forum.lex.bg

Мъчи ме въпросът кога едно деяние ще се квалифицира по чл.131, ал.1, т.12, т.е. ТП по хулигански подбуди и кога - като хулиганство по чл.325, при който хулиганските действия са се изразили в нанасяне на побой /при който е причинена лека, средна или тежка ТП/. Защото не намирам практика по първото и нещо не може да ми "светне". Извинявам се, ако въпросът ми се стори елементарен на някои колеги.

Значи колежке , никои тук ме би трябвало да ви се подиграва , защото всеки независимо колко опит и стаж има не може да разбира от всичко, особено ако е и млад. Та така :
Чл. 131. (Изм., ДВ, бр. 62 от 1997 г.) (1) За причиняване телесна повреда:
точка 12. (Нова-ДВ,бр. 92 от 2002 г.) по хулигански подбуди.
и

Чл. 325. (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, както и с обществено порицание.

(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Когато деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода до три години; по ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години. Съдът може да постанови и пробация.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 92 от 2002 г.) Когато деянието по ал. 1 и 2 представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови и пробация.

Както виждате от двата члена разликата е видима . Имам нужда от подробности , но ако става въпрос за това че сте набили някого , който ти се освидетелствал при съдебен лекар - това си е престпление срещу личността по ч.121 и вече квалифициран състав на точка 12. Просто не може да е чл. 325 , защото ги няма условията посочени от законодателя .

Прочетете и сравнете и ще ви стане ясно .

Само вмъквам че по 325 не може да се предяви граждански иск.

Само че напоследък излязоха някои решения на ВКС с които се допуска разглеждане на гр. иск за вредите, причинени с деянието (а не с престъплението). Това разбира се не етълкувателно решение, но ако стане постоянна практика... Мен ако питате изобщо не трябва да има гр. иск в наказателния процес, както в другите държави (доколкото съм чувал).

Имам един познат съдия при, който гр. иск въобще не минава.

Това е случай, наречен от Н. Долапчиев "конкуренция на състави", аналогичен на общ и специален закон - едно престъпление поглъща друго. Хулиганските подбуди създават квалифициран състав не само при телесните повреди, но и при най-тежкото посегателство срещу личността - убийството. Съдържанието на хулиганските подбуди в тези състави следва да се разбира и тълкува именно във връзка с престъплението хулиганство по чл. 325 НК - подбудите за нанасяне на телесна повреда са били да се демонстрира явно незачитане на правата на личността и неуважение към обществото.

Без да ми се обиждате, но в конкретния случай не става дума за конкуренция на състави. Ако едно лице буйства на улицата и в това време някой дойде да го озаптява и първият му удари един юмрук, деянията ще бъдат две - по чл.325 за явното неуважение към обществото и по чл.131 за тел.повреда по хулигански подбуди. Вече има съдебна практика по въпроса.
Що се касае до гражданския иск - по чл.325 съдът не го допуска, тъй като погледнете в коя глава от НК се намира този текст и ще разберете защо.

Най-добре ще ми се изясни, ако някой ми даде пример за деяние, което да се квалифицира по чл.131,ал.1, т.12 НК и за такова по чл.325 и 128,129 или 130 НК в идеална съвкупност /въобще може ли да има такава хипотеза след добавянето на т.12 в НК/.
От това, което казва Alexander Tonev е писал, оставам с впечатление, че не може да има такъв случай. А по едно дознание /след промените от 2002 г. беше/ бях видяла такава квалификация /за съжаление тогава бях "пропуснала" тази промяна в НК и нямах възможност да попитам прокурора защо квалификацията не е по т.12 и за разликата между двете/. Та сега се присетих пак, затова поставям въпроса /никого не съм пребивала :))/

А, и каква е "последната мода" - дали при всички случаи няма хулиганство/хулигански подбуди, когато деецът има личен мотив или има и изключения, както и за това дали трябва да е на публично място. Защото решенията и постановленията на ВС/ВКС, поне тези, които намирам из АПИС, са доста противоречиви /а и са преди 2002, повечето и от дълбокия социализъм/.

Ще ви дам два примера , но не в подробност :

- чл.121 - побои между Х. и У. . На Х. е причинена телесна повреда . Най - обикновен побои .
- чл. 325 - случая с Евгени Минчев .

Трябва да внеса известна корекция в мнението, което изказах. Конкуренция на състави се получава само между престъплението хулиганство и квалифицирания състав на убийство по хулигански подбуди, при което второто престъпление /като по-тежко/ поглъща първото. Възможна е само реалната съвкупност между двете престъпления.
При телесна повреда и хулиганство е възможна както идеална съвкупност, така и реална съвкупност. Колегата friend дава пример с реална съвкупност - "Ако едно лице буйства на улицата и в това време някой дойде да го озаптява и първият му удари един юмрук, деянията ще бъдат две". Деянията са две. Конкуренция на състави обаче е налице, когато е изключена възможността за другия вид съвкупност - идеалната съвкупност. След справка в литературата /А. Гиргинов, Наказателно право - Особена част. Софи-Р, с. 421/ установих, че между телесна повреда по хулигански подбуди и хулиганство по чл. 325 НК няма конкуренция и е възможна идеална съвкупност.
Приемам доброжелателната критика.

alexander_tonev написа:Трябва да внеса известна корекция в мнението, което изказах. Конкуренция на състави се получава само между престъплението хулиганство и квалифицирания състав на убийство по хулигански подбуди, при което второто престъпление /като по-тежко/ поглъща първото. Възможна е само реалната съвкупност между двете престъпления.
При телесна повреда и хулиганство е възможна както идеална съвкупност, така и реална съвкупност. Колегата friend дава пример с реална съвкупност - "Ако едно лице буйства на улицата и в това време някой дойде да го озаптява и първият му удари един юмрук, деянията ще бъдат две". Деянията са две. Конкуренция на състави обаче е налице, когато е изключена възможността за другия вид съвкупност - идеалната съвкупност. След справка в литературата /А. Гиргинов, Наказателно право - Особена част. Софи-Р, с. 421/ установих, че между телесна повреда по хулигански подбуди и хулиганство по чл. 325 НК няма конкуренция и е възможна идеална съвкупност.
Приемам доброжелателната критика.

А това подкрепено ли е със съдебна практика, защото аз се обърках вече - в лекции и съдебни решения срещам различни мнения - веднъж може да има съвкупност, веднъж - не може!!!

Здравейте,колеги!Много сложна тема наистина и макар да не съм подготвен по нея ще си позволя да взема отношение.
Според мен на първо място не може да има разлика в това дали е налице убийство или само тел.повреда по хулигански подбуди.Практика може да има всякаква,теории всякакви,важно е как са нещата всъщност.
Въпросът беше кога деянието по чл.325 НК,придружено с побой може да се различи от това по чл.131,(1)т.12 НК.Според мен ,щом хулиганските действия се изразяват в или съпътстват побоя или убийството,не може да имаме чл.325 и друго престъпление.
Много интересен тук става въпроса при престъплението по чл.124 НК,където не е предвиден такъв състав.Единствено възможно тук е съвкупност от престъпления.
За реалната съвкупност от чл.325 и квалифицираните състави спор като че ли не може да има,тъй като става ясно,че това е възможно.Идеална обаче няма как да имаме,щом вече съществуват тези състави.
Сещам се за няколко интересни случая от съдебната практика. При единия деецът е осъден по чл.116 НК за ум.убийство по хулигански подбуди,за това,че в последния момент преди да катастрофира с колата в няколко дървета пред него,предпочита да се удари в слизащите от автобуса на спирката деца и възрастни,което е продиктувано от това,че не може да вземе завоя,поради високата скорост.Убити са и ранени много хора.Хулиганските подбуди,според съда,били дадени преди деянието,тъй като деецът преминавал в отсрещната лента за движение,викал на водачите,единият му крак бил подаден през прозореца през времето на шофиране,като формата на вината била евентуален умисъл.Спомням си,че в мотивите беше посочено,че не може да има самонадеяност,щом деецът,за да спаси своя живот и този на возещите се в колата,предпочита смъртта на другите,макар и в последния момент преди удара.
Извинявайте за отклонението,но случаят е доста интересен,за съжаление и трагичен.

"телесна повреда по хулигански подбуди" - странен субективен елемент - мотива на деца е хем да нанесе телесна повреда/личен/ , хем хулигански /изключващ личния/ ... изобщо наистина законодателя се е поосрал с тоя състав - новоизмътен - за това и няма практика - ако се сравни практиката за хулиганските мотиви при убийството и се огледада в светлината на телесните повреди.... дали само аз си мисля че май става дума за "дървено желязо"... иначе пък има простор за "целесъобразни" съдебни творения
/P.S. неточно е споменат по-горе "случая Евени Минчев" - там е приложен УБДХ /

Не знам дали Гергинов навсякъде в труда си е точен ...препуска при описанието на съставите на престъпленията ... елементарна книга...писана е набързо...напр. при набедяването по 286 от НК като казва, че са възможни пряк и евентуален умисъл...допитайте се до психолог, който да съотнесе подбуди към мотиви, от гледна точка на правото те са в субуктивната страна на престъплението...при престъплението по чл.325 от НК, от неговата субективна страна стои т. нар. хулигански мотив...изследвайте задълбочено признаците, които са се проявили, съставомерността на деянията, разбира се трябва да имаме представа за усложнена престъпна дейност...в работите на Стойнов и Ненов има съотнасяне и разграничаване на съставите на престъпления...