forum.lex.bg

Пълнолетен мъж живее съпружески с момиче под 14-годишна възраст. На пръв поглед отвсякъде трябва да е идеална съвкупност между двете престъпления - част от случаите по 191 не попадат в 151 (когато девойката е между 14 и 16), а и обектът е различен.
Но всъщност престъплението по чл. 191 не е ли по-нормално въобще да изключва това по чл. 151? Съпружеското живеене си включва съвъкупяването (поне така се смята ), а едва ли е толкова немислимо и толкова невзето предвид "съпругата" по 191 да е и под 14 години (едва ли има начин да е примерно на три години или на пет, защото тогава едва ли това заживяване може да се окачестви като съпружеско, но на 11-12-13...).
Струва ми се, че чл. 151 е мислен за по-други случаи. Смущава ме само това, че наказанието по 191 е доста по-ниско.
С две думи - явно ще да е съвкупност, но все пак какво мислите?

Направо ме разстреля ... не знам, не съм мислил.
Обаче си спомням, като бях млад следовател, една от зам. шефките на следствието ми разправяше едно нейно дело по чл. 191 от НК. Само че по чл. 191 ал. 2 срещу свекъра. Момчето на 14 години, булката на 13, събрали ги заедно. Шефката се опитала да разкара делото от главата си, т. е. да го прати за прекратяване ("циганска, ооопс ... ромска история, какво ще се занимавам") и задала на момчето следния "подсказващ" въпрос: "Ами вие сега като си живеете заедно, вечерта си лягате заедно нали ?" Отговор: "Да". Втори въпрос: "Ами като си лягате, заспивате си до сутринта нали ?" И момчето я разстрелва с отговор: "Не бе, лелче, е....м се" . И хайде, свекърът на съд. Но от този разговор останах с впечатление, че съвкупленията в този случай със съжителстващата не следва да се третират като отделни престъпления, а са част от "съпружеското съжителство" като признак относно обективната страна на престъплението. Логично е да е така, но не мога да се мотивирам.

Аз по-скоро съм на мнение че съпкуплението се поглъща от състава на чл.191, ал.3 и има само едно деяние.Разликата в наказанията е несъществена.Все пак по 191 е от 2 до 5 Л.С, а по 151 от 2 до 6.Последното до 2006-та също беше от 2 до 5.Ето е едно от малкото решения по подобен казус.

п.п В решението се говори за ал.2, но тя е днешна ал.3

РЕШЕНИЕ № 475 ОТ 21.08.1970 Г. ПО Н. Д. № 443/70 Г., I Н. О. НА ВС


КОГАТО СЪВКУПЛЕНИЕТО С НЕНАВЪРШИЛАТА 14-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ ДЕВОЙКА Е СТАНАЛО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ СА ЗАЖИВЕЛИ СЪПРУЖЕСКИ С ПОДСЪДИМИЯ, НЕ Е НАЛИЦЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 151, АЛ. 1, А Е ОСЪЩЕСТВЕН СЪСТАВЪТ НА ЧЛ. 191, АЛ. 2 НК.
АКО ПОДСЪДИМИЯТ Е ОСЪДЕН ПО ПОСОЧЕНИТЕ ТЕКСТОВЕ С ДВЕ ОТДЕЛНИ ПРИСЪДИ И Е ОТМЕНЕНО НАЛОЖЕНОТО УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ ПО ЕДНАТА ОТ ТЯХ, ЗАЩОТО ИМА ДРУГА ПРИСЪДА, ТОЗИ СЪД Е НАРУШИЛ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 210 "В" НПК.

Чл. 23, 161, ал. 1, чл. 191, ал. 2 НК

Чл. 210 б. "в" НПК



По протеста - предложение на главния прокурор на НРБ за преглед по реда на надзора Върховният съд констатира следното:
С присъда по н. о. х. д. № 588/69 г. на СНС е прието за установено, че подсъдимият се съвъкупил с ненавършилата 14-годишна възраст Е. М. на 11 март 1969 г. и е осъден по чл. 151, ал. 1 НК на 1 година лишаване от свобода, като е приложен чл. 66 НК.

С друга присъда по н. о. х. д. № 137/70 г. на СНС е прието за установено, че същият подсъдим е заживял съпружески със същата Е. М. на 11 март 1969 г. и е осъден по чл. 191, ал. 2 НК, като съдът е отменил условната присъда по първото дело.

С оглед на тези фактически данни Върховният съд съобрази:

Безспорно е, че когато някое лице заживее съпружески, това предполага и полова връзка между мъжа и жената.

Както личи от горното изложение, тази полова връзка е осъществена на 11 март 1969 г. Но това е същата дата, за която по първото дело е прието, че подсъдимият се е съвъкупил със същото момиче.

В случая подсъдимият е осъден за едно деяние по две дела, по два различни състава на Наказателния закон.

При това деянието по чл. 191, ал. 2 НК е продължено престъпление и с оглед на посочената в двете присъди дата, която е една и съща, е съвсем очевидно, че първото съвъкупяване се явява като част от консумирането на неузаконения брак на казаните две лица.

В случая е налице привидна а не истинска идеална съвкупност, тъй като съвкуплението по чл. 151, ал. 1 НК изцяло се поглъща и включва в съдържанието на чл. 191, ал. 2 НК.

Присъдата по н. о. х. д. № 588/69 г. следва да се обезсили, а присъдата по второто дело следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав по следните съображения:

Оценката на цялото поведение на този подсъдим е извършена, като се е държала сметка, че той е извършил две деяния, респ. две престъпления, и това е дало сериозно отражение върху санкциониращата дейност на съда въпреки неговите констатации досежно мотивите, свързани със субективната страна на престъплението по чл. 191, ал. 2 НК. Вън от това с първата присъда е било наложено условно наказание на същия подсъдим, а по втората присъда то не само че е отменено, но съдът напълно се е абстрахирал от разпоредбата на чл. 210 б. "в" НПК, като не я е изпълнил именно защото е изхождал от положението, че е налице и друго престъпление.

Абсолютно си права, аз не бях видяла ал. 3 сутринта. Даже щях да ти отговарям, че наказанието е до две години.
Всъщност наличието на ал. 3 решава въпроса. Можех и да не го задавам.
Причина за въпроса беше писаното в медиите за 11-годишната ромка Кортеза и коментарите из интернет. Но просто е трябвало да погледна в НК по-внимателно.

П.П. Чак сега ми хрумна да задам един може би също толкова малоумен въпрос (в момента нямам дори Апис). А ако "съпругът" на малолетната девойка е между 14 и 18 години, като в примера на system, би трябвало изобщо да не носи наказателна отговорност, въпреки че формално осъществява 151, ал. 1?

Здравейте,
Интересна тема сте подхванали, та рекох и аз да се включа.
Като пиша, че е интересна имам предвид, че по същатата може да се разсъждава, а не защото съм заинтригуван от темата, като разискваща педофилията.
Зададения въпрос в послеписа на portokal има доста логика, но аз си мисля, че и двамата осъществяват 151, ал. 1, защото в същия член не е споменат пол.
Както и да е! Мен обаче ме гложди нещо друго, и то бих казал, че е притиснително.Преди да изложа своя ред на мисли ще предложа накратко онова, което намерих като дефиниция на термина съвкупление: Според българският тълковен речник; "съвкупление е осъществяване на полов" акт. И според „Уикипедия” то е: Интромисия, а именно, проникването на единия партньор в другия, по време на секс, посредством половия член. Интромисията (съвкуплението) може да бъде вагинална или анална.
Кое намирам за притиснително? Това, че законодателя създавайки НК е дискриминирал застрашените лица от неправомерно съвкупление, по пол. За повече яснота ще пейстна визираните от мен текстове:

„Чл. 152. (1) Който се съвъкупи с лице от женски пол”
„Чл. 191... ... Пълнолетно лице, което, без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст..”

Вярно, някои от тези, които разбират на къде ще продължа темата, ще посочат, че поради физиологията на отделните полове, е трудно спрямо лице от мъжки пол да се осъществи нежелано съвкупление, с което аз не бих се съгласил напълно. Но пък и не желая да се правя на сексолог.
Нека не забравяме обаче, че съвкъпление може да бъде осъществено и на хомосексуална основа и тогава къде ще се търси наказанието? Може би единствено в Чл. 151?!
А не би ли имало едно такова действие също толкова – тежки психологични а и физиологични последици за едно лице от мъжки пол, както и за лице от женски пол, та законодатля е отделил толкова алинеи и точки по повод на този вид престъпления спрямо лицата от женски пол?
В сличай, че темата се доразвие ще се надявам да бъде разгледана от тези, от които зависят промените в бъдещия НК.

То, май трябваше да представя горното като нова тема, продължение на - „Странности в НК”.

вие юрист ли сте, Никодим77?
Изнасилване може да бъде осъществено само от мъж спрямо жена. Жена може да участва в изнасилването само при съучастие с разпределение на ролите. Съвкуплението е осъществено в момента, в който мъжкият полов орган (член, фалос) премине мислената граница на женския полов орган (влагалището). В този момент престъплението е довършено. По отношение на лица от един и същи пол си има отделен състав на престъпление. И т.н.

Портокал, интересна тема сте подхванали.
Според автори като проф.д-р Антон Гиргинов и проф.д-р Александър Стойнов престъплението по чл.191 поглъща деянието по чл.151 "...защото по необходимост винаги го съдържа в себе си" (Гиргинов), и "....предполага полово общуване между пострадалата и дееца..." (Стойнов).
Друг въпрос е законодателната репресия за отделните видове деяния - визирам чл.151 е от 2 до 6г., а чл.191, ал.(3) е от 2 до 5г. ЛС.
Лично аз отдавам това на разликата в родовия обект, който определя и степента на закрилата на обществените отношения. При 151 родовия обект са обществените отношения, гарантиращи правата на личността, а по 191 - са обществените отношения, гарантиращи нормалните брачни и семейни отношения и тези, свързани с нормалното развитие на подрастващите.
Степента на обществена опасност при обекта по 191 ал.(3) е по-ниска, макар, че поглъща деянието по 151 поради засягането на различен вид обществени отношения. Налице е класическа “привидна идеална съвкупност”, при която деянието осъществява само едно престъпление, макар и привидно да са осъществени съставите на различни престъпления.
Но вторият Ви въпрос е по-интересен - ами ако субект на деяние по 191 е непълнолетен? Следва ли той да е наказателно неотговорен, след като субект по 191 може да е само пълнолетно лице и 191 поглъща 151?
Смятам, че в този случай няма годен субект на наказателно преследване и непълнолетния е наказателно неотговорен в случая.

Здравейте отново,
Уважаеми lexter, с Вас сме се срещали и в други теми, а в повечето от тях съм споменавал, че не съм юрист. Ще призная, че влизайки в темата не се бях запознал с текста на Чл. 157 от НК. Но, продължавам да стоя зад мнението, че при бъдеща промяна на тази част от Кодекса то, тя може да бъде променена. Като споменах в предния си пост израза „дискриминирал” имах предвид, че законодателя е отдал по-голямо значение на изнасилването, (имайки предвид, че според същия изнасилване се извършва само от мъж към жена) създавайки доста членове, алиней, точки по това престъпление. А за подобни действия от страна на лица от един и същи пол е отдадено по-малко значение.
Та, мисля си, че едно опростяване и обединяване на текстовете би било по-добро от моментното.
Естествено мойте разсъждения не са такива на Юрист, а на обикновен Гражданин и баща. И няма нищо лошо и срамно ако при сътворяване на законите на страната ни, законотворците черпят и от чуждия опит, когато той е с положителни резултати. Ето и една извадка от „мрежата”:

„Изнасилването (в много страни считано за криминално престъпление) е акт на насилствено съвкупление, извършено от едно или повече лица спрямо друго (или други) без съгласието на последните. Потърпевшите най-често са принудително приведени в безпомощно състояние - чрез сила, заплаха и разнообразни физически и психологически средства, като са напълно лишени от възможност за самоотбрана.
В българското законодателство за изнасилване се смята всеки случай, в който мъж упражнява сексуално насилие спрямо жена. То е инкриминиран акт, визиран в Наказателния кодекс на Република България.
Традиционно под изнасилване се разбира действие от страна на мъжа спрямо жената, но в много законодателства по света понятието е разширено да включва принудителен полов акт от страна на жена спрямо мъж, мъж спрямо мъж и жена спрямо жена. „

Благодаря за вниманието и лека вечер!

пп. Аз също в отговор на „Портокал” мисля, че не на лице предпоставка за наказателно преследване.

Интересно е дали може да сметнем 151(1) като субсидиарен на 191(3) НК и оттам да приложим 191(3) НК. Защото иначе се получава абсурдната ситуация състав с по-ниска степен на ОО да погълне такъв с по-висока, нещо, което не е правилно от догматична гледна точка. А именно защото в 191 се предолага половото общуване като неделима част от съпружеското съжителство, можем да приемем,че 191 (3) ще да е първичен спрямо 151 като субсидиарен.

Не съм съгласна с изразеното мнение че ако деецът беше непълнолетен няма да има годен субект на престъпление.Да той няма да отговаря по 191, но отговорността остава по чл.151.Да приемем тази теза означава да декриминализираме едно деяние ако е извършено в по специфична обстановка.Непълнолетния ако живее с малолетната не е престъпник, а ако случайно са се намерили някъде има престъпление .Цитирания Стойнов също казва че субект на престъплението по 151 е всяко наказателноотговорно лице, но само от пол различен от този на жертвата.
Примера който даде систем в началото за разпита воден от следователката е точно в тази насока, жената му е задвала въпроси на този юнак само и само да прекрати производстовто, ама той се е изпуснал.
Просто за 151 трябва да има доказан полов акт, а не да е индиция от съжителството.
Разбира се ако непълнолетния не е разбирал свойството и значението на деянието и не е могъл да ръководи постъпките си няма да отговорен, ама днешните юноши ми се струват доста напреднали в тези отношения така че е малко вероятно.

Примера който даде систем в началото за разпита воден от следователката е точно в тази насока, жената му е задвала въпроси на този юнак само и само да прекрати производстовто, ама той се е изпуснал.

Там производството е било по ал. 2 срещу таткото на младежа, "свекъра", ще рече.
Всъщност може да се смята, че и от тази алинея косвено следва неотговорност на непълнолетния въобще (доста "косвено", но все пак...).

Да за свекара е било, но целта все пак е била да не се стига до признание за полов акт, което ще трябва да доведе до още едно производство.За мен не може да се изключи отговорността по 151 на непълнолетния само защото живеят на съпружески начала.Не съм виждала практика по въпроса, но ако някой открие може да ме опровергае

Ако успееш да докажеш извършеното престъпление - съвъкуплението между непълнолетния и пострадалата малолетна. И при положение, че не получаваш от нея съдействие - интересно ми е как ще стане това!
Може би със следствен експеримент?

andy70 написа:Ако успееш да докажеш извършеното престъпление - съвъкуплението между непълнолетния и пострадалата малолетна. И при положение, че не получаваш от нея съдействие - интересно ми е как ще стане това!
Може би със следствен експеримент?

Ами виж по-горе как е съдействал самия деец - "Не бе лелче е...м се" .Вярно по друго дело, ама какво пречи да повтори.От къде знаеш малолетната какво съдействие ще окаже?Може да е премислила на сутринта че цената и е паднала, да е поискала обезщетение, което и е било отказано и............А като е станало скоро и има биологичен материал и експертизата ще свърши работа.

Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от задължението им да събират и други доказателства по делото.

Успех с биологичния материал.....

Когато е писано това решение на ВС по 191 , ал.1 субект на наказателна отговорност е било всяко НОЛ.Санкциите за съвъкупление и за съпружеско заживяване с момиче под 14 г са били еднакви.И сегашният проблем с непълнолетно НОЛ не е стоял.

Мисля като Анди и Портокал.
Общ/ специален,
първичен/ субисид.
поглъщане
Чл.151 е по –тежко наказуемо престъпление и поглъщане не може да има, според мен.
Ако единият е първичен, др.субсидиарен, пак обикн.субсидиарната защита е равна или по - леко наказуема
За да го избегнем някак си поглъщането
може би става дума за два състава в отношение на алтернативност- при такива състави съвкупността е невъзможна- защитават еднородно, както и няма поглъщане по дефиниция/ случайно съвпадане по факти на деянията може да има, изцяло или отчасти/Или е едното , или е другото.В такова съотношение обикновено са и състави със сходен обект на защита.Така са напр.лъжесвидетелстването и набедяването / когато набедявам не лъжесвидетелствам, нито обратно/, не се поглъщат, защитават две страни на едно и също нещо.Идиотски ще прозвучи сега, обаче ще зависи от отношението на дееца към предмета на посягане/ нещо като у негова факт.власт ли е или не, /- живее ли или не живее с детето като със съпруга.
По ФС 191 : едно дете – момче, понеже е част от безбрачна двойка , докато е част от нея, се съвъкуплява с друго дете- момиче, като съвъкуплението не изчерпва състава- те са семейство де факто, но не де юре
или
по 151 същото това момче се съвъкуплява със същото момиче ад хок.
В единия случай децата са със съзнание, че живеят като „мама и тате” И точно така си живеят, в другия – нямат такова съзнание и начин на живеене.
Иначе - понеже двамата / единият възрастен, а другият дете / са решили да си свият гнездо преждевременно- за жената, волята на жертвата да живее като съпруга, макар да е правноневалидна, е отчетена при санкционирането/ закона си презумира, че биха могли да се обичат, нищо , че единият не следва да го разбира/- за това чл.191, ал.3 е по-лек от 151/ при пълнолетен деец/.С други думи инцидентното съвъкупление с дете Х е по -опасно от системното такова с дете, което деецът третира като своя жена.
Понеже съставите ми се струват алтернативни, мисля, че щом непълнолетеният живее съпружески с момичето, не може да носи нак.отговорност по 151/ иначе излиза - щом едното не става, ще му прикачим другото , а то е и по-тежко наказуемо, като ще изрежем целево идеята за псeвдобрачно ложе от фактологията, за удобство /
Освен това така непълнолетният нелегален млад оженец се поставя в по-неблагоприятно положение от пълнолетният такъв, което никак не е разумно като краен резултат .
А ако не е алтернативен 191 с всичките безнасилствени сексуални посегателства върху лица от женски пол,със съвпадаща съставомерна възраст, как ще се съотнасят 191 и блудство? Пак ли ще се поглъщат, ще се явява ли в кръга на съпружеското живеене или няма
Има резон от опасения,Пламена е права, че така непълнолетен може да избегне НО по 151 - като твърди, че те .. по съпружески, но това е по -скоро доказателствен, а не материалноправен проблем.Вярно, че за 191 не се изисква изчерпателност на фактологията в ОА относно съвъкуплението, та може и по -лесно да излезе, ако деецът не беше тъй малък.Но пък винаги ще се намерят свидетели, чули, видели, прочели... и безогледно, но еднозначно ще отрекат девойката да се е врекла на младежа в болест и здраве... понеже ,примерно , живеят в два различни града, спят в различни къщи ,легла, и са се виждали максимум три пъти, все процесни пъти - чисто и просто :деецът или си е въобразил или просто се защитава /

Или единият непълнолетен се съвъкуплявал по стечение на обстоятелствата, а другият- по морално задължение разликата- благородното намерение и намерението за своене - във втория случай следва да води до несъставомерност
П.П. Защо ми се ще да е алтернативност- понеже ако е поглъщане, просто няма мърдане от 151 за младежа

Хареса ми последния пост на kpavlova , има много логически заключения и вече съм по склонна да преосмисля донякъде тезата си .Премените в 2-та текста през годините (правени разбира се на парче) водят до тази странна ситуация.Екзотичния казус може би рядко е стигал до съд защото е по характерен за етноса на който и през ум не му минава че това може да е престъпно.

И на мен ми хареса.

Както винаги, мнението на кпавлова е обосновано до последно:) относно алтернативността - върши идеална работа, но аз се питам - не може ли да предположим специалност в този случай? И как бихме разграничили в конкретния случай алтернативността от специалността?