forum.lex.bg

Колеги, помня, че преди време се въртеше нещо подобно във форума... Търся Решение № 312/27.06.08 г. на ВКС по н.д. № 273/08 г., ІІІ н.о. или други решения на дела в подобен смисъл... Тези 1000 лв. по П № 1/83 по н.д. № 8/82 г. на Пленума на ВС ме изтормозиха .... Локалната практика - още повече... а пострадалият е колега...
Благодаря на всички, които ще се отзоват във все още отпускарското време

И още нещо: не го открих в Сиела, Апис и Лакорда, нито на страницата на ВКС

Решение № 312 от 27.06.2008 г. по н.д. № 273/2008 г., III н.о., докладчик зам.председателят на ВКС Румен Ненков
На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и в срока по чл. 421, ал. З НПК осъдената Т. Я. е направила искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на присъда на П. районен съд, влязла в сила с постановяването на въззивно решение на П. окръжен съд. В искането се твърди, че деянието, за което е постановено осъждане по чл. 343, ал. 1, б. „а" НК, не е съставомерно от обективна страна. В тази насока са направени два довода - първо, че не е отчетено съпричиняването на резултата от друго лице, и второ, че с оглед на установената им парична равностойност имуществените вреди не могат да се определят като „значителни" по смисъла на закона. На посочените основания от съда по възобноваване се иска да упражни на правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК като отмени осъдителната присъда и оправдае подсъдимата.
Представител на Върховната касационна прокуратура е дал заключе-
ние, че искането за възобновяване е неоснователно.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, установи следното:
С горепосочената присъда подсъдимата Т. Я. е призната за виновна в това, че на посочените в обвинителния акт дата и място при управление на моторно превозно средство - лек автомобил нарушила правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 50, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинила значителни имуществени вреди в размер на 1730 лева, поради което и на основание чл. 343, ал. 1,6. „а" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в" НК е осъдена на глоба в размер на 500 лева, а на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири месеца.
Със същата присъда подсъдимата е оправдана частично по обвинението за причиняване на имуществените вреди над 1730 лева до 2475 лева, като в тази част присъдата не е била протестирана и също е влязла в сила.
С горепосоченото въззивно решение по жалба на защитника на подсъдимата осъдителната присъда е изменена като е намалено наказанието -глобата на 400 лева и лишаването от правоуправление на три месеца.
Неоснователен е доводът за несъс-тавомерност на деянието, основан на тезата, че при наличието на съпричи-няване към настъпването на визира-ните от закона вредоносни имуществени последици оценката на евентуалния престъпен резултат по отношение на подсъдимата трябва да се намали пропорционално до размера на нейния конкретен принос.
Обвинението е за извършено „увреждащо" престъпление. Поначало за ангажиране на наказателната отговорност на дееца е било необходимо, но не и достатъчно разбира се, деянието да съставлява такава обективна предпоставка, без която цялостния престъпен резултат изобщо не би настъпил, Случаят, предмет на разглеждане по настоящето дело, е именно такъв. От гледна точка на причинната връзка, съставляваща основание за възникване на наказателна отговорност при резултатните престъпления, наличието на странични фактори в каузалния комплекс е правно иреле-вантно. Това заключение е валидно и тогава, когато резултатът е с имуществено измерение. Затова при преценката за съставомерност на деянието по отношение на обвиненото лице е абсолютно недопустимо обективният резултат да бъде намаляван пропорционално до размера на неговия конкретен принос, каквото искане се поддържа от защитата. По принцип няма правна пречка съпричиняването да се отчита при индивидуализацията на наказанието и реализирането на гражданската отговорност на виновния деец.
Основателен е обаче доводът за несъставомерност на деянието, базиран върху тезата, че дори и разгледани съвкупно причинените имуществени вреди не са значителни по смисъла начл. 343, ал. 1,6. „а" НК.
Изводът за значителност на причинените с деянието имуществени вреди по влязлата в сила осъдителна присъда е изграден върху тълкувателен акт (Постановление № 1 от 1983 г. на Пленума на ВС), който частично е изгубил приложимост, респ. обвързваща сила, по конкретно - в своята т. 2, б. „б".
Конституцията на Република България (КРБ) от 1991 г. узакони пазарните отношения. В тази връзка бяха установени равенството на отделните форми на собственост (чл. 17 КРБ) и свободната стопанска инициатива като основа на икономиката (чл. 19 КРБ). Повече от очевидно е, че понятия като „държавни цени на дребно" и „цени за ремонт в държавен сервиз", които се използват в т. 2, б. „б" на ПВС № 1 от 1983 г., нямат никакъв реален смисъл в новите икономически условия, при които централизираното държавно регулиране на съответните цени вече е отпаднало.
По силата на непосредственото действие на Конституцията от 1991 г. (вж. нейния чл. 5, ал. 2 във връзка с § З, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби) всички закони, които са несъвместими са нея, се считат отменени и неприложими ех 1е§е, а с още по-голяма сила това важи за актовете по тяхното тълкуване и прилагане. Аналогично, на основата на такъв принципен подход известен период от време преди постановяването на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС в условията на засилени инфлационни процеси съдебната практика не прилагаше критериите за минимален размер на квалифицира-
щите признаци „големи размери и „особено големи размери", установени в трайната съдебна практика отпреди 1990 г.
Несъмнено констатацията за неприложимост на т. 2, б. „б" на Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС не дава отговор на възникналия в конкретния случай въпрос дали установената равностойност на имуществените вреди, причинени от деянието на осъдената Т. Я., съответства на законовия критерий за значителност. Според настоящия съдебен състав на ВКС след като става дума за парична оценка подходът следва да бъде сходен, аналогичен на възприетия по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС. Следователно по принцип като измерител пак трябва да се използва размерът на установената минимална работна заплата за страната към момента на извършване на деянието.
Следващият естествен въпрос е колко броя минимални работни заплати са съответни на минималната парична равностойност на понятието, визирано в чл. 343, ал. 1,6. „а" НК. Макар и да е възприел нов измерител, съставът на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС, постановил Тълкувателно решение № 1/1998 г., изрично се е придържал към старото съотношение 1:2 между „големи разме-
ри" и „особено големи размери", установено в съдебната практика отпреди 1990 г. От тази гледна точка логично е да не се допуска отклонение и от предишните пропорции между от една страна — минималните размери, съответни на горепосочените две понятия, и от друга — минималния размер, съответен на понятието „значителни имуществени вреди". При такъв тълкувателен подход, след съобразяване на обвързващите предписания по т. 1 на Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, на вредите по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. „а" НК би отговаряла равностойността на 1/5 от 70, респ. 1/10 от 140 минимални работни заплати, или обобщено — 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.
В случая подсъдимата ТЯ. е осъдена за причиняване на имуществени вреди в размер на 1730 лв., докато по време на деянието 14 работни заплати са се равнявали на 2240 лв. Следователно вредите не са „значителни" по смисъла на приложената норма от Особената част на Наказателния кодекс, поради което от обективна страна липсва съставомерност на деянието. Затова присъдата трябва да бъде отменена, а подсъдимата - оправдана по повдигнатото обвинение.

Да Ви е лека и спорна работата, kpavlova!!!! Няма емотиконче, което да може да изрази благодарността ми за помощта Ви!

Има емотикончета, които подскачат от радост.
А решението и аз си го копирах, пък ако и го прочета...

За нищо
На всички лека - работа или неработа

А такааа, пък в нашата прокуратура си действа правилото за 1000 лева значителни щети, копвам и пействам

И в нашата така.... ОБАЧЕ: има и друга съдебна практика: причинената щета спрямо абсолютната стойност на вещта... когато е тотална, според мен ИМА значителна щета - така е в моята хипотеза... Пуснах постановление по 78а, но вътре в него посочих и съдебната практика в този смисъл... Пък да видим какво ще реши съдът..

Съдът реши: признава Х за виновен, глоба - 500 лв. Това е. И на всичко отгоре, няма да обжалват... А аз не мога да протестирам...

А някой срещал ли е практика на ВКС след 2008г. ,в смисъл, че 1000 лв са си значителни щети /противно на горепосоченото решение/?

Колкото искате съдебни решения в противния смисъл на горепосоченото си има - нещата все още са противоречиви....

Докато не отменят ППВС 1/83, 1000-та лева са си задължителни, независимо, че към момента стойността е абсурдна.

Мен пък това ме озадачава.Много ме озадачава.

Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК
По някои въпроси на спасителната маневра.
Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 499
чл. 20, ал. 2 ,

чл. 22 ЗДвП ,

чл. 40 - 68 ППЗДвП ,

чл. 13, ал. 1 ,

чл. 15 НК
1. Спасителната маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване настъпването на общественоопасни последици. 2. Спасителна маневра се извършва при внезапно възникнала опасност от неправомерното поведение на участници в движението, на самия водач или на природни сили. 3. Спасителната маневра е правомерна, когато се извършва при условията на чл. 13, ал. 1 НК и се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане на хора. 4. При предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП. 5. Водач на моторно превозно средство не носи наказателна отговорност: а) когато при извършване на спасителна маневра се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК и от неговото деяние се уврежда имущество, а не животът и здравето на хора; б) когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността - чл. 15 НК.
------------------------

Председателят на Върховния съд на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да се отговори на следните въпроси:
1. Какво е съдържанието на понятието "спасителна маневра".
2. При какви пътни ситуации по време на движението на моторни превозни средства водачът е поставен в положение да извършва спасителна маневра.
3. Може ли при извършване на спасителна маневра да се прави сравнение между увреждането и избягнатата опасност, когато се касае до здравето или живота на гражданин, или то се отнася само до вещи и други материални блага.
4. Каква трябва да бъде опасността, която създава принудата за извършване на спасителна маневра.
5. Да се различат и конкретизират белезите на пътните ситуации, представляващи "случайно деяние" по чл. 15 НК или състояние на "крайна необходимост" по чл. 13, ал. 1 НК.

Прокурорът даде заключение, че "спасителната маневра" не е правно регулирано понятие. Тя може да се предприеме, когато законните възможности на един водач са изчерпани. Когато се спасява здравето и живота на хора от непосредствена опасност, деецът да не е имал друг начин да я избегне, и само ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратяването - чл. 13, ал. 1 НК.

Върховният съд на Република България, Общо събрание на наказателните колегии, за да се произнесе, взе предвид:
1. Спасителната маневра като действия, които водачът на едно моторно превозно средство извършва за изменение посоката на движението не е правно регламентирана, така както това е направено за всички други маневри съгласно чл. 22 ЗДвП, съответно чл. 40-68 ППЗДвП. Необходимостта да се извършат тези действия възниква при критична ситуация и той прави усилия за предотвратяване на произшествие.
2. При "спасителна маневра" водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици.

Опасността може да възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили, и в) от неправомерното поведение на самия водач. (това защо ли е писано изобщо?)Ами тя ако възникне от негово "неправомерно действие",то последиците се обхващат от неговата вина(най-често от неговата непредпазливост-съзнавана или несъзнавана)
3. Спасителната маневра е правомерна, когато водачът се намира в състояние на крайна необходимост - чл. 13, ал. 1 НК. Следователно тя се предприема, за да се спаси живота и здравето на хора, като при извършването на деянието се уврежда имущество(надали). Водачът не може да се позове на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора. Например той не може, за да спаси своя живот, този на пътниците или на други участници в движението, да причини смърт или телесна повреда другиму.

Спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши.
4. Спасителната маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението или поради случайно събитие, възникнало внезапно и изненадващо, е създадена непосредствена реална опасност за настъпване на вредни последици. Освен това, необходимо условие се явява опасността да не може да бъде предотвратена по предвидените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП начини, а именно намаляване на скоростта или спиране на моторното превозно средство.
5. Спасителна маневра се предприема в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, тъй като опасността в тези случаи винаги възниква внезапно и изненадващо.

В съдебната практика не всякога еднакво се тълкуват и прилагат основанията за освобождаване от отговорност по чл. 13, ал. 1 НК и чл. 15 НК.

Когато водачът се намира в положение на крайна необходимост по чл. 13, ал. 1 НК при извършване на спасителна маневра, той няма да носи наказателна отговорност само когато от неговото деяние се уврежда имущество.(чл.13 не казва такова нещо ).

Ако в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността със своето неправомерно поведение, налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.(а ако поведението не е "неправомерно"(някой го е бутнал пр.) няма да е чл.15

Отговорността не отпада, ако се увреди друго лице, което не участва в създаване на опасността.(във всички случаи трябва да се "издирва" създалия опасността)

Прокурора май най-точно се е изразил.Като е свързал нещата с чл.13,без да се интересува от характера на настъпилите вреди.Поне така пише,де.