от bglawyers » 26 Апр 2011, 18:37
Решение от 25.02.2004 г. на ВтАС по в. н. о. х. д. № 30/2004 г., НО, докладчик председателят Йорданка Неделчева
чл. 343, ал. 1, б. "а" и "в" НК
чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
чл. 33, т. 3 ЗДвП (отм.)
В сега действащия ЗДвП няма материалноправна норма, аналогична на чл. 33, т. 3 от отменения ЗДвП, която да вменява на водачите да преотстъпват управлението на лица, употребили алкохол или наркотици.
------------------------
Л. окръжен съд с Присъда от 2.12.2003 г., постановена по н.о.х.д. № 645 от 2003 г. по описа на съда, е признал подсъдимата Х. С. Д. от гр. Т. за невинна в това, на 4.05.2003 г., около 18,30 ч. в кв. "В." на гр. А., Л. област, по пътя за хижа П., при управление на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с ДК № ХХ ..-.. ХХ, да е нарушила чл. 177, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП и след като в качеството си на водач на МПС да е предоставила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол - Д. Д. Д. от гр. Т., поставяйки живота му в опасност, по непредпазливост да е причинила смъртта му, поради което я оправдал по предявеното й обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "а" от НК.
Отхвърлил е предявеният от Д. Д. и Н. Д. граждански иск срещу подсъдимата за сумата от по 5 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
Разноските по делото е поставил в тежест на държавата.
Против така постановената присъда е подаден протест от Л. окръжна прокуратура, с оплакване, че е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. Предлага се присъдата да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по предявеното й обвинение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста, а жалбата на частните обвинители и граждански ищци намира за основателна.
Присъдата е обжалвана и от частните обвинители и граждански ищци Н. С. Д. и Д. К. Д., двамата от гр. Т., с оплакване, че е неправилна и постановена при неизяснена фактическа обстановка. Молят въззивният съд да отмени изцяло присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В съдебно заседание поддържат жалбата си.
Подсъдимата моли въззивният съд да потвърди присъдата, като правилна.
Апелативният съд, като обсъди направените с протеста и жалбата оплаквания, становището на страните, заявени пред въззивната инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл. 313, ал. 1 от НПК, намери за установено:
За да постанови съдебния си акт, първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Х. С. Д. и пострадалият Д. Д. Д. са съпрузи. Живеели в гр. Т. Семейството ползвало лек автомобил марка "Фолксваген голф", с ДК № ХХ ..-.. ХХ, който бил закупен от Д. преди сключването на гражданския брак, т. е. автомобилът е бил негова лична собственост.
Родителите на подсъдимата Д. живеели в гр. А. На 3.05.2003 г. Д. и съпругът й отишли при тях за Великденските празници.
На 4.05.03 г. подсъдимата, майка й и пострадалият Д. отишли на пазара в гр. Т. Докато двете жени пазарували, Д. и свидетелят К., когото срещнали в града, седнали в заведение и се черпили с бира. Изпили около 4-5 бири, след което се прибрали в А. Там решили да отидат на гости при свидетеля В. Поканили и свидетелите К., И. К. - брат на подсъдимата и приятелката му Х. И. След 12,00 ч. компанията потеглила с лекия автомобил "Фолксваген Голф" към местността "М." при св. В. Автомобилът бил управляван от брата на подсъдимата - св. И. К. По пътя спирали и купили три галона бира. Пристигнали около 13 часа и започнали да приготвят трапезата, като оставили бирата да се изстудява в реката. В последствие установили, че водата отнесла единия галон. Тогава, подсъдимата и свид. И. се върнали в града да купят още бира, а като свършила и тя, свидетелят К. и приятелката му също ходили до града за бира. Цялата компания, с изключение на Д., която щяла да управлява автомобила на връщане, употребили алкохол. Пострадалият Д. пил бира. Около 18 часа решили да си тръгват, тъй като Д. трябвало да ходи на банкет, организиран от фирмата, в която работел. На шофьорското място седнала подсъдимата, до нея на предната седалка съпругът й - пострадалият Д., зад него - св. К., по средата - К., а до него зад водача - св. И. Времето било сухо, но пътят тесен, планински, със завои и пропасти от двете страни. Д. управлявала автомобила със скорост около 20 - 30 км./ч. По време на пътуването се обадили колегите на Д., че го чакат на банкета. Това обстоятелство мотивирало пострадалия да упреква подсъдимата, че кара бавно и да настоява да увеличи скоростта. Д. не увеличила скоростта и продължила да кара по стария начин. Тогава Д. поискал да се сменят. Тъй като подсъдимата не спряла автомобила, а продължила да управлява, Д. в процеса на движение дръпнал ръчната спирачка на автомобила, вследствие на която манипулация двигателят изгаснал и автомобилът преустановил движението си. Тогава Д. слязъл от него, отворил шофьорската врата и седнал на шофьорското място, а междувременно, от своя страна, подсъдимата се прехвърлила на неговото място, хванала се за дръжката на вратата и навела глава, тъй като се страхувала. Д. потеглил, преминал на втора предавка, но се движел с форсиран двигател. Скоростта му на движение била опасна при конкретните пътни условия. При преодоляване на десен завой, лекият автомобил се насочил към левия край на пътното платно, като с левите си ходови колела излязъл върху намиращата се на левия банкет сипица. Д. завил с волана на дясно, за да се върне в платното за движение. При тази маневра лекият автомобил пресякъл косо пътното платно отляво надясно и излязъл отново извън пътното платно, като с десните си колела навлязъл върху десния банкет. Последвала отново маневра завиване на ляво, при която лекият автомобил се занесъл, като задният му десен край се завъртял по посока - обратна на движението на часовниковата стрелка. Автомобилът се преобърнал върху дясната си странична част, след което изпаднал от левия парапет на моста върху дувара, намиращ се там и се установил в положение, посочено в огледния протокол, с предницата обърната към водохранилището. След преустановяване движението на автомобила в него били подсъдимата и св. К., св. К. бил под лекия автомобил, а св. И. и пострадалият били изпаднали от него. К. помогнал на К. да излезе изпод лекия автомобил. Подсъдимата отишла до пострадалия и останала там, а свидетелката И. се върнала обратно при В. и му съобщила за ПТП. Уведомени били органите на полицията и св. Б. - лекар, който, отивайки на местопроизшествието, констатирал, че пострадалият Д. е починал.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че пострадалият Д. Д. е получил охлузвания по лицето, гърба, предната част на долните крайници, кръвонасядане на мека черепна обвивка, кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, оток на мозъка, кръв в гръдната кухина, разкъсан десен бял дроб, разкъсване на низходящата част на дъгата на аортата, счупване на гръдната кост по средата по директен механизъм, счупване на гръбначния стълб на ниво III - IV шиен прешлен, двустранно счупване на ребрата, кръвонасядания около счупванията на костите на гръдния кош, разкъсване на десния лоб на черния дроб и други увреждания, подробно изброени в експертизата. Непосредствената причина за смъртта на Д. е острата кръвозагуба, настъпила вследствие разкъсването на жизнено важни органи. При тези тежки травматични увреждания смъртта е била неизбежна и бърза. Вещото лице - съдебен лекар, като има предвид характера и локализацията на уврежданията, счупената гръдна кост по директен механизъм, двустранните счупвания на ребрата и счупването на гръбначния стълб, приема, че най-вероятното местоположение на пострадалия в лекия автомобил е била шофьорската седалка, т. е пострадалият е управлявал автомобила, а констатираните увреждания са причинени от волана, т. е. констатирана е т. н. "воланна травма". В кръвта на пострадалия е констатирано наличие на алкохол 1,5 промила, т. е към момента на смъртта, Д. се е намирал на границата между лека и средна степен на алкохолно опиване.
Заключението на съдебно-медицинската експертиза е компетентно, почиващо на обективни дадености и кореспондира с показанията на свидетелите - очевидци К. Х. И. и И. К., поради което въззивният съд го възприема напълно.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че причината за ПТП е високата скорост на движение на автомобила, която скорост е по-голяма от критичната скорост за преобръщането му за лявата крива, по която се движи автомобилът в зоната на десния банкет и е несъобразена с тесния, планински път.
По делото е изслушана и съдебно-психологична експертиза за личността на подсъдимата, от чието заключение се установява, че поведението й по време на деянието е съизводимо с особеностите на личността й, със ситуацията и личността на пострадалия, преживявана като значим авторитет в социално-емоционален план.
Възприетата фактическа обстановка почива на събрания по делото доказателствен материал, а именно: протокола за оглед на местопроизшествието, скицата и фотоалбума към него, протокола за техническо състояние на автомобила, заключенията на съдебно-медицинската и автотехническите експертизи, както и на показанията на разпитаните свидетели - С. К., Х. И., И. К. и М. В. В показанията си пред първостепенния съд св. К. установява, че в посока към града подсъдимата е управлявала автомобила, пътят бил с много копки, тесен асфалт и много завои, че на два пъти пострадалият я карал да кара по бързо, а тя карала нормално и някъде около 100 м се сменили, защото Д. настоявал през цялото време да кара по бързо. Този свидетел установява още, че смяната на водача на автомобила е станала, след като пострадалият е дръпнал ръчната спирачка и автомобилът угаснал. Свидетелката Х. И., която не е правоспособен водач на МПС съобщава, че "Д. помоли Т. да се сменят, а тя каза, че не е редно да кара, но той настоя и се смениха". Как обаче е станала самата смяна на водачите не помни, като обяснява това с факта, че била пила, не следва да се има предвид и обстоятелството, че при ПТП тази свидетелка по думите й е била в безсъзнание и след това се свестила.
Съпоставени помежду си, показанията на К. и И. не са противоречиви помежду си, макар на пръв поглед да изглеждат такива. Безспорно и двамата свидетели установяват факта на размяната на водачите, което обстоятелство се признава и от подсъдимата, но досежно начина на смяната, докато св. К. е възприел и възпроизвел цялото действие в пълния му обем, свид. И. по обясними причини, не помни как е станала самата смяна. Следователно, показанията на св. К. са по-пълни и обстоятелствени, докато тези на И. - обхващат моменти преди размяната на водачите. Тези двама свидетели не са в роднинска връзка с подсъдимата или пострадалия, показанията им не си противоречат, а взаимно се допълват, поради което въззивният съд ги кредитира напълно.
Свидетелят И. К. - брат на подсъдимата, който е бил седнал в средата на задната седалка, преповтаря съобщеното от св. К. и И., като изяснява в подробност някои детайли, а именно, че подсъдимата е управлявала автомобила на втора предавка със скорост 20 - 30 км/ч, което изнервило пострадалия, като последният настоявал да кара по-бързо в продължение на минути, а тя отказвала и продължавала да кара бавно, докато в един момент опънал ръчната спирачка, без подсъдимата да очаква това, и двигателят на автомобилът изгаснал на втора предавка. Пострадалият слязъл от колата, отворил лявата врата, а подсъдимата се прехвърлила през скоростния лост на другата седалка и тръгнали с голяма скорост. Макар и да е брат на подсъдимата, показанията на св. К. напълно кореспондират с тези на св. К. и И., както и със заключението на автотехническата експертиза досежно механизма и причините за ПТП, поради което следва да се кредитират.
На подсъдимата е предявено обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК, като са й вменени нарушения на правилата за движение по чл. 177, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, т. е. в качеството си на водач на МПС е предоставила управлението на автомобила на лице, употребило алкохол - Д. Д., поставяйки живота му в опасност и по непредпазливост причинила смъртта му.
Съгласно Постановление № 1/83 г. на Пленума на Върховния съд, понятието "управление", употребено в чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали превозното средство се намира в движение или покой.
Безспорно в конкретния случай подсъдимата е управлявала лекия автомобил.
Безспорно е обаче и това, че дръпването на ръчната спирачка на автомобила по време на движението му от лице, което е пътник и не управлява автомобила, представлява намеса в управлението, довела до преустановяване движението му - спирането на автомобила, което дава техническа възможност за размяна на водачите, не е по волята на подсъдимата, а е извършено принудително, чрез действия от страна на пострадалия, с механизъм за управление, какъвто е ръчната спирачка, годна да преустанови движението извън спирачния ........... Налице е осъществена принуда, чрез действия от страна на пострадалия. Несериозно и нелепо е да се изисква от тази млада жена, респ. млада съпруга, да предизвиква скандал с пияния си съпруг, за да предотврати решението му. Още повече, при наличното доминиращо влияние на личността на пострадалия в семейството, която видно от заключението на психологичната експертиза, подсъдимата е възприемала като значим авторитет в социално-емоционален план. От приетата за установена фактическа обстановка не може да се направи извод, че подсъдимата е осъществила виновно вменените й нарушения на правилата за движение. Деянието й е несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. "в", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което, като е признал подсъдимата Д. за невинна и я оправдал по предявеното й обвинение, първостепенният съд е постановил правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По изложените съображения, подаденият от Л. окръжна прокуратура протест, следва да се остави без уважение, като неоснователен.
По същите съображения е неоснователна жалбата на частните обвинители. Наред с това, изложените доводи за неправилност на присъдата, а именно: защо се изпаднали стъклата на лекия автомобил и къде са, защо едната маратонка е изпаднала на разстояние от трупа на пострадалия, защо лекият автомобил е бил изтеглен от дола по таван, а не обратно от една страна, намират обяснение в това, че автомобилът е бил в динамично състояние до преустановяването му в дола, срещал е съпротивление от околните предмети, а защо е изтеглен по таван - това е въпрос, чийто отговор въобще е неотносим към предмета на доказване. Опровергано е и твърдението им в жалбата, че седалката на водача била много близко до волана и не било изяснено как този едър мъж - синът им, е могъл да се побере там и да управлява МПС-то. Този въпрос е изяснен от доказателствата по делото, а именно: действително от снимките на фотоалбума се установява, че пострадалият е бил голям и едър мъж, но пак от фотоалбума - обзорна снимка на купе - предна лява част (стр. 24 сл. д.) се вижда, че това твърдение за малко разстояние между седалка и волан, просто не е вярно. В унисон с това е и заключението на съдебно-медицинската експертиза, констатирала т. н. "воланна травма", установяваща по безспорен начин кой е управлявал автомобила, в случая, пострадалият Д. Останалите направени възражения от частните обвинители и граждански ищци са неотносими към предмета на доказване по делото. Жалбата против присъдата в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение, е неоснователна.
При този изход на делото, правилно и законосъобразно са отхвърлени и предявените граждански искове, предявени от родителите на Д. против подсъдимата, тъй като не е налице деликт.
Подсъдимата не е претендирала за разноски за тази инстанция, поради което съдът не присъжда такива.
С оглед обстоятелството, че жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна, подсъдимата не им дължи разноски.
При извършената служебна проверка на присъдата, въззивният съд констатира, че конструкцията на предявеното на Д. обвинение не е правно издържана, защото нормите, определящи съставите на престъпленията по чл. 342 и чл. 343 от НК, са бланкетни и се запълват от правилата за движение. В сега действащия ЗДП няма материалноправна норма, аналогична на чл. 33, т. 3 от отменения ЗДП, която да вменява на водачите да преотстъпват управлението на лица, употребили алкохол или наркотици. Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДП съдържа предвидена санкция за нещо, което не е вменено в задължение на водачите на МПС, което е парадокс. С оглед изложеното, като нарушение на правилата за движение, допуснато от Д., би могло да й бъде вменено само това по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП. Тъй като присъдата е оправдателна, констатираното нарушение е без значение за изхода на делото.
Водим от горните съображения, В. апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Присъдата от 2.12.2003 г., постановена по н. о. х. д. № 645 от 2003 г. по описа на Л. окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в петнадесетдневен срок от получаване на писменото съобщение, че е изготвено.
Забележка: Потвърдено с Решение № 737 от 20.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 330/2004 г.