Въпрос за Давност в КАТ?

[unstop]

Здравейте,интересува ме колко време е давноста на НП в КАТ тъй като брат ми има акт от преди 4 години но ще си идва скоро,от чужбина.Та въпросът ми е трябва ли да заплати сумата си сега за да може да шофира,или може да си кара с американската книжка без да се занимава с нашия КАТ?
п.с. Лишаването му от правоуправление е изтекло преди година
Благодаря предварително и весели празници

[vetre]

• Съгласно чл.82, ал.1 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административното наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли две години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок – т.е. след изтичането на тригодишен срок.

[boyan200]

Аналогичен случай - имам акт от 31.05,2008 за превишена скорост по който нак.постановление не ми е връчено тъй като не отивам в кат. Значи ли че след 01.05.2011 няма да се изпълни наказанието отнемане на книжка (превишението е >50км/ч) ?
Четейки цитирания член и алинеи не съм напълно наясно тъй като там е казано че давностния срок тече от датата на наказателното постановление - такова не ми е връчено тъй като не отивам в кат а в справките на i-kat.org стои без дата.
Излиза че давността е свързана не с датата на нарушението а с датата на нак. постановление. Опасявам се че ако/когато отида те ще поставят актуална дата и по този начин няма да мога да се позова на давностния срок.
Моля за съвет

[nk7702n]

Възможно е да са Ви търсили и да не сте намерен на адреса Ви, в такъв случай, този давностен срок ще тече от този момент. А иначе - от датата на връчването на НП. Ако наказанието" глоба" не подлежи на обжалванесъгл. чл. 189 от ЗДП, то тогава от датата на връчване на НП, то влиза в сила, в останалите случаи - след изтичане на срока на обжалване!

[iva_sh]

началото на давностния срок по чл. 82 от ЗАНН за изпълнение на наказанието е датата на която НП е влязло в законна сила:
- ако НП не подлежи на оспорване по изключение то ще влезе в сила от датата на неговото издаване, но следва да имате предвид че много съдилища в страната считат НП по ЗДвП за обжалваеми дори и ако глобата е до 50 лева /противоречие на чл.189, ал. 5 от ЗДвП с правото на ЕС/;
- ако НП не е било оспорено то ще влезе в сила в 7 дневен срок от датата на връчване или от датата на която е приложен чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последното е една фикция че НП е връчено ако нарушителя е напуснал своя адрес, а новият му адрес не е известен за органите.
- ако НП е оспорено, но след съдебен контрол е било потвърдено или изменено от съда, то влиза в сила от датата на влизане в сила на съдебното решение.

[boyan200]

Да си формулирам по друг начин въпроса - има ли давностен срок за налагане на наказание в дадения случай т.е. имаме нарушение констатирано с акт , наказателното постановление е издадено но не може да влезе в сила, би трябвало да има краен срок за влизане в сила на едно НП . В края на краищата и за най-тежки престъпления има давностен срок камо ли за този тип нарушения.

[iva_sh]

в ЗАНН има 6 месечен срок за издаване на НП, считано от датата на съставяне на акта. Няма срок който да урежда периода от датата на издаване на НП до датата на неговото връчване. Счита се че тази датата има значение само относно началото на срока за обжалване. Не се прилагат давностните срокове по НК, тъй като в ЗАНН има специални правила. Значи сега може да Ви се връчи НП издадено на 01.01.2006г. и никой съд няма да го отмени само по тази причина - че не е връчено повече от 4 години.

[stoyan_zh]

Здравейте,
Може ли да разнищим следния казус свързан с настоящата тема:
Преди повече от година, по точно на 02.03.2010 г. бях заснет с превишена
скорост от стационарна камера с автомобил, който е собственост на
фирмата където работех. Няколко дни преди Коледа на 2010 г. във
фирмата пристигна покана управителят да се яви в КАТ. На 23.12 2010г. заедно с него отидох в КАТ, където ни показаха снимката от камерата и попълних
някакъв формуляр относно установяване на моята самоличност. Тъй като вече мина една година от нарушението(02.03.2010 г.), както и наближават три месеца от установяване на нарушителя(23.12 2010г.), а актът още не е пристигнал, мога ли да обжалвам АУАН респективно след това НП като се позова на чл. 34 от ЗАНН, където е казано:
"Не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението".

[lexy21]

Не се прилагат давностните срокове по НК, тъй като в ЗАНН има специални правила. Значи сега може да Ви се връчи НП издадено на 01.01.2006г. и никой съд няма да го отмени само по тази причина - че не е връчено повече от 4 години.

Не бих била толкова категорична по причина проста - съдебната практика в това отношение е противоречива.
От една страна , в много съдебни решения се застъпва:
"Не се спори между страните, че описаното в наказателното постановление нарушение е извършено на 29.01.2007 г. Следователно тригодишната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, вр. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл. 11 от ЗАНН е изтекла на 29.01.2010 г., т.е. от момента на извършване на процесното административно нарушение до момента на приключване на устните състезания по настоящото дело са изтекли над три години. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Съдът счита, че ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК."
От друга: институтът на давността , включително и абсолютната давност по НК, е неприложим в административнонаказателния процес. Това е така, тъй като съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат общите разпоредби на НК, но само тогава, ако в закона не се предвижда друго. Дори да се приеме, че понятието “ обстоятелство изключващи отговорността” и понятието “погасяване на наказателното преследване” са пълни езикови и правни синоними, съм на мнение, че прилагането на абсолютната погасителна давност по НК в административно-наказателното производство не намира законова опора. Това е така, тъй като предвидените в ЗАНН срокове, а именно за несъставянето на АУАН в определен срок, който тече от откриването на нарушителя - тримесечен по чл.34, ал.1 и шестмесечен по чл.34, ал.2 от ЗАНН, както и сроковете за съставяне на АУАН, които текат от датата на извършване на нарушението –едногодишен и двугодишен по чл.34, ал.1 и петгодишен по чл.34, ал.2 от ЗАНН, включително и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който тече от съставянето на акта до издаването на наказателното постановление, не са вътрешнослужебни или техонологични за наказващия орган, а са давностни срокове. Това е така, тъй като бездействието на административно- наказващия орган преди тяхното изтичане има за правна последица погасяване и то по давност на административно -наказателното преследване срещу нарушителя. От изложеното следва, че институтът на давността за погасяване на административно- наказателното преследване е изчерпателно уреден в ЗАНН."

Всъщност нарочно съм подбрала цитатите от едно и също решение на АС - първият - мнението на мнозинството, втроият - особеното мнение на един от членовете на състава. Факт е, че изобилстват решения, включително на АС, постановени с мноизнство и в двете посоки. Не ми е известно тази противоречива съдебна практика да е преодоляна. Напротив, личните ми впечатления са, че все повече се застъпва първото становище.

[iva_sh]

Р Е Ш Е Н И Е
№ 202 - 13.12.2010 г.,град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова Членове: 1. Татяна Димитрова
2. Снежина Чолакова
при секретаря Ив. В. и с участие на прокурор К. Киряков от ШОП като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД № 205 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63 ал.1 изречение второ от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по жалба от А.С.А. с ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване град Шумен, ул. Съединение № 119А, офис 13 срещу Решение №1222/06.10.2010 г. по ВНАХД №715/2010 г. по описа на Шуменски районен съд.
В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е нарушен материалният закон. Касаторът счита, че в настоящата хипотеза следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 82 ал.3 от
ЗАНН, тъй като е изтекла абсолютната давност за изпълнение на наказанието, доколкото актът за установяване на административно нарушение е съставен на 02.09.2007г., което е и датата на извършване на нарушението. На това основание касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение и да отмени НП № 5119/07 от 01.10.2007г. на Началника на РПУ град Шумен.
Ответната страна ОД на МВР град Шумен, редовно призована, не изпраща представител.. Депозирано е писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт С., с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението на ШРС.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за основателна и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде отменено Решението на Шуменски районен съд като неправилно и съответно да бъде отменено процесното Наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното: С атакуваното решение Районен съд град Шумен е потвърдил НП №5119/07 от 01.10.2007 г. на началника на РПУ при ОДП град Шумен, с което на касатора А.А. е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл. 182 ал.4 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 5119р/02.09.2007г. от длъжностно лице – младши районен инспектор при РПУ град Шумен.
Спор по отношение на установената и приета от въззивния съд фактическа обстановка няма от страна на касатора. Спорът е по отношение приложимостта на разпоредбата на чл. 82 ал.3 от ЗАНН.
Районният съд е приел, че сочената разпоредба не следва да бъде приложена в настоящия случай, тъй като определеният давностен срок в разпоредбата на чл. 82 ал.3 от ЗАНН следва да бъде изчисляван от момента на влизане в сила на наказателното постановление по аргумент на разпоредбата на чл. 82 ал.2 от ЗАНН.
Като краен извод решението на районния съд е правилно, но не и с оглед мотивите по приложение на разпоредбата на чл. 82 ал.2 и ал.3 от ЗАНН.
ЗАНН е регламентирал два давностни срока. Първият е по отношение образуването и прекратяването на административнонаказателното производство – чл. 34 от ЗАНН и вторият давностен срок е по отношение изпълнение на административното наказание – чл. 82 от ЗАНН.
Чл. 82 от ЗАНН касае единствено и само изпълнението на наказанието, като в ал.3 на същата разпоредба е абсолютната давност по отношение пак на изпълнение на наказанието. Тази разпоредба предполага влязло в сила Наказателно постановление и съответно изтичане на регламентираните в ал. 3 срокове. Тази абсолютна давност може да бъде приложена единствено и само от органа по изпълнение на наказанието, но не и от съда.
Давността, която прилага съда и следи служебно за нея е регламентирана в разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН. При наличието на предвидените срокове по предложение първо и второ не се образува административнонаказателно производство, а по предложение първо образуваното се прекратява. Давността обаче по предложение второ е обвързана с момента на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, а не с периода, който е изтекъл от момента на извършване на нарушението. За разлика от НК, ЗАНН не е предвидил такава абсолютна давност, изчислена от момента на извършване на административното нарушение.
В настоящата хипотеза следователно въобще не може да се коментира и съответно прилага разпоредбата на чл. 82 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗАНН, тъй като това е давност по отношение изпълнение на административното наказание, за което съдът не е компетентен да го приложи, а само органът по изпълнението. Давността, за която съдът следи служебно, е регламентирана в разпоредбата на чл. 34 ал.1 от ЗАНН, която обаче в настоящата хипотеза не е изтекла, тъй като актът за установяване на административно нарушение е съставен в предвидените срокове – тримесечен от откриване на нарушителя и едногодишен от извършване на нарушението. Не са налице и основанията на чл. 34 ал.1 предложение първо от ЗАНН, тъй като нарушителят не е починал, не е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието, както и не е предвидено някакво изключение в друг закон или указ.
От така установеното фактическо и правно положение и доколкото няма наведени други касационни основания, съдът приема, че Решение № 1222/06.10.2010г. на Шуменски районен съд по ВНАХД № 715/2010г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 5119/07 от 01.10.2007г. на Началника на РПУ при ОДП град Шумен е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановки и при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 и ал.3 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение №1222 от 06.10.2010 г., постановено по ВНАХД №715/2010 г. по описа на Шуменски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.12.2010г.

[lexy21]

Абе, те по комшийски АС - Шумен и АС - Варна не могат да се разберат, че ние ли ще ги оправим За да не пействам и да пълня темата /има го в нета и беше първото попаднало ми в обратен смисъл на цитираното от Вас/ - Решение по к.н.а.х.д № 21/2011, Варненски административен съд, VIII касационен състав / също окончателно, неподлежащо на обжалване и влязло в сила /
Както вече споменах, практика има и в двете посоки. Няма обаче някой, на който да му пука и да вземе да се погрижи да се уеднакви по предвидения за това ред

[iva_sh]

противоречивата съдебна практика е отчайващ проблем, но какво да се прави - вътрешно убеждение, което не подлежи на контрол. Би следвало да има механизъм за уеднаквяване и на практиката на Административните съдилища когато действат като касационна инстанция. Не може всеки областен град да се превръща в държава в държавата. Инспекторатите май са излишни структури.

[lexter]

Ето какво мисли

РЕШЕНИЕ ОТ 06.01.2010 Г. ПО НАХД № 3136/2009 Г. НА РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ

гр. Русе, 6.01.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски районен съд – пети наказателен състав в публичното заседание на 16.12 през две хиляди и девета година в състав :

Председател: В. Б.

при секретаря В.Г., като разгледа докладваното от председателя НАХД №3136 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното :
М.В.М. *** е подал жалба против наказателно постановление №610-ЗМВР/6.11.2009г., издадено от началника на второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно наказание глоба на в размер на 200лв.
Жалбоподателят излага съображения, че наказателното постановление е неправилно и иска отмяната му.
Ответника по жалбата иска наказателното постановление да бъде потвърдено.
РРП изпраща не взема становище по жалбата.
Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество тя се явява основателна.
В хода на досъдебното производство по делото е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила. В разрез с разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление не е било връчено на жалбоподателя, а на майка му без никакво упълномощаване за това. Това съществено е ограничило правото на защита на лицето. В същото време не са били налице и предпоставките за упражняване на правомощията от административно наказващия орган по ал.2 от упомената разпоредба, където са изложени лимитивно изключенията от общото и императивно правило на ал.1 от чл.58 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че производството пред съда се инициира по жалба от наказаното лице, като в чл.59, ал.2 от ЗАНН е определен седем дневен срок за това действие, който започва да тече от връчването на НП. Т.е. невръчването на постановлението прегражда пътя въобще за защита пред съда, което е недопустимо. Точно заради това наказателните постановления винаги следва да бъдат връчвани на наказаните лица. Всичко изложено предпоставя отмяната на наказателното производство. Даденото нарушение е опорочило непоправимо производство, поради което съдът не намира повод да се произнася по съществото на спора.
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №610-ЗМВР/6.11.2009г., издадено от началника на второ РУ при ОД на МВР-Русе, с което на М.В.М. *** на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба на в размер на 200лв.
Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А ето какво му отвръща

РЕШЕНИЕ

№
гр. Русе, 23.04.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Русе, в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
СИБИЛА СИМЕОНОВА

при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 62 по описа за 2010 година , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Второ РУ на МВР Русе, чрез процесуален представител Станислав Станев – главен юрисконсулт на ОД на МВР Русе, срещу решение № 226/06.01.2010год., постановено по НАХД № 3136/2009г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 610-ЗМВР/06.11.2009 година, с което на М.В.М. ***, на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
Развиват се съображения, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.
Претендира се съда да отмени решението на РРС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РРС, при условията на евентуалност се претендира, ако съдът приеме, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РРС, съдът да реши делото по същество, като отмени решението на РРС и потвърди наказателното постановление.
Ответната в производството страна - счита жалбата за неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе поддържа становище за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази направените доводи в касационната жалба по правилността на обжалваното решение, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наказателното постановление, с оспореното решение, РРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че в нарушение на разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление било връчено на майката на жалбоподателя без тя да е била надлежно упълномощена, вместо връчването да е на самия жалбоподател.
Касационният състав не споделя извода на РРС за допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство поради неправилното връчване на издаденото НП. РРС е достигнал до изводи, които не се споделят от настоящата инстанция. Действително връчването е станало в нарушение на разпоредбата на чл.58,ал.1 от ЗАНН, изискваща това да стане срещу подпис на нарушителя, респ. на лицето осъществяващо представителство по закон на санкционираното лице. Следва обаче да се съобрази, че връчването на преписа от НП е процесуално действие след налагане на наказанието. Поради това опорочаването му, няма за последица незаконосъобразност на юридическия акт на администрацията, с който се налага самото наказание. Процесуалното действие има значение за възникване правото на наказаното лице да постави началото на своята защита срещу издаденото НП. Въпреки допуснатото нарушение при връчването на НП, наказаното лице е реализирало правото си на обжалване в законоустановения преклузивен срок, поради което следва да се приеме, че допуснатото нарушение не е довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
В оспореното решение, предмет на касационната проверка, РРС е приел, че поради допуснатото съществено процесуално нарушение в хода на административно – наказателното производство, НП е незаконосъобразно, поради което не е необходимо да се произнася по съществото на спора.
Касационният състав приема, че липсата на мотиви по съществото на правния спор, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което е касационно основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като в случая е налице предпоставката на чл.222, ал.2, т.1 АПК – установено съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
При отмяна на решението делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РРС, който следва да разгледа правния спор, като изложи мотиви по съществото на правния спор, относно материалната законосъобразност на оспореното НП.
Касационният състав приема, че не следва да се обсъжда оплакването за нарушение на материалния закон, тъй като посоченото съществено процесуално нарушение налага отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
На основание чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН вр. чл. 222, ал.2 от АПК, Административен съд-Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 226/06.01.2010год., постановено по НАХД № 3136/2009г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 610-ЗМВР/06.11.2009 година, с което на М.В.М. ***, на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

[sebcho]

Здравейте,
моят казус е малко в страни от темата, но все пак се надявам да ми помогнете.
Имам съставено НП за отнемане на книжката за 10 мес. след употреба на алкохол. На дрегера ми показа 1,6, а на кръвната проба 1,1.
В момента обжалвам, но делото много се забави.
Въпросът ми е мога ли да си взема книжката на 6-тия месец съгласно чл. 171 т.1 б) от ЗДП до приключване на делото.
Благодаря предварително.

[iva_sh]

да, можете тъй като мярката по чл.171, т.1, "б" от ЗДвП не може да има действие повече от 6 месеца. Условието е: да няма друго основание за задържане на СУМПС - например неплатени глоби.

[sebcho]

Благодаря за отговора... и още нещо да попитам!
Трябва ли да подавам някаква молба или са длъжни да ми я върнат при поискване и трябва ли да платя глобата съгласно Наказателното постановление?

[nikiboy]

При два напълно аналогични случая, с два различни съдебни състава дори може да се отреди различно съдебно решение.
Въпрос на убеждение и "кеф" на съдията , опс, председателя.

[brutas]

Здравейте,

Бихте ли ми отговорили на следните 2 въпроса:

1) Имам наказателно постановление (НП) от преди малко повече от 2 години за превишаване на скоростта с 34 км/час над максимално допустимата. Наказанието е 150 лв глоба + 1 месец без книжка (по тогава действащия закон).
За да не ми вземат книжката, обжалвах НП. След време получих призовка от съда за дело, но не се явих. Повече не съм се занимавал. От тогава карам без синия талон. Когато ме спират, казвам че съм го забравил и получавам фиш за 10 лв.
Какъв е статусът ми сега, ако ме спрат и проверят за минали нарушения? Доколкото знам, давностният срок е 3 години, които още не са изтекли. Значи ли това, че ще трябва да си платя и глобата и да остана 1 месец без книжка?

2) Загубил съм си малкия талон на колата. За да си извадя нов предполагам трябва да отида в КАТ, където ще "лъснат" нещата по точка 1). Каква точно е процедурата за ваденето на нов талон?

Благодаря

[crane_law]

brutas , проверете си резултата от делото. Много вероятно е лишаването да е отменено, като е останала само глобата. Ако все още пазите призовката, може да си проверите резултата от делото (по №-ра) в ЦУБИПСА http://legalacts.justice.bg/Default.aspx Що се касае за давностният срок там нещата са малко по-сложни. За дубликат на талона задължително ще трябва да се явите в КАТ. Нещата са във Вашите ръце-контролирайте ги!

[brutas]

За съжаление не пазя призовката. Знам само, че делото би трябвало да е било в Софийски районен съд, лятото на 2010.
Единственото, което ме притеснява е да не остана 1 месец без книжка (това наказание беше според предишния закон), иначе нямам проблем да си платя глобата.