Здравейте!
Въззивен съд отменя присъда на първоинстанционен и връща делото на първоинстанционния, като му дава указания, които да изпълни при новото разглеждане на делото.
Тези указания обаче не са в мой интерес За това си търся практика, дали указанията на въззивния съд до първоинстанционния са задължителни или не.
Благодарности на всички които ми съдействат!
- Дата и час: 26 Ное 2024, 06:51 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Задължителни ли са указанията на въззива
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
5 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Задължителни ли са указанията на въззива
Задължителни са.
- 1968
- Потребител
- Мнения: 571
- Регистриран на: 21 Окт 2005, 15:02
Re: Задължителни ли са указанията на въззива
Относно указанията на Касационната инстанция в чл. 355 НПК изрично е посочено, че са задължителни.
Относно указанията на Въззивната инстанция изрично посочване в НПК, че са задължителни обаче няма.
Защо в НПК не е посочено изрично, че указанията на въззивната инстанция са задължителни, а за задължителността на указанията на касационната инстанция изрично си го пише?
Относно указанията на Въззивната инстанция изрично посочване в НПК, че са задължителни обаче няма.
Защо в НПК не е посочено изрично, че указанията на въззивната инстанция са задължителни, а за задължителността на указанията на касационната инстанция изрично си го пише?
- prim444
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 24 Мар 2011, 14:31
Re: Задължителни ли са указанията на въззива
prim444 написа: Защо в НПК не е посочено изрично, че указанията на въззивната инстанция са задължителни, а за задължителността на указанията на касационната инстанция изрично си го пише?
Поради това, че въззивната инстанция следва да е инстанция по същество. Въззивният съд не може да дава указания за приложението на материалния закон, фактическите изводи и справедливостта на наказанието. Защото в тези случаи въззивният съд сам следва да приложи правилно материалноправната норма (или тази, която трябва да се приложи), или сам да изгради своите фактически изводи, или сам да определи справедливото наказание.
Стигаме до отклонението от въззивния характер на второинстанционното производство - отмяна на присъдата от въззивния съд поради съществени процесуални нарушения на първата инстанция - чл. 335 ал. 2 във вр. с чл. 348 ал. 3 от НПК (нарочно не се спирам на нарушенията в ДП, тъй като доколкото разбрах от поста Ви, делото е върнато на първата инстанция). Тези нарушения опорочават цялото първоинстанционно съдебно производство и могат да бъдат отстранени само чрез повторното разглеждане на делото от първата инстанция, и повтаряне на процесуалните действия в съответствие с правилата на глава ХХ от НПК. Изричното прогласяване на задължителността на изводите на въззивния съд само за процесуалните нарушения в първата инстанция не е необходимо, макар че може би не би било излишно.
Въпросът Ви е твърде общ. Напишете конкретното основание за отмяна и връщане.
- system
- Активен потребител
- Мнения: 1873
- Регистриран на: 22 Ное 2007, 10:34
Re: Задължителни ли са указанията на въззива
Благодаря много!
Наистина въпроса ми е твърде общ, за това ще конкретизирам:
В производство пред първоинстанционния съд пострадалия прави искане да бъде конституиран в качество на частен обвинител. Съдът оставя искането без уважение, обаче не посочва че това определение подлежи на обжалване. Пострадалият не обжалва определението. Постановява се присъда с която съдът осъжда подсъдимия.
Единствено и само защитника обжалва присъдата. Иска се оправдаване на подсъдимия.
Пострадалия /който не е и конституиран като ЧО/ не жали, не жали и прокурора.
Въззивния съд въпреки че е сезиран единствено по жалба на защитника, намира че при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение довело до ограничаване правото на ПОСТРАДАЛИЯ, с отказа на съда да го конституира в качеството му на ЧО. Пак казвам - пострадалият не е жалил определението с което е оставена без уважение молбата му за конституиране като, нито пък жали присъдата. Единствено за това нарушение, въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатото нарушение - да конституира пострадалия като ЧО.
При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд пострадалия разбира се пак си прави искане за конституиране в качеството на ЧО. Позовава се и на указанията дадени от въззивния съд за конституирането му като ЧО.
Срещу това му искане, аз като защитник на подсъдимия направих възражение че е недопустимо при новото разглеждане на делото пострадалия да бъде конституиран като ЧО, тъй като първоинстанционната присъда е била отменена единствено и само по жалба на защитника и така ако бъде конституиран ще се влоши положението на подсъдимия, което е недопустимо.
Естествено срещу моето възражение стоят указанията на въззивната инстанция, според които нищо че въззивното производство е образувано единствено по жалба на защитника, при новото разглеждане на делото следва да се конституира и ЧО.
Та за това ме инстерсува доколко указанията на въззиввната инстанция са задължителни.
Наистина въпроса ми е твърде общ, за това ще конкретизирам:
В производство пред първоинстанционния съд пострадалия прави искане да бъде конституиран в качество на частен обвинител. Съдът оставя искането без уважение, обаче не посочва че това определение подлежи на обжалване. Пострадалият не обжалва определението. Постановява се присъда с която съдът осъжда подсъдимия.
Единствено и само защитника обжалва присъдата. Иска се оправдаване на подсъдимия.
Пострадалия /който не е и конституиран като ЧО/ не жали, не жали и прокурора.
Въззивния съд въпреки че е сезиран единствено по жалба на защитника, намира че при разглеждане на делото в първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение довело до ограничаване правото на ПОСТРАДАЛИЯ, с отказа на съда да го конституира в качеството му на ЧО. Пак казвам - пострадалият не е жалил определението с което е оставена без уважение молбата му за конституиране като, нито пък жали присъдата. Единствено за това нарушение, въззивният съд отменя присъдата и връща делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатото нарушение - да конституира пострадалия като ЧО.
При второто разглеждане на делото пред първоинстанционния съд пострадалия разбира се пак си прави искане за конституиране в качеството на ЧО. Позовава се и на указанията дадени от въззивния съд за конституирането му като ЧО.
Срещу това му искане, аз като защитник на подсъдимия направих възражение че е недопустимо при новото разглеждане на делото пострадалия да бъде конституиран като ЧО, тъй като първоинстанционната присъда е била отменена единствено и само по жалба на защитника и така ако бъде конституиран ще се влоши положението на подсъдимия, което е недопустимо.
Естествено срещу моето възражение стоят указанията на въззивната инстанция, според които нищо че въззивното производство е образувано единствено по жалба на защитника, при новото разглеждане на делото следва да се конституира и ЧО.
Та за това ме инстерсува доколко указанията на въззиввната инстанция са задължителни.
- prim444
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 24 Мар 2011, 14:31
5 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 47 госта