forum.lex.bg

Или не е.

Моята теза
При прекратяване на трудово правоотношение работодателят ми дължи обезщетение за неползван отпуск. Нямам копие от трудовия договор. Моля съда да изиска трудовото ми досие, където освен всичко друго, се намира и копие от този договор.

Тезата на ответника
Не съм сключвал трудов договор, поради което не съм създавал и трудово досие.

Решение на районния съд в полза на ответника


Въззивна инстанция

Моята теза
Намирам все пак копие от трудовия договор, представям го в съда и той го приема като доказателство

Тезата на ответника
Представения трудов договор е съставен след решението на първоинстанционния съд.

Въззивният съд

След направени проверки, в т.ч. в НАП установява, че има сключен трудов договор, че той не е съставен след решението на съда на първа инстанция и пр. и пр. и пр. Решава спора в моя полза. Решението е влязло в сила.

Моят бивш работодател, или по-точно неговия адвокат, прави устно, в съдебно заседание и писмено - в писмена защита и в отговор на въззивна жалба, изявления, които, както въззивния съд е установил, не отговарят на истината. Казано по-директно - използва лъжливи твърдения.

Е ли такова поведение престъпно?
Или е приемливо по силата на някакви витиевати постановки, според които може би е допустимо при защитаване на собствен интерес?

k_g_angelov написа:Моят бивш работодател, или по-точно неговия адвокат, прави устно, в съдебно заседание и писмено - в писмена защита и в отговор на въззивна жалба, изявления, които, както въззивния съд е установил, не отговарят на истината. Казано по-директно - използва лъжливи твърдения.

Е ли такова поведение престъпно?

Сами по себе си изявления (верни или не) на страна в процеса не са престъпление, освен ако съдържат обидни, клеветнически твърдения, закани с престъпление и т. н.

И аз скоро се чудих дали в обхвата на чл.290 от НК (лъжесвидетелстване) попадат обясненията по 114 от ГПК?

Е добре де...

Май не предизвиквам интерес...

Все пак ще се опитам да си доразвия въпроса.

На първа инстанция губя делото, защото не можах да представя трудовия си договор. Но бога ми - опитах. Опитах се да си получа трудовото досие и от там - договора. Но моят бивш работодател лъжливо (както се доказа на втора инстанция) заяви, че не е сключвал трудов договоо (какр, поради което няма и досие.
И това лъжливо твърдение реши спора в моя вреда.
Как е възможно такова поведение да не се наказва?

Намирам все пак пустия му трудов договор и го представям на втора инстанция. Слава богу - беше допуснат като доказателство. И - те ти булка Спасов ден - ответникът заявява, че този документ е съставен след решението на първа инстанция.

Както се доказа в съда - и това не е вярно. Но и това е опит да се попречи на обективното решаване на спора. Мигар е допустимо и ненаказуемо?

Има и още нещо.

Да съставиш документ с невярно съсдържание, че и да се опиташ да получиш по този начин материални облаги е престъпление по чл. 309 от НК. Вярно е, че ответника не ме посочи поименно, като лицето съставител на този трудов договор след решението на първа инстанция.

Но кой по дяволите, ако не аз, би имал интерес от появяването на този документ?
Кой, ако не аз, би търсил начин да състави този документ?

НК обаче е категоричен в това отношение - там формулировката е ясна

[b]Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ [/b]

Не съм ли набеден за съставяне на документ с невярно съдържание?
Не е ли това деяние престъпление по чл.286 от НК?

За тези, на които още не е станало ясно - бесен съм на ситуацията, в която съм попаднал. И като всеки бесен - може и да съм загубил обективността си. Затова и търся други мнения.

Според моето скромно мнение не може да се каже, че е налице престъпление, тъй като твърденията в гражданския процен на страните не могат да се приемат като лъжествидетелстване. Колкото до това дали сте набеден в престъпление - също считам, че не е така, тъй като набедяването като състав включва подаване на сигнал до компетентен орган или даване на свидетелски показания или нещо друго в този смисъл, а както вече изтъкнах по-горе - налице са твърдения на страни в граждански процес, а не свидетелстване. Просто принципите в гражданския процес са различни.

Ситуацията иначе си е безобразно неприятна, добре разбирам яда ви, но мисля, че няма ка да задействате някой от споменатите от вас "механизни" за дължавно преследване!