forum.lex.bg

Здравейте, Мнения по следният казус: Възникнало ПТП между автомобил и кон/вечерта/.Пътното платно е разделено с прекъсната надлъжна маркировка, няма ограничителни знаци. Водачът на автомобилът е починал. Въпросният кон е излязал на пътното платно, като по-рано през денят е бил вързан от собственикът си на нива в близост до пътното платно/ на около 20 метра/, има свидетели, че конят е бил вързан. Няма свидетели-очевидци на ПТП-то. Приемете, че конят е бил действително вързан и е скъсал въжето. Конят си има и собственик - установен.
Това, че конят е вързан има ли отношение относно "оставен без надзор"
Насоки на разследване ?чл.343 ал.1, т."в" вр.чл.342 ал.1 вр.чл 106 от ЗЗП. Вина ?
Моля за мнения:)

Учебен казус.
Кой е завързал коня - собственик или гледач. Въжето как е скъсано - било е тънко/непредпазливост/, коня го е прегризъл/зависи вече от обстоятелствата - може непредпазливост, може и да няма вина/ или е срязано с умисъл/може евентуален или умишлено с цел да настъпи ПТП - то/ Пробвай да разбереш дали коня е правил и друг път така.
Това че е вързан и не е набл. 24/7 не значи без надзор автоматично. Трябва повече. Но има отношение естествено.

Конят е вързан от собственикът си, сутринта преди да тръгне на работа. По принцип работата му е свързана с коня, но точно този ден не му трябва.
Конят е вързван многократно, но за пръв път къса въжето.
Въжето е скъсано, как да рабера дали е прегризано от коня/това не ми е дошло на ум/
Експертиза на въжето???, тук някои експерти може да възразят че прекалено много гледам "От местопрестъплението":)
Естествено собственикът на коня не е искал настъпването на последвалите събития. Допускал, хмммм, ако се съди по интелектуалните му възможности - не/ по субективна моя преценка/
В крайна сметка, е ли случаят ПТП по чл.342 от НК ?
Какво имаш предвид под учебен казус, ако в някое учебно помагало някъде има описан подобен случай, сподели:)

В крайна сметка, е ли случаят ПТП по чл.342 от НК ?

Категорично НЕ. В чл са изброени неща които требва да управляваш да е съставомерно.
Експертиза защо не?
Според мен може и да има престъпление. Но не 342,343 и т.н
Учебен казус казах защото ми заприлича на такъв.
Освен ако не приемат 342 ал2 който завърже кон и коня се отвърже и причини т. повреда или смърт на другиго се наказва с...

Благодаря за мннията "Voltron", възможно е малко по-сухо да описвам обстоятелствата по случаят, но все пак водя разследване - Разследващ полицай съм. По въпросният случай изпитвам затруднения и затова търся мения по въпросът. Ако има някои колеги които са работили подобни случай, моля да споделят опита си:)

Субект на престъпление в транспорта не може да е този субект. За субективната страна да не говорим. Според мен е чл122 с форма на вина неосъзназнавана непрдпрезливост или случайно деяние/опираме до въжето - експертиза или направо следствен експеримент /. Вече според фактическата обст.
И на мен ще е интересно други мнения да видя

Хайде колеги, няма ли никой които да е имал такъв случай? Някакви идей н насоки ?

Възможна е непредпазливост,разбира се.Въжето наистина е важно.Както казва колегата трябва да се установи причината за отвръзването.Собственикът винаги трябва да вземе необходимите мерки за безопасност.Дори и конят да е вложил изключителна мощ за скъсването на въжето(ако това е така),то и в този случай собственикът отговаря,най малко трябва да съблюдава за качеството на въжето,за начина на връзване и т.н. и за всичко,свързано със създаването на евентуална опасност.Макар и да е твърде невероятно,може да има и евентуален умисъл,но това са наистина изключения.Малко вероятно е случ.деяние,почти винаги са нарушени правила за внимателност,дори и неписани такива.В крайна сметка всеки е длъжен да внимава и да не създава каквато и да е опасност за другите.Според мен,действайте,к`во има да му мислите.Вярно е,че няма много по-сложни неща в НП от непредпазливостта(Крумовград ?-има вече четирима обвиняеми !),пък и преценката в крайна сметка има кой да я прави.
Интересен казус иначе.

Имал съм подобен случай - но ставаше въпрос за непредпазливост в строителството.

Основният въпрос е имало ли е нарушение на правно-регламентирана дейност.

Тоест, ако по някаква наредба за връзване на конете, конят трябва да е вързан и т.н. - има престъпление.

Ако не е вързан - не може, не би могло да има престъпление.

Добър вечер, уважаеми колеги, добър вечер и на питащия. Регламентирана дейност за "връзване на коне" няма. Коневъдството по принцип е занятие, но предполагам че конкретният кон е по-скоро работен "каруцарски" кон и собственикът му не го отглежда "по занятие", а като работно животно. Така че изключваме (според мен) чл. 123 от НК. Съгласен съм, че чл. 343 от НК също се изключва по отношение собственика на коня. Селският ми произход ме навежда на мисълта, че би могло да се мисли (с много уговорки) за чл. 122 от НК. От съществено значение е как е вързан конят. Дано не ви се сторят смешни съжденията ми, но поначало кон не се "връзва" на открито пространство. Той се "спъва", т. е. връзват му се краката (като се оставят свободни, за да може да ходи) и въжето се превръзва на железен гвоздей, който се забива в земята. Кон, вързан за муцуната, особено на открито, често се опитва да се освободи, и в повечето случаи успява - разказвали са ми случаи, когато кон, вързан за греда на конюшня, събаря цялата конюшня в опит да се освободи (не е измислица повярвайте ми). Затова обикновено въжето ("юларът") или поводът само се замотават около това, което служи за "коневръз". И въобще, важно е конят да е вързан или спънат така, че да му се остави свобода на движенията. В тази връзка, важно е и конят винаги да е на ограден терен - двор, манеж или падок, когато не е с човек. Според мен, връзването на кон на открито без близко присъствие на човек е оставяне на животното без надзор. Така че, би могло да се мисли за непредпазливо причиняване на смърт - деецът не е предвиждал, че конят ще се освободи, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Позволявам си да кажа, че това с експертизата е излишно. Физически здрав кон може да се освободи практически от всяко връзване, независимо дали "прегризва" въжето, или по друг начин.

Моят селски опит е че се връзва предния крак на коня и въжето се връзва за железен гвоздей който се забива в земята. По този начин конят не може да се освободи защото няма необходимата сила да опъва въжето с предния си крак.
Ако конят е вързан за врата то бройте го че все едно не е вързан, щото тогава има достатъчно сила да опъва и да скъса въжето ако е вързан за бетонен стълб примерно.

За 343, както си го написал, и дума не може да става. Нито от починалия водач може да се търси отговорност за собствената му смърт, нито от собственика на коня (той не управлява МПС), нито от самия кон.
Може да се говори за "обикновено" причиняване на смърт по непредпазливост (чл. 122, ако няма по-подходящ) от страна на с-ка на коня, който не се е погрижил да си обезопаси вещта (коня), а е трябвало.

Без да претендирам за категоричност, моето мнение е, че трудно собственикът на коня, ще бъде подведен под НО, по-добре наследниците на пострадалия да се ориентират към завеждане на граждански иск по чл.45 във вр.с чл.50 ЗЗД.

Отговорът ми беше към първото мнение, но видях, че system вече е обяснил доста по-подробно.
Вкл. е описал общоприетите "правила" за връзване на кон - неспазването им би трябвало отвсякъде да означава непредпазливост, макар че сигурно е прав и колегата, който казва, че малко са по-трудните неща в НП от отграничаването на "бил длъжен" от случайно деяние.

Еми работата им е да го обвинят/но не и със съвети от форум /. На адвоката е да го оправдае. Ако ще е НК - чл. 122. Това си е едностранно малко - винаги в такива случаи има и съпричиняване.

Селяните имат предимство тука

Колеги,
съгласно т.30, параграф 6 от ДР на ЗДвП е налице ПТП и квалификацията на деянието е по чл.123/1 НК (122/1 НК също ) във вр. 106 ЗДвП. Аз поне, така мисля!

kuzunov написа:Колеги,
съгласно т.30, параграф 6 от ДР на ЗДвП е налице ПТП и квалификацията на деянието е по чл.123/1 НК (122/1 НК също ) във вр. 106 ЗДвП. Аз поне, така мисля!

Не съм съгласен. Такава квалификация би имало, ако конят "контролирано" - воден от човек, се движеше по пътя или го пресичаше и при това движение е произлязло ПТП. Тогава воденето и движението на коня от човека би било част от правно регламентираната дейност, предмет на уредба на ЗДвП (макар че сега не мога да посоча точно кои текстове на ЗДвП регламентират тази дейност), и човекът би отговарял по чл. 123 от НК за незнание или нейното немарливо изпълнение. В случая обаче конят е бил оставен вързан извън пътя и се е освободил, след което е пресякъл пътя. Загуба на контрол върху животното от дееца безспорно има, но това не е било при изпълнение на правно регламентирана дейност движение по пътищата. Затова според мен квалификация на деянието по чл. 123 от НК е изключена.

Здравейте, да подкрепя напълно Систем, Портокал и Волтрон.Следва да забравите за транспортните престъпления- няма субект, както и за професионалната непредпазливост.
Що се касае до чл.106 ЗДвП - ППС с животинска тяга/ каквото ППС няма в случая, има само кон / , отговорността също следва да е по 122 НК.

РЕШЕНИЕ № 362 ОТ 25.09.1990 Г. ПО Н. Д. № 29/1990 Г., III Н. О. НА ВС
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимата е управлявала магарешка каручка, като е извършвала движение по асфалтов път от дясната лента по посока на движението. Предстояло й да завие наляво, за да навлезе в напречния път. След като изчакала преминаването на няколко насрещни моторни превозни средства, предприела маневрата за завиване наляво, като е преценила, че насрещно движещият се моторист е на значително отдалечение от кръстовището. Насрещният участник в движението - мотористът, приближил кръстовището и неговият път е бил препречен от превозното средство с животинска тяга, в резултат на което той се блъснал в това препятствие и паднал в дяната страна напътя. В резултат на силния удар той е получил такива увреждания, които са причинили смъртта му. Преценката на подсъдимата за безопасното завиване наляво се е оказала необоснована. Мотористът се е намирал в близост до кръстовището и той е бил злепоставен от пресичане на пътя му в лентата, по която е извършвал движението. Предимството му на мястото на произшествието е било отнето, защото подсъдимата е била длъжна при извършваното насрещно движение да изчака преминаването на превозното средство, което се движи в права посока, както това изрично е предвидено в чл. 83, ал. 1 ППЗДвП.
Окръжният съд е приел, че подсъдимата е извършила престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, тъй като тя като водач на превозно средство с животинска тяга осъществява правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност за другите участници в движението. Отговорността за извършване на непредпазливо транспортно престъпление изисква наличността както на правно регламентирана дейност, така и тя да бъде източник на повишена опасност. Признаците на този състав трябва да се осъществят кумулативно. В конкретния случай това не е налице. Движението на пътните превозни средства с животинска тяга е правно регламентирано с правила за движение. Те трябва да се разполагат на платното за движение, като и другите превозни средства, да спазват водачите им предимство при преминаване на кръстовище и извършват правилно маневрите, които им предстоят по платното за движение, а освен това и сигнализационни средства при движение през деня и през нощта.
Движението на каруци и платформи, теглени от кон или магаре, не представлява дейност, които са източник на повишена опасност за другите участници в движението. Те не могат да бъдат отъждествени с моторните превозни средства, които развиват високи скорости по пътищата и имат опасен спирачен път и опасна зона за спиране. Водачите на такива превозни средства не преминават през курсове и учебни форми за квалификация и в много случаи тяхното движение по определени пътни участъци е забранено. В известни случаи водачите на тези пътни превозни средства могат да причинят транспортни произшествия, както това извършват и водачите на моторни превозни средства, но това не е основание, че движението им е поначало опасно. И самият пешеходец, който извършва движение по улиците и пътищата може да причини транспортно произшествие с вредни последици, но макар и неговата дейност в това отношение да е правно регламентирана с чл. 128 до 135 ППЗДвП не е източник на повишена опасност.С оглед на изложените съображения деянието на подсъдимата следва да бъде преквалифицирано като непредпазливо престъпление по чл. 122 НК - причиняване смърт на лице при обикновена непредпазливост.

По арг.на обратното на обратното в случая изобщо не може да става дума за 123, напълно подкрепян Систем.Ако трябва на всяка цена да се търси текст от закон, а не нормално и трайно сложили се човешки правила за погрижване за животното, трябва да е в правила за отглеждане на селскостопански животни- трябва да гледате наредбите на всяка община за прилежащите й питомци.Къде могат да се придвижват , къде да пасат сигурно по наредбите има ограничения..
Така че не повече от 122 НК.Почетете малко практика по този текст във връзка с причиняване на смърт от стопанствено животно / не целя да Ви назидавам, ще е от полза за преценката /- има практика за причиняване на смърти от агресивни кучета... и какви грижи / липса на грижи, начин ан отглеждане може да се вмени във вина на собственика, ще се ориентирате по -лесно.Късмет

Движението на каруци и платформи, теглени от кон или магаре, не представлява дейност, които са източник на повишена опасност за другите участници в движението.

След отговора на Систем бях започнала да изписвам въпроса дали всъщност воденето на кон или карането на каруца е дейност, източник на повишена опасност, с уговорката, че си давам сметка, че въпросът ще прозвучи глупаво. Отказах се, защото реших, че може би всяка дейност, свързана с пречкане между моторни превозни средства е такъв източник, ако не пряко (в случая явно не е пряко) - косвено, например движението на каруцата може да доведе до реакция и промяна на поведението и на някой водач на МПС, от което да настъпи катастрофа - ето я опасността, "първоизточникът" на която е управлението на кон или каруца (е, за ходенето пеша би било малко прекалено да се счита за правно регламентирана дейност, източник на... ).

Значи моето становище в тази му част:

system написа:Тогава воденето и движението на коня от човека би било част от правно регламентираната дейност, предмет на уредба на ЗДвП (макар че сега не мога да посоча точно кои текстове на ЗДвП регламентират тази дейност), и човекът би отговарял по чл. 123 от НК за незнание или нейното немарливо изпълнение.

... е погрешно.
Освен ако приемем (теоретично, защото не такъв е казусът), че водене (или езда) на кон е по-опасно от управление на кон с каруца.
Все пак, въпреки че ще се съобразя с практиката, цитирана от Павлова, си мисля не следва ли становището на ВС/ВКС да се преразгледа и коригира (нещо, което не зависи от нас, разбира се). Присъствието на животно - впрегатно, ездитно или стадно, на пътя, също би могно да съставлява източник на повишена опасност. Не от гледна точка на скоростта, а като се отчита поведението на животното - възможно е от уплаха, раздразнение или по друга причина то внезапно да отклони движението си, с което да създаде опасност или дори да причини ПТП.
Макар да съзнавам, че моите разсъждения биха довели до абсурдни изводи. Защото по тази логика, воденето на малко дете също е източник на повишена опасност - съществува вероятност във всеки момент на детето да му скимне нещо, то да се откъсне от ръката на мама или татко и да хукне между колите (не дай Боже)