Кои престъпления са резултатни, кои са формални?

[nksuccess]

Друго пък сега ми стана интересно.Ако вземе,че скочи наистина,макар и от ниско,за да се спаси от принудата и си счупи крака-имаме ли вина за телесната повреда на избягалия?

Ееее, колега, може ли такива въпроси???? Ами ако си падне на главата и умре????
Дано не смятате да ставате прокурор, че жална им майка на привлечените...

А сега сериозно, няма как да се вмени вина. Вижте си причинно следствена връзка и вина от общата част и сам ще си отговорите, защо не може да се вмени подобна телесна повреда.

[georgiev_sfbg]

Имам един доста теоретичен въпрос.Доста ми е трудно да различавам за някои престъпления дали са резултатни или на формално извършване.Престъпленията по чл. 287 и 288 НК според вас какви са.Благодаря предварително.

Всяко едно престъпление, като деяние, има за свой резултат някакви изменения в действителността. Ние обаче трябва да се интересуваме, само от точно определени резултати, които се посочват изрично в състава на съответното престъпление. Тези изрично посочени в част от съставите на престъпленията резултати, се наричат съставомерни резултати, а престъпленията към които те са предвидени, се наричат "резултатни престъпления".
При формалните престъпления, отсъства изричното посочване на резултат, от който наказателното право се интересува.

Що се отнася, конкретно до съставите на престъпленията по Чл.287 и Чл.288 от НК - става въпрос за формални престъпления!

[kpavlova]

Ако вземе,че скочи наистина,макар и от ниско,за да се спаси от принудата и си счупи крака-имаме ли вина за телесната повреда на избягалия?

Може и да имаме Ако някак си в нарушение на служебните задължения сме го мотивирали - не да бяга, като задържан, а да се спасява от нашите ПСД със скок от прозореца .Но може и ...нищо да не излезе от делцето ни...И излизаме практически от темата за 287
Бихме могли да го "вменим" на държавата , така , казват, е най -редно, никой не пострадва...или всеобщото пострадване е неосезаемо .
Би следвало да се дължи ефективно протекло разследване, иначе може и да го отнесе държавата на "презумирано" основание, макар да сме си прекратили вътреправно производството-както си трябва - по реда и на основанията .Огнянова и Чобан срещу България.Задържан по подозрение в кражби, по време на очна ставка или разпит беше в РПУ Х, в кабинет на третия етаж, отворен прозорец, покачил се на стола и скочил, под прозореца ламаринен покрив на навес..., който ...усложнява експертния извод : все приживните травми от тъпи предмети от кои точно тъпи предмети са, при все че няма травми, които да не могат да бъдат обяснени с падането на тялото..
Задържаните лица са в уязвима позиция, не разполагат със себе си, загубват контрол ....държавата отговаря за третирането.Ако здрав човек е задържан, но в посл.почине или излезе от ареста, РПУ повреден, държавата има задължение да даде правдоподобно обяснение на случилото се.Стандартът на доказване е "отвъд ".., всъщност "извън всяко разумно съмнение"/т.е. не е съвсем като установено по безспорен начин/...Какво се случва в стаята за разпитване, в ареста, е достояние на държавата/ не става пред публика/... тя трябва да даде смисленото обяснение за всичко, което се случва в подвластните й места с подвластните й хора, да доказва, тя , не твърдящия жалбоподател- къде е сега Керелов , по темата стандарти на доказване в процес пред ЕСПЧ
Решението - всъщност продължаваме да не знаем истината, няма вина и виновен, ние всъщност не търсим такъв, а само обяснение , не сме обяснили приемливо смъртта, нарушили сме чл.2 ЕКЗПЧОС .
Вътреправно съвсем не е необходимо да сме намерили виновен, освен ако не е политически коректно да е така .
Но много да сме се старали трябва /ценят се усилията, не осъдителен резултат/.С повече взискателност от "простия" случай на самоубиване или смърт , самоповреждане по "съмнителна причина", при "съмнителни обстоятелства"/понеже те са се случили - обстоятелствата - сега под "държавен контрол"/, като никак не е добре, европопогледнато , да отпочваме производството априрори със съображения за .. .липса на причинна връзка, между "технологията" на задържането, разпитването, от една страна, и повреждането от скачането, умирането, от друга страна,на задържан
П.П. ако svettoslav е прокурор, трябва да си поставя такива въпроси, според мен
Трудничко, съм забелязала, се мотивират практически оправдателни / прекратителни актове с липсата на причинна връзка , предпочитат се др. елементи

[voltron]

Мисла , че е имал предвид с бездействие дали може да се осъществи формалното престъпление. Трудна работа .

[georgiev_sfbg]

Мисла , че е имал предвид с бездействие дали може да се осъществи формалното престъпление. Трудна работа .

НК - Чл. 288. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

...Продължавай да "мислиш" и не на последно място, наблягай на правописа!

[georgiev_sfbg]

Коригирам мнението си от по-горе. Чл. 288 също е резултатно престъпление.
До колегата koruin_bg, най-лесно ще различавате резултатните пресъпления от тези на простото извършване по това, дали в състава е посочен престъпен резултат. Чл.95 и чл. 343б - нямат посочен престъпен резултат в състава си за разлика от посочените от вас чл. 287 и чл. 288, при които пресъпният резултат е посочен в съставите на тези престъпления.С това смятам темата за изчерпана.

...а ти, маймунке, бягай бързоооо и залягай да четеш, че положението ти, е отчайващо!
...и да не си посмял, да ме наречеш "колега", че ще те ... с учебниците, дето ги зубриш!

[voltron]

Ей ..., мисля че говорим за различни неща.

[georgiev_sfbg]

Ей веселяк, мисля че говорим за различни неща.

..."за различни неща" - ...вероятно чуваш и шумове в главата си?!



...наблягай на ПРАВОПИСА!

[niamame]

Добре де, според вас " за да изтръгне инфо и т.н." какво е?Май -май при резултатните престъпления извършени с пряк умисъл ,дееца , наред с последиците от изпълнителното деяние се цели именно към постигането на предвидения в състава резултат-съставомерните последици.

[gloriosus]

Добре де, според вас " за да изтръгне инфо и т.н." какво е?Май -май при резултатните престъпления извършени с пряк умисъл ,дееца , наред с последиците от изпълнителното деяние се цели именно към постигането на предвидения в състава резултат-съставомерните последици.

Не бива да бъркаш последиците, които се описват в целта ( това, което в състава е с "за да", "с цел" и т.н.) с последиците при резултатните престъпления. Когато имаме дадено деяние с цел да настъпят определени последици, те не са съставомерни към това деяние, а евентуално към друго, т.е. ако настъпят ще имаме 2 престъпления. Това което се изразява с "за да" показва не само умисъла на дееца относно съставомерното деяние, а показва,че трябва да имаме и един умисъл, който излиза извън рамките на обективната страна на конкретното престъпление. Той е допълнителен умисъл и последиците, които покрива, не са част от ФС на престъплението. В други страни правната теория си има име за този вид престъпления - престъпления с преливаща субективна страна. Т.е. че субективната им страна, освен че покрива напълно обективната, излиза и извън нея.

[kalahan2008]

georgiev_sfbg, мисля, че прекаляваш с тона. Тук не е детската градина, дръж се малко по-прилично и се научи да водиш нормален човешки диалог

[svettoslav]

Може и да имаме Ако някак си в нарушение на служебните задължения сме го мотивирали - не да бяга, като задържан, а да се спасява от нашите ПСД със скок от прозореца

Ей,че хубаво го написа ,ама .
Само ако позволите да уточниме нещичко в бързината.
Това "нарушение на служебните задължения в процесния случай представлява нападение по 12 НК.И то не какво да е нападение,а престъпно при това.
Ако някой смята,че отбраняващият се(в случая спасяващият се)е единствено отговорен за туй дето се е случило,хич не е на прав път.Деецът отговаря за всички усложнения.Или за почти всички
Бягството ли?Колко ли рядко се среща то при нападение?

svettoslav написа:Друго пък сега ми стана интересно.Ако вземе,че скочи наистина,макар и от ниско,за да се спаси от принудата и си счупи крака-имаме ли вина за телесната повреда на избягалия?



Ееее, колега, може ли такива въпроси???? Ами ако си падне на главата и умре????
Дано не смятате да ставате прокурор, че жална им майка на привлечените...

А сега сериозно, няма как да се вмени вина. Вижте си причинно следствена връзка и вина от общата част и сам ще си отговорите, защо не може да се вмени подобна телесна повреда.

Там е работата,колега,че аз няма какво "да си отговарям".
Успешен ден.

[niamame]

Добре де, според вас " за да изтръгне инфо и т.н." какво е?Май -май при резултатните престъпления извършени с пряк умисъл ,дееца , наред с последиците от изпълнителното деяние се цели именно към постигането на предвидения в състава резултат-съставомерните последици.

Не бива да бъркаш последиците, които се описват в целта ( това, което в състава е с "за да", "с цел" и т.н.) с последиците при резултатните престъпления. Когато имаме дадено деяние с цел да настъпят определени последици, те не са съставомерни към това деяние, а евентуално към друго, т.е. ако настъпят ще имаме 2 престъпления. Това което се изразява с "за да" показва не само умисъла на дееца относно съставомерното деяние, а показва,че трябва да имаме и един умисъл, който излиза извън рамките на обективната страна на конкретното престъпление. Той е допълнителен умисъл и последиците, които покрива, не са част от ФС на престъплението. В други страни правната теория си има име за този вид престъпления - престъпления с преливаща субективна страна. Т.е. че субективната им страна, освен че покрива напълно обективната, излиза и извън нея.

Ама ако не са част от фактическия състав -то тогава те имат значение само при индивидуализацията на наказанието и то по-скоро като отегчаващо вината обстоятелство.Не влияят при определянето дали едно деяние е престъпление или не, т.е. не са задължителен елемент ,дали ги има или не не е определящо за съставомерността. След като в правната норма така е написано- с цел да постигне еди какво си -това говори освен за умисъл и за съставомерния резултат, който трябва да настъпи за да е довършено деянието. За да определиш дали едно деяние е престъпление и кое точно има минимум изисквания които трябва да покрие, съдържащи се в съставите на престъпленията- всяка една дума написана в закона си има своето значение и отговаря за едно проявление в действителността - субективно или обективно.Всичко допълнително ,но не написано в нормата,което има значение за механизма ,характера и степента на увреждане на обекта играе роля при индивидуализацията. Според мен ти бъркаш признаците за индивидуализация и задължителните елементи на престъплението.

[svettoslav]

Добре де, според вас " за да изтръгне инфо и т.н." какво е?Май -май при резултатните престъпления извършени с пряк умисъл ,дееца , наред с последиците от изпълнителното деяние се цели именно към постигането на предвидения в състава резултат-съставомерните последици.

Не бива да бъркаш последиците, които се описват в целта ( това, което в състава е с "за да", "с цел" и т.н.) с последиците при резултатните престъпления. Когато имаме дадено деяние с цел да настъпят определени последици, те не са съставомерни към това деяние, а евентуално към друго, т.е. ако настъпят ще имаме 2 престъпления. Това което се изразява с "за да" показва не само умисъла на дееца относно съставомерното деяние, а показва,че трябва да имаме и един умисъл, който излиза извън рамките на обективната страна на конкретното престъпление. Той е допълнителен умисъл и последиците, които покрива, не са част от ФС на престъплението. В други страни правната теория си има име за този вид престъпления - престъпления с преливаща субективна страна. Т.е. че субективната им страна, освен че покрива напълно обективната, излиза и извън нея.

gloriosus,това което сочиш е интересно.
Аз съм на мнение,без да се теоретизира въпроса излишно(че и без туй сме извън темата,но поне има връзка ),че т.нар. "специална цел" не стои извън умисъла.
"За да.." " с цел да..", " с цел.."- [b]всичко това е част от умисъла[/b] и не стои извън него.
Това за "преливащата субект. страна" нека го оставим за другите държави.В майка България такава няма.
Да вземем за пример 282 НК.
"Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва.."
Прекият умисъл тук не се изчерпва със съзнанието за нарушението,неизпълнението и т.н,а обхваща и това желание(иска да постигне нещо,има цел).Желанието да набави за себе си или за другиго облага и т.н. е признак от състава на престъплението и неосъзнаването му винаги води до липса на умисъл за това(и др. такива престъпления).
Ако няма цел,няма умисъл.Целта не е няккава "специална цел",както се пише из учебниците,а това всъщност представлява елемент от състава на престъплението,който,ако не е налице,води до липса на съставомерност поради липса именно на умисъл.
П.П. Няма "пряк умисъл" и "специална цел" в един състав.Има само пряк умисъл.

[niamame]

Ако примерно разсъждаваме така - престъплението е формално от вида усложнени формални престъпления като чл.309 НК. Там също реално имаме две действия " съставил" и " употребил", но сами по себи си тези действия не са престъпления и не водят до никакво засягане на никакви обществени отношения дори не ги поставят в опастност,дори и при постигнат" междинен резултат",но при тяхното продължение едно в друго съставил и употребил е всъщност изпълнителното дяние което е престъпление на просто извършване.Но при 287 мисля,че не е точно така.Самото извърши принудителни действия е увреда на ОО по повод правата на гражданите." Изтръгне" само по себе си говори за увреда.Моята логика е такава. Да практиката говори друго - не е нужно настъпването на последиците-т.е. получаване на инф.,но аз си мисля,че просто състава е НАПИСАН лошо и ако го тълкуваш излиза,че за да е съставомерно деянието задължително трябва да настъпят признанията или др.
ТОЧНО СВЕТОСЛАВ Е ПРАВ И АЗ МИСЯ ТОЧНО ТАКА

[svettoslav]

чл.309 НК. Там също реално имаме две действия " съставил" и " употребил", но сами по себи си тези действия не са престъпления и не водят до никакво засягане на никакви обществени отношения дори не ги поставят в опастност,дори и при постигнат" междинен резултат"

Е,нещо като опит би могло да се получи.Ако само "..състави.. или.. преправи..".Стига да е налице и цел да го използува "..за да докаже..",тоест да иска да извърши и второто действие,а именно "употреби".
В този случай е налице опит по 309.

[gloriosus]

"За да.." " с цел да..", " с цел.."- всичко това е част от умисъла и не стои извън него.
Това за "преливащата субект. страна" нека го оставим за другите държави.В майка България такава няма.

Говорим за едно и също нещо, но не сме се разбрали:)) Въпросните престъпления с преливаща субективна страна си ги има и у нас, просто не са наречени така. Примера,който дадохте е такова престъпление, също както и кражбата. Естествено,че и специалната цел е част от субективната страна на престъплението и ако липсва, то нямаме умисъл, нямаме и престъпление. Но, защо аджеба ги наричат "с преливаща субективна страна" - именно защото субективната страна при тези престъпления не само се припокрива напълно с обективната, както е по правило, за да имаме завършено престъпление, а отива и по-далеч, извън обективната страна. Т.е. субективната страна "прелива" обективната. Примера с кражбата - обективната страна е да се "отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие". тази обективна страна трябва да бъде покрита с умисъл, т.е. умисъл относно това,че се отнема вещ, чужда и без съгласието на собственика. Дотук бяхме с обективната страна. За да имаме кражба обаче умисълът ни трябва да отиде и по-далеч, трябва да имаме "намерение противозаконно да я присвои".Умисълът за "противозаконно присвояване" е част И от субективната страна на едно друго престъпление - на обсебването. Но самото присвояване като обективна страна, не е релевантно при кражбата. Само като субективна, като умисъл. Но дали е станало или не - не ни интересува. Ясно е,че за да имаме кражба, ще трябва да имаме пряк умисъл към всичките тези неща - но това не пречи да разделим субективната страна на 2 части , умиъсъл относно обективната страна, и умисълът относно специалната цел, който няма, така да се каже, насреща си обективна страна. Затова се бъкра много и niamame - специалната цел не ни дава съставомерен резултат, а ни дава само докъде трябва да се простира субективната страна на конкретното престъпление, за да кажем,че то е извършено. Така че въобще не бъркам признаците за индивидуализация и задължителните елементи - безспорно специалната цел си е част от задължителните елементи, но просто тя няма отражение в обективната страна!!!! Надявам се,че съм станал абсолютно ясен:)

[svettoslav]

Естествено,че и специалната цел е част от субективната страна на престъплението и ако липсва, то нямаме умисъл,

По-точно-част от умисъла.И именно за туй го и нямаме

[svettoslav]

Примера,който дадохте е такова престъпление, също както и кражбата.

Не съм напълно съгласен.
"С намерение противозаконна да я присвои",се казва там.Не се бях замислял,но възможен ли е опит за обсебване? в този аспект.Опитал се противозаконно. В тази връзка

Но самото присвояване като обективна страна, не е релевантно при кражбата.

да я присвои.
Дали?
Не бих възразил в 194 да се сочеше директно ..на другиго и я присвои.Кое щеше да е по-различно?Тази,така наречена от Вас цел,тук обаче е доста,как да я нарека,условна.
Дори ида пишеше така,нямаше да е различно.
Вярна е че е елемент от умисъла,но не мога да приема,че е "цел",даваща основание да се приеме,че заради нея,суб.страна "надхвърля" обективната.
При обсебването е същото.Законът говори не за цел да се присвои.А можеше."Който извърши действия по отношение на вещ,която пази или владее с цел противозаконно дая я присвои..."Какъв е проблемът?
Точно така,няма такъв
"Присвои" и "цел да присвои" са много спрецифични неща,доста различни от ония "цели",за които става дума-с цел да набави по 282,други цели -287 и много други ясни и конкретни,достижими лесно или по-трудничко.
Но своенето е друго нещо.
П.П. Ако тук (при кражбата) имаме т.нар. преливаща суб. страна,то такава имаме и при обсебването.Ако нямаме-няма и там.
Разликата е само във фактическата власт към момента на атнемането.

Но самото присвояване като обективна страна, не е релевантно при кражбата

Не мога да си го представя,освен като противозаконно присвоена вещ[/b].[b]В противен случай е налице опит,ако не е присвоена.
П.П.2 Очевидно тук "целта" повече обърква,отколкото нещо да означава.

[gloriosus]

"Присвои" и "цел да присвои" са много спрецифични неща,доста различни от ония "цели",за които става дума-с цел да набави по 282,други цели -287 и много други ясни и конкретни,достижими лесно или по-трудничко.
Но своенето е друго нещо.
П.П. Ако тук (при кражбата) имаме т.нар. преливаща суб. страна,то такава имаме и при обсебването.Ако нямаме-няма и там.
Разликата е само във фактическата власт към момента на атнемането.

Ще се опитам отново да разясня нещата - разликата м/у "присвои" и "цел да присвои" е много голяма - "присвои" изразява действие,част от обективната страна на престъплението, докато "цел да присвои" показва докъде трябва да се простира умисълът. Умисълът част от субективната страна, т.е. когато нещо е част от умисъла, както специалната цел, то е и част от субективната страна на престъплението, а не на обективната. При кражбата имаме преливаща суб. страна, именно защото специалната цел, който се изисква от суб.страна, покрива обективната страна на друго престъпление - на обсебването. Т.е. при обсебването имаме и обективната страна - който присвои чужда вещ, нещо, което липсва при кражбата - там е достатъчно само да я отнеме, с намерения да я присвои, не е нужно да я присвоил вече, за да говорим за завършено престъпление. Освен това, ако я няма тази цел, ами вещта се отнеме да кажем, само за да я ползва, примерно вземе ви колата, направи 1 кръгче и я върне - тогава нямаме кражба, именно защото липсва специалната цел. Така че - едно е да каже законът - "отнеме и присвои", а съвсем друго е "отнеме, с цел да я присвои". В никакъв случай не е едно и също. Много добре си личи това, когато някой краде за чужда сметка - отнемам дадена вещ с цел трети човек да я присвои. Самото присвояване ще стане от третия човек, а не от този, който е извършил кражбата. Т.е. ако съставът на кражбата беше "отнеме и присвои", нямаше да има довършена кражба от страна на дееца. От друга страна - при обсебването вещта вече е у дееца - т.е. там нямаме цел, имам направо действия, които представляват присвояването, те са част от обективната страна на престъплението, която вече се покрива с умисъла за присвояване.