forum.lex.bg

Здравейте , попаднах на интересен случай, който - откровено казано - ми е трудно да се квалифицирам . Казусът е този - преди няколко дни НИ отнема чанта , в която открива дебитна карта и листче с изписан ПИН за нея. Малко по-късно отива до първия срещнат банкомат и чрез същата карта изтегля сумата от 800 лв.
Самата кражба на чантата и вещите в нея не създават проблем от правно естество . Как да квалифицираме последващите действия?
На пръв поглед те доста добре отговарят на престъпление по чл. 249 НК - за съжаление обаче - в старата му редакция , т.к. настоящата изисква за съставомерност настъпване на значителни имуществени вреди - с много уговорки по практиката на ВС и ВКС , да приемем , че се има предвид сумата от поне 1000 лв. Т.е , конкретното деяние не отговаря на този състав .
Остават други възможности , за всяка от които имам аргументи против . Първо - кражба и на сумата - и това звучи добре , но не откривам отнемане. Ако приемем , че парите са се намирали във владение на банката , последната - чрез автоматизираната система за разплащане - съвсем доброволно ги е изплатила на онзи , който е използвал картата. Второ - измама . Проблем тук откривам именно в това , че системата за плащане е автоматизирина и напрактика се касае за измама на автомат - преди време Стойнов мисля , че беше писал нещо по въпроса , но сега не го намирам . Трето - с много уговорки и ако се приме , че картата освен платежен инструмент е и официален удостоверителен знак , предназначен за плащане на стойности - евент. престъпление по чл. 276 ал. 3 НК - добре , но какво става с изтеглената парична сума? Идентични коментари следват и относно престъпленията по чл. 319 а и сл. НК , по чл. 206 и безумната практика , че е без значение как родово определени вещи като парите са попаднали в негово владение и т.н. и т.н. Идеите ми се изчерпаха и ще Ви бъда благодарен , ако споделите мнения .

Имаше такава тема. Мисля, че някой от колегите дознатели я беше пуснал. Може би занимаващите се с наказателно право ще се включат. В темата се каза, че имало практика на съдилищата, според която това е кражба на сумата. Аз си я обяснявам със същите причини, поради които и кражбата на документ, даващ възможност да се получи нещо, се разглежда като кражба на нещото.

И на мен това ми изглежда най-логично . Но - прави впечатление разликата между старата и новата редакция на 249 а НК - не прозират ли мотиви на законодателя да се криминализират не всички неправомерни ползвания на платежни инструменти , а само онези , от които са последвали значителни имуществени вреди . По - просто казано , разбира ли законът , че тегленето на суми по описания начин до 1000 лв. не е престъпление ? Доста безумно ми звучи .

A не може ли да се квалифицира по чл. 195, ал.1, т.4, предл. 2 ?

Същият въпрос е разглеждам вече, но не си спомням до какво заключение се стигна, пък и ме мързи да търся.

Според мен няма нищо толкова сложно в квалификацията на деянието. Общият състав на кражбата изисква да има отнемане на чужда движима вещ.

Подчертавам ЧУЖДА. Няма значение в случая, дали вещта е отнета от собственика, от държателя или от друг крадец Така, че няма значение досежно квалификацията, дали изтеглените от АТМ пари са собственост на физическо лице или пък са били собственост на банката ( примерно ако е използвана възможността за овердрафт). Важното е, че тези пари са ЧУЖДИ за дееца и това покрива напълно този елемент на състава.

Относно понятието ОТНЕМАМ. Юриспруденцията приема, че понятието ОНТЕМАМ включва в съдържанието си два елемента:

1. Прекъсвам досегашна фактическа власт, осъществявана от другиго, върху вещта.
2. Установявам собствена фактическа власт върху вещта.

Точно това е няправил и дееца в дадения казус. Дотук, струва ми се безпроблемно можем да квалифицираме деянието, като кражба по основния състав. Струва ми се, обаче, че е налице и квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - специален начин.

Следователно правилната квалификация на така описаното деяние, според мен е чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - предложение последно.
Това престъпление е извършено в реална съвкупност с отнемането на чантата, коеот следва да се квалифицира като кражба или грабеж, в съответствие с обстоятества, които не са споделени с нас от автора

И аз така мисля! Няма какво да го увъртаме и осукваме покрай чл. 249 НК.

kursant_amvr написа:Същият въпрос е разглеждам вече, но не си спомням до какво заключение се стигна, пък и ме мързи да търся.

Според мен няма нищо толкова сложно в квалификацията на деянието. Общият състав на кражбата изисква да има отнемане на чужда движима вещ.

Подчертавам ЧУЖДА. Няма значение в случая, дали вещта е отнета от собственика, от държателя или от друг крадец Така, че няма значение досежно квалификацията, дали изтеглените от АТМ пари са собственост на физическо лице или пък са били собственост на банката ( примерно ако е използвана възможността за овердрафт). Важното е, че тези пари са ЧУЖДИ за дееца и това покрива напълно този елемент на състава.

Относно понятието ОТНЕМАМ. Юриспруденцията приема, че понятието ОНТЕМАМ включва в съдържанието си два елемента:

1. Прекъсвам досегашна фактическа власт, осъществявана от другиго, върху вещта.
2. Установявам собствена фактическа власт върху вещта.

Точно това е няправил и дееца в дадения казус. Дотук, струва ми се безпроблемно можем да квалифицираме деянието, като кражба по основния състав. Струва ми се, обаче, че е налице и квалифициращо обстоятелство по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - специален начин.

Следователно правилната квалификация на така описаното деяние, според мен е чл. 195, ал. 1, т. 4 НК - предложение последно.
Това престъпление е извършено в реална съвкупност с отнемането на чантата, коеот следва да се квалифицира като кражба или грабеж, в съответствие с обстоятества, които не са споделени с нас от автора

Само бих допълнил: техническо средство според мене, а не специален начин. както например и дори един обикновен, а не подправен, ключ за достъп до дадено помещение се приема, че е техническо средство, същото е и с откраднатата дебитна карта.

Парите, че са чужди, е ясно. Интересното е в чие владение са. Мисля, че на повечето места приемат, че са във владение на титуляра на сметката. И това е ми се струва правилно, защото именно той има възможност за фактическо разпореждане със сумата по сметката, което НП разбира под "упражняване на фактическа власт".

Общият състав на кражбата изисква да има отнемане на чужда движима вещ.
Подчертавам ЧУЖДА. Няма значение в случая, дали вещта е отнета от собственика, от държателя или от друг крадец

Е, аз тогава изразих мнението, че банката сама му дава парите. Не че сега споря!

След целия дебат се налага извода че чл.249, ал.1 от НК е напълно излишен.Да го изтрием

Наскоро гледах дело в съда по идентичен казус. Само че сумата беше 400 лв и е имало в чантата и мобилен телефон. Беше си квалифицирано като кражба по чл.196 ал.1 т.2 защото беше опасен рецидив.

Аз преди време зададох този въпрос. Резултатът - по чл.195, ал.1, т.4 - специален начин. Така го беше образувал прокурорът, така мина и през съда.
Но мойто мнение продължава да е, че е чл. 249. Да, вярно е, че се иска да са причинени значителни материални вреди, но това не се ли преценява конкретно. Ако някой има 1 млн. по сметката, 1000 лв. няма и да ги усети, но за един пенсионер 100 лв. са целия му месечен доход и той остава без пари. Това не е ли значителна вреда?
Четох практика /не помня къде точно/ за автомобилите, че се преценява щетата по кнкретната кола - 200лв. са цяла Жигула и един фар на нещо по-ново. Автомобилът май ще излезне, че е по-значителен от човека!

Gabi1 написа:Но мойто мнение продължава да е, че е чл. 249. Да, вярно е, че се иска да са причинени значителни материални вреди, но това не се ли преценява конкретно. Ако някой има 1 млн. по сметката, 1000 лв. няма и да ги усети, но за един пенсионер 100 лв. са целия му месечен доход и той остава без пари. Това не е ли значителна вреда?

Не. Аргумент може да се извади от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 2/1973 Г., ОСНК НА ВС:

Значителните вреди като квалифициращ признак от състава на някои престъпления обхващат само имуществените вреди, а не и неимуществените такива. Това най-ясно се разбира, като се сравнят съставите на имуществените престъпления, където са предвидени като квалифициращ елемент. Дали вредите са обикновени или значителни, се определят, като се сравни стойността на повреденото, унищожено, разпиляно или запалено обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятия, или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение е обаче и абсолютният размер на вредата. Ако относителната й стойност е голяма, а по абсолютния си размер е незначителна, няма да има значителна вреда по смисъла на закона. Обратно, когато абсолютният размер на вредата е значителна, а в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, кооперация или обществена организация е незначителна, ще е налице значителна вреда, която ще квалифицира престъплението по-тежко.

За мене продължава да няма никаква логика тегленето на пари от банкомат с истински платежен инструмент да е кражба по специален начин. Какво му е специалното? Напротив, напълно отговаря на признаците на техническото средство - чрез него се осъществява техническа операция, която дава достъп до вещта.

kursant_amvr и RinTimTim - Знам , че почти всички съдилища и прокуратури приемат квалификация "кражба" , но аз лично не съм убеден . Съгласен съм изцяло за това що е "чужда" и "отнемане" . Кражбата обаче има и друг елемент - "без негово съгласие" , а по общите правила банката винаги е съгласна и доброволно - щом някой постави правилната карта с правилния пин - изплаща сумата . Няма да има проблем , ако приемате , че парите са във владението на титуляра по сметката . Но - в случая се касае за пари - т.е. особени заместими вещи , които няма как да са "чужди" за банката , след като тя ги държи . Вж.и Решение № 150 от 24.02.2003 г. на ВКС по н. д. № 847/2002 г., III н. о., докладчик зам.-председателят Румен Ненков
Бюлетин на ВКС, бр. 1/2003 г., стр. 17

bravo написа: Кражбата обаче има и друг елемент - "без негово съгласие" , а по общите правила банката винаги е съгласна и доброволно - щом някой постави правилната карта с правилния пин - изплаща сумата . Няма да има проблем , ако приемате , че парите са във владението на титуляра по сметката...

Дамм много интересно съждение... Има ли някой по-вещ в банковото право ???

Не. Аргумент може да се извади от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.11.1973 Г. ПО Н. Д. № 2/1973 Г., ОСНК НА ВС:

Значителните вреди като квалифициращ признак от състава на някои престъпления обхващат само имуществените вреди, а не и неимуществените такива. Това най-ясно се разбира, като се сравнят съставите на имуществените престъпления, където са предвидени като квалифициращ елемент. Дали вредите са обикновени или значителни, се определят, като се сравни стойността на повреденото, унищожено, разпиляно или запалено обществено имущество със стойността на имуществото, което има в собственост или оперативно управление ощетеното държавно предприятия, или учреждение, кооперация или обществена организация. От значение е обаче и абсолютният размер на вредата. Ако относителната й стойност е голяма, а по абсолютния си размер е незначителна, няма да има значителна вреда по смисъла на закона. Обратно, когато абсолютният размер на вредата е значителна, а в сравнение с огромната стойност на патримониума на ощетеното предприятие, кооперация или обществена организация е незначителна, ще е налице значителна вреда, която ще квалифицира престъплението по-тежко.

За мене продължава да няма никаква логика тегленето на пари от банкомат с истински платежен инструмент да е кражба по специален начин. Какво му е специалното? Напротив, напълно отговаря на признаците на техническото средство - чрез него се осъществява техническа операция, която дава достъп до вещта.[/quote]

В случая не става въпрос за квалифициращ състав, а дали изобщо е съставомерно деянието. А за другото съм съгласна - и аз си мислех, че ако ще е 195, че е по-правилно да е с техническо средство.
А според мен банката не държи парите - със зареждане на банкомата тя ги оставя във владение на картодържателите. Но и тук е спорно - ако не е зареден банкомата, де факто титулярът няма владение върху парите по сметката си. Та вече и аз не знам какво точно да мисля....

Не Ви трябва банково право. Вижте ЗЗД
Чл. 75. Изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Изпълнението към недееспособен кредитор освобождава длъжника, ако то е отишло в полза на кредитора.
Т.е банката винаги ще плати на приносителя на картата. Тогава имаме ли кражба на 800 лв. ?! Май не. Имаме кражба на чанта и на дебитна карта която карта струва т.е издаването и не повече от 10лв. и чантата ако е до 100лв отоваме на маловажен случай. А 800 лв да се търсят по гражданскоправен ред ?! Ако търсите по-малка отговорност на крадеца ето материал за размисъл
По- същата логика и друг пример : ДИскотека. Едно момче забелязва че друго има много хубаво яке. Същото бива оставено на гардероб и на момчето му е дадено номерче. Другото в бутаницата бърка в джоба взима номерчето отива на гардероба взима якето и духва. Сега кражба на какво имаме на номерче или на яке( което да речем е много гъзарско и струва 200-300 лв) ?!
[/quote]

Ако се продължи в този дух, в един момент ще се стигне до мнението че деянието с картата не съставлява престъпление поради липса на състав. После някой ще се сети за иск за неоснователно обогатяване и темата ще трябва да се премести от раздела "наказателно право".

bravo написа:Кражбата обаче има и друг елемент - "без негово съгласие" , а по общите правила банката винаги е съгласна и доброволно - щом някой постави правилната карта с правилния пин - изплаща сумата . Няма да има проблем , ако приемате , че парите са във владението на титуляра по сметката . Но - в случая се касае за пари - т.е. особени заместими вещи , които няма как да са "чужди" за банката , след като тя ги държи

Ами точно това е, че фактическата власт върху сумата по сметката я упражнява титулярът по сметката. Малко по-разчупено трябва да се мисли винаги, когато предмет на престъпление против собствеността са пари. Защото на практика навсякъде се приема, че предметът е сумата пари, а не самите отнети банкноти. Което може и да не е много издържано, но няма друг начин. Представител на банката не може да се разпорежда със сумата по сметката на титуляра, следователно няма как да има фактическа власт, за да изследваме въобще нечие друго съгласие тук освен на титуляра.

И освен това дори и да не е зареден конкретният банкомат, това не означава, че титулярът не упражнява фактическа власт върху сумата по сметката си - ще използва следващия банкомат. Той продължава да има "просто възможност за фактическо разпореждане" със сумата. Което е единственото, което ни интересува. Има си владение.

Картата е само средството, което осигурява достъп до сумата. Ключът е, че се краде дадена сума по сметката, която е на клиента, а не парите на банката от банкомата.

Вече ако примерно деецът разбие каквато и да е машина с някакви пари вътре, било то банкомат, телефон, кафе машина или каквото и да е и вземе парите - тогава ще е налице взломна кражба от владението на конкретния субект, владеещ съответното устройство. Защото тука предмет ще е пак сумата пари, но която към момента се съдържа вътре в устройството със собственик примерно банката и владелец там някой си, а не сумата пари по нечия сметка.

pokerman написа:По- същата логика и друг пример : ДИскотека. Едно момче забелязва че друго има много хубаво яке. Същото бива оставено на гардероб и на момчето му е дадено номерче. Другото в бутаницата бърка в джоба взима номерчето отива на гардероба взима якето и духва. Сега кражба на какво имаме на номерче или на яке( което да речем е много гъзарско и струва 200-300 лв) ?!

Само не разбрах по "същата логика" според тебе няма да има кражба на якето ли?

Виж аргумент от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 116 ОТ 25.11.1983 Г. ПО Н. Д. № 100/1982 Г., ОСНК.

Боновете за бензин, боновете за покупка от ТП "Кореком", входните билети, купоните и талоните за храна само дават право на приносителя им да получи съответно обществено имущество - бензин, стоки, храна и др. Те не могат да бъдат предмет на кражба, длъжностно присвояване, обсебване, документна измама и др., докато тяхната номинална стойност не бъде превърната в реална. Само когато са използвани, получено е обществено имущество и с това е нанесена щета на държавата или социалистическата организация, е налице отговорност за престъпление против обществената собственост.

Когато противозаконно отнетите бонове за бензин, бонове за покупка от ТП "Кореком", купоните и талоните за храна се представят за получаване срещу тях на обществено имущество, но по независещи от дееца причини същият не получи такова имущество, е налице само опит за престъпление срещу социалистическата собственост.

josefin написа:Ако се продължи в този дух, в един момент ще се стигне до мнението че деянието с картата не съставлява престъпление поради липса на състав.