по чл. 309, ал.1 НПК - противоречива практика

[nak111]

Ето на какво определение се натъкнах:



ОПРЕДЕЛЕНИЕ


Номер 326 Година 04.12.2008 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
На състав втори
В закрито в състав Председател Евдокия Кемалова
заседание
Членове Веселина Симеонова Галя Георгиева
Секретар
Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от Веселина Симеонова
дело номер В. 618 по описа за 2008 година
Производството е по чл.341 ал.2 вр. с чл.309 от НПК.
Обжалвано е протоколно определение от 20.11.2008г. по нохд № 808/08г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което на основание чл.309 НПК е потвърдена взетата по отношение на подсъдимия А.. З. мярка за неотклонение „З." до влизане на присъдата в сила.
Недоволен от така постановеното определение е останал подсъдимия А., който чрез защитниците си, адв. Ж. адв. Х., го обжалва с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че не са налице основанията за потвърждаване на взетата най-тежката мярка за процесуална принуда и се иска да бъде променена в по-лека. Пловдивският апелативен съд, като взема предвид оплакванията в жалбата и всички процесуални предпоставки за образуване на настоящото частно-наказателно производство, приема следното:
Законосъобразно първоинстанционният съд, предвид произнесената присъда на подсъдимия А.. З., се е произнесъл на основание чл.309 ал. 1 НПК. Неправилно обаче е посочил, че това определение подлежи на протест и обжалване пред въззивната инстанция отделно от постановената присъда. В чл.309 ал.4 от НПК изрично е посочено, че по реда на глава двадесет и втора от НПК може да бъде атакувано определение по ал.2 и 3 от същия член, а именно — когато подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, осъден е условно, осъден е на наказание, по-леко от лишаване от свобода или е оправдан, мярката за неотклонение се отменя или се заменя с най-леката, предвидена в закона.
Съгласно разпоредбата на чл.341 НПК въпросното определение на окръжния съд не е от кръга на актовете, които подлежат на проверка пред въззивната инстанция; не е в изброените такива в чл.341 ал.1 НПК и за него изрично не е предвидена процедура за обжалване, съгласно изискванията на чл.341 ал.2 от НПК. Това определение, съгласно чл.341 ал. З от НПК, не подлежи на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата.Предвид изложеното настоящият състав намира, че подадената въззивна жалба против горното определение е процесуално недопустима, поради което въззивното производство следва да бъде прекратено и същата върната на подателя й.
Ето защо Пловдивският апелативен съд на основание чл.345 ал. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по вчнд № 618/08г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
ВРЪЩА подадената жалба от адв. К. адв. К., защитници на подсъдимия; А. М. З. , като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.







Някой натъквал ли се е на други такива актове, защото аз все си мислех, че определението по чл. 309, ал.1 НПК подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Поне доста определения съм видял до сега в този смисъл.