poli_g написа:Личните контакти не са задължение за родителят, който има ПРАВО на такива и съдът е признал в постановеният си акт, това ПРАВО.
Прочетете отново максимата, която съм ви посочила в предният си пост.
Всъщност съм излязла от конкретиката на питането ви, но прецених, че това ви интересува повече- крайният резултат.
Имате право да сезирате прокуратурата с жалба по отношение изложеното, но това няма да промени крайният резултат- ще има отказ, мотивиран, за образуване на наказателно производство.
Добре. Тогава какви са задълженията на родителя неизпълняващ решението на съда, спрямо детето. Та нали едното от задълженията му, и едно от правата на детето е "личният контакт".
Когато, човек се развежда, той го прави с 1/2, но не и с детето си.Т.е, взаимоотношенията с детето по време на брак, не трябва да се промянят след развода.Моралната отговорност не би трябвало да се промени , напротив - би трябвало да се запазва,не би трябвало да бъде нарушена спрямо детето, независимо от раздялата. В противен, случай се накърняват правата на детето.
А всеки родител е
длъжен, както по закон така и морално да постави в приоритед интересите на детето си.А едно от интересите на детето е определения личен режим.
Но разгледан буквално, този член именно това гласи. Т.е - има решение което е в нарушение от единия родител.Именно с изпълнението на личен контакт.