 347, ал. 1 НПК след като обсъди доводите в жалбата и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното:

С въззивно решение № 377/23.07.2008 г., по внчхд № 228/2008 г., Плевенският окръжен съд, 2-ри наказателен състав е отменил присъда № 125/7.05.2008 г., по нчхд № 4653/2006 г., на Районен съд гр. П. и е прекратил производството по делото, на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК, като е присъдил и направени разноски.

Съставът на Върховния касационен съд, 2-ро наказателно отделение счита, че въззивното решение не страда от пороците посочени в чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, поради което и жалбата се явява неоснователна. Видно от данните по делото, както правилно е посочени и в мотивите на окръжния съд, първостепенният съд се е произнесъл с присъда, по тъжба, която не е отговаряла на разпоредбите и изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, вместо да не образува или да прекрати образуваното наказателно производство, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.

И това е така защото, подадената тъжба от С. Д. Д., с дата 4.12.2006 г., изобщо не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК. В нея не се съдържат обстоятелства индивидуализиращи престъплението за което се търси наказателна отговорност, липсват конкретните заплахи и нападки, извършените действия от подсъдимия в тази връзка. Нещо повече, не са посочени датата на извършване на деянието, датата на узнаването, за да се направи преценка има ли законово основание за образуване, спазен ли е 6 месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК

При тези данни, районният съд е следвало да откаже образуването на наказателно производство от частен характер по реда на чл. 247 НПК, на основание чл. 24, ал. 4, пр. 1, т. 2 НПК, така както го задължават тези разпоредби.

Но по вече образуваното такова - нчхд № 4653/2006 г., е било направено писмено възражение от процесуалният представител на подс. Мариян М. - адвокат Г, л. 21 от делото, със също такива съображения и с искане да се прекрати производството, на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.

Вместо да прекрати същото, така както са императивните изисквания на процесуалния закон, още повече и при наличието на такова възражение и искане, в открито съдебно заседание на 2.06.2007 г., без да се произнесе по него, е указал на тъжителя да уточни обвиненията си.

В разпоредбите на НПК, не е предвидена такава процедура - да се дава срок за отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят за нейното необходимо и задължително указание. С подобно правомощие първоинстанционният съд не разполага.

В резултат, настоящата инстанция счита, че не са допуснати нарушения, при постановяване на съдебния акт от Плевенския окръжен съд, които да са основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая, е без значение обстоятелството, че повереникът на тъжителя, на 4.07.2007 г., по вече образуваното дело е подал нова тъжба, тъй както бе посочено такова процесуално действие - за отстраняване на непълноти в тъжба или подаване на нова такава по вече образувано, е недопустимо. К. се е произнесъл с присъда по тъжба неотговаряща на изискванията по чл. 81 НПК, вместо да прекрати производството, точен е извода, че е постановен недопустим съдебен акт, поради което и законосъобразно е бил отменен от второинстанционният съд и наказателното производството прекратено на основание чл. 24, ал. 4, вр. чл. 81, ал. 1 НПК.

Поради гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд

РЕШИ:

Оставя в сила въззивно решение № 377/23.07.2008 г., по внчхд № 228/2008 г., на Плевенския окръжен съд, 2-ри наказателен състав

Благодаря.

п.п. Систем, ще оценя твоето включване по темата. Благодаря ти предварително.

[svettoslav]

Надали би имало последица в смисъл прекратяване.Макар че няма да е и чудно ако така стане.Не съм най-компетентния в това,но при такива данни,не би следвало да има проблем.Чел съм някаква практика относно нещо подобно,но доколкото се сещам ВКС не прие възражението.Ставаше дума за някакви подробности около самоличността на дееца,но не се сещам тачно какво беше,за съжаление.ВКС прие в смисъл,че не е законосъобразен довода в смисъл,че страната не е с установена самоличност,тъй като в случая възражението се прави в течение на процеса(подобно на Вашия случай,въпреки неяснотата относно това имало ли е с.з досега).В този случай на един по-късен етап се повдига този въпрос и съдът приема,че когато лицето не е възразило в самото начало,а напротив защитавал се е по съществото на делото в първата инстанция и по-късно се прави този довод(не се сещам точно кога),не е уважителен.При това,струва ми се,че такива грешки се приемат за несъществени.ЕГН-то специално е важно наистина,но надали дори самото то е едно от условието за допустимостта на процеса.Не е неоправдано да се потърси някаква аналогия в Гр. процес,макар че сигурно щи има и възражения,относно липсата на изискване за посочване на ЕГН.
Все пак е Ч.Х.дело,страната сочи това,с което разполага.Какъв е проблемът да се направи искане по доказателствата да се издаде С.У. за да се снабди с ЕГН-то от съответните служби по съответния ред,пък и съдът може да го изиска.
Това е друг въпрос наистина,но в случая,при положение,че има грешка,как в последна сметка се е стигнало до извода,че има грешка?
Този,който твърди,че има грешка,трябва да я докаже,за да може съдът да прекрати делото,ако това е основателна причина.
Най-лесно в случая това би могло да стане ако страната представи док-ва за истинската си самоличност,но пък с това,от друга страна отстранява проблема!
Във Вашия случай обаче имате приобщени материали по ДП,водено с/у него.
Не е случайно изобщо,че новите проекто-промени на НПК предвиждат именно такава възможност-за поправка на явна факт.грешка в О.А. от прокурора.Ако не се предвиди изрично и за Т.,няма пречка за аналогия,но сега въпроса е "висящ".
Такива грешки обаче могат да се поправят и би следвало да не се прекрати,дори и да не могат да се ползват документите от ДП.Но в случая надали би била налице такава невъзможност.Точно обратното.Ако наистина са "приобщени материалите",то именно данните за самоличността му биха могли да се ползват без какъвто и да е било процес.проблем.Както и другите допустими П.Д.С.,по-известни като писмени доказателства.
Цитираното С.Р. не е относима към възражението тъй като касае други въпроси,при това съществени,относно деянието-как къде,какво е станало и т.н.
Зависи при вас конкретно как стоят нещатДве букви понякога могат да значат "много".Какво точно е проблематичното тук.Вместо "Иван"-Илан",вместо Вместо "Кънчев-Кунчев и т.н.Ако се променя съществено името може и да има основание за прекратяване,при положение че и ЕГН-то е пообъркано.Ще стане съсвсем друг човек.Ами ако такъв наистина съществува?
Но във Вашия случай като че ли "спасението " е във възможността да поискате сега или по-късно именно да се вземе предвид това,какво е името му в материалите по ДП,както и ЕГН-то му там.
Случват се и грешки.Тази може да се поправи.Не накърнява като че ли правото на защита,каквито всъщност по принцип ВКС и изобщо съдилищата въпроси разглеждат.
В цит. Р.ВКС обаче точно това нещо е налице-деецът не знае в какво е обвинен,респ. с/у какво да се защитава,дали е изтекъл давн.срок(все сериозни нарушения.При това ПИС се е произнесъл.А дори и да не беше,ВКС приема,че недостатъците при Т. не могат да се поправят)друг въпрос дали това е законосъобразното схващане).
Данните от ДП,ако са адекватни,би следвало да се ползват,но пък Вашия "О.А" е опорочен.Още сега трябва да искате тази "поправка".Докато съдът не се е произнесъл.Все пак въпросът не е уреден по категоричен начин ото закона,а вероятно и конкретната грешка в името ще е от значение в случая.ЕГН-то не би трябвало да е проблем,но явно че е .Може да отбележите "то да не се има предвид",т.е. все едно че не е посочвано,за да си гарантирате и защитата с/у евентуално прекратяване на това основание,в случай че съдът не приеме за допустимо на този етап да се коригират данните,въз основа на събраните док-ва от ДП.
Тоест нещо като алтерн. искане-ако не приемете поправката-да не се счита посочено в Т.
Много го осложнихме,но къкво пък-повече мнения-по-добре.
Но,както излиза май най -добре ще е да се действа веднага,пък каквото стане.Не чакайте само обжалването.Вие си преценявате,де,така ги виждам нещата с цялото си невежество по процеса.
Важно е всъщвост и дали е имало С.З. досега.Тъй като ако е така и той не е възразявал,както посочих по-горе,надали ще бъде уважена молбата.Но въпреки това пуснете и Вие такава за всеки случай.Проблемът се очертава в това дали е възможна поправката,тъй като очевидно ще е незаконно да бъде осъден друг или пък "никой".Така или иначе нещата трябва да се оправят.Дано да се допусне.Все пак не може да бъде осъден "Ванко" вместо "Ганко" и т.н
Интересен казус иначе.Дано да съм от полза в този късен час.Лека нощ!

[Гост.]

Добро утро!

Благодаря за написаното ( ще мисля върху предложението Ви). Той, казусът е интересен и по други съображения, чисто процесуални, но те не са проблем.

Всъщност, скромното ми мнение, е че имам възможност да отстраня този порок с няколко съдебни удостоверения( които са изначално излишни при положение, че ДП е прието, като доказателство), но се питам- по какъв начин да поправя проблема с Т ?

По отношение цитираното от колегата СР- там пороците са много, обуславящи И липса на възможност за адекватна защита.
В конкретното дело, след първо с.з.( редовно призован, явил се, представляван от адвокат), се депозира тази молба ( да призная и аз не открих проблема, когато поех делото. Факт. Нямам извинение!), вкл. с искане за отвод на съдебният състав ( и там аргументите не са точни, но не това ме притеснява).
В Т изрично е посочено ДП, което иска да се приобщи. При все да е налична грешка в името и едната цифра в ЕГН е приобщено и свидетелство за съдимост- с коректните данни(служебно изискано).

За мен си стои проблема с Т, който следва да отстраня. И се надявам на мненията на още пеналисти ( вярвам, че ни четат).

п.п. Съзнавам факта, че понякога съм рязка, което изначално решава въпроса с дилемата дали да ми напътите питането към "кръглата папка".
Ако някои има идеи, и не възразява да си сподели знанията- ще съм благодарна.
Ако ли не - няма лошо, разбирам.

Допълвам- докато пуснах поста се сетих нещо (обичам си този съдебен състав ) и за мен това ( хрумката) Е решение, но все пак не възразявам да прочета евентуалните препоръки.

[aneleto]

Здравейте колега!
Мисля си, че няма проблем да отстраните и към този момент порока. По моето скоромно мнение ( с интерес винаги чета Вашите постове )тъжителят, който във вашия случай сам е написал и подал тъжбата, не е длъжен да знае ЕГН на подсъдимия, сгешената буква в името също мисля, че няма да доведе до прекратяване на производството.
Преди време в пловдивски районен съд имах ЧХ, по което не знаехме ЕГН-то на единия от подсъдимите, като съдът ме препдупреди, че ако не отстраня тозинедостатък и и други, свързани с обстоятелствената част, ще прекрати делото. Т беше от името на тъжителя; идеята тогава ми беше просто да се застраховам, защото ми отказваха образуване на ДП; както и да е ПРС прекрати делото, заради ЕГН-то, но ПОС при обжалването сметна, че на това основание не следва да се прекратява, а на друго ( висящо ДП, което междувременно беше образувано и имаше постановление за прекратяване, което се обжалваше )
Надявам се да съм била ясна
Желая ползотворна и успешна седмица.

[Гост.]

Пределно ясна.
Благодаря Ви, колега!
Спорна и усмихната седмица на Вас.

[kpavlova]

Би могла да използваш аргументи оттук срещу възражението, напълно е поправимо, ако изобщо е порок, при съмнение - справки по БДС, ЕСГРАОН със СУ / това лице, с такъв постоянен адрес , българин - колко ЕГН-та има и обратно колко лица с идентични имена фигурират в системите за индивидуализация на народа/Напълно е допустимо тъжбата да не съдържа ЕГН.Пак СУ за снабдяване с ЕГН- то на лицето, къде е родено, какъв му е адреса и после нови СУ за свидетелство за съдимост и т.н...Ако се повявят много лица с идентични имена, по признака адрес и така докато се изчерпи съмнението кого точно съдим?

РЕШЕНИЕ № 345 ОТ 27.06.2001 Г. ПО Н. Д. № 290/2001 Г., II Н. О.

ЛИПСАТА НА ТОЧНОСТ В ИМЕНАТА НА ПОДСЪДИМИЯ, ПОСОЧЕНИ В ЧАСТНАТА ТЪЖБА НЕ СЪСТАВЛЯВА НЕОТСТРАНИМ НЕДОСТАТЪК НА ТЪЖБАТА, А ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, ПОДЛЕЖАЩА НА ПОПРАВЯНЕ ОТ ЧАСТНИЯ ТЪЖИТЕЛ, СЛЕД КАТО СЪДЪТ МУ ДАДЕ СЪОТВЕТНИТЕ УКАЗАНИЯ И СЪДЕЙСТВИЕ.
Чл. 14, ал. 4 НПК
Чл. 21, ал. 4, т. 2 НПК
Чл. 57, ал. 1, изр. 1 НПК

Докладчик председател на отделение Румен Ненков
С обжалваното въззивно определение е оставено в сила определение за прекратяване на наказателно производство, образувано по тъжба на пострадалия, на основание чл. 21, ал. 4, т. 2 НПК. Съображенията на предходните инстанции се свеждат до това, че тъжбата не съдържала данни за лицето, срещу което е била подадена, поради което не отговаряла на условията по чл. 57, ал. 1, изр. 1 НПК. Процесуалният закон обаче е тълкуван и приложен неправилно.
Частната тъжба, по която е образувано наказателното производство, е била внесена за разглеждане в компетентния първоинстанционен съд на 23.02.1999 г. В нея ясно е отразено, че е насочена срещу племенника на тъжителя, наименован: "А. А. Т." и живущ на адрес: "гр. С., с. П., ул. "С. в." № 1, ет. 3". Повече от очевидно е, че тъжбата от външна страна не е съдържала недостатък по чл. 57, ал. 1, изр. 1 НПК, състоящ се в липсата на данни за лицето, срещу което е подадена. Нещо повече, това лице е било така добре индивидуализирано, че след призоваването му е започнало да се явява по делото лично и с упълномощен от него защитник. Разглеждането на делото е започнало на 18.01.2000 г., когато председателят на състава по реда на чл. 270, ал. 1 НПК е проверил самоличността на подсъдимия, който е потвърдил данните за името си, посочени в тъжбата и наред с това допълнително са били установени датата и мястото на раждане, народността, гражданството, местожителството, образованието и единния граждански номер.
На следващото съдебно заседание, проведено на 2.03.2000 г., защитникът на подсъдимия е направил възражение, че тъжбата не е съдържала данни за лицето, срещу което е подадена, позовавайки се на обстоятелството, че две от трите имена по документа за самоличност на подсъдимия са различни. От своя страна първоинстанционният съд след констатация по неговия паспорт абсолютно неправилно е уважил искането за прекратяване на наказателното производство, вместо да даде възможност на частния тъжител да поиска поправка на фактическа грешка в тъжбата. От една страна тъжбата, послужила като основание за образуване на наказателното производство, е съдържала достатъчно данни по смисъла на чл. 57, ал. 1, изр. 1 НПК, индивидуализиращи лицето, срещу което е била насочена. На основата на тези данни подсъдимият е бил конституиран като страна. От друга страна, прекратявайки наказателното производство, първата инстанция е поощрила недобросъвестността на надлежно конституирана страна при извършване на процесуалното действие по чл. 270, ал. 1 НПК като същевременно не е изпълнила принципното си задължение по чл. 14, ал. 4 НПК да разясни на тъжителя процесуалното му право да поиска поправка на фактическа грешка в имената на лицето, срещу което е подал тъжбата, както и да му осигури реална възможност да упражни това свое право.
Въззивният съд с обжалваното определение не само не е констатирал посочените нарушения на първата инстанция, но се е солидаризирал с нейното становище чрез излагане на незаконосъобразни правни съображения. Напълно неправилна е тезата, че липсата на точно съвпадение между имената на подсъдимия, посочени в частната тъжба и имената според документа за самоличност, представлява неотстраним недостатък на самата тъжба, а не фактическа грешка, подлежаща на поправяне след индивидуализиране на лицето, срещу което е подадена. Още по смущаващи са разсъжденията, че правата на личността, защитавани по реда на частното обвинение „не съставляват пряк и значителен обществен интерес", поради което изискванията към тъжителя следва да бъдат по-големи. По-скоро вярна е обратната теза, че прокурорът по делата от общ характер разполага с много по-сериозни възможности от частния тъжител, поради което последният в много по-значителна степен се нуждае от съдействието на съда при реализиране на защитата на неговите права и законни интереси.

[Гост.]

Благодаря Ви, колега Павлова.

Благодаря Ви, колега Аneleto .

Благодаря и на колегата Svettoslav.

[svettoslav]

Точно това решение бях чел.Сега констатирах("Съд.практика на ВКС на РБ-наказ.колегия,2001г.изд."Сиела").Все пак нещо ми е останало в главицата И това не е малка работа.
Щом Румен Ненков казва-въпросът е ясен:Това е Тълкувателно решение и не подлежи на коментар

[Гост.]

....Той, казусът е интересен и по други съображения, чисто процесуални, но те не са проблем.......

Е, "голям залък лапни, голяма дума не казвай"( прав е народа!)- стигнах и до проблема и ми е нужно още веднъж колегиално "рамо" ( каквото има в ПИС - изчетох).

1. Тъжителят е и съдебен заседател ( имам О и по тази молба, спазени са процесуалните норми и въпреки мотивите- ал.2 на 29 ме притеснява сериозно, след като се запознах с наличната практика)
2. Съдията докладчик, по настоящето дело, се е произнесъл (веднъж) и с О по чл. 243, ал.5 от НПК. ( нали? щастието никога не е пълно )

Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. "в" НПК, с нарушаването на която е свързано искането за възобновяване, няма идентично съдържание, с тази по отменения чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК. Съдията постановил определение по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. НПК, не е изрично изключен от състава на съда по същество, както бе посочено в чл. 25, ал. 1, т. 1 НПК (отм.) Забраната визирана в чл. 29, ал. 1, б. "в" НПК, се отнася до определение, с което съдът прекратява наказателното производство, (в хипотезата например на чл. 250, ал. 1 НПК), а не до акт на съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК. В досъдебната фаза, наказателното производство се прекратява от прокурора, а съдът само осъществява съдебен контрол върху това прекратяване. Последица от този съдебен контрол може да бъде, както потвърждаване на постановлението на прокурора, така и неговата отмяна, с последица - връщане на делото на прокурора със задължителни указания, относно приложението на закона.

Формално не са налице основанията визирани в чл. 29 от НПК, но ....
На везната ЕКПЧ, разтегливият текст на ал. 2 на чл. 29 , изложеното, втора молба за отвод, факта, че в този РС има само още един наказателен съдия, кратката давност за престъплението, та до същината- Вашият съвет?
Да настоявам, че не са налице основания за отвод ( безумно) или да чакам ( би било най-разумно) произнасяне на ВКС по реда на чл. 43 т.3 ( без съмнение РС няма да образува състав ).

Благодаря.